Р Е Ш Е Н И Е     №  151   София,  26 март 2009 година       В ИМЕТО НА НАРОДА     Върховният касационен съд на Република България, II наказателно     отделение, в съдебно заседание на 23 март, две хиляди и девета година, в състав:     ПРЕДСЕДАТЕЛ: Савка Стоянова           ЧЛЕНОВЕ: Юрий Кръстев Жанина Начева     при участието на секретаря Н. Цекова и в присъствието на прокурора М. Михайлова изслуша докладваното от председателя (съдията) Ю. Кръстев наказателно дело № 34/2009 година.     Касационното производство е образувано по жалба на подс. Т. Д. Т. от гр. Ч., против въззивно решение на Пловдивския апелативен съд, постановено по внохд № 469/2008 г. Твърди се, че определеното наказание е явно несправедливо, като се иска да бъде намален неговия размер.   Представителят на Върховната касационна прокуратура е изразил становище, че жалбата е неоснователна, поради което въззивното решение следва да бъде оставено в сила.   Върховният касационен съд в пределите на касационната проверка по чл. 347, ал. 1 НПК, за да се произнесе съобрази следното:   С решение № 257/06.11.2008 г., Пловдивският апелативен съд, 3-ти състав, е потвърдил присъда № 95/09.07.2008 г., постановена по нохд № 329/2008 г., на Старозагорския окръжен съд, с която подсъдимият Т, е бил признат за виновен в извършено престъпление по чл. 115 НК, на 17.01.2008 г. в гр. Ч. и при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК, осъден на седем години и шест месеца лишаване от свобода, при “строг” първоначален режим на изтърпяване, уважен предявения граждански иск за 30 000 лв., заедно със законната лихва, присъдени държавна такса и разноски и решен въпроса за веществените доказателства.   По реда на чл. 68, ал. 1 НК е постановено да изтърпи изцяло и наказанието от шест месеца лишаване от свобода по присъда, по нохд № 198/2006 г., на Районен съд Чирпан.   По довода за явна несправедливост на наложеното наказание:   Посоченото касационно основание - по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК, не се подкрепя от данните по делото и е неоснователно. Възраженията на жалбоподателя по същество, се свеждат до твърдението, че неправилно въззивния съд не е намалил размера на определеното му наказание, нарушавайки по този начин принципите за индивидуализацията.   Касационната инстанция счита, че са лишени от основание възраженията по този довод. Санкцията, така както е определена по размер от решаващия съд и потвърдена от второинстанционния, е напълно справедлива. Отчетени са били и подложени на обстоен и задълбочен анализ, всички смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, спазени са били точно правилата на чл. 372, ал. 2 и чл. 55, ал. 1, т. 1 НК, относно индивидуализацията на наказанието. В тази връзка, към мотивите и на двете съдебни инстанции, са изложени убедителни съображения, които се споделят и от състава на Върховния касационен съд. Обсъдени са подробно данните за начина на извършване на деянието и за личността на дееца. Направените изводи в тази връзка са законосъобразни и подкрепени от данните по делото.   С оглед на изложеното, съставът на Върховния касационен съд счита, че няма допуснати нарушения от въззивната инстанция при обсъждане на въпроса за размера на наказанието, на подс. Трендафилов. Същият е справедлив, точно съобразен с тежестта на конкретното посегателство, начина на осъществяването му, степента на обществена опасност на подобни прояви и с всички други обстоятелства имащи значение за това, както и с целите на наказанието по чл. 36 НК. Няма подценяване на някои от тях или оценка във вреда на подсъдимия. По-голяма снизходителност няма да способства за постигане на задачите на наказателната репресия.   Както точно е посочено в мотивите на въззивния съд, не може да се отдаде и по – голямо значение на самопризнанието от това, което законодателят е предвидил като основание за приложение на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК.   Точен е извода, с оглед на използваното оръжие, силата и броя на ударите, жизненоважната част от тялото върху които са нанесени, че подсъдимият Т е действал при „пряк умисъл”, тъй като с цялото си поведение е целял да го лиши от живот, т. е. – да умъртви пострадалия, а не само да го нарани. Поради това и е неоснователно възражението по този довод, че формата на вината е неправилно определена и от там размера на наказанието - явно несправедлив.   В пред вид на това, атакуваният съдебен акт следва да бъде оставен в сила.   Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, 2-ро наказателно отделение     Р Е Ш И :   ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 257/06.11.2008 г., по внохд № 469/2008 г., на Пловдивския апелативен съд, 3-ти състав.   Решението не подлежи на обжалване.   Председател:   Членове: