Р
Е Ш Е Н И Е
№391
гр.
София, 23 октомври 2009 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд
на Република България, първо наказателно отделение, в открито съдебно заседание
на тридесети септември две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Иван Недев
ЧЛЕНОВЕ:
Капка Костова
Николай Дърмонски
при секретар Аврора Караджова
и
в присъствие на прокурора Николай
Любенов,
изслуша докладваното от съдия Капка
Костова
касационно дело № 289/2009 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия А. Е. Ч., чрез защитника му адв. Т, срещу решение № 73 от 27 февруари 2009 година на Софийския апелативен съд, по внохд № 62/2009 година, с което е потвърдена изцяло присъда от 14 ноември 2008 година на Софийския градски съд, НК, 6 състав, постановена по нохд № 3288/2007 година по описа на този съд.
В касационната жалба е заявено наличие на съществени нарушения на процесуалните правила, допуснати на досъдебната фаза на процеса и от съда при събирането и оценката за годност и за достоверност на гласни доказателствени средства – показанията на свидетелите А, което ангажира отменителното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК. В резултат на тези нарушения на процесуалните правила, са злепоставени изводите на съда по фактите и това е довело до неправилно ангажиране на наказателната отговорност на подсъдимия по повдигнатото му обвинение.
Претендира се отмяна на атакувания съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане в предходен процесуален стадий.
Пред касационната инстанция жалбоподателят-подсъдим А. Ч. участва лично и със защитника си адв. Т, който поддържа изцяло жалбата.
Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и оставяне в сила на атакувания съдебен акт.
Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, установи следното:
С атакуваното въззивно решение е потвърдена изцяло присъдата на първоинстанционния съд, с която жалбоподателят-подсъдим А. Е. Ч. е признат за виновен в това, че на 14. 02. 2007 година, в гр. С., без надлежно разрешително е държал с цел разпространение високо рискови наркотични вещества – коноп и амфетамин, на обща стойност 368. 28 лева и е разпространил такива, като е продал на С. Х. А. 3. 79 гр. к. на стойност 22. 74 лева, поради което и на основание чл. 354а, ал. 1, изр. 1, предл. 4 и 5, алт. 1 от НК и при условията на чл. 54 от НК , е осъден на две години и шест месеца лишаване от свобода при първоначален „общ” режим на изтърпяване и на глоба в полза на държавата в размер на 5000 лева.
При условията на чл. 69, ал. 2 във вр. чл. 68, ал. 1 от НК е приведено в изпълнение наложеното на подсъдимия наказание от девет месеца лишаване от свобода, определено му с влязла в законна сила присъда по нохд № 2937/2006 година на Софийски градски съд.
Зачетено е предварителното задържане на подсъдимия в условията на мерки за неотклонение „задържане под стража” и „домашен арест” по настоящето и по предходното наказателни производства.
Постановено е надлежно разпореждане с веществените доказателства и са присъдени направените по делото разноски, като са възложени в тежест на подсъдимия.
Жалбата на подсъдимия Ч е неоснователна.
Във връзка с констатацията за формално упражняване на правото на касационно обжалване, каквато ВКС прави, е необходимо да се отбележи следното:
Касационната жалба е компютърно копие на въззивната жалба (по-точно, на допълнението към нея) и поради това доводите срещу процесуалната годност и достоверността на част от гласните доказателствени източници (показанията на свидетелите А) са били предмет на въззивната проверка. Съдът е аргументирал убедително основанията си да ги отхвърли, а обстоятелството, че те не удовлетворяват защитната теза, очевидно дало повод за подсъдимия да упражни и правото си на касационно обжалване.пражняването му обаче следва да бъде съобразявано освен с основните положения на глава ХХІІІ от НПК, така и със законовите изисквания към съдържанието на жалбата, съдържащи се в разпоредбата на чл. 351, ал. 1 от НПК. Така че, ако фактическите констатации на предходните съдебни инстанции са формирани законосъобразно от надлежна доказателствена основа (каквато констатация в случая прави ВКС), очакването делото да се пререши по същество, се явява неоправдано.
Единственото възражение в жалбата касае процесуалната годност на посочените по-горе гласни доказателствени средства. Те са ползвани от съда при постановяване на съдебния акт, като след подробен доказателствен анализ, съдържанието им е оценено като достоверно.
Идентични доводи относно показанията на двамата свидетели са били предмет на обсъждане от първоинстанционния съд (стр. 3-4 от мотивите на присъдата) и от въззивния съд (стр. 4-5 от решението). Този съд е изпълнил задължението си по чл. 339, ал. 2 от НПК и е изложил аргументи за отхвърлянето им.
Доводите на жалбоподателя не се споделят и от касационната инстанция.
Те касаят процесуалната годност на показанията, депозирани от свидетелите А по реда на чл. 223 от НПК. Твърди се допуснато съществено нарушение на процесуалните правила поради провеждането на съдебните разпити без участие на защитници на посочените лица. Поставянето на тези показания в основата на съдебния акт, след приобщаването им към доказателствената съвкупност при условията на чл. 281, ал. 1, т. 1 от НПК, е опорочило същия по начин, който предпоставя неговата отмяна.
Съдебните разпити на двете лица, в качеството им на свидетели, са проведени на 15. 02. 2007 година, съответно от 14. 45 ч. и от 15. 23 ч. (протоколи на л. 41 и 42 от сл. д.). Към този момент те, както и подсъдимият Ч, са били задържани за 24 часа при условията на чл. 70 от ЗМВР. Никой от тримата задържани не е бил привлечен в качеството на обвиняем. Това е било извършено по отношение на подсъдимия Ч по-късно същия ден, с постановление, което му е предявено в 18. 15 ч. (приложено на л. 45-46 от сл. д.). Съдебните разпити са проведени съобразно изискванията на чл. 223 от НПК, вкл. и по отношение изискването на ал. 2 от същия текст за осигуряване възможност на обвиняемия и неговия защитник, ако има такъв, да участват при провеждането на разпита. Както бе вече посочено обаче, към този момент по делото все още не е имало привлечено лице в качеството на обвиняем. Това е направено по-късно и съобразно данните, установени при проведените разпити.
Последващото разделяне на производството и привличане на свидетелите А като обвиняеми, както и прекратяването на наказателните производства срещу тях по-късно, не повлияват направените изводи за процесуална годност на обсъдените показания и за възможност те да бъдат ползвани при постановяване на присъдата. Процесуалният закон допуска разпит като свидетел на лице, което е било обвиняем в същото наказателно производство, когато спрямо него производството е прекратено (чл. 118, ал. 1, т. 1 от НПК). Още повече, че двамата свидетели не са привличани като обвиняеми в рамките на това наказателно производство, а на други досъдебни производства - №№ 729/2007 година и 730/2007 година по описа на Първо РПУ – СДП, образувани на 14. 02. 2007 година при условията на чл. 212, ал. 2 от НПК. Последващото обединяване на досъдебните производства, с постановление от 11. 06. 2007 година (л. 136 от сл. д.) и прекратяването на наказателното производство срещу А. и Х. с постановление за частично прекратяване от 28. 09. 2007 година, не повлияват процесуалната годност на депозираните от тях на 15. 02. 2007 година показания и възможността те да бъдат приобщени към доказателствената съвкупност, което е и направено в конкретния случай.
Що се касае до тяхната достоверност (оценка, която е различна от тази за процесуалната им годност и е последваща), предходните съдебни инстанции са изложили подробни съображения за кредитирането им, които няма причини да не бъдат споделени, поради което не се налага да бъдат повтаряни.
Що се отнася до твърдението в жалбата за образувано срещу Х. наказателно производство за извършено престъпление по чл. 290 от НК (каквито данни в делото няма), то не би могло да е предмет на изясняване в настоящето производство. Въпросът за такава отговорност най-напред следва да бъде разрешен от прокурора и едва след това от съда.
При касационната проверка не бяха установени нарушения, за които е допустима служебна намеса, каквито са абсолютните нарушения на процесуалните правила по чл. 348, ал. 3, т. 2 - 4 от НПК и нарушенията на закона, накърняващи съществено интересите на подсъдимия.
По изложените съображения и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 73 от 27 февруари 2009 година на Софийския апелативен съд, по внохд № 62/2009 година, с което е потвърдена изцяло присъда от 14 ноември 2008 година на Софийския градски съд, НК, 6 състав, постановена по нохд № 3288/2007 година по описа на този съд.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.