1 4 Р Е Ш Е Н И Е № 267 София, 30 ноември 2016 г. В И М Е Т О НА Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на пети октомври, две хиляди и шестнадесета година в състав: Председател: МАРИО ПЪРВАНОВ Членове: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА ЕРИК ВАСИЛЕВ при секретаря Аврора Караджова изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 1365/2016 г. Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на П. на Р. Б. срещу решение №2596 от 29.12.2015 г. по гр. дело № 2539/2015 г. на Софийския апелативен съд, с което след частична отмяна на решение №1343 от 24.02.2015 год. по гр. дело №1952/2014 г. на Софийския градски съд е осъдена да заплати на В. А. А. на основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ сумата 20 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на незаконно повдигнато обвинение по чл.282, ал.3 във вр. с ал.2, във вр. с ал.1, пр.3 НК. Въззивният съд е приел за установено, че ищецът В. А. А. е бил признат за невинен и оправдан по НОХД № 6283/2011 г. на Софийския градски съд по повдигнатото му обвинение за извършване на тежко умишлено престъпление по служба, изразяващо се в това, че на 09.12.2002 г., в качеството на длъжностно лице, заемащо отговорно служебно положение – министър на образованието и науката на Р. Б., превишил властта и правата си, като е извършил действия, които влизат в компетентността на други длъжностни лица: министър на регионалното развитие и благоустройството и областен управител, съгласно чл.45, ал.1 ЗДС; чл.68, ал.1, ал. 2, ал.3 и ал.4 ППЗДС и чл.197, ал.1 ЗУТ, чрез сключване на договор № 1 313/09.12.2002 г., с който е заменил недвижими имоти – частна държавна собственост: хотели „Е.“ и “М.“ в комплекс „З. п.". Както и за това, че е отправил писмена молба до кмета на общината за одобряване на проект за организация за изпълнение на строителството, по който да бъдат премахнати общежитията „Е.“ и „М.“, без да има съгласие на собственика на имота – държавата, с цел да набави за [фирма] облага, като от деянието са настъпили значителни вредни последици: имуществени вреди в размер на 117 967 лв. и неимуществени, изразяващи се в съществено затруднение и правилното функциониране на държавните органи при упражняване правото на собственост на държавата и засягане на действащия правов ред, представляващ особено тежък случай - престъпление по чл.282, ал.3 във вр. с ал.2, във вр. с ал.1,пр.3 НК. Оправдателната присъда на СГС е била протестирана и потвърдена по ВНОХД №257/2013 г. на САС с решение от 17.06.2013 г., влязло в сила на 10.07.2013 г. В. А. е бил привлечен като обвиняем по ДП № 43/2010 г. на НСлС на 01.08.2011г., като спрямо него е била взета мярка за неотклонение „подписка”. В съдебната фаза на наказателното производство на първа инстанция са били проведени пет заседания в периода 21.04.2012 г. - 21.01.2013 г., в последното от които е обявена оправдателна присъда и отменена взетата мярка за неотклонение „подписка”. В САС е проведено едно съдебно заседание. От показанията на разпитаните двама свидетели се установява неблагоприятното отражение на обвинението върху ищеца в личен и професионален план, заради опетняване на доброто му име и професионална репутация, особено в резултат на широкия медиен отзвук на делото от самото му начало и през целия период на наказателното производство с разпространяване на информация за обвинението. Обстоятелствата за изключително широкия медиен отзвук на разследването и хода на делото се подкрепят от представените писмени доказателства – извлечения от поредица информационни източници в периода 2011-2013 г, предимно публикации в медиите със заглавия като „Повдигнаха обвинение срещу министър от кабинета на Н.”, „Царски министър на съд за имоти”, „Бивш образователен министър оправдан за две неизгодни сделки”, „Съдят бивш министър заради сделка с В.-брат” и други. Според въззивния съд искът е доказан по основание. Съобразно критерия за справедливост по чл.52 ЗЗД определянето на паричен еквивалент на неимуществените вреди изисква преценка на всички претърпени емоционални, психически сътресения, засягане на социалния живот, положението в обществото, включително отражението върху възможностите за професионална реализация и изяви в служебен и обществен план. Трябва да се имат предвид и установените обстоятелства относно затрудняването на професионалното развитие на ищеца в резултат накърняване на доброто му име и репутация на дългогодишен университетски преподавател не само сред негови колеги в Б., но и в контактите с учени и преподаватели от С., С., Б. и Х.. Последвалото отдръпване от професионални и социални изяви, в това число участие в проекти и дебати на тема образование, е съвсем естествена човешка реакция в резултат на преживените притеснения и неудобство от широкия отзвук на обвинението, при това за престъпление като длъжностно лице – министър на образованието. За установяване обема на вредите, изразяващи се в негативно въздействие на наказателното преследване върху преподавателската и академична кариера на ищеца, не е нужно доказване на обективни предпоставки за повишаване и развитие в сочените сфери. Предмет на заявената претенция за репариране са неимуществените вреди, произтичащи от субективното изражение на обвинението върху личността на ищеца, намерило израз в поредицата негативни преживявания като