Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   № 186   гр. София, 02.12.2009 година                                                В  ИМЕТО  НА  НАРОДА                 ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в открито съдебно заседание на трети ноември през две хиляди и девета година в състав:                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:  РОСИЦА КОВАЧЕВА                                               ЧЛЕНОВЕ:  ЛИДИЯ ИВАНОВА                                                                       ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА   при участието на секретаря СОФИЯ СИМЕОНОВА, като изслуша докладваното от съдия ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА т. дело № 326 по описа за 2009г. и за да се произнесе, взе предвид следното:   Производството е по чл. 290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Х. В. И., Т. Р. П., И. М. П., Й. Д. Ц. и В. В. Г. , всички от гр. С. чрез процесуалния им представител адв. В срещу решение от 02.06.2008г. по гр. д. № 2101/2006г. на Софийски градски съд, ГК, ІV-Б отделение. С въззивния съдебен акт е оставено в сила решение от 14.03.2006г. по гр. д. № 8322/2004г. на Софийски районен съд, 36 състав и посочените лица са осъдени да заплатят на А. Б. М. сумата 450 лв. – разноски на основание чл. 64, ал. 1 ГПК /отм./. С първоинстанционния съдебен акт са отхвърлени предявените от А. Б. М. срещу Х. В. И., Ю. Н. М., Т. Р. П., И. М. П., Й. Д. Ц. и В. В. Г. искове за прогласяване за нищожни на договори за покупко-продажба на дялове от „В” ООД от 20.08.2004г., сключени между А. Б. М. и Х. В. И. за 15 дяла, както и с Ю. Н. М., Т. Р. П., И. М. П., Й. Д. Ц. и В. В. Г. за по 2 дяла като сключени поради насилие, същите тези договори са унищожени като сключени поради заплаха и ответниците са осъдени да заплатят на ищеца всеки по 152 лв. разноски по делото. В касационната жалба касаторите са уточнили, че обжалват решението в частта, с която са уважени исковете с правно основание чл. 30 ЗЗД. Поради обстоятелството, че Ю. Н. М. не обжалва въззивното решение, настоящият съдебен състав счита, че по отношение на нея решението на Софийски градски съд е влязло в сила. Поради това, че ищецът А. Б. М. не е обжалвал въззивното решение, последното е влязло в сила и в частта, с която са отхвърлени предявените от А. Б. М. срещу Х. В. И., Ю. Н. М., Т. Р. П., И. М. П., Й. Д. Ц. и В. В. Г. искове за прогласяване за нищожни на договори за покупко-продажба на дялове от „В” ООД от 20.08.2004г., сключени между А. Б. М. и Х. В. И. за 15 дяла, както и с Ю. Н. М., Т. Р. П., И. М. П., Й. Д. Ц. и В. В. Г. за по 2 дяла като сключени поради насилие. Производството е висящо само по отношение на исковете с правно основание чл. 30 ЗЗД. Касаторите поддържат, че въззивното решение е недопустимо, евентуално неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано. Правят оплакване за недопустимост на решението поради това, че съдът не е спрял производството на основание чл. 182, б. „д” ГПК /отм./ до приключване на образуваното срещу Х. И. предварително производство. Излагат доводи, че съдът е постановил решението си в противоречие с трайно установената практика на ВКС относно прилагането на принципа на състезателното начало, гарантиращ правото на защита на страните в процеса, регламентиран в чл. 4, ал. 2 ГПК /отм./ и по прилагането на чл. 41, ал. 6 ГПК /отм./ относно призоваването на страните в процеса, нарушил е принципа на състезателното начало и принципа за дирене на обективната истина, като е лишил касаторите да подкрепят възраженията си по основателността на иска с надлежни доказателства. Касаторите правят оплакване, че допуснатите съществени нарушения на съдопроизводствените правила обуславят неправилно тълкуване и анализ на събраните доказателства /свидетелските показания/. Молят решението на СГС да бъде обезсилено, евентуално отменено, предявените искове да бъдат отхвърлени и претендират присъждане на направените по делото разноски. Ответникът А. Б. М. от гр. С. чрез процесуалния си представител адв. М е депозирал писмена защита след приключване на устните състезания, в която е изразил становище за правилност на решението. Излага доводи, че допуснатата от съда грешка не е съществена, не се е отразила на крайния съдебен акт, тъй като делото е било изяснено от фактическа и правна страна, не е имало доказателствени искания, а е бил направен опит за постигане на спогодба между страните. Ответникът моли обжалваният съдебен акт да бъде оставен в сила. Касационната жалба е подадена от легитимирани страни в предвидения в чл. 283 от ГПК едномесечен срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като обсъди доводите на страните във връзка с инвокираните касационни основания и данните по делото и като извърши проверка на правилността на въззивното решение, на основание чл. 290, ал. 2 от ГПК, приема следното: С определение № 456 от 24.07.2009г. по т. дело № 326/2009г. на ВКС, ТК, Второ отделение е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК – значимият за спора процесуалноправен въпрос относно прилагането на принципа на състезателното начало, регламентиран в чл. 4, ал. 2 ГПК /отм./ и по прилагането на чл. 41 ГПК /отм./ относно призоваването на страните в процеса е решен в противоречие с постоянната практика на ВКС, обективирана в ППВС № 1/10.11.1985г., решение № 1111/20.03.1980г. по гр. д. № 2543/1979г., ВС, І г. о. и други съдебни актове. В съдебно заседание, проведено на 14.04.2008г. в присъствието на процесуалните представители на страните и въззивника – ответник В. Г. /касатор в настоящото производство/, въззивният съд е отложил делото за 29.09.2008г. от 9.30ч. Последното съдебно заседание, на което страните и техните процесуални представители не са присъствали и е даден ход на устните състезания, е проведено на 29.05.2008г. от 10.29ч. до 10.31ч. Не са налице данни за призоваване на страните по спора за това съдебно заседание. При тези фактически констатации от правна страна се налага изводът, че въззивното решение е неправилно, тъй като е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила при провеждане на последното съдебно заседание. Разпоредбата на чл. 41, ал. 6 ГПК /отм./ задължава въззивния съд да призове страните само за първото заседание по делото, както и за всяко следващо заседание, когато някоя от страните не е била редовно призована или разглеждането на делото е отсрочено в закрито заседание. Когато делото е отсрочено в открито заседание, за страните съществува задължение сами да следят за развитието на производството. Когато промяната на датата на съдебното заседание не е извършена в открито заседание, съдът е длъжен да призове страните. В конкретния случай въззивният съд в нарушение на чл. 41, ал. 5 и ал. 6 ГПК /отм./, без да призове страните, е дал ход на делото и на устните състезания в заседанието на 29.05.2008г. Провеждането на съдебно заседание на 29.05.2008г. при нередовно призоваване е съществено процесуално нарушение, налагащо отмяна на въззивното решение и връщане на делото на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав. Доводът на ответника, че допуснатата от съда грешка не е съществена, не се е отразила на крайния съдебен акт, тъй като делото е било изяснено от фактическа и правна страна, не е имало доказателствени искания, а е бил направен опит за постигане на спогодба между страните, е неоснователен. В откритото заседание на 14.04.2008г. е имало искане за очна ставка между свидетелите В с оглед изясняване на конкретни обстоятелства, което е било оттеглено само с оглед предоставената на страните възможност за постигане на спогодба, и поддържано евентуално при непостигане на спогодба. Неоснователен е касационният довод за недопустимост на решението поради това, че съдът не е спрял производството на основание чл. 182, б. „д” ГПК /отм./ до приключване на образуваното срещу Х. И. предварително производство. Съгласно чл. 182, ал. 1, б. “д” от ГПК съдът спира производството, когато при разглеждането на едно гражданско дело се разкрият престъпни обстоятелства, от установяването на които зависи изходът на гражданския спор. Предявените искове са с правно основание чл. 30 ЗЗД за унищожаване на договорите за покупко-продажба на дялове от „В” ООД от 20.08.2004г., сключени между А. Б. М. и Х. В. И. за 15 дяла, както и с Т. Р. П., И. М. П., Й. Д. Ц. и В. В. Г. за по 2 дяла като сключени поради заплаха. Основателността на предявените искове е в зависимост от обстоятелството дали са сключени твърдените сделки, едната страна по сделката /в случая ищеца/ да я сключва въз основа на страхови представи за предстояща злина, причиняването на която зависи от заплашващия, тези страхови представи да са предизвикани от другата страна или от трети лица /в случая ответника Х. В. И./, възбуждането на страховите представи трябва да бъде в нарушение на добрите нрави. Изясняването на тези факти би могло да се извърши в гражданското производство и е без значение обстоятелството дали по отношение на ответника Х. В. И. ще бъде ангажирана наказателна отговорност. Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение на Софийски градски съд е неправилно, постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, поради което следва да бъде отменено и делото върнато на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав. Разноски с настоящото решение не се присъждат, а същите следва да бъдат съобразени с оглед изхода на спора при постановяване на решението от въззивния съд. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение Р Е Ш И :   ОТМЕНЯ решение от 02.06.2008г. по гр. д. № 2101/2006г. на Софийски градски съд, ГК, ІV-Б отделение в частта по исковете, предявени от А. Б. М. срещу Х. В. И., Т. Р. П., И. М. П., Й. Д. Ц. и В. В. Г. и съответните разноски. ВРЪЩА делото на Софийски градски съд за ново разглеждане от друг състав. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.   ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: 1.   2.