Р Е Ш Е Н И Е № 164 Гр.София, 14.12.2022 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на седми декември, 2022 година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ШИШКОВА ПЕТЯ КОЛЕВА При участието на секретаря ИВАНОВА В присъствието на прокурора от ВКП ПАНЧЕВА Изслуша докладваното от съдия СТАМБОЛОВА К.Н.Д.901/22 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда №24/10.06.21 г., постановена от РС-Разгред /РзРС/ по Н.О.Х.Д.164/ 20 г., подсъдимият Е. К. Е. е признат за виновен и осъден за извършени от него престъпления по чл.131,ал.1,т.12 вр.чл.129,ал.1 вр. чл.20,ал.2 НК с пострадал Д. Д. /оправдан е за извършване на конкретно обозначена средна телесна повреда/; по чл.131,ал.1,т.12 вр.чл.130,ал.2 вр.чл.20,ал.2 НК с пострадала Р. Д.; и по чл.325,ал.1 вр.чл.20,ал.2 НК. Във връзка с чл.54 НК са му наложени наказания съответно от три години и два пъти по една година лишаване от свобода, като за всяко отделно наказание е определен изпитателен срок на основание чл.66,ал.1 НК съответно от четири и два пъти по три години /това е направено въпреки съотношението на нормите, ясно разчитано в разпоредбата на чл.301,ал.1,т.3,т.5 и т.6 НПК/. На основание чл.23,ал.1 НК е определено за изтърпяване най-тежкото измежду наложените наказания, а именно- три години лишаване от свобода, като е приложен чл.66,ал.1 НК с определяне на четиригодишен изпитателен срок. Със същата присъда подсъдимият М. Р. А. е осъден идентично с подсъдимия Е., като са му наложени наказания съответно от две години лишаване от свобода и два пъти по шест месеца, чието изтърпяване е отложено все за срок от три години. На основание чл.23,ал.1 НК е отмерено общо наказание от две години, а на основание чл.66,ал.1 НК е определен тригодишен изпитателен срок. Със същата присъда е осъден и подсъдимият П. Н. Т.. Освен идентичното осъждане с останалите двама подсъдими, той е признат за виновен и осъден за извършено от него престъпление и по чл.131,ал.1,т.12 вр. чл.130, ал.2 НК с пострадала К. Д., като на основание чл.54 НК му е определено наказание лишаване от свобода за срок от десет месеца,чието изтърпяване е отложено за три години. За останалите три извършени от него престъпления са отмерени наказания за срок от две години и шест месеца и два пъти по десет месеца лишаване от свобода, като на основание чл.66,ал.1 НК за всяко от тях е определен изпитателен срок от три години /все при неспазване на процесуалния закон, както бе посочено по-горе/. Приложена е разпоредбата на чл.23,ал.1 НК с финално общо наложено наказание лишаване от свобода за срок от две години и шест месеца, чието изтърпяване е отложено за три години. Със същата присъда тримата подсъдими са осъдени солидарно да заплатят на Д. Д. обезщетение за неимуществени вреди в размер на 5 000 лв. /искът е отхвърлен до първоначално предявените 40 000 лв./ и обезщетение за имуществени вреди в размер на 1219,20 лв. Осъдени са солидарно да заплатят и обезщетения за неимуществени вреди на Р. Д. в размер на 1 000 лв.за извършеното срещу нея престъпление по чл.131,ал.1,т.12 вр.чл.130,ал.2 вр.чл.20, ал.2 НК и в размер на 500 лв.от престъпното деяние по чл.325,ал.1 НК, като са отхвърлени първоначално предявените искове в размер на 3 000 и 2 000 лв. Същото е положението и досежно предявените граждански претенции от страна на К. Д., независимо че само на П. Т. е било повдигнато обвинение за извършено срещу нея престъпление по чл.131,ал.1,т.12 вр.чл.130,ал.2 НК, без съучастие по чл.20,ал.2 НК с другите подсъдими. По жалби на частните обвинители и граждански ищци Д., Р. и К. Д., както и по въззивни жалби на тримата подсъдими, е образувано В.Н.О.Х.Д.260/21 г.по описа на ОС-Разград /РзОС/. С присъда №4/11.03.22 г.е отменена присъдата на РзРС в осъдителната част спрямо всички дейци и те са признати за невиновни и оправдани по повдигнатите им обвинения. Съдебният акт е изменен спрямо подсъдимия Е. Е., като е приложен закон за по-леко наказуемо престъпление по чл.129,ал.1 НК с пострадал Д. Д. и е намалено наложеното наказание от три години на шест месеца лишаване от свобода с изпитателен срок от три години. Е. е оправдан по първоначално повдигнатото му обвинение по чл.131,ал.1,т.12 вр.чл.20,ал.2 НК. Присъдата на първостепенния съд е изцяло потвърдена в оправдателната част. Отхвърлени са приетите за съвместно разглеждане предявени от Д. Д. граждански искове срещу М. А. и П. Т. и е отменено солидарното осъждане по тях. Изцяло са отхвърлени гражданските искове, предявени от Р. и К. Д.. Потвърдена е присъдата в отхвърлителната гражданска част, както и в осъдителната досежно Е. Е. по отношение на уважените граждански искове в размер на 5 000 лв. за неимуществени и на 1219,20 лв.за имуществени вреди, присъдени на Д. Д.. Налице е и корекция по разноските. Срещу въззивния съдебен акт е постъпил касационен протест от прокурор от ОП-Разград, в който са релевирани касационните основания по чл.348,ал.1,т.1 и 2 НПК. Иска се отмяна на присъдата на РзОС и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда. В допълнение към касационния протест подробно са развити съображения в подкрепа на тезите и исканията. Постъпила е жалба от частните обвинители и граждански ищци Р., К. и Д. Д. чрез техния повереник, в която са релевирани трите касационни основания по чл.348,ал.1 НПК и се иска цялостна отмяна на въззивната присъда и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Алтернативно се моли да бъде увеличен размерът на присъденото обезщетение за неимуществени вреди. В приложеното по делото допълнение, изготвено след изписване на мотивите, са развити съответни съображения в подкрепа на претенциите и освен че се повтарят исканията, се настоява и за присъждане на направените пред тази инстанция разноски. В съдебно заседание пред ВКС и представителят на ВКП, и поверениците на частните обвинители и граждански ищци /последните, редовно призовани, не се явяват/ поддържат сезиращите настоящата инстанция процесуални документи с релевираните в тях доводи и искания. Представя се и писмена защита. Подсъдимите, редовно призовани, не се явяват. Ангажираният от Е. Е. и М. А. защитник настоява присъдата на РзОС да бъде потвърдена изцяло в оправдателната наказателна част и в потвърдителната такава касателно отхвърлените граждански искове. Иска и произнасяне по отношение на престъпната деятелност на Е. Е., с оглед причинената телесна повреда. Защитникът на подсъдимия Т., редовно призован, не се явява. От него е постъпило писмено статовище, с което се настоява постановената спрямо подзащитния му въззивна присъда да бъде оставена в сила. Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, като взе предвид жалбите и допълненията и изразените в тях съображения, като прецени становищата на страните в съдебно заседание и след като сам се запозна с всички материали по делото в рамките на компетенциите си по чл.347 и сл.НПК, намира за установено следното: ПРЕДМЕТ И ПРЕДЕЛИ НА ПРОВЕРКА: Преди да вземе отношение по допустимите за произнасяне въпроси, този съд се счита задължен да даде определени пояснения, свързани със съдържанието на сезиращите го документи и изразените пред ВКС мнения на страните, относени към спецификата на атакувания съдебен акт и дължимите в тази връзка последици. В конкретния случай първостепенен съгласно подсъдността по реда на чл.35 НПК, се явява районен съд, а окръжен- съответният въззивен такъв- и двата находящи се в гр. Разград. Постановената присъдата на РзОС е оправдателна в голямата си част и практически е потвърдена осъдителната такава на РзРС спрямо Е. Е., като се е подходило към изменение с оглед прилагане на закон за по-леко наказуемо престъпление. Срещу осъдителната част на въззивния съдебен акт е постъпила касационна жалба от споменатия деец чрез неговия защитник. С разпореждане №141/18.07.22 г., постановено от председателя на 3 н.о.на ВКС /л.91 и сл.от касационното досие/ е отказано образуване на производство пред този съд, тъй като осъждането на Е. по чл.129 НК има характер на изменително въззивно решение на окръжен съд, постановено при хипотезата на чл.337,ал.1,т.2 вр.чл.334, т.3 НПК и като такова не подлежи на редовен касационен контрол по реда на глава 23 НПК. В тази връзка е указано да бъде експлоатирана процедурата чл.351, ал.5,т.3 НПК. В изпълнение на указанията касационната жалба на обсъждания подсъдим относно осъдителната част на присъдата на РзОС срещу него е върната като недопустима. Срещу разпореждането в такъв смисъл №248/21.07.22 г. е постъпила частна жалба от подсъдиимия Е. чрез неговия защитник. Въз основа на нея пред ВКС е образувано К.Н.Ч.Д.795/22 г.по описа на 1 н.о., с основание чл.351,ал.6 НПК. С постановеното по него определение №166/31.10.22 г.е оставен в сила атакуваният съдебен акт. Иначе казано, осъждането на Е. Е. за извършено от него престъпление спрямо Д. Д. и присъдените в тази връзка обезщетения за имуществени и неимуществени вреди, не подлежи на касационен контрол, тъй като присъдата в тази част е влязла в сила. Касационните протест и жалба на частните обвинители и граждански ищци обаче в изключителната си част съдържат оплаквания по отношение на престъпната деятелност на Е. Е., свързани с неговото осъждане. Тук, видно от касационното досие, действията на съдията-докладчик от РзОС по внимателна преценка на допустимостта на съответните сезиращи ВКС документи, както и тези при образуване на настоящото касационно производство, далеч не са симетрични на приетата теза по отношение на жалбата на обсъждания деец в светлината на чл.346,т.2 НПК и дължимото оглеждане на основание чл.351,ал.5 и сл.НПК. Затова касационното дело е образувано за произнасяне и по въпроси, за които вече е било преценено, че са недопустими за разглеждане по редовен касационен ред. Този съдебен състав ще подходи законосъобразно и не само ще се съобрази с разрешението по постановеното по К.Н.Ч.Д.795/22 г.по описа на 3 н.о.на ВКС определение, но ще отнесе постановките по него и спрямо претенциите на държавното и частното обвинение относно твърдяно неправилно в крайна сметка осъждане на Е. Е. за извършено от него престъпление по чл.129, а не по чл.131 НК, с искане за последваща ревизия /съответно и относно гражданско-осъдителната част/. В този смисъл протестът на прокурор от ОП-Разград, поддържан от прокурор от ВКП в съдебно заседание пред ВКС, както и жалбата на частните обвинители и граждански ищец Д. Д., също поддържана пред върховната съдебна инстанция по наказателни дела, в частта, в която се прпиема,че се дири контрол над влязлата в сила присъда, ще бъдат оставени без разглеждане. Това е единственият подход, който е възможно да бъде реализиран от настоящия съдебен състав, не само за да се спази процесуалният закон при ограниченията, поставени при разглеждане на делото от районен съд като първа и окръжен съд като втора инстанция, на фона на нормата на чл.346 НПК, но и тъй като по очертания начин страните ще бъдат поставени пред пълна равнопоставеност на употребимите процесуални средства. Разбира се, няма пречка да се разглежда недоволството на атакуващите относно оправдателната част на престъпното поведение на Е. Е. по нанасяне на средна телесна повреда на Д. Д.. Но трябва да е ясно, че това е възможно на фона на претенциите за принципно осъществяване на деянието по хулигански подбуди и в съучастие с другите подсъдими, без възможности за настоящо юридическо рефлектиране върху деятелността на този деец, за разлика от тази на подсъдимите Т. и А.. Приетото току-що изисква и вземане на дължимо нарочно отношение по някои ОБЩИ ПОСТАНОВКИ: На първо място, както дълголетно и винаги до момента е подчертавано от върховната съдебна юрисдикция по наказателни дела, поначало тя е съд по правото и като такава не се занимава с оплаквания за необоснованост, недоказаност и непълнота на доказателствата. Те не са касационни основания, видно от разпоредбата на чл.348 НПК, защото са относими към решаващите съдилища. Затова в сезиращите го документи ВКС не следва да бъде практически приканван да се произнася по доказателствената съвкупност в нейната същина и да стига до целени от претендиращата страна фактически изводи по престъпната деятелност /когато не са налице основанията по чл.354,ал.5,изр.2 НПК/. Ролята на съда по правото е да прецени доколко процедурно вярно контролираната инстанция е достигнала до изводи за годност на разглеждани от нея доказателствени материали, а оттам- до извеждане на фактическите положения и правилното приложение на материалното право. И ако се разкрие процесуална негодност-било на доказателствените източници, било на съдебния подход при събиране на доказателствата и техния разбор- вследствие на която незаконосъобразно е изведена фактологията, да се отмени атакуваният съдебен акт и да се върне делото за ново разглеждане. При това приетото трябва да бъде резултат от преценката на допустими за обсъждане възражения, отправени от страните в съответните протести/или жалби. Ето защо, на второ място, всякакви оплаквания, явно или прикрито подведени под формата на допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, но в същината си очертаващи доводи за необоснованост, недоказаност и/или непълнота на доказателствата няма да се толерират от този съд. Простият прочит на процесните сезиращи документи в голямата си част установява желание на претендиращите страни да не се приема за вярна изведена от РзОС фактология, каквато не се харесва на страните, вследствие на направения от тях собствен доказателствен анализ, иначе казано, стъпва се на необоснованост от една страна. От друга- несъмнено атаката срещу доказателствената съдебна преценка касае цялостното протичане на процесния инцидент, но основно се фокусира върху престъпното поведение на тримата подсъдими, относимо към частта от присъдата, която вече не може да бъде ревизирана за Е., тъй като взаимоотношенията между последния и Д. Д. стоят в основата на случилите се събития. Затова ВКС трябва да прави сериозна дистинкция относно допустимите за обсъждане от него обстоятелства, оспорвани по възраженията на протестиращата и обжалващата страна. Никоя от последните, включително и защитникът на Е. що се касае до престъпната деятелност, за която подзащитният му е осъден, не прави дължимо разграничение, видно от изразените в открито съдебно заседание становища, а най-вече след въвеждане на познание за спецификата на делото вследствие на върнатата касационна жалба на Е. Е.. На трето място, за да бъде безпределно ясно още в началото на настоящото изложение, ВКС няма да се произнася по релевираното в допълнението към жалбата на частните обвинители и граждански ищци касационно основание по чл.348,ал.1,т.3 НПК-явна несправедливост на наложеното наказание. Като оставим настрана, че иде реч за очевидно смесване /по съдържанието на обсъжданото/ между аргументация по сочения касационен повод и присъденото обезщетение за неимуществени вреди, поради влизане на присъдата в осъдителната част в сила те не могат да бъдат преразглеждани в същина досежно Е.. Затова и по правило не би могло да бъде разсъждавано по възведеното алтернативно искане за увеличаване размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди, причинени на Д. Д. в съответствие с причинената му телесна повреда. А ако се има предвид това да бъде сторено в съобразие с деятелност на другите двама подсъдими, чието цялостно оправдаване се оспорва, то дори и ВКС да стигне до извод за вярност на тезата в наказателен план, приетото не би могло директно да рефлектира върху гражданска отговорност, реализирана от този съд. ПО ДОПУСТИМИТЕ ВЪЗРАЖЕНИЯ ПО ПРОТЕСТА: В допълнението към същия са изложени множество аргументи, които, макар и да са подведени под оплакване за допуснати процесуални нарушения от решаващата втора инстанция чрез подценяване и игнориране на определени гласни доказателствени средства, очевидно предлагат възприемане на позицията на държавния обвинител по преценката на доказателствените източници и изводимите в тази връзка негови собствени фактически твърдения. Те,доколкото касаят претенция за необоснованост, няма да бъдат обсъждани от ВКС. Всъщност, не се ангажира спор, че установимостта на сложилите се събития е била трудна. За това признават всички страни, включително и поверениците на частните обвинители и граждански ищци. Казаното е така,защото предвид бързината и динамиката на случилото се обяснимо подсъдимите и свидетелите не са могли да възпроизведат безусловно правдоподобно изцяло и в последователност събитията. Не следва да се подмине и обстоятелството, че освен това всеки от тях се е съобразявал с принадлежността към своята група- тази на дейците или тази на пострадалите, като не по-малко разбираемо е желаел да омаловажи и собственото си неблагополучно поведение. Предвид изложеното е повече от обясним подходът на въззивната инстанция да пристъпи към възпроизвеждане в съдебната зала на видеозаписите /нещо,което не е сторено от РзРС/, направени от камери в заведението, приложени към процесното дело. На досъдебното производство е била изготвена експертиза в тази връзка, която е приета от първостепенния съд. И след като самото държавно обвинение я включва като изискуема за разглеждане, повече от юридически неиздържано е яростно негативно изразеното отношение на прокурора от ОП-Разград, който след постановяване на възззивната присъда вече оспорва пред ВКС изгледаните предложени от неговата институция видеозаписи- били неясни и негодни. За този съд няма съмнение, че наблягането изцяло на гласните доказателствени средства, информация по която не е приета от РзОС предвид съдържанието на записите, говори за нежелание да бъде коригирана обвинителна теза, дискредитируема поради събрани в хода на въззивното съдебно следствие доказателства /забележителен е упрекът, че заради записите подсъдимите можели да синхронизират версиите си/. Съвсем отделен е въпросът дали представителите на държавното обвинение сами са се били запознали с приложените по делото видеозаписи /това е тяхно задължение, за което се оставя впечатление, че не е изпълнено/ или са се доверили единствено на експертните изводи по представената от прокуратурата експертна оценка, разгледана от първостепенния съд, устройваща тяхната обвинителна позиция на определен етап на движение на делото. При това прокурорът има задължение да представя доказателства, за чието съдържание е имал конкретно познание, осигурени при всестранно, пълно и обективно разследване, другояче казано, и във вреда, и в полза на обвинените лица, и на установимата истина изобщо. В светлината на съобщеното и за да се изключи съдържанието на видеозаписите, стоящо в основата на второинстанционната съдебна преценка, в допълнението към протеста се оспорва назначаването от страна на РзОС на допълнителна техническа експертиза, свързана с тях /те са две, втората от които е резултат от искане на подобрена версия на видеозаписите/. Акцент на оспорването се дири в категоричността на вещото лице-технически експерт относно изводите по изготвената на досъдебното производство експертиза, неналагащи експлоатиране на разпоредбата на чл.153 НПК. Прокурорът пренебрегва изцяло неустройващия позицията му подход на втората инстанция да пристъпи към възпроизвеждане на видеозаписите в открито съдебно заседание в хода на допълнителното въззивно съдебно следствие. От една страна именно този подход е дал възможност да се изиска изготвяне на допълнителна експертиза, макар и действително РзОС да не е изложил мотиви за своето процесуално разрешение. Но и няма никакви данни атакуващите поведението му държавно и частно обвинение да са се противопоставили. Те правят това, едва когато съдебните изводи по същество не съвпадат с прокарваните от тях тези. От друга страна- в допълнението към протеста са изложени съображения, от които далеч не става ясно в какво именно се състоят противоречията в допълнителните експертни зяаключения, които да водят до дискредитиране на последните. На практика липсва противопоставяне на съдебните мотиви в същината на обсъжданите видеозаписи, които тази инстанция да е предизвикана да обсъжда. В крайна сметка контролираният съд е допуснал,събрал, проверил и анализирал необходимия за изясняване на казуса доказателствен материал. Не може да се отрече,че изготвените мотиви не се отличават с особена прецизност, но с изключение на престъпното посегателство по чл.325 НК, за което ВКС ще вземе отношение по-долу в изложението, може да се счете,че е изправен пред аргументация, която дава яснота на основа на кои доказателствени материали и защо е формирано вътрешното убеждение на РзОС относно взетото от него крайно решение. Съдържанието по обсъжданите по-горе видеозаписи е отнесено към информацията по гласните доказателствени средства, що се касае до инцидента вътре в дискотеката и по същество са изведени правилни заключения /обвинението желае проинасяне само по казаното от пострадалите и тяхната група, с даване на съответна вяра/. Те са отнесени и към станалото извън заведението с пострадалия Д. Д., макар и финалният за него ритник в лицето основателно да е приет като причинен от Е. Е.. Най-общо казано може да се приеме,че РзОС е стигнал до верни фактически изводи, поне що се касае до вменените на подсъдимите престъпления срещу личността, без да е допуснал дотолкова флагрантни процесуални нарушения, че единствената тяхна корекция да е възможно да се осъществи чрез отмяна на атакувания съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане. Основателно е изведено заключението, че по отношение на пострадалия Д. Д. е бил налице личен мотив за разправа от страна на Е. Е. поради разрешаване на възникнал по-рано конфликт. Заканосъобразно са изключени хулиганските подбуди както за него, така и за обвинените като съучастници Т. и А.. Последните са действали на собствено основание спрямо Д. Д., на фона на развихрилите се неблагополучни събития вътре в дискотеката и извън нея. Затова основателно не е прието, че е налице общност на умисъла за причиняване на вменената средна телесна повреда на момчето, несъмнено нанесена от Е., рефлектирането от което действие се е отразило на наказателно-оправдателната и гражданско-отхвърлителната част от присъдата. В допълнението към протеста представителят на РзОП е направил подробен анализ на случаи, в които върховната съдебна инстанция по наказателни дела е приемала наличие на съучастие при общност на умисъла, както и е определяла насилничиско поведение на съответните подсъдими като реализирано по хулигански подбуди. В тази част допълнението към протеста по-скоро носи белези на теоретична разработка, отколкото на подчиняване на приетите разрешения на конкретното наказателно производство. Още повече, прегледът от страна на този съд на всички посочени решения, постановени от ВКС по отделни казуси, очертава ярък извод за несходство между приетата понастоящем фактология с тази по другите дела. Няма нужда следователно от по-нататъшни разисквания по темата. Контролираната съдебна инстанция е изложила и разбираеми, макар и изключително пестеливи мотиви по отношение на нанесените увреждания на Р. и К. Д.. За тях не само не е установено да са наранени умишлено от дейците /втората само от подсъдимия Т./, но и последните да са действали по непредпазливост спрямо момичетата. Законосъобразно е прието,че е имало съприкосновение между много участници, не само между подсъдимите и пострадалите, което е видно от видеозаписите вътре в дискотеката. Именно в това пространство са предявени обвиненията за нанесени телесни повреди на Р. и К. Д.. Няма установено деликтно поведение, осъществено от дейците, което би се отразило на ангажиране на гражданска отговорност по предявените от момичетата граждански искове за неимуществени вреди от инкриминираните насилнически престъпления спрямо тях. Ето защо оправдаването на дейците в тази част и отхвърлянето на предявените от К. и Р. Д. граждански искове за извършени спрямо тях престъпления по чл.131 НК са правилно постановени. ПО ДОПУСТИМИТЕ ВЪЗРАЖЕНИЯ ПО ЖАЛБАТА НА ЧАСТНИТЕ ОБВИНИТЕЛИ: Казаното току-що се отнася в изключителна степен и до оспорването на присъдата от страна на частните обвинители и граждански ищци, още повече,че някои от съображенията им в същината си се припокриват с такива на представителя на прокуратурата. По възведените пред ВКС аргументи /всъщност повечето от допълнението към касационната жалба и изцяло по писмената защита, представена в съдебно заседание пред ВКС/, очевидно формулиращи оплаквания за необоснованост, този съд няма да се занимава въобще. Ще обърне внимание само на допустими за разглеждане доводи, които се явяват самостоятелни за тези обжалващи страни. Според повереника, изготвил касационната жалба и допълнението към нея, въззивната инстанция не е дала отговор на повдигнатите възражения по отношение на некачествено изготвените видеотехнически експертизи, депозирани пред въззивния съд, поради което сме изправени пред липса на мотиви. Казаното не отговаря на процесуалната действителност. Има отговор, който макар и кратък, отразява съдебното становище. Същевременно трябва да се заяви,че той не бива да бъде разглеждан самостоятелно, а в съотношение с решаващите мотиви на РзОС относно приетото по деятелността на лицата. Най-същественото възражение представлява яростно оспорване на допълнителните назначени технически експертизи по приложените по делото видеозаписи. Излагани са конкретни несходства, които според повереника говорят за ярки вътрешни противоречия. Такива дълбинни проблеми не се забелязват от тази инстанция, доколкото тя е легитимирана да разглежда доказателствените материали. Но прави впечатление,че при разпита на съответното вещо лице в съдебно заседание пред РзОС, от обсъжданата страна са задавани общи въпроси, получили отговори. Липсва съществено противопоставяне на излаганото от експерта, особено при яснотата на изказа му относно приетите от него вероятности. Все пак последните се отнасят и към останалия събран доказателствен материал. Просто казано, и тук, както при държавния обвинител, процедурното недоволство се появява едва пред ВКС, като се обсъждат конкретни обстоятелства, за изследването на които самата атакуваща страна не е генерирала лична активност в хода на проведеното въззивно съдебно следствие. Най-общо може да се заяви, че не се наблюдава твърдяното от поверениците предоверяване от страна на ревизирания съдебен състав на разгледаните по делото видеозаписи, доколкото констатираното по тях е отнесено и към данни, споделени от разпитаните подсъдими и свидетели, в съвпадащата част. Въпреки твърденията за изследване в хода на въззивното производство на диск с видеозаписи, който не бил този, предаден на досъдебното производство с протокол за доброволно предаване, такова обстоятелство не е получило доказателствено обезпечаване. Но е безпределно ясно,че експертът е работил по-задълбочено и прецизно в хода на въззивното съдебно следствие, каквото е било изискването на решаващия орган. Той обаче заявява,че винаги е изследвал само и единствено процесния диск. Ето защо няма как да бъдат изключени по искане на повереника процесните видеозаписи като доказателствени материали, събрани в нарушение на чл.13,ал.2 и чл.14,ал.1 НПК. Що се касае до отправеното възражение,че в мотивите към атакувания съдебен акт липсва отговор на поставения въпрос кога,къде и при какви обстоятелства записите са били гледани от подсъдимите и защитата, след като има позоваване на тях още във въззивна жалба на единия от тях, което изисквало тяхното изключване, този съд ще отговори следното: по принцип е учудващо желанието по настоящото производство да бъдат отстранени от разглеждане доказателствени материали, които отразяват безпристрастно информация, разнолико разяснявана от участници в събитията, за манипулирането на която липсват всякакви съмнения. По-скоро се прокарва нишка към размисъл, че претенцията за изключване се корени в несъвпадане на съдържанието по видеозаписите с това по гласни доказателствени средства, устройващи съответната атакуваща страна. И вместо частното обвинение да упреква въззивния съд за добитото познание въз основа на разглежданите видеозаписи, коректността би предпоставила отправяне на укор към държавното обвинение, което е неглижирало същите при изготвяне на обвинителния инструмент, въпреки задължението му за изясняване на обективната истина; както и въобще към заинтересованите страни, с оглед ненастояване още при първо-инстанционното разглеждане на делото да бъдат възпроизведени видеозаписите. Затова най-прост отговор на обсъждания въпрос, недопринасящ в ни най-малка степен за приемане на негодност на доказателствения материал, който може да се даде, е: няма пречка записите да са изгледани от подсъдимия Т. /за тях конкретно се говори в допълнението към жалбата/, при предявяване на материалите от досъдебното производство-л.136 от т.2 на същото. И на последно място, все в светлината на наведена некачественост на техническите заключения, изготвени и депозирани пред въззивния съд, се заявява, че Д. Д. при преглеждане на видеозаписите е давал пояснения за определени часове, като кадрите,за които се говори, не били посочени в експертизите на вещото лице. Като оставим настрана,че за един от часовете има приложен стоп кадър снимка /00.33.25 ч./, по отношение на другите могат да бъдат правени изводи на основа на информацията по реално изгледаните в съдебна зала видеозаписи, съотнасяни към други доказателствени източници. Това не води до обезателно възприемане на показанията на Д. Д. като единствено меродавни, поради което изводите по техническите заключения да са недобросъвестни. Вещото лице е представило в експертизите съществени моменти на свадата с оглед изследвано поведение на различни лица, но изтъкнатото не означава, че други такива от видеозаписите не могат да бъдат ценени в контекста на останалия събран доказателствен материал. Тази инстанция не съзира и съществени неблагополучия досежно причинената на пострадалия Д. Д. телесна повреда, в причиняването на която Е. е признат за виновен и осъден. Извън невъзможността да се занимава със съдебния акт в тази насока досежно посочения подсъдим, каквото е желанието на частните обвинители и на защитника на самия него, видно от претенциите им за неяснота на нанесеното телесно увреждане, ВКС не намира основание за намеса в оправдателната част на присъдата предвид възраженията спрямо другите дейци. С оглед изложеното, следва да се приеме,че няма допуснати нарушения на процесуалния закон, които да са повлияли върху незаконосъобразно извеждане на фактологията, включително и по отношение на престъпления против личността на Р. и К. Д., а оттам- и на приложението на материалното право. Казаното в тази насока в частта по обсъждане на прокурорския протест изцяло важи и понастоящем, що се касае до оправдаването на дейците и съответно отхвърляне на гражданските искове. В крайна сметка устойчиво е прието за неустановено по безспорен начин именно Е. Е. да е опипвал пострадалата Р. Д., което да е първопричина за по-нататъшното развитие на злощастните събития. Макар и съдебното становище в коментирания аспект да не е белязано с изготвени с тънък юридически усет мотиви, все пак е ясно защо е възприета такава позиция. ПО ПРЕСТЪПЛЕНИЕТО ПО чл.325 НК. Обсъжданите по-горе въпроси не касаят изцяло признаването на дейците за невиновни в извършено от тях престъпление по чл.325,ал.1 вр.чл.20,ал.2 НК. Оправдаването се явява важимо относно обвинението за тримата подсъдими по тази законова норма, касаещо фактическите действия по предизвикване на скандал от тяхна страна и нанасяне на побой над тримата пострадали. Казаното е така, тъй като очертаната фактология е свързана с поведението им по първоначалните действия по възникналия спор и такива по отношение на личността на сестрите и брата Д., разрешена с обсъжданите по-горе обвинения и респективно оправдавания. Личният мотив на Е. при нанасяне на телесното увреждане на Д. и липсата на координирано поведение между подсъдимите изключва така формулираната фактическа теза за хулиганство. Прокурорът е заявил недоволство от оправдаването за извършване на това престъпление. Също както при обосновката на другите престъпления, известна част от доводите възпроизвежда принципни теоретични постановки относно хулиганството /л.55-57 от касационното досие/. Те би могло да реферират към процесния казус само при положение, че фактите биха били възприети за установими съгласно тезите на държавното обвинение. Това е видно и от развитите съображения в допълнението /л.58/. Но в съответствие с обсъжданата по-горе част не се наблюдават процедурни недъзи,допуснати от решаващата втора инстанция, които да изискват различно осмисляне на годната за ценене доказателствена съвкупност по отношение на тази част на обвинението. Не така обаче стои въпросът със следващото фактологическо обвиняване за хулиганство при съучастие от страна на тримата подсъдими, а именно, че публично и в нарушение на обществените правила са отправили обидни думи към К. и Р. Д. „мърши и курви“. В частта по фактите от атакуваната присъда съдебният състав не се е занимавал с този проблем, рамкиран от обвинителния инструмент. Той не е намерил и потвърждение или отричане при обсъждане на доказателствената наличност, най-малко предвид показанията на двете сестри в обсъжданата насока /отправените думи не са видни и различими от видеозаписите/. Няма задълбочено разискване по него и в частта по приложението на материалното право с отхвърляне на обидите като непристойни действия. Има изложени някакви общи изявления, които не са позволили нито на прокурора,нито на частните обвинители да разберат волята на съда по въпроса отправени ли са или не инкриминираните обидни слова към двете пострадали и на основание на кои доказателства се възприема съответната позиция. Затова и те са били лишени от възможността да й се противопоставят адекватно. По този начин е допуснато съществено процесуално нарушение, охарактеризуемо като такова по чл.348,ал.3,т.1 вр.ал.1,т.2 НПК. Казаното е относимо и към следващото възражение на прокурора, изтъкнато в допълнението към протеста, защо след като е приел наличие на предпоставки за извършване на дребно хулиганство по смисъла на УБДХ, РзОС не е приложил разпоредбата на чл.336,ал.1,т.4 НПК- след оправадаване на дейците да наложи административно наказание за извършено адиминистративно нарушение, предвидено в указ. Прочитът на мотивите в сочената част /л.288 от въззивното дело/ не дава възможност тази инстанция да разбере смисъла на приетото от контролирания съд. Ясно е,че няма наличие на елементи на чл.325,ал.1 НК, но досежно приложението на УБДХ изявленията са така изложени, че разрешението на съда не може да бъда съзряно. Неразбираемостта води до невъзможност и да се е приеме липса на непристойно поведение от страна на дейците въобще или пък такава, която не съставлява и административно нарушение по УБДХ по други съображения. Затова в коментираната част по чл.325 НК присъдата на РзОС следва да бъде отменена относно оправдаването и на тримата подсъдими, а делото-да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. ВКС не счита,че е изправен пред технологична юридическа пречка да стори това поради констатираното вярно оправдаване в другата част, защото повдигнатото обвинение за хулиганство, както е формулирано от държавното обвинение, съдържа в себе си различни фактически положения. ПО ГРАЖДАНСКИТЕ ИСКОВЕ: В съобразие с приетото поначало не се дължи ново произнасяне по отхвърлените граждански искове, тъй като според процедурно вярно приетите факти поведението на подсъдимите за нанесени на Р. и К. Д. телесни повреди не е деликтно за никого от подсъдимите. По този начин в крайна сметка се явява отстранена грешката,допусната от първата инстанция, но неотразена от въззивната такава, по солидарно осъждане на тримата дейци за присъдено обезщетение спрямо К. Д., при неправилно изписване на съучастническа дейност /за причинена на К. телесна повреда,както вече бе казано, е бил обвинен само П. Т./. Същото важи и досежно частта по отхвърляне на гражданските искове на основание оправдаването и на тримата дейци за извършено престъпно деяние по чл.325,ал.1 вр.чл.20,ал.2 НК досежно реализирано от тях скандално поведение с Р., К. и Д. Д. и съответно за нанасяне на побой над тях. Не така стои въпросът с твърденията за отправени обиди спрямо двете жени, в която част бе прието,че присъдата следва да бъде отменена и делото-върнато за ново разглеждане. Дължи се отмяна и в частта по отхвърлените изцяло граждански искове за неимуществени вреди, предявени от К. и Р. Д. за по 2 000 лв. за всяка от тях. И това е така,доколкото тези граждански ищци не са били съгласни с присъденото от РзРС първоначално обезщетение и са атакували по инстанционен ред присъдения размер. При новото разглеждане на делото решаващата инстанция трябва не само да прецени налице ли е престъпна деятелност на подсъдимите в отменената част на присъдата, но и дали тя влече тяхна гражданска отговорност, в светлината на повдигнато обвинение по чл.325 НК и ситуирането на този текст в особената част на наказателния закон от една страна, а от друга- предвид фактическото обвинение за реализиране на престъпното поведение и чрез посягане на чувството за чест именно на двете жени. На помощ при осмисляне на този въпрос в принципен план биха могли да бъдат използвани постановки, възприети макар и в друга връзка, по ТРОСНК 1/13 г.на ВКС, постановено на 31.05.13 г.по Н.Д.1/13 г. ПО РАЗНОСКИТЕ: Въпреки че бе прието,че се дължи частична отмяна на атакувания съдебен акт, предвид спецификата на конкретното производство по влизане на една част от присъдата на районен съд в сила и оправдаване в друга част, подлежащо на касационен контрол, този съд не намира, че понастоящем има яснота кому от подсъдимите и на какво основание следва да бъдат присъдени направените пред ВКС разноски на частните обвинители и граждански ищци. Доказателствено обезпечено произнасяне ще е възможно едва след финализиране на производството, в каквато връзка няма пречка да се реализира процедурата по чл.306,ал.1,т.4,пр.2 НПК от първата инстанция. Тя не само би имала цялостен поглед по този въпрос, но и даденото от нея разрешение би подлежало на последващ контрол. Водим от изложените съображения и на основание чл.354,ал.3,т.2 вр.ал.1,т.5 вр.чл.348,ал.3,т.1 вр.ал.1,т.2 и чл.354,ал.1,т.1 НПК, Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационния протест и касационната жалба на частните обвинители и граждански ищци Р., К. и Д. Д. в частта по осъждането на подсъдимия Е. Е. за извършено от него престъпление по чл.129,ал.1 НК и присъденото в тази връзка обезщетение за неимуществени вреди. ОТМЕНЯВА присъда №4/11.03.22 г.,постановена от ОС-Разград по В.Н.О.Х.Д.260/21 г. в частта, с която подсъдимите Е. Е., М. А. и П. Т. са признати за невиновни да са извършили хулиганство чрез отправяне на обидни думи по отношение на К. Д. и Р. Д.-престъпление по чл.325,ал.1 вр.чл.20,ал.2 НК. ОТМЕНЯВА присъдата в частта по отхвърляне на гражданските искове за неимуществени вреди, предявени от К. Д. и Р. Д., за осъществено от подсъдимите хулиганско поведение, в размер на по 2 000 /две хиляди/ лв. за всяка една от тях. ОСТАВЯ В СИЛА присъдата на ОС-Разград в останалата част. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/