ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 142
София, 17.03. 2009г.
Върховният касационен съд на Република
България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и шести
февруари две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА
ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като
изслуша докладваното от съдия Б.Ташева ч.гр.д. № 941 по описа за 2008г.,
приема следното:
Производството е по чл.288 във вр. с чл.274 ал.3 от ГПК по частната касационна жалба на адвокат Ив. М. като процесуален представител на В. М. Д., М. В. М. , Л. С. П. , Д. Т. М. , Н. Т. М. , Г. Х. П. и С. П. В. , всички със съдебен адрес София, срещу определението на Софийския градски съд, постановено на 18.ІІ.2008г. по в.ч.гр.д. № 2087/2007г. Касаторите сочат, че касационното обжалване е допустимо, тъй като въззивният съд се е произнесъл по съществен процесуален въпрос, а именно: допустим ли е иск по чл.14 ал.4 от ЗСПЗЗ при спор за материално право, ако административното производство по чл.14 ал.1 – 3 от ЗСПЗЗ е приключило с окончателен отказ за възстановяване на собствеността, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280 ал.1 т.3 от ГПК. Сочи се, че според ТР № 1/1997г. на ОСГК в такъв случай искът е недопустим поради липса на правен интерес. Но в разглеждания случай ОСЗГ е отказала на ищците възстановяване на собствеността, тъй като имотът не отговаря на изискванията на чл.18а и чл.18б от ППЗСПЗЗ, но при същите предпоставки е уважила искането на ответниците. Административният орган и ответниците са знаели за висящото административно производство по отношение на ищците за процесния имот, но не са поискали спирането му до разрешаването на спора за материално право. ОСЗГ е трябвало да посъветва ответниците да си докажат правото на собственост в спорното производство по чл.14 ал.4 от ЗСПЗЗ, а не да ги съветва да предявят иск по чл.11 ал.2 от ЗСПЗЗ.
Ответниците по частната жалба З. Д. Й., В. И. С. , И. Й. С. , Т. Х. К. , Г. К. Х. , С. К. И. , А. К. М. , Р. А. К. , К. А. К. и Р. Д. П. не са заявили становище.
Върховният касационен съд, състав на Второ ГО, за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, съобрази следното:
С атакуваното определение Софийският градски съд е оставил без уважение частната жалба на касаторите срещу определението на СРС от 13.ІХ.2007г. по гр.д. № 5098/2006г., с което е прекратено като недопустимо производството по предявените от тях срещу З. Й. и др. искове с правно основание чл.14 ал.4 от ЗСПЗЗ за признаване за установено, че преди образуването на ТКЗС през 1959г. наследодателят на ищците М е бил собственик на имот № 1* заснет и отразен в к.п. на София от 1956г., к.л. 298. Въззивният съд е приел, че с решение № 138/22.V.1996г. ПК К. е отказала да възстанови на наследниците на М. Й. собствеността върху нива от 1.5 дка в м.”М” с. П., идентична с посочения имот, тъй като той не отговаря на изискванията на чл.18а и чл.18б от ППЗСПЗЗ. С решение от 29. ХІІ.2003г. по гр.д. № 14398/2000г. СРС е отхвърлил жалбата срещу това решение на административния орган, потвърдено окончателно с решение на СГС от 27.ІV.2005г. по к.адм.д. № 29/2004г. С влязло в сила решение № 21/01. ХІІ.2004г. ОбСЗГ П. е възстановила собствеността върху същия имот на наследниците на Й. Й. А. – ответниците /и по касация/. При тези обстоятелства съдът е приел, че при наличието на отказ на ОСЗГ за възстановяване правото на собственост на ищците, потвърден с окончателен съдебен акт, за тях липсва правен интерес от предявените установителни искове, тъй като няма висящо административно производство по чл.14 ал.1 – 3 от ЗСПЗЗ и вече няма възможност такова да бъде образувано. С оглед на това е направен извод, че исковете са недопустими, позовавайки се на т.2 от ТР № 1/1997г. на ОСГК на ВКС.
Настоящата инстанция намира при това положение, че са налице предпоставките на чл.280 ал.1 от ГПК за разглеждане на касационната жалба по същество. Въззивният съд се е произнесъл по съществен процесуален въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона.
Разгледана по същество, частната касационна жалба е основателна.
Трайно установена е съдебната практика, че е процесуално недопустимо поради липса на правен интерес предявяването на иск по чл.14 ал.4 от ЗСПЗЗ от лица и за имоти, по отношение на които административното производство по чл.14 ал.1 – 3 от ЗСПЗЗ е приключило с окончателен отказ за възстановяване на собствеността или такова не може да започне поради изтичане на сроковете по чл.11 от ЗСПЗЗ. Тя е в съответствие със закона и с т.2 от ТР № 1/1997г. на ОСГК на ВКС, задължително за съдилищата по силата на чл.130 ал.2 от ЗСВ. Неправилно, обаче, в разглеждания случай въззивният съд е приел, че е налице приключило с окончателен отказ за възстановяване административно производство. С влязлото в сила решение на СГС по к.адм.д. № 29/2004г. е потвърден отказът на ПК К. , обективиран в решение № 138/22.V.1996г., за възстановяване на ищците на собствеността, тъй като “имотът не отговаря на изискванията на чл.18а и чл.18б от ППЗСПЗЗ”, т.е. само в съществуващи и възстановими на терена стари реални граници. Но с това административната процедура не е завършила, тъй като ПК, сега ОСЗГ, няма данни да се е произнесла за възстановяване с план за земеразделяне или за обезщетяване.
Като е приел противното, въззивният съд е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Това налага отмяна на атакувания съдебен акт и оставения с него в сила първоинстанционен такъв и връщане на делото на СРС за продължаване на съдопроизводствените действия по разглеждане на предявените установителни искове.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на определението на Софийския градски съд, Търговска колегия, VІ-1 и VІ-2 състав, постановено на 18.ІІ.2008г. по ч.гр.д. № 2087/2007г.
ОТМЕНЯВА определението на СГС, ТК, от 18.ІІ.2008г. по ч.гр.д. № 2087/2007г., както и оставеното с него в сила определение на СРС, 28 с-в, от 13.ІХ.2007г. по гр.д. № 5098/2006г.
ВРЪЩА делото на Софийския районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия по разглеждане на предявените установителни искове с правно основание чл.14 ал.4 от ЗСПЗЗ.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: