Р Е Ш Е Н И Е №53 гр.София, 25.04.2012 година В ИМЕТО НА НАРОДА В. касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в съдебно заседание на седми февруари две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА ВЕСЕЛКА МАРЕВА със секретар Зоя Якимова изслуша докладваното от председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ гражданско дело под № 1069/2011 година Производството е по чл.303, ал.1, т.1 ГПК. Образувано е по молба на В. А. В. от [населено място] за отмяна на влязлото в сила въззивно решение № 314 от 17.06.2010 год. по в.гр.дело № 324/2010 год. на Пазарджишкия окръжен съд, гражданска колегия, четвърти въззивен състав, с което е потвърдено решение № 4 от 06.01.2010 год. по гр.дело № 141/2005 год. на Пещерския районен съд. С първоинстанционното решение са отхвърлени предявените от молителя искове по чл.108 ЗС: а/срещу [община] за признаване собствеността и предаване на владението на * кв.м., ползвани от общината за заседателна зала в сграда, находяща се в парцел *. в кв.* по плана на [населено място], при граници: от юг-входно антре и стълбище за горните административни етажи, от изток- [улица], от север-ресторант „Р. светлини” и от заповед-пристройка и дворно място, ведно с парцел от * кв.м. с лице към [улица]-част от празно дворно място от целия парцел * в кв.* и б/ срещу [фирма], [населено място] за собственост на * кв.м.-част от ресторант „Р. светлини”, при граници и съседи: от юг-помещението на сладкарницата, от изток- [улица], от север-останалата част от ресторанта и от запад-пристройка и дворно място и за предаване владението върху имота. Молителят поддържа, че [община] не е представила по делото оригинални документи и скици, с което не е позволила провеждане на нормално съдебно дирене, както следва: а/общината нямала акт за частна общинска собственост и документ, доказващ правото на собственост върху сградата по чл.58, ал.1 и 2 ЗОС и решение на ОС за преобразуване на частната в публична собственост по чл.6, ал.2 и 3 ЗОС, а представените два акта с № * от * год. за преобразуване на държавна в публична общинска собственост били с различно невярно съдържание; б/ нямало утвърден проект за преустройство на част от помещенията на сладкарницата в заседателна зала, поради което не можела да се определи точната й квадратура; в/представените от общината две скици на имот * от кв.94 по плана от 1959 год. били с невярно съдържание и нямали оригинали, не били издадени и заверени от отдел „Т.”, тъй като не били копия на утвърдения план на града; в/земята не била одържавявана, включително и * кв.м. на празното дворно място зад сградата и нямало съставени актове за държавна или общинска собственост; г/административният орган одобрил Ч. на имот УПИ *. в кв.111 по плана от 1985 год., като оформил възстановения парцел от * кв.м., в които било предвидено петно за строеж на масивна двуетажна постройка на * кв.м., при граници и съседи: от юг-сградата, от запад- [улица], от север-имот * и от изток-дворно място; д/ твърди, че след като е легитимиран с *% идеални части съсобственост от партерния етаж с влязла в сила заповед № 135/29.10.1999 год. на Областния управител, тези права се простирали върху всички помещения на същия етаж. Молителят твърди, че след като административният орган оформил възстановения му парцел от * кв.м. в имот УПИ * от кв.* по плана от 1985 год., предложил на [община] да постигнат споразумение за прекратяване и на съсобствеността на партерния етаж от сградата при условията на чл.36 ЗС, като общината да изплати неговия дял от имота в първа зона по начални тръжни цени за продажба на общински жилища в трета зона. С молба от 13.07.2011 год. молителят твърди, че в решението на районния съд са обсъждани документи, които не били внасяни официално в съдебно заседание и се отнасяли за друг имот, който не бил предмет на съдебния спор, както следва: а/ в удостоверение № 11-02-227 от 13.12.2005 год. били включени неподкрепени с доказателства твърдения – описана била триетажната сграда в имот УПИ * в кв.* с обща застроена площ * кв.м. без да бил представен А. № * от 15.11.1958 год., използван от общината за съставяне на други документи; б/ общината представила в областната управа два акта с № */* год. с различно невярно съдържание, с което правила опит да преобразува държавния имот директно в публична общинска собственост, които нямали оригинали, но областният управител не ги приел като доказателства при издаване на заповедите за възстановяване на имотите; б/ твърдяло се, че общината е собственик на * кв.м. от партера, които се представяли като процесния имот, без да били представени акт за държавна собственост и документи, удостоверяващи правата на собственост на общината съгласно чл.58, ал.1 и 2 ЗОС, както и решение на ОС за евентуалното преобразуване на частна в публична собственост съгласно чл.6, ал.2 и 3 ЗОС; в/ не бил представен утвърден проект за строителство на улица и други документи, обосноваващи необходимостта от нейното строителство съгласно ЗУТ. Реално улица в двора, според молителя няма и същият бил разделен на две нива с праг със свободен достъп от двете улици; г/ твърденията за платени пари за изкупен имот били неверни, тъй като не били представени оригинални документи за това; д/невярно било и твърдението за извършено отчуждаване за улица, без да била представена заповед за това; е/ районният съд бил обсъдил получените жилищно-компенсаторни записи за два декара в м.”У. Д.”, които не били внесени в съдебно заседание и не били обект на това производство, като обявил, че същите записи са за обезщетение за имота в УПИ *., без да имало документ. Молбата от 13.07.2011 год. отново възпроизвежда твърденията/т.т.1-3/, съдържащи се в първоначалната молба, а в т.4 се твърди, че не е била представена скица № * на имот * от кв.* по плана на града от 1959, приложена към преписката в Областната управа, обхващаща „наследствения имот в реални граници с площ * кв.м., от които * кв.м. празно дворно място зад сградата и е идентична с имот УПИ *. от кв.* по плана от 1985 г. по площ”. Със заявление с вх.№ 9619 от 02.11.2011 год. молителят отново възпроизвежда в съкратен вид твърденията, съдържащи се в първоначалната молба, както и в молбата от 13.07.2011 год. С т.н. допълнителни бележки с вх.№ 1001 от 30.01.2012 год. молителят отново поддържа, че ответната община доказвала права с документи с невярно съдържание, а районният съд не изискал представяне на оригинални доказателства; че окръжният съд погрешно обявил, че има иск за собственост на 219.44 кв.м., въпреки че зала с такива размери нямало, а съществуващата зала била 184.94 кв.м. Твърди, че съдът не отчел, че по негово предложение били водени преговори за уреждане на въпроса съгласно чл.36 ЗС с уточнени условия. Към допълнителните бележки е приложил подписан от него документ, озаглавен „Договор за замяна на недвижими имоти” с дата 10.2009 год. Ответникът по молбата за отмяна [община] е на становище, че същата е неоснователна. Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че молбата за отмяна е подадена на 10.06.2011 год., т.е. в рамките на тримесечния преклузивен срок по чл.305, ал.1, т.1 ГПК, който е започнал да тече не по-рано от 05.05.2011 год., на която дата е постановено определение № 476 по гр.дело № 1423/2010 год. на Върховния касационен съд, ІІ г.о., с което в производство по чл.288 ГПК не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение № 314 от 17.06.2010 год. по гр.дело № 324/2010 год. на Пазарджишкия окръжен съд по жалба вх.№ 3470 от 20.07.2010 год., подадена от В. А. В./молител в настоящото производство/. Съгласно чл.296, т.3, предл.първо ГПК въззивното решение влиза в сила с постановяване на определението, с което касационната жалба не е допусната до разглеждане. Разгледана по същество, молбата за отмяна е неоснователна. За да е налице основание за отмяна по чл.303, ал.1, т.1 ГПК е необходимо да се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната, срещу която е постановено решението. В производството по чл.303, ал.1 ГПК Върховният касационен съд не извършва служебна проверка на правилността и законосъобразността на атакуваното с молбата за отмяна влязло в сила решение, а само проверява дали са налице основанията, лимитативно предвидени в т.т.1-7 на посочената разпоредба, които се установяват с писмени доказателства. Такива писмени доказателства, пряко удостоверяващи наличието на основание по чл.303, ал.1 ГПК молбата за отмяна не съдържа. В производството по молба за отмяна по реда на чл.303 и сл.ГПК не подлежат на проверка доводи за нарушение на материалния закон или за необоснованост на влязлото в сила решение, а основания за отмяна поради съществени процесуални нарушения съгласно чл.303, ал.1, т.5 и т.6 ГПК са само такива нарушения, допуснати от съда, които са довели до лишаване на страната от възможност да участва в делото /напр., не е била призована за заседанието, в което делото е решено или когато призоваването е било несвоевременно и страната не е могла да се подготви/ или не е била надлежно представлявана. Оплакванията за неправилност на атакуваното влязло в сила решение на Пазарджишкия окръжен съд не могат да се квалифицират като основания за отмяна от категорията на изчерпателно изброените в чл.303, ал.1, т.т.1-7 ГПК. Извънредното извънинстанционно производство по чл.303 и сл.ГПК не е производство за обжалване на решенията. Представеният с допълнителните бележки /вх.№ 1001 от 30.01.2012 год./ „Договор за замяна на недвижими имоти” с дата 10.2009 год., носещ подписа на молителя, не е от естество да удостовери новооткрито обстоятелство по смисъла на чл.303, ал.1, т.1 ГПК. За водени преговори за доброволно уреждане на спора между страните ищецът/сега молител/ е представил в заседанието на 06.10.2009 год. пред Пещерския районен съд /л.441 от гр.дело № 141/2005 год./ подписано от него копие от „Договор за замяна на недвижими имоти” от м.10.2009 год. и делото е било отложено за друга дата, за да даде възможност на страните да постигнат спогодба. В обобщение, молбата за отмяна следва да бъде оставена без уважение, тъй като не е налице основание за отстраняване на силата на пресъдено нещо на атакуваното въззивно решение и за повторно разглеждане и пререшаване на спора за собственост. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на В. А. В. от [населено място], [улица], [жилищен адрес] за отмяна по чл.303, ал.1, т.1 ГПК на влязлото в сила решение № 314 от 17.06.2010 год. по в.гр.дело № 324/2010 год. на Пазарджишкия окръжен съд, гражданска колегия, четвърти въззивен състав. ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЧЛЕНОВЕ: /п/