неудобство, стрес, чувство на злепоставяне и последвалата естествена реакция на отдръпване и дистанциране от професионални изяви. От изключително значение за обема на неимуществени вреди се явява широкият обществен отзвук на обвинението в пресата и другите средства за информация, създаващо негативен облик сред обществеността за човек, който е бил публична личност, затова и следва да се отчете като допълнително утежняващо обстоятелство при определяне на паричния еквивалент на обезщетението при положение, че се явява пряка последица от действията на органите на прокуратурата във връзка с незаконно повдигнатото и поддържано обвинение. При определяне обема на вредите трябва да се вземат предвид и редица други обстоятелства като сравнително кратката продължителност на наказателното производство и в двете му фази /2години/, незначителните на брой процесуални действия с участието на ищеца, които не са нарушили реализирането на професионалните, обществени или лични ангажименти в този период /2011-2013/, както и липсата на други необратими по характер вреди в личен и професионален план, включително пряка причинна връзка между повдигнатото обвинение и преустановената политическа и дипломатическа кариера на ищеца, който е заемал ръководен пост в изпълнителната власт /24.07.2001г. - 17.07.2003 г./ и е бил посланик в С. / 2004 г. - 2008 г./ – т.е. в период, значително предхождащ образуване на наказателното производство през 2011 г. Липсват данни преди повдигането на обвинение да се е занимавал с друга освен преподавателска и академична дейност. Всички посочени обстоятелства дават основание да се приеме, че за обезщетяване на неимуществените вреди трябва да се присъдят 20 000 лв. Касаторът е изложил твърдения за допуснати нарушения на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила – основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК. Според него въззивният съд необосновано е приел, че съобразно принципа на справедливостта искът за неимуществени вреди трябва да бъде уважен за сумата 20 000 лв. Широкият отзвук на обвинението в медиите, който е създал негативен обществен облик за ищеца, не е пряка и непосредствена последица от действията на прокуратурата, а е резултат от това, че той е бил публична личност. П. не е предоставяла информация за делото, нито в обсъжданите публикации се съдържат изявления на прокурори. Тези публикации са интерпретации по случая на журналисти. Присъденото обезщетение не е съобразено с критерия за справедливост по чл.52 ЗЗД, защото са подценени обстоятелствата, че делото е приключило в разумен срок, по отношение на ищеца е била взета най-леката мярка за неотклонение „подписка” и не е било възпрепятствано неговото професионално развитие – станал е професор. Ответникът по касационната жалба В. А. А., [населено място], оспорва жалбата. С определение №496 от 01.06.2016 г. е допуснато касационно обжалване на решение №2596 от 29.12.2015 г. по гр. дело № 2539/2015 г. на Софийския апелативен съд на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по правните въпроси за задължението на въззивния съд да изложи мотиви за наличието на причинна връзка между незаконосъобразното обвинение и вредите, относно необходимостта неимуществените вреди да са пряка и непосредствена последица от увреждането и критерия по чл.52 ЗЗД за определяне обезщетението за неимуществени вреди, които са решени в противоречие с практиката на ВКС. По въпросите, обусловили допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира следното: Според ППВС №4/23.12.1968 г. при определяне размера на обезщетението за неимуществените вреди следва да се вземат под внимание всички обстоятелства, които обуславят тези вреди. На обезщетяване подлежат неимуществените вреди, които са в пряка причинна връзка с увреждането и техният размер се определя според вида и характера на упражнената процесуална принуда, както и от тежестта на уврежданията. Освен това според задължителната практика на ВКС задължително се отчита постановяване на една или повече осъдителни присъди от различни съдебни инстанции преди оправдаването на лицето, общата продължителност и предмета на наказателното производството, поведението на страните и на техните представители, поведението на останалите субекти в процеса и на компетентните органи, както и всички други факти, които имат значение по смисъла на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи. Съобразно разпоредбата на чл.52 ЗЗД размерът на обезщетението за неимуществени вреди трябва да е съобразен с обществения критерий за справедливост. Неимуществените вреди нямат парична оценка, поради което обезщетението за тях се определя по вътрешно убеждение от съда. Справедливостта, като критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. В този смисъл справедливостта по смисъла на чл.52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а тя се извежда от преценката на конкретните обстоятелства, които носят обективни характеристики-характер и степен на увреждане, начин и обстоятелства, при които е получено, последици, продължителността и степен на интензитет, възраст на увредения, обществено и социално положение. Принципът на справедливост включва в най-пълна степен обезщетяване на вредите на увреденото лице от вредоносното действие, и когато съдът е съобразил всички тези доказателства от значение за реално претърпените от увреденото лице неимуществени вреди /болки и страдания/, тогава решението му ще е постановено в съответствие с принципа на справедливост. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл.290, ал.2 ГПК, намира същата за частично основателна поради следните съображения: Правилно въззивният съд е приел, че са налице предпоставките за ангажиране отговорността на П. на РБ по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, тъй като ищецът е бил е признат за невиновен за извършване на престъпление по чл. 195, ал.1., т.З, пр.1, т.4, пр.2 и т.7, вр. чл. 194, ал.1, вр. чл. 28, ал.1 НК. Не са отчетени в пълна степен обаче обстоятелствата, че наказателното производство срещу ищеца е приключило в разумен срок за около 2 години, била му е наложена най-леката мярка за неотклонение „подписка”, проведеното наказателно производство не го е възпрепятствало да заеме академичната длъжност „професор”. Неправилен е изводът, че има причинна връзка с действията на ответника по иска и неблагоприятното отражение на поддържаното обвинението върху ищеца в резултат на широкия медиен отзвук на делото от самото му начало и през целия период на наказателното производство с разпространяване на информация за неговия ход. Това е така, защото отзвукът на делото срещу ищеца в медиите е резултат не от действията на прокуратурата, а от обстоятелството, че последният е бил политик – министър. От една страна прокуратурата на РБ упражнява надзор върху разследващите органи и полицията и тя е компетентният орган да повдигне и поддържа обвинение в извършването на престъпление от общ характер. Функцията по обвинението в наказателния процес се осъществява от прокуратурата. От друга страна политиците за разлика от частните лица, съзнателно избират да са публични фигури, които са изложени на показ пред журналистите и обществото. Ролята на средствата за масова информация е изключително важна за динамичния политически процес. Медиите гарантират устойчивото функциониране на демокрацията като излагат действията или бездействията на политиците, включително и министрите на обществен контрол и подпомагат гражданите в процеса на вземане на решение. Те са и средство на обществото да разбере какво е становището на политическите лидери за управлението на държавата. По делото не са събрани доказателства прокуратурата неправомерно да е предоставяла невярна информация за наказателното производство. При тази безспорно установена фактическа обстановка трябва да се приеме, че размерът на присъденото обезщетение за неимуществени вреди е необосновано завишен. Това е така, защото не са съобразени всички релевантни факти за определяне на обезщетението. Наказателното производство срещу ищеца е приключило в разумен срок. Продължило е около две години. По делото обаче не са събрани доказателства, че за обезщетяване на причинените неимуществени вреди са необходими 20 000 лв. При съобразяване на тежестта на обвиненията, приложените мерки на процесуална принуда, продължителността на наказателното производство, провеждането на незначителен брой процесуални действия с участието на ищеца, които не са нарушили реализирането на професионалните, обществени или лични ангажименти в този период /2011-2013/, нито са го възпрепятствали да заеме академичната длъжност „професор”, както и липсата на други необратими по характер вреди в личен и професионален план, следва да се приеме, че за обезщетяването на ищеца са необходими 14 000 лв. Този размер на обезщетението съответства на характера и степента на търпените болки и страдания, както и на вида на упражнената процесуална принуда. Това налага касиране на въззивното решение и произнасяне по съществото на спора. Според изложеното по-горе въззивното решение трябва да се отмени в частите, с които искът е уважен за разликата над 14 000 лв. до присъдените 20 000 лв., както и присъдените деловодни разноски общо за двете инстанции над 1018.95 лв. до 1 358.60 и искът трябва да се отхвърли за сумата 6 000 лв. В останалата обжалвана част въззивното решение трябва да бъде оставено в сила. За касационното производство страните не са поискали присъждане на деловодни разноски и такива не следва да се присъждат. По изложените съображения и на основание чл.293, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о. Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение №2596 от 29.12.2015 г. по гр. дело № 2539/2015 г. на Софийския апелативен съд в частта, с която след частична отмяна на решение №1343 от 24.02.2015 год. по гр. дело №1952/2014 г. на Софийския градски съд П. на Р. Б. е осъдена да заплати на В. А. А. на основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ за сумата над 14 000 лв. до присъдените 20 000 лв., както и относно присъдените деловодни разноски общо за двете инстанции над 1018.95 лв. до 1 358.60 лв. и вместо това ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ предявения от В. А. А., [населено място], срещу П. на Р. Б. иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ за сумата 6 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на незаконно повдигнато обвинение по чл.282, ал.3 във вр. с ал.2, във вр. с ал.1, пр.3 НК, като неоснователен. ОСТАВЯ В СИЛА решение №2596 от 29.12.2015 год. по гр. дело № 2539/2015 г. на Софийския апелативен съд в останалата обжалвана част. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.