4 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 359 С., 22,06,2015 година Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на двадесети май две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА ИВО ДИМИТРОВ изслуша докладваното от съдията Чаначева ч.т.дело № 1058/2015 година. Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК, образувано по частна касационна жалба на [фирма] – [населено място] /н//, чрез синдика Б. Б. против определение № 211 от 17.12.2014 г. по ч.гр.дело № 339/2014 г. на Великотърновски апелативен съд. Ответникът по частната жалба – [фирма] –гр. В. е на становище, че жалбата е неоснователна. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК. Разпоредбата на чл.274, ал.3 ГПК обвързва допускането до разглеждане частната касационна жалба с наличие на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК. В своето изложение, частният касатор е поставил въпроса : „ Следва ли исковата молба, подадена от дружеството – длъжник в производството по несъстоятелност с основание прогласяване на нищожност по чл.26 от ЗЗД, да е подписана от управителя на длъжника или същата може да е подписана от синдика, действащ като представляващ длъжника на основание чл.658,ал.1,т.1 и т.7 от ТЗ”. Страната се е позовала на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, като е развила своите съображения, относно това, че в производството по несъстоятелност интересите на длъжника често били в противоречие с интересите, които трябвало да защитава синдика, като в случаите когато не му била дадена законова възможност в това му качество да води искове същият действал като представител на длъжника. Поставеният от касатора въпрос е релевантен по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК и обосновава наличие на общо основание. Налице, обаче е основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, доколкото същият е разрешен със задължителна практика относно правомощията на синдика по чл.658, ал.1, т.7 ТЗ – решение №100/15.06.2009г. по т.д. №808/-8г. на ВКС, ІІ т.о., решение №62/17.07.2009г. по т.д. №39/09г. на ВКС, ТК ІІ т.о. и решение № 75 от 09.03.2010г. по т.д. № 672/08г. на ВКС, ІІ т.о. и др., постановени по реда на чл.290 ГПК, съгласно които синдикът участва в производството по делата на предприятието на длъжника и завежда от негово име дела. В този случай синдикът действа от името на длъжника и упражнява негови материални права, като изричното указание, че делата се завеждат от името на длъжника налага извода, че страна е самият длъжник, а синдикът осъществява съобразно правомощията си по чл.658, ал.1, т.7 ТЗ представителство на дружеството в процеса, действайки от негово име и упражнявайки негови материални и процесуални парва. Приемайки в случая, че въпреки уточнението, дадено от синдика за това, че същият упражнява правомощията си по чл.658, ал. 1, т.7 ТЗ и е завел иска като представляващ длъжника и от негово име, не е налице валидно сезиране на съда, обосновава и извод за наличие на отклоняване на състава на ВТАС от така цитираната задължителна практика. Във връзка, с изложеното за наличие на противоречие по поставения въпрос със цитираната задължителна практика на ВКС и приетото от въззивния съд, се налага извод за установеност на предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 ГПК и обжалвания съдебен акт, следва да бъде допуснат до касационно обжалване. По същество частната жалба е основателна. С оглед така обоснованото отклонение то цитираната задължителна практика въззивното определение е неправилно и следва да бъде касирано. Този извод се налага от установените факти - С изрична молба – уточнение до Ловешки окръжен съд, синдика на [фирма] /н/ е посочил, че исковете с правно основание чл.26 ЗЗД по т. 1, 2 и 3 на исковата молба са предявени от синдика, но действащ като представляващ/ процесуален представител на дружеството и е очертан ответникът по тези искове - [фирма]- [населено място], като изрично е въведено и искане производството по тези искове да бъде разгледано, отделно от другите с правно основание чл.646 ТЗ и чл.647 ТЗ. С определение от 05.02.2014г. съдът е уважил тази молба и на основание чл.210, ал.2 ГПК е разделил производството. При тези фактически данни, неправилно, след като страните по иска са били ясно очертани, съдът е изпратил на синдика подадената от него искова молба и е възприел неговия отговор като противоречиво на първоначалното уточнение, че иска е подаден от него, но като представляващ дружеството. Неправилно дадените указания и в техен резултат осъществените процесуални действия не пораждат правни последици, поради което и неправилно съдът е мотивирал връщането на исковата молба с разбирането за противоречиво заявена активна легитимация на ищеца. В същият смисъл са и мотивите на въззивният съд, който е потвърдил акта на първостепенния съд. С оглед данните по делото, обсъдени по-горе правно необосновано, съставът на ВТАС не е отчел, че липсва противоречиво заявяване от чие име синдикът подава исковата молба и с оглед оплакванията във въззивната жалба, които той не е разгледал. Не е отчетено обстоятелството,че подадената уточняваща молба от 01.11.2013г. е в резултат на изпратената от съда искова молба / подадена от дружеството/ и указанията за становище по нея, а доколкото вече е било уточнено, че иска е заведен от синдика като представител на дружеството, то и тази молба – отговор е била съобразена с това, поради което и нейното съдържание не съдържа противоречиво заявена промяна в ищеца по спора, какъвто смисъл е вложил при тълкуването й въззивния съд. С оглед ясно и изрично очертаните страни по спора и след като е налице задължителна практика, с която ВКС е изложил мотиви, че е налице правна възможност синдикът да упражни правата си по чл.658, ал.1,т.7 ТЗ, като заведе иска по чл.26 ЗЗД, от името на дружеството, то и състава на ВТАС е бил длъжен да съобрази тази практика. Като е приел обратното въззивният съд е нарушил закона, поради което неговото определение постановено в противоречие с практиката на ВКС, следва да бъде отменено, както и потвърденото с него определение на първостепенния съд, на който делото следва да бъде върнато за продължаване на съдопроизводствените действия по разглеждане на подадената искова молба. По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение О П Р Е Д Е Л И: ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 211 от 17.12.2014 г. по ч.гр.дело № 339/2014 г. на Великотърновски апелативен съд ОТМЕНЯ определение № 211 от 17.12.2014 г. по ч.гр.дело № 339/2014 г. на Великотърновски апелативен съд и потвърденото с него определение №329/18.07.2014г. по т.д. № 6/14г. на Ловешки окръжен съд ВРЪЩА делото на Ловешки окръжен съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: