Р Е Ш Е Н И Е № 28 гр. София, 02 май 2012 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на двадесети януари през две хиляди и дванадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: Лидия Стоянова ЧЛЕНОВЕ: 1. Елена Авдева 2. Жанина Начева при секретаря Н. Цекова в присъствието на прокурора Любенов изслуша докладваното от съдия Ж. Начева наказателно дело № 2829 по описа за 2011 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимата Г. Т. Н., чрез защитника, срещу въззивно решение № 229 от 16.09.2011 г. по в. н. о. х. д. № 210/2011 г. на Великотърновския апелативен съд. В жалбата са развити доводи за нарушения в доказателствената дейност на съда, както и оплакване срещу мотивите да бъдат отхвърлени основните доводи, на които се е позовавала защитата. Направено е искане за отмяна на решението и оправдаване на подсъдимата, респективно за отхвърляне на предявения граждански иск. В съдебно заседание защитникът (адв. Д.) поддържа жалбата. Отново подчертава, че въззивният съд не е обсъдил доказателствата и не е приложил правилно закона към установените по делото факти. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите в жалбата, устно развитите съображения в открито съдебно заседание и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347 ал. 1 от НПК, намери следното: С присъда № 27 от 18.04.2011 г. по н. о. х. д. № 1207/2010 г. на Плевенския окръжен съд подсъдимата Г. Т. Н. е призната за виновна в това, през периода 29.01.2007 г. – 26.09.2007 г. в гр.Пл. при условията на продължавано престъпление да е използвала платежни инструменти без съгласието на съответните титуляри, като от деянието са настъпили значителни имуществени вреди - 1690 лева за Р. Д. П. и 900 лева за Е. С. В., общо 2680 лева, поради което и на основание чл. 249, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 вр. чл. 2, ал. 2 НК и чл. 55, ал. 1, т. 1 НК е наложено наказание от три месеца лишаване от свобода, чието изпълнение е отложено за срок от три години, на основание чл. 66, ал. 1 НК. Подсъдимата е осъдена да заплати на Р. Д. М. сумата от 1690 лева, ведно със законните последици, считано от датата на увреждането. В тежест на подсъдимата Н. са възложени разноските по делото. С решение № 229 от 16.09.2011 г. по в. н. о. х. д. № 210/2011 г. на Великотърновския апелативен съд първоинстанционната присъда е потвърдена. Касационната жалба е ОСНОВАТЕЛНА. Въззивният съд е допуснал съществено процесуално нарушение, тъй като не е формирал вътрешното си убеждение въз основа на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, като се ръководи от закона (чл. 14 НПК). Поначало съдът по същество е свободен да оценява доказателствените средства, в т. ч. и обясненията на подсъдимата. Обясненията обаче не могат да бъдат произволно игнорирани, защото освен средство за защита, те са и важно доказателствено средство и подлежат на внимателна преценка поотделно и в съвкупност с останалите доказателствени източници. Надлежно дадените обяснения могат да бъдат отхвърлени само когато се опровергават от достоверни и убедителни доказателства по делото. В конкретния случай въззивният съд е приел обясненията на подсъдимата Н. като защитна версия в процеса. Позовал се е и на казаното от св. К., но не е отчитал действителния смисъл на неговите показания. Свидетелят само принципно е пояснил, че Федерацията по лека атлетика, и то според възможностите си, финансира клубовете и отпуска средства във връзка с дейността на състезателите. При това положение съдът е отхвърлил обясненията, стъпвайки и на показания, на които по недопустим начин е придал несъществуващо съдържание. Защитникът основателно възразява и срещу непълния анализ и оценка на всички събрани доказателствени материали, включително показанията на св. П. и св. Ванчуков при изясняване на съществените факти и обстоятелства от значение за съставомерността на деянието в субективно отношение. Въззивният съд не е изпълнил стриктно и процесуалното си задължение по чл. 339, ал. 2 НПК. Защитникът ясно е формулирал основния довод на защитата за отсъствието на предпоставките на чл. 26, ал. 1 НК, тъй като нито едно от инкриминираните деяния, включени в продължаваното престъпление не покрива състава на чл. 249, ал. 1 НК (ДВ, бр. 75 от 2006 г.). В отговор на този довод съдът е отчитал съдебна практика, която е неотносима. Защото, малозначителното деяние по чл. 9, ал. 2 НК формално следва да осъществява признаците на престъплението от обективна и субективна страна. В противен случай деянието е несъставомерно. Предвид допуснатото съществено процесуално нарушение въззивното решение следва да бъде отменено, а делото – върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав на Великотърновския апелативен съд. По изложените съображения, Върховният касационен съд, на основание чл. 354, ал. 3, т. 2 НПК Р Е Ш И: ОТМЕНЯ въззивно решение № 229 от 16.09.2011 г. по в. н. о. х. д. № 210/2011 г. на Великотърновския апелативен съд и връща делото за ново разглеждане от друг състав на Великотърновския апелативен съд от съдебно заседание. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: