9 Р Е Ш Е Н И Е № 352 София, 17 ноември 2014 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на седемнадесети септември две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЛИНА ПАНОВА ЧЛЕНОВЕ: РУЖЕНА КЕРАНОВА КАПКА КОСТОВА при секретаря ............М. НЕДЕВА........................... и в присъствието на прокурора от ВКП .........Кр. КОЛОВА................., като изслуша докладваното от съдия П. ПАНОВА наказателно дело № 990/2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е образувано по повод на искане на осъдения М. К. П. за възобновяване, на осн. чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК, на наказателното производство по НОХД № 24/2012 г. по описа на Специализиран наказателен съд и по ВНОХД № 231/2013 г. по описа на Апелативен специализиран наказателен съд. В искането се изтъкват доводи за допуснати съществени нарушения на процесуалния и материален закон и явна несправедливост на наложеното наказание, които са основания за възобновяване съгласно чл. 422 ал. 1, т. 5, вр. чл. 348 ал. 1, т. 1 - 3 от НПК. Прави се искане за отмяна по реда на възобновяването на постановените присъда и решение и оправдаване на осъдения, или алтернативно – за връщане на делото за ново разглеждане от фазата на досъдебното производство. Твърдението за съществено нарушение на процесуалните правила се обосновава с това, че при формулиране на обвинението по чл. 321, ал. 3 от НК не е конкретизирано престъплението, за което се твърди че е създадена организираната престъпна група, т.е. в диспозитива на обвинителния акт не е посочена нейната цел. Според искателя, това обвинение не държи сметка за ТР № 2/2002 г. и ограничава правото му на защита да разбере в какви точно противоправни действия е обвинен. Нарушението на материалния закон се мотивира с: твърдението за недоказаност на обвинението; липса на задълбочено изследване на фактическата обстановка, която според осъдения е различна от приетата за установена от състава на съда; признаването за виновен на искателя в извършването на престъпление, за което не са съществували други доказателства освен неговите изтръгнати по насилствен начин самопризнания; свидетелските показания установяват само приятелска връзка между осъдените, а не такава за осъществяване на престъпна дейност; липса на връзка между веществените доказателства, намерени у осъдения. Единственият аргумент в подкрепа на явната несправедливост на наложеното наказание е, че М. П. е осъден „по едно крайно недоказано престъпление”. Пред касационната инстанция упълномощеният защитник на осъдения поддържа искането по изложените в него съображения, както и в допълнително представеното писмено становище, и с направените алтернативни искания. Навежда и довод за допуснати съществени процесуални нарушения, поради необоснованост на постановените съдебни актове. Осъденият М. П., редовно призован, поддържа тезата на защитника си. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на искането, тъй като не се констатират сочените процесуални нарушения. Неоснователни са доводите, че осъдителната присъда е постановена само въз основа на показанията, дадени от други свидетели по делото, без да са взети под внимание тези на подсъдимия. Анализирани са всички веществени и гласни доказателства и е доказано участието на осъдения в престъпната група. Обвинителният акт не страда от процесуални недостатъци, целта на престъпната група е ясно посочена в него. Материалният закон е приложен правилно както по отношение на правната квалификация на престъплението, така и по отношение вината на осъдения. Прокурорът счита, че има допуснато нарушение на материалния закон /непосочено в искането/, тъй като към момента на извършване на деянието лицето е неосъждано, но му е определено наказание лишаване от свобода за срок от три години при първоначален строг режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип, което противоречи на разпоредбите на чл. 59 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС). В тази връзка счита, че въззивното решение следва да се измени по отношение на определения първоначален строг режим на изтърпяване на наказанието и да се потвърди в останалата част, поради неоснователността на искането за възобновяване. В последната си дума осъденият моли делото да се върне за ново разглеждане. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на актовете и съдопроизводствените действия на предходните инстанции, намери следното: С присъда № 8 от 19.03.2013 г., постановена по НОХД № 24/2012 г. от Специализирания наказателен съд (СпНС), подсъдимият М. К. П. е признат за виновен в това, че за периода от м. март 2007 г. до 08.06.2007 г., в [населено място], участвал в организирана престъпна група с И. М. П., ръководена от Г. Х. Г., като групата е създадена да върши престъпления по чл. 354а, ал. 1 от НК, поради което, и на основание чл. 321, ал. 3, т. 2, вр. чл. 2 от НК, вр. чл. 54 от НК е осъден на лишаване от свобода за срок от три години, при строг режим на изтърпяване на така наложеното наказание в затвор или затворническо общежитие. Оправдан е в това, да е извършил горепосоченото престъпление за периода от 08.06.2007 г. до 02.11.2007 г. и при условията на чл. 20, ал. 2 от НК да е действал като извършител в съучастие с Г. Х. Г., И. В. И., И. М. П. и М. М. И. в организираната престъпна група, както и престъплението да е извършено при условията на чл. 26, ал. 1 от НК – при условията на продължавано престъпление, и за това в групата да са участвали А. С. Г., И. В. И. и М. М. И.. Със същия съдебен акт М. П. е признат за виновен в това, че на 08.06.2007 г., в [населено място], без надлежно разрешително е държал с цел разпространение в квартирата си в [населено място] високорисково наркотично вещество- хероин, с общо нетно тегло 19,5242 грама, с концентрация на активния компонент диацетилморфин 15%, на обща стойност 976,21лв., поради което и на основание чл. 354а, ал. 1, пр. 4 вр. чл. 54 НК е осъден на лишаване от свобода за срок от три години и глоба в размер на 5000 лв., което наказание да изтърпи при строг режим, в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. С посочената присъда М. П. е признат за невиновен в това, че на 08.06.2007 г., в [населено място], без надлежно разрешително да е придобил с цел разпространение високорисково наркотично вещество - хероин, с общо нетно тегло 19,5242 грама, с концентрация на активния компонент диацетилморфин 15%, на обща стойност 976,21 лв., както и да е извършил деянието в съучастие като извършител с Г. Х. Г., който е действал като подбудител и помагач, поради което и на основание чл. 304 от НПК е оправдан по повдигнатото обвинение за извършено престъпление по чл. 354а, ал. 1, пр. 3, вр. чл. 20, ал. 2 от НК. На основание чл. 23, ал. 1 от НК съдът е групирал така наложените наказания, като е определил най-тежкото от тях, което следва да бъде изтърпяно от подсъдимия М. П., а именно лишаване от свобода за срок от три години. На основание чл. 61, т. 2 от ЗИНЗС е определен строг режим за изтърпяване на така наложеното наказание в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. На основание чл. 23, ал. 3 от НК наказанието глоба в размер на 5000 лв. е присъединено изцяло към така определеното общо най-тежко наказание. За престъпления по чл. 321, ал. 3 от НК и по чл. 354а, ал. 1, пр. 4 от НК е ангажирана и наказателната отговорност на Г. Х. Г., А. С. Г., М. М. И. и И. М. П.. Присъдата е проверена от Апелативния специализиран наказателен съд (АпСпНС) по повод жалби на подсъдимите М. П., И. П., Г. Г. и М. И.. С решение № 33 от 27.11.2013 г., постановено по ВНОХД № 231/2013 г., тя е изменена и за четиримата жалбоподатели, като по отношение на М. П. - същият е признат за невиновен да е извършил престъплението по чл. 354а, ал. 1, пр. 4, вр. чл. 20, ал. 2 от НК в съучастие с подсъдимия Г. Г., който да е действал като подбудител и помагач; за М. П. първоинстанционният съдебен акт е изменен и в частта, с която е зачетено и приспаднато времето от 26.06.2007 г. до 29.05.2008 г., вместо до 02.06.2008 г., през което е бил с мярка за неотклонение „домашен арест”; определено му е да изтърпи наложеното му наказание лишаване от свобода в затвор. В останалата част относно същия подсъдим присъдата е била потвърдена. Въззивното решение е проверено по касационен ред с решение № 95 от 10.03.2014 г. по н.д. № 91/2014 г. по описа на ВКС, ІІІ н.о., само досежно подсъдимите Г. Г., А. Г. и М. И., които депозирали касационни жалби чрез техните защитници. Препис от въззивното решение е получено лично от М. П., както и от защитника му пред въззивната инстанция на 05.12.2013 г. Той или неговият защитник не са подавали касационна жалба срещу въззивния съдебен акт, поради което с изтичане на петнадесетдневния срок за обжалване на въззивното решение, в съответствие с разпоредбата на чл. 412, ал. 2, т. 3 от НПК, за М. П. присъдата е влязла в сила. Искането е с вх. № 2437/20.05.2014 г. на СпНС и с дата на пощенското клеймо - 19.05.2014 г. С оглед на гореизложеното, искането е подадено в предвидения в чл. 421, ал. 3 от НПК шестмесечен срок от влизане на присъдата в сила и е процесуално допустимо. Разгледано по същество, искането е неоснователно. ВКС не констатира нарушение относно съдържанието на обвинителния акт, и в частност - на неговия диспозитив, който според искателя не съдържа каквито и да е индивидуализиращи целта на организираната престъпна група белези, поради което не е могъл да разбере в какви точно противоправни действия е обвинен. Обвинителният акт слага началото на съдебното производство и определя фактическите и правни рамки на обвинението. Този процесуален документ в най-висша степен е относим към правото на защита на подсъдимия, тъй като той следва да се защити по описаните в него факти и дадената им от прокурора правна квалификация. Гаранция, че обвинителният акт ще изпълни предназначението си, е изискването на чл. 246 от НПК относно неговото съдържание. Следва да се има предвид, че фактите относно претендираното престъпление спрямо подсъдимия се посочват в обстоятелствената част на акта, която трябва да съдържа описание на времето, мястото и начина на извършване на престъплението, а диспозитивът на същия съдържа правната квалификация на деянието. Последното означава, че в него трябва да се посочи в най-синтезиран вид съставът на престъплението, в което се обвинява подсъдимия. Отнесени към конкретния случай, тези изисквания са били напълно съобразени при изготвяне на обвинителния акт относно престъплението по чл. 321, ал. 3, т. 2 от НК. Процесуалният документ съдържа изключително подробно описание /л. 11 – 11А от същия по отношение на П./ на фактите по осъществяване на това деяние и приноса на всеки от подсъдимите, в т.ч. на П., към дейността на организираната престъпна група. Диспозитивът на обвинителния акт в своята цялост отговаря на изискването на чл. 246, ал. 2 от НПК и е съобразен с указанията, съдържащи се в ТР № 2/2002 г. а именно - да посочи престъплението, в което е бил обвинен П.. На всеки подсъдим съгласно чл. 254 от НПК се връчва обвинителния акт и от неговото цялостно съдържание той узнава обвинението, по което е предаден на съд и по което следва да се защитава. Противното, което се твърди в искането, би означавало да се приеме, че диспозитивът на обвинителния акт определя както фактите, така и правото, по които подсъдимият следва да се защити, което не е смисълът на нормата на чл. 234 от НПК. С оглед на това, липсва допуснато нарушение на процесуалните правила, свързано с формулиране на обвинението за престъплението по чл. 321, ал. 3, т. 2 от НК, което да е ограничило правото на защита на подсъдимия тогава П. и да е основание за възобновяване на производството по делото, касаещо това престъпление. На следващо място, в искането се твърди че двете съдебни инстанции не са направили задълбочен анализ на всички доказателства. Този аргумент не намира основание в съдържанието на съдебните актове. И двете съдебни инстанции са подложили на задълбочено аргументирано проучване съдържанието на всички доказателствени средства – свидетелски показания, заключения на изготвените по делото физикохимични оценителни и съдебнопсихиатрични експертизи; приобщените веществени доказателства и веществени доказателствени средства, изготвени вследствие използването на специални разузнавателни средства. За да приемат за установено, че осъденият М. П. е участвал в организирана престъпна група с доказано функциониране от м. март 2007 г. до 08.06.2007 г., съдебните инстанции са подложили на внимателно изследване всеки елемент от легалната дефиниция на чл. 93, т. 20 от НК /л. 699 и сл. от НОХД № 24/2012 г.; л. 301-302 от ВНОХД № 231/2013/. Установени са връзките между членовете на групата, разпределението на дейностите, сочещи на съгласуваност за осъществяване на престъпленията по чл. 354а, ал. 1 НК, мястото на всеки един от тях в нея, като за осъдения П. това е функцията по физическото пренасяне на наркотичните вещества от София в М., предаването им на дилъри за наркоразпространение или на наркозависими лица в М.. Участието на П. в организираната престъпна група е безспорно установено от показанията на свидетелите Д., Ф., К., Ч. и С., които са еднопосочни и убедителни. Свидетелската годност на св. Д. Д. /по прякор „М.”/ - поради наркотичната му зависимост и тази на св. П. Ч. – поради неговото непълнолетие, е била оспорена пред въззивната инстанция, като в хода на проведеното въззивно съдебно следствие въпросът е бил изяснен чрез използване на специални знания на специалисти – психиатър и психолог, като за всеки от двамата свидетели е била допусната и приета комплексна съдебнопсихиатрична и психологична експертиза с участието на такива експерти /л. 230-235 и л. 274-275; л. 236-241 и л. 275-276 от ВНОХД № 231/13/. Експертизите са установили, че лицата са психично здрави и имат свидетелска годност. Наред с гласните доказателствени източници участието на П. в престъпното сдружение е установено и от веществените доказателствени средства, изготвени вследствие експлоатацията на специални разузнавателни средства, както и от обясненията на останалите подсъдими А. Г. и М. И. относно механизма на организиране и разпределяне на ролите в престъпната група. Направеното оплакване, че съдът се е позовал на обяснения на подсъдимия, които са били изтръгнати с насилие, не намира опора в доказателствата по делото. Вероятно се има предвид протоколът за разпит на М. П. пред съдия от /л. 28-32 от том ІІІ на ДП/, който обаче не е бил приобщаван към доказателствата по делото, поради което никоя съдебна инстанция не е изградила вътрешното си убеждение въз основа на него. Не намира основание и повдигнатото и пред двете предходни инстанции възражение на защитата, че обвинението не е доказано, поради отречената обща престъпна дейност на М. П. с другите осъдени. Правилно съдилищата са приели обясненията на подсъдимия тогава П., че не познава подсъдимия Г. /ръководител на престъпното сдружение/ за негова защитна теза, тъй като не кореспондират със събраните по делото веществени доказателствени средства, сочещи на близко познанство между двете лица и престъпна обвързаност с другите подсъдими, както и свидетелските показания по делото. С оглед защитната теза на защитата на осъдения следва да се отбележи, и че законът не вменява изискване всички участници в престъпната група да се познават или да контактуват пряко помежду си. Изводите на съда, че инкриминираните две топчета от високорисковото наркотично вещество-хероин с общо нетно тегло 19,5242г /иззети в присъствието на две поемни лица от дома на осъдения на 08.06.2007 г./, са държани с цел разпространение, е обоснован с наличната доказателствена съвкупност. Активно действащият компонент и в двете топчета е един и същ, откритото количество изключва предназначението да е за лична употреба и събраните по делото доказателства, които не установяват М. П. да е имал наркотична зависимост, безспорно са в подкрепа на изводите на съда, че хероинът е бил държан от П. с една и съща цел. С оглед на изложеното, касационната инстанция не би могла да се намеси във вътрешното убеждение на предходните съдебни състави, след като не констатира нарушение на която и да е норма, уреждаща начина на формиране на това убеждение. Що се касае до възражението, направено от защитата в съдебното заседание пред касационната инстанция по отношение на необосноваността на контролираните съдебни актове, същата не представлява основание, попадащо в обсега на чл. 348, ал. 1 от НПК, поради което не може да бъде предмет на проверка нито в производство по Глава 23, нито по Глава 33 от НПК, каквото е настоящото. Липсва и касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК, тъй като определеното наказание лишаване от свобода за всяко от престъпленията съответства на високата степен на обществена опасност на деянията, която е обосновала необходимостта от ефективното му изтърпяване. При отмерване размера на наложените наказания са били отчетени всички относими към тяхната индивидуализация обстоятелства, вкл. лошите характеристични данни за осъдения, ниската степен на обществена опасност на дееца и младата му възраст. Д. на прокуратурата за допуснато съществено нарушение на закона намира опора в материалите по делото. Видно от съдържанието на присъдата, на М. П., на основание чл. 61, т. 2 от ЗИНЗС му е определен строг режим на изтърпяване на наложеното наказание лишаване от свобода в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. С въззивното решение присъдата на М. П. е изменена по отношение на мястото на изтърпяване на наказанието, а именно - същото да бъде изтърпяно в затвор. Към момента на осъждането му по НОХД № 24/2012 г. М. П. е бил неосъждано лице, т.е. той е бил „осъден за първи път на лишаване от свобода” по смисъла на чл. 59, ал. 1 от ЗИНЗС. Действително той е бил осъждан по НОХД № 220/2009 г. на Районен съд – Лом на 6 месеца лишаване от свобода, като наказанието е увеличено с въззивно решение по ВНОХД № 87/2009 г. на Окръжен съд – Монтана на 11 месеца. При условията на чл. 66 от НК е наложен изпитателен срок от три години и шест месеца, считано от влизане на присъдата в сила – 24.06.2009 г. Изпитателният срок по нея е изтекъл на 24.12.2012 г. До изтичането му М. П. не е извършил престъпление, което да налага активирането на отложеното наказание. Следователно, на дата 24.12.2012 г. той е бил реабилитиран по право на основание чл. 86, ал. 1, т. 1 от НК. Към датите на инкриминираните по делото деяния, съответно: 1. за времето от м. март до 02.11.2007 г. /за престъплението по чл. 321, ал. 3, т. 2 от НК/ и 2. за 08.06.2007 г. /за престъплението по чл. 354а, ал. 1, пр. 4 от НК/, той не е бил осъждан. На това основание съдът е следвало да прецени, че по смисъла на чл. 59, ал. 1 от ЗИНЗС той се явява „лице, осъдено за първи път на наказание лишаване от свобода”, като наложеното наказание е до пет години лишаване от свобода. Този статут на осъдения предопределя типа на затворническото заведение – затворническо общежитие от открит тип и съгласно чл. 61, т. 3 от ЗИНЗС – „общ” режим на изтърпяване на наказанието Установеното нарушение на закона по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, тъй като същият е приложен неправилно, е основание за възобновяване на производството по делото и отмяна на постановената присъда и въззивно решение само в частта, с което е определен типа затворническо заведение и режима за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода от М. П.. Тъй като правилното приложение на закона е в полза на осъдения, допуснатото нарушение може да бъде отстранено от ВКС, без да се налага връщането на делото за ново разглеждане. С оглед на изложеното, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, на основание чл. 425, ал. 1, т. 3 от НПК Р Е Ш И : ВЪЗОБНОВЯВА наказателното производство по ВНОХД № 231/2013 г. по описа на Апелативен специализиран наказателен съд. ИЗМЕНЯ постановеното по него решение № 33 от 27.11.2013 г., постановено по ВНОХД № 231/2013 г. само в ЧАСТТА, с която е потвърдена присъда № 8 от 19.03.2013 г., постановена по НОХД № 24/2012 г. от Специализирания наказателен съд, за определения режим за изтърпяване на наложеното наказание лишаване от свобода, като ОПРЕДЕЛЯ общ режим за изтърпяване на наказанието и в ЧАСТТА, с която е изменена първоинстанционната присъда наложеното наказание лишаване от свобода да се изтърпи в затвор, като вместо това ОПРЕДЕЛЯ наказанието да се изтърпи в затворническо общежитие от открит тип. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.