Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е   № 194   гр. София, 01 април 2010г.   В   ИМЕТО   НА   НАРОДА             Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и трети март, две хиляди и десета година, в състав:    ПРЕДСЕДАТЕЛ :БОРИСЛАВ АНГЕЛОВ              ЧЛЕНОВЕ : КЕТИ МАРКОВА                                                                                      ЦВЕТИНКА  ПАШКУНОВА при  секретар  ИВАНКА ИЛИЕВА и в присъствието на прокурора  НИКОЛАЙ  ЛЮБЕНОВ изслуша докладваното от съдията   ЦВЕТИНКА  ПАШКУНОВА н. д. № 76/ 2010 година Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия В срещу въззивно решение №434/04.01.2009година на Апелативен съд-София, постановено по ВНОХД№681/2009г.,с което е изменена присъда от 12.11.2008 година на Софийски градски съд, по НОХД№104/2008г. В касационната жалба на подсъдимото лице се визират оплаквания за допуснати от въззивната инстанция, нарушения на предписаните в чл.чл.13,14, 107 и чл.339НПК процесуални правила, изразяващи се в неправилна интерпретация на доказателствените източници и непълнота във фактическите и правни съображения, обективиращи волята на компетентния орган, тангираща с липса на мотиви. Излагат се доводи, индициращи на пороци при събирането, проверката и оценката на доказателствата, довели до неправилно приложение на материалния закон и постановяване на осъдителен съдебен акт, базиращ се на предположения и хипотези относно авторството на инкриминираното деяние и средството на престъпление. Поставя се акцент на повърхностния и едностранчив анализ на свидетелските показания на Р. Н. , В. Л. , Н. С. и Б. П. , и на съществуващите противоречия и неясноти в тях. Обосновава се незаконосъобразност на извършените в рамките на досъдебното производство процесуално-следствени действия - разпознаване на лица и процесуална негодност на обективиращите ги протоколи. С подробни възражения за несъответност в атакувания съдебен акт между приетата за установена фактология и съдържимите се данни в очертаните гласни и писмени доказателствени средства, и при подчертано внимание на игнорираните от съда заключения на изготвените балистична и ДНК-експертизи се аргументира недоказаност на обвинителната теза. Предявяват се алтернативни искания за отмяна на първоинстанционната присъда и въззивно решение, и връщане на наказателното дело за ново разглеждане или упражняване на касационните правомощия по чл.354,ал.1,т.2, вр.чл.24,ал.1, т.1НПК. В съдебно заседание на 23.03.2010 година, подсъдимият П неговият защитник се явяват пред касационната инстанция, и поддържат подадената жалба. Частният обвинител и граждански ищец Н. С. , и упълномощеният му повереник, редовно уведомени не участват в настоящото производство, като в представени писмени бележки мотивират неоснователност на касационната жалба. Представителят на ВКП пледира за оставяне в сила на обжалваното решение. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, съобразявайки становищата на страните и материалите по делото, в пределите на касационния контрол по чл.347НПК, за да се произнесе взе предвид следното: С присъда №15 от 12.11.2008 година, постановена по НОХД№104/2008г., Софийски градски съд е признал В. Р. П., за виновен в това, че на 20 януари 2007 година, в гр. С., в съучастие с И. П. в качеството на извършител, действувайки предумишлено, по начин, опасен за живота на мнозина и при условията на опасен рецидив, направил опит да умъртви Н. А. С., като посегателството е останало недовършено по независещи от дееца причини, поради което и на основание на чл.116, ал.1, т.6, пр.1, т.9 и т.12, вр.чл.115, вр.чл.29, вр.чл.20, ал.2, вр.чл.18, ал.1НК и чл.58, ал.1, т.1 от същия закон, ангажирал неговата наказателна и гражданска отговорност. С визирания съдебен акт на подсъдимото лице е наложено наказание- ДЕВЕТ ГОДИНИ лишаване от свобода, при усилено строг режимна изтърпяване и същият осъден да заплати сумата от 70 000 лева - обезщетение за причинените на пострадалия неимуществени вреди. По жалби на страните е инициирано съдебно производство по ВНОХД №681/2009г., финализирало с въззивно решение №434/04.01.2010година на АС-София, с което е изменена първоинстанционната присъда досежно определения първоначален режим на изпълнение на наложената наказателна санкция. Касационната жалба на подсъдимия П е НЕОСНОВАТЕЛНА. Претендираното несъблюдаване на нормите, предписващи задължения за обективно, всестранно и пълно изследване на значимите за обвинението обстоятелства, и за задълбочен анализ на доказателствата, не е съобразено с осъществената от въззивната инстанция, процесуална и доказателствена дейност. ВКС не констатира заявеното в жалбата дерогиране на процесуалните изисквания при приобщаване на доказателствения материал и релевираните „нарушения” при интерпретация на свидетелските показания на Н. С. , Р. Н. , В. Л. и Б. П. , обосновали погрешни заключения за авторството на инкриминираното посегателство и използваното средство, и довели до неправилно прилагане на материалния закон. Несъстоятелен е демонстрираният израз на недоволство от формата и съдържанието на мотивационната част на съдебния акт, индициращ на сериозни недостатъци и пропуски при словесното материализиране на фактическите и юридически съображения. Въззивният съд по реда на чл.313 и чл.314НПК е проверил изцяло законосъобразността на първоинстанционната присъда, като след прецизно и всеобхватно обсъждане на инкорпорираната по делото доказателствена съвкупност е формирал своето вътрешно убеждение по фактите и обективирал правните си изводи за инкриминираното престъпление и съпричастността на подсъдимия. След внимателен преглед на взаимоотношенията между И, и при изследване на предхождащите престъпната дейност обстоятелства в тяхната хронология, контролираната съдебна инстанция е извела заключение за съществуващи неуредени финансови задължения, предпоставили организирането на неправомерното престъпно посегателство срещу личността на С. Конкретиката на инкриминираното деяние е индивидуализирана по време, място, механизъм на извършване, участващи лица и причинен вредоносен резултат. Същата сочи на осъществено от В. П. на 20.01.2007 година нападение спрямо Н. С. и на възпроизведени от посоченото лице изстрели при преследването на жертвата на улица ”Лайош Кошут”, гр. С. и в намиращото се наблизо заведение, вследствие на които пострадалият С. получил множество огнестрелни наранявания на гръдния кош, ляво седалище, на тънкото и сигмоидно черва; съпроводени с излив на кръв в лявата гръдна кухина и хеморагичен шок. По своя медикобиологичен харктер причинените телесни увреждания довели до постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота, като без оказаната спешна помощ и извършената оперативна интервенция, смъртта е била неизбежна. Очертаните от въззивния съд фактически положения, релевантни за съставомерността на инкриминирания акт и неговото авторство, са направени след обстойно обсъждане и професионална преценка на приобщените по делото гласни, писмени и веществени доказателства, и изслушаните съдебни експертизи. С проявен юридически усет и в съответствие с изискванията на процесуалния закон доказателствената маса е анализирана с оглед източника, предвид характеристиките на съдържимите се в годните доказателствени средства обективни данни и съществуващата между тях корелация. Логическа последица от изложеното е формираната позиция на настоящия състав за неоснователност на оплакванията в касационната жалба за налични предположения и хипотези досежно авторството на престъплението и използваното средство. В коментирания смисъл словно материализиращите ги подробни доводи, в преобладаващата си част индицират на необоснованост /несъответност между приетата за установена фактология и доказателствения материал/, на която ВКС не дължи произнасяне. Интерпретацията на свидетелските показания на Н. С. на престъпното деяние с висока степен на доказателствен интензитет обезпечава повдигнатото срещу В. П. обвинение за извършено престъпление с насоченост-обществените отношения, свързани с живота на гражданите, при проявна форма – опит за предумишлено убийство, по опасен за мнозина начин. Вътрешната устойчивост и последователност в разказа на пострадалия досежно възприетите и пресъздадени правнозначими за инкриминираното поведение факти, и съпоставянето на установеното чрез него с останалите доказателства по делото, очертава логичност и житейска правдивост на гласното доказателствено средство и предпоставя кредитирането му. Н. С. описва в детайли обстоятелствата, сочещи на възникнал сериозен конфликт с И. П. по повод неизплатени парични средства и на получена от Н. информация за подготвяното срещу него покушение. Очертано е поведението на забелязаните преследващи го лица в инкриминираната вечер, сред които безусловно е идентифициран В. П. ; коректно са възпроизведени и неговите възприятия за последващите действия - стрелбата в находящия се клуб на ул.”Лайош Кошут”, №9а и боричкането с нападателите пред сградата на кафенето, при които активно участвал подсъдимия. Истинността на коментираното гласно доказателствено средство е проверена чрез депозираното от Р. Н. и от свидетелите – очевидци на престъпния акт - Б. П. и В. Л. Показанията на Н. , дадени при условията на чл.223 НПК пред съдия, категорично кореспондират на заявеното от жертвата на престъплението за съществуващите отношения между И, и за отправените към последния предупреждения за организиране на убийство, поради неуредени финансови сметки. Промяна в аргументираното становище не внася акцентираният от защитата отказ на свидетеля да бъде разпитан в открито заседание на 14.10.2008 година, преодолян чрез компетентно упражнени от първостепенния съд правомощия по чл.281, ал.1, т.2 НПК и надлежно приобщаване на събраните при досъдебното разследване гласни доказателства. Подкрепящи разказаното от пострадалия С. и допринасящи за изясняване авторството на инкриминираното посегателство са свидетелските показания на работещия в процесното заведение на ул.”Лайош Кошут” барман Б. П. и на случайно минаващата вблизост до мястото на инцидента гражданка В. Л. Посочените лица - очевидци на развитието и динамиката на престъпната дейност на 20.01.2007 година пресъздават епизодично и убедително своите спомени за видяното, чутото и преживяното. Фактическите очертания на техните непосредствени наблюдения за произведените изстрели, разгърналия се впоследствие физически сблъсък и съпричастните към него, съпоставими с депозираното от Н. С. досежно обстоятелствата, включени в лимитирания от чл.102 НПК предмет на доказване, обосновава съответност. Достоверността на показанията на пострадалия и доказателствената им стойност не се опровергава от заявената от П. в рамките на съдебното следствие несигурност относно приликата на нападателя с В. П. и от демонстрираното от Л. нежелание при визуалния контакт с подсъдимото лице да посочи извършителя на престъплението. Последното, обяснимо с изтеклия период от инкриминираната дата и с налични субективни причини за неоказване съдействие на съда, и обсъдено във взаимовръзка с категоричните разпознавания на подсъдимия П от тези свидетели, направени пред досъдебните органи по предписания в чл.чл.169–171НПК ред и обективирани в писмени протоколи на 28.03.2007г. и 30.03.2007г.,не внася съмнения в авторството на престъпното деяние. Доктрината и съдебната практика приемат, че спазените законови изисквания при реализирани следствени действия в рамките на досъдебната фаза на наказателния процес и закрепването им в надлежно изготвени протоколи, гарантира процесуалната им годност при оценката на доказателствените средства, която не може да бъде разколебана от последващи изявления на разпознаващия за невъзможност или нежелание за идентифициране на извършителя на престъпление. Ревизия във формираното заключение за доказаност на обвинителната теза досежно авторството на престъпния акт не предпоставят и предявените в касационната жалба възражения за пренебрегване съдържанието на изготвените съдебномедицинска експертиза на веществени доказателства и ДНК-експертиза. Обект на изследване от същите е намерената пред клуб-кафене на ул.”Лайош Кошут” шапка, за която от инкорпорираната и обсъдена доказателствена съвкупност не може да бъде установено по изискуемия се безспорен начин да е била носена от съпричастния към престъпното деяние подсъдим. Несъстоятелни са и оплакванията на процесуалния представител на В. П. за доказателствена необезпеченост на повдигнатото срещу подсъдимото лице обвинение по отношение на средството на престъпното посегателство. Приобщените чрез коментираните гласни доказателствени източници фактически данни сочат, че подсъдимият П на 20.01.2007 година възпроизвел няколко изстрели с огнестрелно оръжие, от близко разстояние и по посока на жизненоважни части на тялото на пострадалия, причинили му тежки увреждания. Индивидуализация на вида и особеностите на използваното средство на престъпление очертава балистичната екпертиза. Базирайки се на намерените и иззети при огледа на метопрестъплението гилзи и куршуми, същата дава научно мнение, че 7/седем/ броя гилзи и 4/четири/ броя куршума са части от патрони, калибър - 9 мм, предназначени за стрелба с пистолети”Макаров”, Стечкин” и др., като при съблюдаване на конкретиката аргументира, че представените за анализ гилзи са изстреляни от едно и също оръжие-боен пистолет, конструкция „Макаров”. Формулираните изводи, преценени във взаимовръзка със съдържимите се в съдебномедицинската експертиза и основани на специални познания разсъждения, че нараняванията на Н. С. са причинени с огнестрелно оръжие убедително доказват, че П. е бил въоръжен с визирания в обвинителния акт и при лимитиране на правната квалификация от съдебните инстанции - пистолет, система „Макаров”, отхвърляйки лансираната защитна версия за възможно самонараняване на жертвата с ползваното при самозащита газово оръжие. При осъществения инстанционен контрол ВКС не констатира и бланкетно релевираните в касационната жалба пороци в обстоятелствено-съобразителната част на атакувания съдебен акт, изразяващи се в непълноти при описание фактологията на престъплението и участието на подсъдимия П в него, при тълкуването на подкрепящите я доказателствени материали и обосноваването на приложимия материален закон. Предложените съображения при очертаване на основния факт в доказателствената рамка – инкриминираното престъпно деяние и неговото авторство, и интерпретацията на обезпечаващите го доказателства мотивират настоящия съд да приеме голословност на подобни твърдения. В изпълнение на произтичащите от процесуалната норма на чл.339, ал.1 и 2 от НПК задължения и в аспекта на заявените във въззивната жалба доводи, Апелативен съд-София е формирал воля по значимите за ангажираната отговорност обстоятелства и установяващата ги доказателствена маса, и при преценка на относимата материалноправна уредба определил обективните и субективни признаци, консумиращи престъпния състав на чл.116, ал.1, т.т.6, 9 и 12, вр.чл.29, вр.чл.20 и чл.18, ал.1 НК, словно отразени в атакуваното решение. Воден от гореизложеното и на основание чл.354, ал.1, т.1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И :   ОСТАВЯ В СИЛА решение №434/04.01.2010 година, постановено по ВНОХД № 681/2009г., по описа на Софийски апелативен съд. РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.