Р Е Ш Е Н И Е № 451 С о ф и я, 29 о к т о м в р и 2013 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ПЪРВО наказателно отделение, в съдебно заседание на 04 о к т о м в р и 2013 година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ТОМОВ ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ КАПКА КОСТОВА при секретар Даниела Околийска и в присъствието на прокурора Кирил Иванов изслуша докладваното от съдията Николай Дърмонски наказателно дело № 1489/2013 година. Подадена е касационна жалба от защитника на подсъдимия И. Б. Й. от Р. адв.Р.Т. от АК-...., която има за предмет новата присъда № 21 от 29.05.2013 г., постановена по ВНОХД № 101/2013 г. от Пернишкия окръжен съд и която се оспорва с доводи за наличие на всички касационни основания по чл. 348, ал.1, т.1-3 от НПК. Искането е за оправдаване на подсъдимия от касационната инстанция. Депозирана е и жалба (наречена „въззивна”) и от подсъдимия Й. с дата на постъпване в окръжен съд-Перник 12.07.2013 г., която е администрирана и препратена на ВКС по компетентност, насочена срещу постановената на 29.05.2013 г. в открито съдебно заседание в присъствието на подсъдимия нова въззивна присъда, оспорвайки доказателствения анализ на втората инстанция и отправяйки искане за отмяната й и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същата, алтернативно за изменяването й, но без наведени доводи, относими към правомощията на касационната инстанция по чл.354, ал.2 от НПК. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и допълнението към нея. Изложените в жалбите оплаквания се поддържат в касационното производство от процесуалните представители на подсъдимия адв.Р.Т. от АК-Перник и от адв.Хр.Х. от САК. Гражданският ищец Х. А. И. от Р., редовно уведомен, не взема участие, лично или чрез повереник, в касационното производство и не е изразил становище по жалбата. Върховният касационен съд провери въззивната присъда в пределите на правомощията си по чл. 347 от НПК и за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда № 103 от 04.04.2013 г., постановена по НОХД № 34/2013 г. на районен съд-Радомир подсъдимият И. Б. Й. от Р. е признат за невинен и оправдан по предявеното му обвинение за извършено престъпление по чл.129, ал.2 вр.ал.1 от НК. С присъдата е отхвърлен изцяло предявеният от пострадалия Х. А. И. против подсъдимия граждански иск за сумата от 5000 лв, претендирано обезщетение за причинени му неимуществени вреди от деянието. Присъдата е била протестирана от районна прокуратура-Радомир и обжалвана от повереника на гражданския ищец адв.С.С. от АК-.... с оплаквания за необосноваността и незаконосъобразността й с искане от прокурора за отмяната й и постановяване на нова осъдителна присъда по предявеното на подсъдимия обвинение, а от повереника – алтернативно и за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд с цел „произнасяне по предявения граждански иск”. С нова въззивна присъда № 21 от 29.05.2013 г. по ВНОХД № 101/2013 г. Пернишкият окръжен съд е отменил изцяло първоинстанционната присъда и като е признал подсъдимия Й. за виновен в извършването на 16.06.2012 г. в ... на престъпление по чл.129, ал.1 от НК, при условията на основание чл.55, ал.1, т.2, б.”б” от НК му е наложил наказание пробация с ангажиране на двете задължителни пробационни мерки по чл.42а, ал.2, т.1 и 2 от НК – задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от 6 месеца с периодичност два пъти седмично и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 6 месеца. Постановил е и осъждането на подс.Й. да заплати на пострадалия И. сумата от 2000 лв за репариране на причинените му неимуществени вреди от престъплението, както и сумата от 500 лв направени от него разноски по делото, като искът в останалата му част до пълния предявен размер е отхвърлен като неоснователен. В тежест на подсъдимия са възложени общо 790 лв направени от държавата разноски по водене на делото, както и 80 лв дължима държавна такса върху уважения размер на гражданския иск. В касационната жалба на защитника на подсъдимия се навеждат оплаквания за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при извеждане на правно релевантните факти и за неправилното приложение на материалния закон, довело и до явна несправедливост на наложеното му наказание, съставляващи касационни основания по чл.348, ал.1, т.1-3 от НПК, като се прави искане за отмяна на обжалваната присъда за оневиняването му от ВКС по предявеното му обвинение. В допълнението към жалбата на подсъдимия се отправя алтернативно и искане за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, а като последна алтернатива – „прекратяване на наказателното производство на основание чл.354, ал.1, т.2 вр.чл.24, ал.4 от НПК”. Върховният касационен съд – Първо наказателно отделение намира касационната жалба от защитника на подсъдимия адв.Р.Т. за подадена в законния срок, от страна, имаща право на жалба, срещу въззивен съдебен акт, подлежащ на касационна проверка на основание чл.346, т.2 от НПК, поради което е допустима. Лично подадената на 13.07.2013 г. от подс.Й. жалба (назована „въззивна”, както и в допълнението на адв.Х.) е подадена извън срока по чл.350, ал.1 вр.чл.319, ал.1 от НПК, изтекъл на 13.06.2013 г., поради което същата е недопустима и като просрочена следва да бъде оставена без разглеждане. Всъщност, в нея са наведени същите оплаквания като тези, изложени в жалбата на защитника му, поддържани и в съдебните прения пред касационния съд, поради което следва да се цени като изложени от него писмени съображения в подкрепа на касационната жалба от защитника му. Разгледана по същество, жалбата на защитника на подсъдимия е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: Недоволството на защитника е насочено към неправилния, според него, анализ на доказателствата от окръжния съд, извел нови фактически положения при непълнота на доказателствата и въз основа на предположения, като неоснователно игнорирал обясненията на подзащитния и на съпругата му, св.О.Й. и подкрепящите ги писмени доказателства, предоверявайки се на показанията на заинтересованите от изхода на делото пострадал св.И. и фактическата му съпруга св.К., както и на доведеното от нея непълнолетно дете А.. Тези доводи не съответстват на процесуалните резултати от доказателствената дейност на съда, обективирана в изложените съображения в мотивите на обжалваната присъда. Голословно наведеното оплакване за непълнота на доказателствата, освен че не е касационно основание, не отговаря на активността на страните и на съда по събиране и проверка на необходимата доказателствена маса. Още на досъдебното производство с освидетелстване на тримата пострадали в различна степен при инцидента лица ( освен св.И., на съпругата му св.К. и на самия подсъдим) и съответни СМЕ е отграничено съставомерното увреждане на св.И. като средна телесна повреда. По искане на защитата на жалбоподателя районният съд е допуснал и изслушал допълнителна СМЕ с експерт д-р С., която е изследвала зъбния статус на пострадалия и е потвърдила констатациите на провелия освидетелстването му д-р Ч. за счупване на короната на първи зъб долу вляво до нивото на венеца, приравнено на избиване на зъб, затрудняващо говоренето и дъвченето, разклащането на други два зъба и кървящата рана на лигавицата на долната му устна. Тези обективни находки, както и за другите му увреди в тила и врата вляво, са свързани с показанията не само на фактическата му съпруга св.К. и на непълнолетния син св.А.А., но и с тези на св.Й., на полицая св.Пл.Ц., потвърдили видимите следи по лицето на св.И. от разменените с подсъдимия удари, като се заобикаля твърдението на първата, че още преди прегледа му при д-р Ч. пострадалият споделил да му е счупен зъб. Незнайно защо св.Ц. се свързва с проведен от него оглед на местопроизшествието, за каквото следствено действие няма нито съответен протокол, нито данни в тази насока. Извършването на такъв не е било необходимо, доколкото видимите следи от сбиването на двамата мъже са изисквали освидетелстването им, а не търсене и фиксиране на отложени на терена следи или предмети, след като златният накит на подсъдимия е бил открит. Липсват визираните в жалбата „толкова много и съществени противоречия” между показанията на коментираните свидетели, довод, който се навежда изолирано от горните, но съобразени от съда, доказателства и доказателствени средства. В крайна сметка, изводът му, че процесният зъб на св.И. е счупен именно от нанесените му от подсъдимия удари с юмрук в лицето е убедително защитен с дължимия се обективен и всестранен анализ на доказателствените материали и с основание е отхвърлена тезата на подс.Й. това да се е случило по друго време и по други причини. С това съдът е изпълнил в пълнота изискванията на чл.13, чл.14, чл.339, ал.2 и 3 вр.чл.305, ал.1-4 и 6 от НПК, доказателствените източници са оценени според действителното им съдържание, като е даден съответен и законосъобразен отговор на всички доводи на страните. Поради това ВКС приема, че не е налице касационно основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК за отмяна на въззивния съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на окръжния съд. Не е налице и неправилно приложение на материалния закон като основание по чл.348, ал.2 вр.ал.1, т.1 от НПК за ревизия на въззивната присъда. При правилно установените фактически рамки е приложен законът, който е следвало да бъде приложен, а именно за осъществения от обективна и субективна страна състав на престъплението по чл.129, ал.1 от НК. Съобразена е относимата към случая съдебна практика за характера на телесното увреждане като средна телесна повреда, отговорено е и защо не са налице условията на чл.12 от НК, като при така възприетата фактическа обстановка няма как да се уважи искането на подсъдимия да бъде оправдан по предявеното му обвинение. Оплакването за несправедливото му осъждане не съдържа правни съображения, а заради приложението на чл.55 от НК се прави намек за липсата на категоричност в изводите на съда относно виновността на подсъдимия, оборен от изложеното по-горе. Обратно, съдът е смекчил санкцията му, воден от житейска справедливост, отчитайки и нанесените му от пострадалия при сбиването телесни увреждания, както и не упражнен от последния контрол над действията на децата му. В същото време съдът е отрекъл наличието на отегчаващи отговорността му обстоятелства, без да коментира наказването на подсъдимия през 2008 г. като характерова черта за склонност към агресия, в която се корени и причината за осъществяване на инкриминираното деяние. При условията на чл.55 от НК му е наложено наказание пробация в минимален размер и не е налице явно несъответствие с обществената опасност на извършеното и неговата лична, поради което няма основание за намеса на ВКС и в тази посока. За да уважи предявения от пострадалия И. граждански иск съдът е изследвал причинените му болки и страдания, намиращи се в пряка причинна връзка с деянието на подс.Й., отчитайки всички относими обстоятелства за постигане на целената в чл.52 от ЗЗД справедливост на дължимото се обезщетение. Присъдената на ищеца сума от 2000 лв е достатъчна за репариране на причинените му вреди, а и няма наведени доводи за намаляването й извън поддържаната теза за недоказаност на обвинението. Жалбата на защитника на подс.Й., като изцяло неоснователна, следва да бъде оставена без уважение, а атакуваната въззивна присъда следва да бъде оставена в сила. Водим от гореизложените съображения Върховният касационен съд – Първо наказателно отделение и на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА присъда № 21 от 29.05.2013 г., постановена по ВНОХД № 101/2013 г. от Пернишкия окръжен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :