Ключови фрази


2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№490

гр. София, 14.06.2022 г.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и шести май през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ
МАРИЯ ХРИСТОВА
като разгледа, докладваното от съдия Боян Цонев, гр. дело № 291 по описа за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. К. М. срещу решение № 366/13.08.2021 г., постановено по възз. гр. дело № 414/2021 г. на Благоевградския окръжен съд. С обжалваното въззивно решение, при постановени частична отмяна и частично потвърждаване на първоинстанционното решение № 8613/31.12.2020 г. по гр. дело № 756/2020 г. на Петричкия районен съд, като краен резултат е постановено следното: Упражняването на родителските права по отношение малолетните деца на страните – П. Д. М., [дата на раждане] , и А. Д. М., [дата на раждане] , е предоставено на майката Т. П. К. (понастоящем с фамилно име Т.), при която е определено и местоживеенето на децата. Определен е режим на лични отношения на децата и бащата (жалбоподателя), както следва: всяка първа и трета събота и неделя в месеца от 10 ч. в събота до 17.30 ч. в неделя с преспиване в дома на бащата; един месец през лятото, несъвпадащ с годишния отпуск на майката; на Бъдни вечер от 17 ч. на 24 декември до 13 ч. на 25 декември с преспиване – всяка четна година; на Коледа от 13 ч. на 25 декември до 13 ч. на 26 декември с преспиване – всяка нечетна година; на рождените дни на децата, ако са свободни от училищни занимания – от 16 ч. до 17.30 ч. Жалбоподателят е осъден да заплаща месечна издръжка на децата си, в размер 250 лв. – на П. М. и в размер 200 лв. – на А. М., ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното ѝ изплащане; както и да заплати издръжка за минало време – за периода 04.08.2019 г. - 04.08.2020 г., в размер 3 000 лв. – на П. М. и в размер 2 400 лв. – на А. М., ведно със законната лихва върху тези суми, считано от 05.08.2020 г. до окончателното им изплащане.
При извършената служебна проверка съдът намира, че касационната жалба е процесуално недопустима в частта ѝ срещу тази част на въззивното решение, с която жалбоподателят е осъден да заплати дължимата издръжка за минало време на децата си. С тази част на въззивното решение са уважени искове по чл. 149 от СК, поради което то е изключено от касационен контрол в тази част съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 2, предл. 1 от ГПК, която постановява, че не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела по искове за издръжка. Тази част от въззивното решение не е постановена по въпроси по чл. 59, ал. 2 от СК, поради което тя не попада в хипотезата на изключението спрямо чл. 280, ал. 3, т. 2, предл. 2 от ГПК. В този смисъл е и константната практика на ВКС – определение № 309/14.04.2020 г. по гр. дело № 4656/2019 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС, определение № 599/03.07.2020 г. по гр. дело № 893/2020 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС, определение № 28/18.01.2018 г. по ч. гр. дело № 9/2018 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС, определение № 550/16.11.2017 г. по ч. гр. дело № 4426/2017 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, определение № 79/01.03.2021 г. по ч. гр. дело № 439/2021 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС, определение № 8/07.01.2021 г. по ч. гр. дело № 4039/2020 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, определение № 338/28.09.2020 г. по ч. гр. дело № 2105/2020 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС и др. По тези съображения, подадената касационна жалба следва да се остави без разглеждане в посочената част, като касационното производство по делото следва да се прекрати в същата част.
В останалата ѝ част касационната жалба на Д. М. е процесуално допустима – подадена е в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащата на касационно обжалване част от въззивното решение, постановена по въпросите по чл. 59, ал. 2 от СК. В жалбата се излагат оплаквания и доводи за неправилност на тази част поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК. Жалбата съдържа и оплакване на недопустимост на въззивното решение като постановено по нередовна искова молба, но – само в частта му по исковете за дължимата издръжка за минало време на децата, която не подлежи на касационно обжалване (съобразно приетото по-горе) и е влязла в сила.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК на жалбоподателя Д. М., като общи основания по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване, са формулирани следните правни въпроси: 1) следва ли съдът да извърши цялостна преценка на конкретните обстоятелства по чл. 59, ал. 4 от СК, въз основа на многопосочен комплекс от обстоятелства, които е необходимо да бъдат анализирани в светлината единствено на най-добрия интерес на детето, за съблюдаването на който съдът следи служебно, и който е прокламиран както в националното законодателство (чл. 14 от КРБ и чл. 3, т. 3, във вр. с § 1, т. 5 от ДР на ЗЗакрД), така и в чл. 3 от Конвенцията за правата на детето; 2) следва ли съгласно критериите на чл. 59, ал. 4 от СК да се обсъдят обстоятелствата относно отчуждаването на детето и поведението на отчуждаващия родител спрямо другия родител, за създаване на пречки от отглеждащия или другия родител за осъществяване на лични отношения с другия родител; 3) длъжен ли е съдът да прецени всички доказателства и доводите на страните, в частност при преценката по чл. 59, ал. 2 от СК, допустимо ли е съдът да обсъди само част от посочените в чл. 59, ал. 4 от СК въпроси; 4) кои са обстоятелствата от значение за преценката на съда по чл. 59, ал. 4 от СК при предоставяне упражняването на родителските права спрямо малолетните деца на един от двамата родители; и 5) родителят, който дължи издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, следва ли да доказва своите възможности и нужди на децата, за които дължи издръжка. Касаторът навежда допълнителното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, като поддържа, че въззивният съд разрешил тези въпроси в противоречие с практиката на ВС и ВКС, и конкретно: първия въпрос – с решение № 176/08.12.2020 г. по гр. д. № 1326/2020 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС; втория въпрос – с т. V от ППВС № 1/12.11.1974 г.; третия и четвъртия въпрос – също с решение № 176/08.12.2020 г. по гр. д. № 1326/2020 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС и с посочените в същото: решение № 334/06.01.2016 г. по гр. д. № 2202/2015 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, решение № 162/27.07.2015 г. по гр. д. № 7228/2014 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС, решение № 294/11.11.2015 г. по гр. д. № 1454/2015 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, решение № 67/06.03.2015 г. по гр. д. № 4648/2014 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, решение № 163/27.06.2018 г. по гр. д. № 1332/2018 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, решение № 244/23.10.2018 г. по гр. д. № 1434/2018 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС и решение № 110/22.05.2018 г. по гр. д. № 327/2018 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, както и с ППВС № 1/12.11.1974 г., т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС, решение № 22/11.02.2016 г. по гр. д. № 2909/2015 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС и решение № 173/13.07.2015 г. по гр. д. № 6333/2014 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС; и петия въпрос – с ППВС № 5/16.11.1970 г. и решение № 280/28.09.2011 г. по гр. д. № 1654/2010 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС. В изложението и в касационната жалба се сочи и очевидна неправилност на въззивното решение, но относно това основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. 3 от ГПК не са наведени никакви конкретни доводи, като то само е споменато сред общите оплаквания за неправилност по чл. 281, т. 3 от ГПК.
Ответницата по касационната жалба Т. Т. (с предбрачно фамилно име К.) в отговора на жалбата излага становище и доводи, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване, както и за неоснователност на жалбата.
За да постанови подлежащата на касационно обжалване част от въззивното решение, в мотивите към него окръжният съд е приел за установено от събраните доказателства по делото следното:
Страните по делото нямат сключен граждански брак, живеели са на семейни начала в [населено място], общ. П.; от съжителството им са родени двете деца П. – на 11.09.2012 г. и А. – на 01.02.2016 г. От началото на месец август 2019 г. страните са се разделили, като майката с децата първоначално е заживяла при родителите си в семейна къща в [населено място], а от началото на 2021 г. живее в [населено място] (със старо наименование [населено място]), което е също в [община], на 10 км от [населено място]. Новото местоживеене на майката и децата е обусловено от сключен граждански брак на майката с друго лице, като в момента (към приключване на съдебното дирене пред въззивния съд) тя е и в напреднала бременност.
Въззивният съд е установил, че преди раздялата, между страните са избухвали конфликти, имали са сериозни спорове и кавги, има данни и да е осъществявано физическо насилие от бащата спрямо майката, като на част от тези събития са присъствали и децата. Майката е подала жалба за заплаха, но после я е оттеглила; не са образувани дела по ЗЗДН. Бащата е употребявал по-често алкохол и в по-големи количества, което е водило и до по-голяма агресивност спрямо майката и нейното семейство, но не е установено той да се е държал грубо с децата. През време на съвместното съжителство, в по-голяма част майката се е грижила за децата, а бащата е осигурявал финансовата издръжка на семейството; майката е имала подкрепата на своите родители и брат си.
От социалния доклад и свидетелските показания, събрани пред въззивния съд, същият е установил, че новият дом, в който живее майката с двете деца, представлява етаж от къща със самостоятелен вход; на етажа се намира спалня, две детски стаи, голям хол с трапезария, кухня, баня и тоалетна; къщата е с двор, добре оборудван за игра на деца. На другия етаж живее братът на съпруга на майката, който е семеен с две деца, а в пристройка живеят родителите на съпруга ѝ. По данни на социалния работник, последните приемат децата на снаха си, а със свидетелските показания е установено, че съпругът на майката полага грижи за израстването на децата и тяхното забавление; няма данни за конфликтни отношения. Децата продължават да посещават учебните заведения в [населено място]. Бащата притежава първия етаж от къща в [населено място], състоящ се от кухня, спалня, хол и санитарен възел. На другия етаж живее брат му, с когото не са в добри отношения. Бащата има и сестра, която живее в [населено място], и с която поддържа близка връзка. Когато децата преспиват при бащата, същите се разполагат на широка спалня, като в средата е момчето А.. Според двама от свидетелите, бащата, като майстор занимаващ се със строителство, сам е правил ремонти в жилището си, но много продължително, нямало е врати, като тези свидетели не знаят дали ремонтът е приключил, но според друг свидетел, той е приключил отдавна.
Относно родителските качества и грижата за децата от майката, съдът е установил, че свидетелите, ангажирани от нейна страна, са категорични, че тя ги отглежда и възпитава много добре. По отношение на бащата, една от свидетелките го е виждала веднъж да взима децата „снощен“, т.е. предишната вечер е бил пиян според нея; сочи и случай, при който бащата е седял в заведение, детето му А. е паднало почти пред него, а той не е предприел действия да го вдигне; при друг случай същата свидетелка видяла децата да стоят в едно от кафенетата в селото и са си гледали телефоните, а бащата е бил в друго близко кафене. Същата свидетелка е дала и показания, че дъщеря ѝ е споделила, че бащата отишъл пиян да вземе П. от танци, при което тя не е искала да се качи в неговата кола и той започнал да я дърпа; детето избягало при леля си. Според друга свидетелка (бабата на децата по майчина линия), бащата е ходил пиян да взема децата, като винаги това събитие е било съпроводено с обиди и скандали от негова страна; на децата не им било приятно да ходят с него, особено на П., която когато трябвало да се вижда с баща си заявила, че я заболяло коремчето. Според същата свидетелка, след раздялата между страните бащата дълго време не е идвал да взема децата, те го чакали, а когато ги взимал, не ги връщал навреме; не е празнувал празниците им след раздялата и не им купувал подаръци. От друга страна, въззивният съд е установил, че има доказателства по делото, че бащата се е обаждал на полицията, за да осъществи среща с децата си. Свидетелите, доведени от страна на бащата – неговата сестра и племенница, са дали показания, че и той има грижовно отношение към децата, които според тях били привързани повече към него, отколкото към майката, но окръжният съд е намерил, че показанията на тези свидетели са по-общи, неподкрепени с конкретни факти. Съдът е намерил, че от свидетелските показания не е установен с категоричност случай, при който бащата да е бил в нетрезво състояние, когато е возил П. в колата си. В тази връзка съдът е съобразил, че показанията на този свидетел са в смисъл, че той не е очевидец на такава случка, но кола се е блъснала в имота му и един от гостите му намерил регистрационния номер на колата на бащата; после казал на майката, че не бива да пуска децата, когато баща им е пиян. Съдът е приел, че не е установено, и по каква причина, и дали и кой е проявил небрежност в случай, при който П. е погълнала хапчета, за което по делото е представен медицински документ.
Обсъждайки приетото по делото заключение на съдебно-психологическата експертиза, въззивният съд е установил, че същата е отговорила отрицателно на въпросите, дали се установяват данни за начален стадий на синдром на родителско отчуждение у децата към бащата и има ли синдром на лоялност към родител. Също съгласно експертизата, поведението на децата е съобразно възрастта им и придобития личен опит. Вещото лице е разяснило, че изразът „проектира обида с изразена емоционална фрустрираност и нивелация по отношение ролята на бащата“ означава, че детето П. има смътен спомен за скандали между родителите и е имала проблеми да отиде при баща си, но това са спомени от миналото и ако не се задълбочават и родителите поставят отношенията си на друго ниво, тази симптоматика ще отшуми. Също според вещото лице, преспиването при бащата не е проблем за децата; между двете деца има силна връзка и малкото братче се влияе от желанията и поведението на сестра си, която се чувства отговорна и действа закрилнически. Също с експертното заключение е установено, че не е налице алкохолна болест при бащата.
Съдът е установил и че бащата работи по трудов договор и получава брутно възнаграждение от около 605 лв., като със свидетелските показания е установено, че той работи и извън трудовия си договор като майстор- строител. Майката получава детски надбавки от 90 лв., като преди това е получавала възнаграждение от около 300 лв.
При така установените обстоятелства по делото, от правна страна въззивният съд е приел следното:
Предвид обстоятелствата, че страните нямат сключен граждански брак, съдът е квалифицирал исковете им (първоначален и насрещен) по чл. 127, ал. 2 от СК, като е посочил, че след като не живеят заедно, те нямат възможност ежедневно да вземат решения относно цялостното упражняване на родителските права, което пряко засяга интересите на децата и съдът следва да се произнесе по въпроса не само, при кого от родителите ще живеят децата, а и относно това, на кого от двамата ще бъде предоставено упражняването на родителските права, личните отношения с децата и издръжката им, съгласно разпоредбите на чл. 59 от СК и чл. 142-144 от СК. Въззивният съд е изтъкнал и че за да реши спора по чл. 127, ал. 2 от СК, той следва да събере и обсъди доказателствата относно това, кой от двамата родители притежава по-добри родителски и възпитателски качества и кой от тях може да гарантира на децата по-добри условия и подходяща за отглеждането им социална среда; при съблюдаване интереса на децата, следва да се прецени, при кой от двамата родители децата ще растат здрави, обичани и щастливи, което е задължително за хармоничното им развитие като личности.
Окръжният съд е посочил, че в случая и двамата родители имат желание да отглеждат и възпитават децата си, като е споделил извода на първата инстанция по делото, че майката, която от раждането им се е грижила за тях с помощта на родителите и брат си, има добри родителски и възпитателски качества, посочвайки, че този извод се потвърждава от доказателствата, събрани пред двете съдебни инстанции. Окръжният съд е приел, че и бащата има желание да се грижи, отглежда и възпитава децата, но неговите възможности са по-малки от тези на майката. В тази връзка съдът е съобразил, че децата са в сравнително ниска възраст, което предполага и полагане на повече физически грижи, а понастоящем бащата е активно трудово ангажиран и без възможност за непосредствена подкрепа от трети лица в мястото, където живее. Приел е също, че децата емоционално са свикнали с грижите, които се полагат за тях от родителя с по-постоянно присъствие, и това е майката. Посочвайки отново, че съобразява критериите по чл. 59 от СК, въззивният съд е намерил, че майката е тази, която ще защити по-добре интересите на децата, ще им даде сигурност и подкрепа от разширеното ѝ семейство; приел е и че макар тя да има сключен брак с друго лице и да е бременна, то няма данни тези обстоятелства да са се отразили негативно на П. и А.. Взел е предвид също, че битовите условия в новото жилище са много добри, отношението на съпруга на майката към децата е положително и обгрижващо, като е заключил, че няма обстоятелства, от които да се направи извод, децата, извадени от обичайната среда, в която са живели преди раздялата на родителите им, да се чувстват пренебрегнати и да страдат от промяната. Окръжният съд е приел и че материалните възможности на родителите са фактор, който в случая не следва да влияе, тъй като интересът на децата изисква родителските права да се предоставят на този родител, който е с по-добър родителски капацитет и възпитателски качества за отглеждане и възпитание, с възможности за задоволяване на базисните им потребности по отношение на посещение на детска градина и училище, здравни грижи, хигиена, външен вид, сигурност и топло отношение, и има правилни разбирания относно начините на възпитание на детето, като е приел, че това е майката. По така изложените съображения, въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение в частта относно предоставяне упражняването на родителските права и местоживеенето на децата при майката.
Въззивният състав е намерил, че и определеният от първата инстанция режим на лични отношения на децата с бащата, е съобразен с интересите на децата да не се прекъсва връзката с него. В тази връзка са изложени съображения, че децата следва да имат възможност да контактуват с бащата в един по-продължителен период от време и той да не е от няколко часа, като съдът е възприел и заключението на съдебно-психиатричната експертиза, съгласно което преспиването на децата при бащата не е заплаха за тяхното физическо и емоционално състояние и това не е проблем за децата, като според вещото лице, възрастните следва да направят промяна в поведението и отношението си един към друг, за да могат срещите да се осъществяват така, както би следвало между деца и родител, т.е. да не се споменават случки от миналите им отношения. Съдът е съобразил и че децата са на възраст от около 8 и 6 години – достатъчно големи, за да се отделят от майката за две нощи през месеца. От друга страна, въззивният съд е намерил, че режимът за лични отношения, определен от първоинстанционния съд, не обхваща всички хипотези, визирани в чл. 59, ал. 3 от СК, и следва да се допълни с пребиваване на децата с преспиване при бащата и на национални и религиозни празници – Бъдни вечер и Коледа, а също и със срещи на рождените дни на децата, ако са свободни от училищни занимания. Окръжният съд е намерил за неудачен по-широкият режим, искан с въззивната жалба на бащата, като в тази връзка е изложил съображения, че не може да се задължи майката, рождените и именните дни на децата да се честват и организират от двамата родители, и то само по желание на бащата; приел е и че искането на последния децата да присъстват на рождения и именния му ден, както и на празници на сестра му, би могло да се осъществи по доброволен ред, ако двамата родители преценят, че е това е в интерес на децата; изтъкнал е и че не всички мерки следва да се определят по съдебен ред, като при по-голяма отговорност и разбирателство между родителите, контактите могат също да бъдат много широки. Окръжният съд е съобразил и данните по делото за употреба на алкохол от бащата, при което се променя емоционалността му, с оглед на което е приел, че към настоящия момент режимът следва да бъде по-консервативен.
По отношение на издръжката въззивният съд е намерил, че тя неправилно е определена от първата инстанция в еднакъв размер и за двете деца, като в тази връзка е съобразил, че разликата във възрастта им е около четири години, както и че П. е ученичка и има по-големи потребности като такава – тя е в началото на период, в който следва да се наблюдават наклонностите ѝ, като се пробва едно или друго занимание извън училищните такива. С оглед това е приел, че издръжката за нея следва да се определи в общ размер от 350 лв., като бащата поеме по-големия дял от реалното ѝ заплащане – в размер на 250 лв., а останалата част от издръжката се осъществява от майката чрез полагането на грижи. Относно издръжката на другото дете А., въззивната инстанция е намерила, че тя е определена от районния съд съобразно възрастта му и е в справедлив размер спрямо финансовите възможности на родителите.

Настоящият състав на ВКС намира, че при така изложените мотиви към обжалваемата част от въззивно решение, не са налице основания за допускане на касационното обжалване, като съображенията за това са следните:

Предвид установеното със заключението на съдебно-психологическата експертиза по делото, че не са налице данни за начален стадий на синдром на родителско отчуждение у двете деца към бащата, както и за синдром на лоялност към родител, вторият правен въпрос, формулиран в изложението на касатора (следва ли съгласно критериите на чл. 59, ал. 4 от СК да се обсъдят обстоятелствата относно отчуждаването на детето и поведението на отчуждаващия родител спрямо другия родител, за създаване на пречки от отглеждащия или другия родител за осъществяване на лични отношения с другия родител) се явява такъв извън предмета на спора, необуславящ правните изводи на въззивния съд и без значение за крайния изход на делото, поради което този въпрос не осъществява общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационно обжалване (в този смисъл са и указанията и разясненията, дадени с т. 1 и мотивите към нея от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС).

По аналогични съображения касационното обжалване не следва да се допуска и по петия правен въпрос (родителят, който дължи издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, следва ли да доказва своите възможности и нужди на децата, за които дължи издръжка), тъй като същият по никакъв начин не е обсъждан в мотивите към обжалваното решение, нито пък въззивният съд е приел, че бащата (касаторът) следва ли да доказва по делото своите възможности и нуждите на децата от издръжка. Следователно и този правен въпрос не е обуславящ правните изводи на въззивния съд, нито пък е от значение за крайния резултат по делото. Независимо от това, съдът намира за нужно да отбележи и че приетото в мотивите на окръжния съд по никакъв начин не е в противоречие със сочените от жалбоподателя във връзка с този въпрос, ППВС № 5/16.11.1970 г. и решение № 280/28.09.2011 г. по гр. д. № 1654/2010 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС.

Останалите три правни въпроса, формулирани от страна на касатора (първият, третият и четвъртият в изложението му) се припокриват помежду си по съдържание и смисъл. Разрешение на тези въпроси е дадено в многобройната и трайно установена практика (включително задължителна такава) на ВС и ВКС, намерила израз и в посоченото от жалбоподателя, решение № 176/08.12.2020 г. по гр. д. № 1326/2020 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС (и в посочените в него множество други решения на ВКС), в което тя е обобщена, като в нея се приема следното: Упражняването на родителските права и мерките за това следва да бъдат определяни конкретно от съда, при преценка не на отделни обстоятелства, а на съвкупността от обстоятелствата на конкретния случай, на базата на задълбочена съпоставка на всички правнозначими критерии, изведени по тълкувателен път в ППВС № 1/12.11.1974 г., които не са изчерпателни и търпят развитие. Установено в практиката е разбирането за степенуването на правнозначимите критерии по решаваща значимост: възпитателските качества на всеки от родителите; морален облик; начин, вид, продължителност, ефективност на полаганите от родителя грижи към детето, на изразената му готовност да живее с детето не само като заявление, но и като реално предприети действия за това; изследване към кого от двамата родители в по-голяма степен то е привързано и защо; пола и възрастта на детето с оглед неговите нужди; разполага ли родителят с помощта на трети близки лица, на които при нужда може да разчита; съобразяване и изследване на социалната среда (обкръжение), в която предстои да живее детето, не само като финансови и материални възможности, но и като начин на живот, възпитание, обучение и социален микроклимат, и жилищно-битовите и другите материални условия на живот. Преценката на конкретните обстоятелства по чл. 59, ал. 4 СК относно родителския капацитет винаги се извършва при зачитане на водещия висш интерес на детето и тя включва изследване и на социалното обкръжение на родителите – лицата, с които детето ще бъде отглеждано и възпитавано и ще оформя своите житейски мироглед и навици, след изслушване на двамата родители по реда на чл. 59, ал. 6 СК и съобразяване и на техните становища, както и на становищата на компетентната дирекция „Социално подпомагане“. Съдът е длъжен да изследва бита, нравите, мирогледа и ценностната система на лицата, които влизат в обкръжението на родителите – членове на семейството, в което живее или ще живее детето с родителя и близкия му приятелски кръг. Безспорно в най-близкото обкръжение на родителя, с който детето живее или ще живее, е новият му съпруг или фактически съжителник. Следва да се извърши цялостна преценка на конкретните обстоятелства по чл. 59, ал. 4 СК, въз основа на многопосочен комплекс от обстоятелства, които е необходимо да бъдат анализирани в светлината единствено на най-добрия интерес на детето, за съблюдаването на който съдът следи служебно, и който е прокламиран както в националното законодателство (чл. 14 от КРБ и чл. 3, т. 3, във вр. с § 1, т. 5 от ДР на ЗЗакрД), така и в чл. 3 от Конвенцията за правата на детето.

Настоящата инстанция намира, че в случая въззивният съд по никакъв начин не се е отклонил от тази практика на ВКС, а напротив – в обжалваемата му част въззивното решение е изцяло съобразено с нея, поради което не е налице наведеното от касатора основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване и по тези три правни въпроса. В тази връзка следва да се посочи и (както неведнъж е изтъквано в определения по чл. 288 от ГПК на ВКС, предвид разясненията, дадени с т. 1 и мотивите към нея от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС), че несъгласието на касатора с фактическите констатации и с правните изводи на въззивния съд не е основание за допускане на касационното обжалване, тъй като във фазата по селектиране на касационната жалба касационната съдебна инстанция не може да се произнася по правилността на обжалваното въззивно решение.

Както вече беше посочено, касаторът единствено споменава в изложението и в касационната си жалба очевидна неправилност на въззивното решение, без да сочи нещо различно от общите си оплаквания за неправилност, поради което не е налице и това основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК.

В заключение, касационното обжалване не следва да се допуска, тъй като не са налице наведените от страна на жалбоподателя основания за това по чл. 280, ал. 1, т. 1 и ал. 2, пр. 3 от ГПК. При извършената и служебна преценка – в изпълнение на правомощията си да следи служебно за интересите на малолетните деца на страните, настоящият съдебен състав намира, че не е налице основание и за служебно допускане на касационното обжалване – в нито една от хипотезите по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК, включително – по непосочени и неаргументирани такива от страна на касатора.

Предвид изхода на делото, съгласно разпоредбите на чл. 78, ал. 3 и ал. 4 и чл. 81 от ГПК жалбоподателят дължи и следва да бъде осъден да заплати на ответницата по касация, претендираните и направени от нея разноски за заплатеното адвокатско възнаграждение в касационното производство, а именно – сумата 500 лв.

Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на Д. К. М. срещу решение № 366/13.08.2021 г., постановено по възз. гр. дело № 414/2021 г. на Благоевградския окръжен съд, – в частта, с която Д. К. М. е осъден да заплати издръжка за минало време – за периода 04.08.2019 г. - 04.08.2020 г., в размер 3 000 лв. – на П. Д. М. и в размер 2 400 лв. – на А. Д. М., ведно със законната лихва върху тези суми, считано от 05.08.2020 г. до окончателното им изплащане; и ПРЕКРАТЯВА в същата част производството по гр. дело № 291/2022 г. по описа на Върховния касационен съд, Четвърто гражданско отделение.
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 366/13.08.2021 г., постановено по възз. гр. дело № 414/2021 г. на Благоевградския окръжен окръжен съд, – в останалата част.
ОСЪЖДА Д. К. М. с ЕГН [ЕГН] да заплати на Т. П. Т. с ЕГН [ЕГН] сумата 500 лв. (петстотин лева) – разноски за касационното производство по делото.
Определението – в частта, с която касационната жалба частично се оставя без разглеждане и частично се прекратява касационното производство по делото, подлежи на обжалване с частна жалба пред друг състав на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщаването на определението с връчване и на препис от него, а в останалата част определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: