Р Е Ш Е Н И Е № 1 София, 01.02.2017 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в съдебно заседание на двадесет и четвърти януари две хиляди и седемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА АННА БАЕВА при участието на секретаря София Симеонова и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева т. дело № 3228/ 2015 година Производството е по чл. 290 ГПК. Допуснато е касационно обжалване по жалба на [фирма] - [населено място] и не е уважено искането за допускане на касационно обжалване на [фирма] - в несъстоятелност - [населено място] - и двете банки - трети лица помагачи на ищеца [фирма] - [населено място] срещу Решение № 70 от 19.03.2015 г. по т.д. № 697/ 2014 г. на Варненски апелативен съд, с което е обезсилено Решение №124 от 07.07. 2014 г. по гр.д.№ 288/2012 г. на Добрички окръжен съд и е прекратено производството по делото, с което по иска по реда на чл. 422 ал. 1 ГПК, предявен от [фирма] - [населено място] срещу [фирма] - [населено място], е признато за установено вземане на ищеца към ответника 994 528.27евро- главница, 878 854.33 евро -договорна лихва и 75 374.08 лв. - разноски за ч.гр.д.№ 3838/2012 г. на РС - Плевен, по което вземане ищецът е кредитор по Договор за цесия от 31.07. 2012 г. с [фирма], на когото е прехвърлено с Договор за цесия от 10.07. 2012 г. от [фирма] - [населено място] вземането по Договор за банков инвестиционен кредит от 12.10.2007 г. с кредитополучател [фирма] - [населено място](за когото впоследствие е открито производство по несъстоятелност)и поръчител [фирма] - [населено място]. В касационната жалба на [фирма] - [населено място] се прави оплакване за неправилност, като въззивният съд е направил извода за отсъствие на активна легитимация на ищеца [фирма] - [населено място] в нарушение с ТР №4/ 18.06.2014 г. по т.д.№4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, стеснявайки приложното поле на иска по чл. 415 - 422 ГПК, чрез необосновано зачитане на процесуалното право на такъв иск за определен кръг субекти. Жалбоподателят счита, че съдът погрешно е смесил т.4г с т.10б от посоченото ТР, като в ТР не е формулирана предпоставка за предявяване на иска цесионерът да притежава специално качество, от което произтича възможността за снабдяване със заповед за изпълнение. Извършеното от въззивния съд стеснително тълкуване на процесуални норми, жалбоподателят поддържа, че е довело до правоприлагане, ограничаващо предвидена от закона процесуална възможност, каквото тълкуване е недопустимо за норми от императивен порядък и има за резултат съществено нарушаване на съдопроизводствените правила. Иска решението като неправилно да се отмени. Ответникът по касационната жалба [фирма] - [населено място] - ищец по делото - не изразява становище. Ответникът по касационната жалба [фирма] - [населено място], обл. В.Т. - ответник по делото оспорва същата, като поддържа, че при настъпило частно правоприемство, общото правило е посочено в т.10б от ТР№4/ 18.06.2014 г. по т.д.№4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, като е въведено изключение за предявяване на иска и от цесионера - и това изключение би имало смисъл, ако уведомлението за извършената цесия бъде извършено преди предявяване на установителния иск и преди подаване на възражението срещу заповедта - в случая ответникът по делото не е уведомен за новия кредитор, затова последният не може да търси принудително изпълнение, дори е без значение дали цесионерът е банка или не. По съображения, че заповедното производство в широк смисъл включва и установителния иск по чл. 422 ал.1 ГПК и съгласно т.4г от ТР №4/18.06.2014 г. по т.д.№4/2013 г. на ВКС, ОСГТК за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 т. 2 ГПК следва да е налице особеното качество на кредитора - в случая банка - счита, че и в производството по установителния иск по чл. 422 ал. 1 ГПК, това качество следва да е налице - в противен случай е налице заобикаляне на закона. [фирма] - в несъстоятелност - [населено място] - трето лице-помагач на ищеца - не изразява изрично становище по касационната жалба на [фирма] - [населено място], но с оглед доводите, които е изложил в своята касационна жалба, следва да се приеме, че счита жалбата на [фирма] - [населено място] за основателна, а въззивното решение за неправилно. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид доводите на страните във връзка с касационната жалба на [фирма] - [населено място] и като провери правилността на въззивното решение, на основание чл. 290 ал. 2 ГПК, приема следното: С Определение № 560 от 06.10.2014 г., постановено по делото, е допуснато касационно обжалване на основание чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК поради противоречивото решаване от съдилищата на въпроса: когато заповедта за изпълнение е издадена на банка на основание чл. 417 т. 2 ГПК, при частно правоприемство на заявителя, основано на договор за цесия, настъпило след издаване на заповедта за изпълнение, цесионерът, който няма качество банка, легитимиран ли е да предяви иска за установяване на вземането по реда чл. 422 ал. 1 ГПК. С Решение №691/02.07.2014 г. по т.д.№ 847/2014 г. на Варненски окръжен съд, е потвърдено първоинстанционно решение, с което е уважен иск на цесионер „Ф. България”, който не е банка, по реда на чл. 415 ал. 1 ГПК за установяване вземане по договор за кредит, като ищецът се е легитимирал с договор за цесия, сключен на 12.06.2012 г. с [фирма], получила на 21.01.2011 г. заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 т. 2 ГПК. В сега обжалваното въззивно решение е прието, че ищецът - цесионер, който не е банка, на когото заявителят след издаване в полза на банка на заповед за незабавно изпълнение на основание чл. 417 т. 2 ГПК е прехвърлил вземането с договор за цесия, няма активна легитимация да предяви иска за установяване на вземането, тъй като няма специалното качество банка по чл. 417 т. 2 ГПК и не може да се ползва от този ред за принудително изпълнение спрямо длъжника. Върховният касационен съд намира, че правилно е второто разрешение. По въпроса за процесуалните предпоставки за съществуването и надлежното упражняване на правото на иск по чл. 422 ал.1 ГПК в случаите на настъпило универсално или частно правоприемство след издаване на заповедта за изпълнение, и кои са легитимираните страни в производството, в т.10б от ТР№4/18.06.2014 г. на ВКС, ОСГТК е прието, че при частно правоприемство на страната на заявителя, основано на договор за цесия, настъпило след издаване на заповедта за изпълнение, легитимиран да предяви иска по реда на чл. 422 ал. 1 ГПК, е и цесионерът при спазване на срока по чл. 415 ал. 1 ГПК - това е общият принцип. Съгласно т.4г от ТР №4/18.06.2014 г. на ВКС, ОСГТК в хипотезата на чл. 417 т. 2 ГПК, при която възможността за снабдяване със заповед за незабавно изпълнение въз основа на извлечение от сметка произтича от особеното качество на кредитора (банка, държавно учреждение, община), то и неговият правоприемник - универсален или частен - трябва да притежава същото качество, за да получи заповед за незабавно изпълнение въз основа на издадения в полза на праводателя му документ; противното би означавало да се заобиколи закона чрез издаване на заповеди за незабавно изпълнение в полза на субекти извън изрично посочените в него, за които законодателят е предвидил този облекчен ред за събиране на вземанията им. Тъй като производството по чл. 422 ГПК е продължение на заповедното производство и в него се проверява възникнало ли е изпълнителното основание, когато вземането произтича от банкова сделка, за която т.4г от посоченото ТР изисква специално качество на кредитора към момента на подаване на заявлението, това ограничение за специалното качество на кредитора следва да се приложи и в исковото производство по чл. 422 ал. 1 ГПК, когато заявителят е цедирал вземането си преди стабилизиране на заповедта за незабавно изпълнение и издадения изпълнителен лист. Поради това отговорът на въпроса, по който е допуснато касационно обжалване е: когато заповедта за изпълнение е издадена на банка на основание чл. 417 т. 2 ГПК, при частно правоприемство на заявителя, основано на договор за цесия, настъпило след издаване на заповедта за изпълнение, цесионерът, който няма качество банка, не е легитимиран да предяви иска за установяване на вземането по реда чл. 422 ал. 1 ГПК. Въззивният съд, за да прекрати производството по делото и да обезсили решението, с което искът по реда на чл. 422 ал. 1 ГПК, предявен от цесионера [фирма] - [населено място] срещу поръчителя [фирма] - [населено място], подал възражение срещу издадената на 28.06.2012 г. по ч.гр.д.№3838/2012 г. на РС-Плевен заповед за изпълнение на основание чл. 417 т. 2 ГПК за посочените суми и образувано заповедното производство от заявител [фирма] солидарно срещу кредитополучател [фирма] и поръчител [фирма] по Договор за инвестиционен кредит от 12.10. 2007 г., е изложил, че прехвърлянето на вземането по Договора за кредит от [фирма] на [фирма] с Договор за цесия от 10.07.2012 г., е съобщено от стария кредитор на длъжника и поръчителя; съобщено е на длъжника от цедента и прехвърлянето от [фирма] на [фирма] вземането по кредита от 12.10.2007 г., извършено с Договор за цесия от 31.07.2012 г. Тъй като искът по реда на чл. 422 ал. 1 ГПК е предявен от цесионера, частен правоприемник на заявителя, съдът е посочил, че при частно правоприемство, основано на договор за цесия, настъпило след издаване на заповедта за изпълнение, съгласно т.10 от ТР №4/18.06.2014 г. на ВКС, ОСГТК, и цесионерът е легитимиран да предяви иска по реда на чл. 422 ал. 1 ГПК. Съобразил е и т.4 г. от ТР №4/ 18.06.2014 г. на ВКС, ОСГТК относно издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 т. 2 ГПК, която възможност произтича от особеното качество на кредитора, затова, за да получи такава, и частният правоприемник следва да притежава същото качество, в противен случай се заобикаля закона. Тъй като производството по чл. 422 ГПК е продължение на заповедното производство и в него се проверява възникнало ли е изпълнителното основание, съдът е приел, че когато вземането произтича от банкова сделка, за която т.4г от посоченото ТР изисква специално качество на кредитора към момента на подаване на заявлението, това ограничение за специалното качество на кредитора следва да се приложи и в хода на исковото производство по чл. 422 ал. 1 ГПК, когато заявителят е цедирал вземането си след издаване на заповедта за изпълнение. По съображения, че новият кредитор няма специалното качество банка по чл. 417 т. 2 ГПК и не може да се ползва от този ред за принудително изпълнение спрямо длъжника, съдът е заключил, че при прехвърляне на вземането след издадена заповед за изпълнение по чл. 417 т. 2 ГПК по заявление на кредитор банка на друг кредитор, легитимиран да предяви иска по реда на чл. 422 ал. 1 ГПК е само цедентът, не и цесионерът и поради липса на активна легитимация на ищеца е обезсилил решението и е прекратил производството по делото. С оглед изложеното обжалваното решение е законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено, на основание чл. 293 ал. 1 ГПК. За касационната инстанция разноски не следва да се присъждат, тъй като такива не са направени и поискани. По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 70 от 19.03.2015 г. по т.д. № 697/ 2014 г. на Варненски апелативен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: