Ключови фрази
установителен иск в заповедно производство * изменение на иска

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

№ 622

 

гр. София,  18.08.2010 година

 

 

            ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на тринадесети август през две хиляди и десета година в състав:

 

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:  МАРИО БОБАТИНОВ

                                              ЧЛЕНОВЕ:  ЛИДИЯ ИВАНОВА                                                                                     ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА

 

като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 382  по описа за 2010г.

 

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на „А” А. Е., Република Гърция, гр. А., подадена от процесуалния й представител адв. Д срещу определение № 62 от 12.02.2010г. по ч. т. дело № 31/2010г. на Варненски апелативен съд, Търговско отделение, с което е потвърдено определение № 2* от 03.12.2009г. по т. дело № 544/2009г. на Варненски окръжен съд, Търговско отделение. С първоинстанционния съдебен акт е прекратено производството по т. дело № 544/2009г. на Варненски окръжен съд на основание чл. 130 ГПК.

Частният жалбоподател прави оплакване за неправилност на въззивното определение поради нарушение на процесуалните норми. Инвокира доводи за неправилност на извода, че искът по чл. 422 ГПК представлява форма на специален установителен иск, по отношение на която не е приложимо преминаването от установителен към осъдителен иск по чл. 214, ал. 1 ГПК, както и на извода, че след обезсилване на заповедта за изпълнение правната последица е прекратяване на производството, образувано по установителния иск, без възможност за саниране на липсата на процесуалната предпоставка. Допускането на касационно обжалване на съдебния акт е обосновано с основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК – съдът се е произнесъл по процесуалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение № 1019/10.05.1996г. по гр. д. № 519/1995г., ВКС, ІV г. о., и които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото: допустимо ли е предявеният в рамките на заповедното производство установителен иск по чл. 422 ГПК да бъде изменен в осъдителен по реда на чл. 214 ГПК, ако в хода на производството заповедта за изпълнение бъде обезсилена; дали при искане за изменение на установителен иск по чл. 422 ГПК в осъдителен е налице изменение не само на петитума, но и на основанието на иска. Частният жалбоподател моли определенията на Варненски апелативен съд и Варненски окръжен съд да бъдат отменени.

Ответниците „О” О. , гр. В. и „О” ЕО. , гр. В. оспорват частната касационна жалба и инвокират възражение за нейната недопустимост, евентуално неправилност. Поддържат становище, че искът по чл. 422 ГПК е специален установителен иск, част от заповедното производство и при обезсилване на заповедта за изпълнение отпада правният интерес на ищеца и искът е недопустим.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди инвокираните доводи и прецени данните по делото, приема следното:

Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 ГПК преклузивен едноседмичен срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

За да потвърди определението на Варненски окръжен съд, с което е прекратено производството по предявения от „А” А. Е., Република Гърция, гр. А. клон България”, гр. С. против „О” О. , гр. В. и „О” ЕО. , гр. В. установителен иск по чл. 422 ГПК, въззивният съд е приел, че искът по чл. 422 ГПК е специален установителен иск, част от заповедното производство, уредено в глава 37 ГПК и за неговата допустимост е необходимо в полза на ищеца да е издадена заповед за изпълнение, която да е оспорена чрез възражение в срок по чл. 414 и чл. 415 ГПК. Решаващият съдебен състав е изложил съображения, че ищецът не би могъл да премине от установителен към осъдителен иск по чл. 214 ГПК, тъй като промяната на петитума е обусловена от промяна в обстоятелствата по иска.

Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за спора, по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Посочените от частния жалбоподател въпроси са релевантни за спора, тъй като са формирали решаващите изводи на въззивната инстанция.

По отношение на значимите за спора процесуалноправни въпроси не е формирана трайноустановена съдебна практика, предвид сравнително новия правен институт на заповедното производство, поради което са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

Разсъжденията на въззивния съд за наличието на правен интерес, изразяващ се в издадена заповед за изпълнение и подадено в срока по чл. 414 и чл. 415 ГПК възражение срещу нея, като основна предпоставка за допустимост на установителния иск по чл. 422 ГПК, са правилни и съобразени със закона. Предмет на установяване с решението по иска с правно основание чл. 422 ГПК ПКе дължимостта на сумата, за която е издадена заповедта за изпълнение, на основанието, на което е претендирана със заявлението и на което заповедта за изпълнение е издадена – дали се касае за неизпълнение на договорно задължение, непозволено увреждане, неоснователно обогатяване и др. В този смисъл следва да има пълен идентитет между страните и предмета на заповедта за изпълнение и установителния иск.

Неправилни са съображенията на въззивната инстанция, че ищецът не би могъл да премине от установителен към осъдителен иск по чл. 214 ГПК, тъй като промяната на петитума е обусловена от промяна в обстоятелствата по иска. Независимо, че допустимостта на установителния иск по чл. 422 ГПК е обусловена от издадена преди това заповед за изпълнение и направено от длъжника възражение в срок, редът за неговото разглеждане е общият исков процес. Разпоредбата на чл. 214, ал. 1 ГПК регламентира възможността до приключване на съдебното дирене в първата инстанция ищецът да премине от установителен към осъдителен иск и обратно. Допустимо е в исковото производство, образувано по иск с правно основание чл. 422 ГПК ищецът да премине от установителен към осъдителен иск съгласно чл. 214, ал. 1, изр. 3 ГПК, ако в хода на производството заповедта за изпълнение бъде обезсилена. При искане за изменение на установителен иск по чл. 422 ГПК в осъдителен твърдените от ищеца факти и обстоятелства, въз основа на които се претендира вземането, не се изменят. Основанието на иска се определя от изложените в обстоятелствената част на исковата молба факти и обстоятелства – размера на дължимата сума, дали се касае за неизпълнение на договорно задължение, непозволено увреждане, неоснователно обогатяване и др., както и от заявеното искане, т. е. петитума на исковата молба. При преминаване от установителен към осъдителен иск обстоятелствената част на исковата молба се запазва, като само се изменя направеното искане, петитума на исковата молба, вида на търсената защита. Заповедта за изпълнение и направеното от длъжника в срок възражение са само предпоставка за допустимост на установителния иск по чл. 422 ГПК и последицата от обезсилване на заповедта за изпълнение е отпадане на тази предпоставка и недопустимост на иска, но не и промяна в обстоятелствената част на исковата молба. В конкретния случай обаче ищецът е направил искане за преминаване от установителен към осъдителен иск пред първоинстанционния съд след постановяване на определението за прекратяване на производството – молбата е подадена на 04.12.2009г., а производството е прекратено с определение от 03.12.2009г., поради което за съда не е съществувало задължение да се произнесе по молбата за изменение на иска по чл. 214 ГПК и да допусне исканото изменение.

Въз основа на изложените съображения се налага изводът, че правилно въззивният съд е потвърдил определението на Варненски районен съд за прекратяване на производството поради липса на правен интерес от разглеждане на предявения установителен иск по чл. 422 ГПК поради обезсилване на заповедта за изпълнение. Следователно обжалваният съдебен акт трябва да бъде оставен в сила.

Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА определение № 62 от 12.02.2010г. по ч. т. дело № 31/2010г. на Варненски апелативен съд, Търговско отделение.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

2.