О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 237
София, 02.06.2022 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на пети април през две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛКА МАРЕВА
ЕМИЛИЯ ДОНКОВА
като разгледа докладваното от съдия Веселка Марева гр.д. № 5073 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 65 от 08.06.2021г. по гр.д. № 97/2021г. на Великотърновски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 260003/06.01.2021г. по гр.д. № 120/2020г. на Ловешки окръжен съд за отхвърляне на предявените от Х. А. Х., понастоящем в Затвора-Враца, искове по чл. 49 във вр. с чл. 45 ЗЗД и чл.86 ЗЗД против Министерство на правосъдието за присъждане на обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 4000 лв., представляващи присъдено обезщетение по адм. дело № 1092/ 2013г. на Административен съд-Плевен и по адм. дело № 13112/ 2014г. на Върховния административен съд, заедно със законната лихва от 18.11.2013г. до окончателното плащане, както и обезщетение за неимуществени вреди в размер на 996000 лв. за периода 07.08.2015г. - 16.02.2020г., изразяващи се в липса на желание за живот, притеснение, яд, нерви, безпокойство, стрес, обективирани в защитна реакция на организма при болка и стрес, заедно със законната лихва от 07.08.2015г.
Касационната жалба е подадена от ищеца Х. А. Х. чрез пълномощника адв. И. Т.. Твърди се, че съдът е ограничил процесуалните му права да иска отвод на съда, да сочи и да представя доказателства, както и че по изпълнителното дело не са извършвани изпълнителни действия за период от две години - от 14.02.2012г. до 14.02.2014г. За обосноваване достъпа до касационно обжалване се сочи основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по следните въпроси: 1/ кой е меродавният момент на настъпване на перемпцията по чл.433, ал.1, т.8 ГПК; 2/ кои са същинските изпълнителни действия осъществени по изпълнителното дело, които прекъсват двегодишния срок, предвиден в закона, за настъпването на перемпцията по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Касаторът счита, че въпросите са решени в противоречие със задължителната съдебна практика по Тълкувателно решение № 47 от 01.04.1965г. по гр.д. № 23/1965г. на ОСГК на ВС, т. 10 на Тълкувателно решение № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС и Решение № 589 от 18.03.1972г. по гр.д. № 141/1972г. на ВС.
Ответникът по касационната жалба Министерство на правосъдието, представлявано от юрисконсулт Д., взема мотивирано становище за недопускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима.
За да потвърди първоинстанционното решение, въззивният съд е счел, че фактическата обстановка е правилно установена от първоинстанционния съд и направените правни изводи са правилни, поради което е препратил към мотивите на първата инстанция на основание чл. 272 от ГПК.
Твърденията на ищеца са за извършени неправомерни действия от държавния съдебен изпълнител по изп.д. № 28/2012г., а именно предприети изпълнителни действия, въпреки че такива не са били поискани от взискателите повече от две години и изпълнителното производство е следвало да бъде прекратено на основание чл. 433, ал.1,т.8 ГПК. Поради тези неправомерни действия са му причинени вреди - изпълнението е било насочено върху негово вземане - присъдено в негова полза обезщетение по адм.д. № 1092/2013г. на Административен съд - Плевен и по адм.д. № 13112/2014г. на същия съд и то е послужило за удовлетворяване на кредиторите му. За причинените имуществени и неимуществени вреди се претендира ангажиране отговорността на Министерство на правосъдието като работодател на държавния съдебен изпълнител.
Установено е, че на 14.02.2012г. е образувано изпълнителното дело срещу ищеца от взискатели Н. Ф. Т. и А. А. З., въз основа на изпълнителен лист от 18.04.2002г. по присъда, с която ищецът е осъден да заплати по 20 000лв. обезщетение за неимуществени вреди на Ф. и А. З. за смъртта на сина им. /Ф. З. е починал и Н. Т. е негов наследник/. В първоинстанционното решение подробно са проследени извършените действия по изпълнителното дело. Видно, че, непосредствено след образуването му са изискани справки за имущественото състояние на длъжника; на 14.04.2015г. е наложен запор върху вземането на Х. Х. от присъдено обезщетение в размер на 4000 евро по решение на ЕСПЧ и е изпратено запорно съобщение до Министерство на правосъдието; за наложения запор е уведомен и длъжника. На 15.07.2015г. Х. Х. е поискал прекратяване на изпълнителното дело на основание чл. 433, т.3 ГПК поради изтекла погасителна давност, което е отказано от ДСИ. На 08.07.2015г. взискателката е поискала налагане запор върху вземанията на длъжника; наложеният запор е обжалван, но жалбата е оставена без уважение. Изпратени са запорни съобщения до Министерство на правосъдието и до ГДИН за бъдещи вземания на длъжника. На 24.11.2015г. е издаден изпълнителен лист в полза на ищеца по адм.д. № 1092/2013г. на Административен съд-Плевен за 4000лв. дължими от Министерство на правосъдието. ДСИ е поискал изплащане на сумата 4 000лв. по негова сметка и на 08.07.2016г. Министерството е превело сумата 5 071,92 лв., от която сума на взискателите са преведени 4842,58лв.
Установено е също така, че настоящият ищец е предявил иск по чл. 439 ГПК против взискателите за установяване, че вземането по изпълнителния лист от 18.04.2002г. не съществува, като погасено по давност. Този иск е отхвърлен с влязло в сила решение - Решение № 170 от 17.09.2018г. по гр.д. № 2382/2017г. на ІV г.о. на ВКС.
С постановление от 27.11.2018г. на ДСИ изпълнителното производство е прекратено на основание чл. 433, ал.1, т.8 ГПК, тъй като взискателите не са поискали извършване на изпълнителни действия повече от две години.
Спорът е съсредоточен върху това дали са били налице предпоставки за прекратяване на изпълнителното производство на посоченото основание още през 2014г. преди да бъде насочено изпълнението върху вземането на ищеца. Първоинстанционният съд е приел, че перемпция не е настъпила. Въззивният съд е потвърдил извода, че за посочения период са извършвани действия по изпълнителното дело - взискателките Т. и З. са правили искания за извършване на справки относно имущественото състояние на длъжника Х. - на 22.03.2013г. и 14.10.2013г. и в тази връзка са посочили способ за изпълнение; такива справки са извършвани неколкократно от държавния съдебен изпълнител в ТД на НАП, ГДИН, търговски банки, от които е установено, че Х. не притежава движимо и недвижимо имущество, банкови сметки, няма регистрирани трудови договори, не получава трудово възнаграждение в затвора. На 19.03.2015г. взискателите са поискали извършване на справка за полученото от длъжника обезщетение и на 14.04.2015г. е наложен запор върху вземането му. Съдът е посочил, че във визираната от жалбоподателя т. 10 от Тълкувателно решение № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС е разяснено с предприемане на кои действия по принудително изпълнение се прекъсва погасителната давност. Наред с това е отбелязал, че запорът върху вземането на ищеца е наложен преди постановяване на тълкувателния акт.
По-нататък въззивният съд е намерил за неоснователно оплакването, че на длъжника не е изпратена покана за доброволно изпълнение - такава е връчена на 17.12.2012г. Въз основа на всичко това е потвърдил извода, че действията на ДСИ са такива във висящ изпълнителен процес, не са неправомерни и отговорността на ответника не може да бъде ангажирана.
При преценка на визираните основания за допускане на касационно обжалване настоящият състав счита, че такива липсват.
Поставените правни въпроси са за меродавния момент, от който настъпва перемпцията по чл. 433, ал.1, т. 8 ГПК и за изпълнителните действия, които прекъсват двегодишния срок, предвиден в закона, за настъпването на тази перемпция. Въззивният съд не е разсъждавал върху това кога настъпва перемпцията, а е приел, че такава не е налице, тъй като от страна на взискателите са извършвани изпълнителни действия. Изводите му не са в противоречие със сочената от касатора практика. Тук следва да се посочи, че т. 10 от соченото Тълкувателно решение не дава отговор на въпроса при какви условия и кога настъпва перемпцията, а разяснява откога започва да тече нова погасителна давност за вземането, ако изпълнителният процес е прекратен поради перемпция на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, като даденият отговор е, че новата давност започва да тече от последното й прекъсване с надлежно извършено изпълнително действие или признание на вземането от длъжника. Така че, даденото разрешение няма отношение към мотивите на решаващия съд. В последващата тълкувателното решение практика на Върховния касационен съд /Решение № 37 от 24.02.2021г. по гр.д. № 1747/2020 на ІV г.о./ е разяснено, че дори при настъпила перемпция, ако по изпълнителното дело е направено искане за нов способ, то съдебният изпълнител не може да откаже да изпълни искания нов способ, тъй като дължи подчинение на представения изпълнителен лист; правната последица от настъпилата вече перемпция е, че съдебният изпълнител следва да образува новото искане в ново изпълнително дело, тъй като старото е прекратено по право; новото искане прекъсва давността независимо от това дали съдебният изпълнител го е образувал в ново дело, или не е образувал такова; необразуването на ново изпълнително дело не вреди на кредитора, нито ползва или вреди на длъжника.
При тези разяснения е видно, че от значение за спора е не дали е настъпила перемпция към 2014г., а дали вземането, предмет на принудителното изпълнение, е съществувало или било погасено по давност. А този въпрос е разрешен с влязъл в сила съдебен акт между взискателите и длъжника като е прието, че вземането по изпълнителния лист не е било погасено по давност.
Вторият правен въпрос - кои изпълнителни действия прекъсват двегодишния срок за настъпването на перемпцията по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, също няма отговор в обжалвания акт. Както бе посочено, в мотивите към т. 10 от Тълкувателно решение № 2/2013г. се съдържа разяснение относно прекъсването на погасителната давност по чл. 116, б.”в” ЗЗД - тя се прекъсва с предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ: насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитори, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н.
В обжалвания акт на Великотърновски апелативен съд липсват изводи в отклонение от това разрешение. Съдът е приел, че от страна на взискателите са извършени действия в рамките на определен изпълнителен способ.
Предвид изложеното следва да бъде отказано допускане на касационно обжалване.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на II г. о.
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 65 от 08.06.2021г. по гр.д. № 97/2021г. на Великотърновски апелативен съд по касационната жалба на Х. А. Х..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: |