Ключови фрази
Установителен иск * установяване право на собственост * представителна власт * правомощия на въззивната инстанция * доказателства


1



Р Е Ш Е Н И Е

№ 361

С., 14.12.2011 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в съдебно заседание на тринадесети октомври две хиляди и единадесета година в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА

и при участието на секретаря Емилия Петрова
изслуша докладваното от съдията Д. В. гр. дело № 771/ 2010 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.290 ГПК.
С определение № 504 от 25.05.2011 г. е допуснато касационно обжалване на решението от 31.01.2010 г. по гр.д.№ 4207/ 2006 г. на Софийски градски съд, с което по иск, предявен от Н. Г. И. и Ц. К. И. е признато за установено, че ответниците Н. Ю. и М. Ю. не са собственици на 5/6 ид.ч. от един недвижим имот- дворно място с къща в [населено място], кв.Г., а за останалата част от 1/6 ид.ч. искът е отхвърлен.
Срещу въззивното решение са подадени жалби както от ищците, така и ответниците.
Касационното обжалване е допуснато във връзка с противоречие с т.19 от ТР № 1/ 4.01.2001 г. на ОСГК на ВКС относно практиката по приложението на чл.188, ал.1 ГПК / отм./ и задължението на въззивния съд да обсъди всички доводи и възражения на страните, а конкретно в случая доводите за обема на представителната власт, учредена на пълномощника, посредством който е бил продаден имотът.
За да се произнесе настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение съобрази следното:
Ищците са поддържали, че са собственици на имота, както и че са дали пълномощно на лицето В. П. да се разпорежда с него, включително и в своя полза. Въз основа на това упълномощаване В. П. закупил имота от ищците, а след това го продал на настоящите ответници Н. и М. Ю.. Според заявеното в исковата молба първата продажба е нищожна на три основания- поради сключването й в нарушение на чл.152 ЗЗД, поради това, че е сключена във вреда на представлявания- чл.40 ЗЗД и поради това, че представителят е превишил представителната си власт за 5/6 ид.ч. от имота /пълномощното му било само за продажбата на 1/6 ид. ч. от имота/. По тези причини ищците оспорват правата на ответниците, като твърдят, че поради посочените пороци на придобивното основание на техния праводател и те самите не са станали собственици на имота, което е предмет на предявения отрицателен установителен иск по чл.97, ал.1 ГПК / отм./
Според въззивния съд пълномощното, чрез което В. П. е придобил имота за себе си, се отнася само за 1/6 ид. ч. от целия имот /дворно място с къща/, поради което за останалите 5/6 ид. ч. от имота продажбата не е произвела вещноправно действие и не е направила купувача собственик на тази част от имота, както и ответниците като последни приобретатели. Това е дало основание за уважавана на отрицателния установителен иск за 5/6 ид. ч. от имота и за отхвърляне за разликата от 1/6 ид. ч. от имота.
По твърдението за нищожност на основание чл.152 ЗЗД е прието, че то не е налице, тъй като не е установено със сключения предварителен договор и пълномощното, дадено на В. П. да е имало предварителна уговорка за удовлетворяване на кредитора по начин, различен от предвидения в закона. Прието е освен това, че ищецът Н. Г. действително е получил кредит от В. П. и вместо да му върне пари, му е продал имота си / т.е. че е налице даване вместо изпълнение, което не забранено от закона/.
Едно от възраженията, направени от ответниците е било за това, че упълномощаването на В. П. обхваща целия имот / или поне цялата сграда/, а не само 1/6 ид.ч. от него. Д. е от съществено значение, тъй като ако това твърдение се докаже, не би бил налице порок на първата продажба, свързан с липсата / или превишаване/ на представителната власт, което е основното съображение на въззивния съд за уважаване на отрицателния установителен иск, или порокът ще засяга дворното място, но не и сградата.
Настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение намира, по реда на чл.290 ГПК, че в тази част решението е постановено в противоречие с практиката по приложението на чл.188, ал.1 ГПК / отм./, тъй като въведеният в посочения смисъл довод от ответниците не е бил обсъден от съда, въпреки че доказателствата по делото в това отношение не са еднозначни и е трябвало да се проверят. Видно е, че във връзка с отношенията между ищците и В. П. са съставяни множество документи, в които имотът е описван по различен начин, което е налагало да се изясни каква е била действителна воля на страните относно предмета на техните уговорки и дали пълномощното и продажбата обхващат само 1/6 ид.ч.от имота като цяло, или 1/6 ид.ч.от дворното място и цялата жилищна сграда / както е приел и районният съд, а въззивният съд не излага съображения защо приема друго/ и дали това не се свързва с факта, че дворното място до момента на сключване на договора за доброволна делба от 8.10.2001 г. е било съсобствено, или пък страните са имали предвид цялото дворно място със сградата, както фигурират в анекса от 10.10.2001 г. и при двете последващи продажби. Не са обсъдени и показанията на свидетелите, които сочат, че въз основа на даденото му пълномощно В. П. е купил къща, а не идеална част от нея.
По изложените съображения решението на въззивния съд следва да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане за изясняване на въпроса за обема на представителната власт на пълномощника на ищците по сделката от 6.11.2001 г. и евентуално след това да се провери дали не е налице порокът, който се свързва с чл.152 ЗЗД предвид доводите в касационната жалба на ищците, че за отношенията между страните не е приложима нормата на чл.65 ЗЗД, а също и по основанието за нищожност по чл.40 ЗЗД.
Водим от горното и на основание чл.293, ал.2 ГПК настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение

Р Е Ш И

ОТМЕНЯ изцяло решението от 31.01.2010 г. постановено по гр.д.№ 4207/ 2006 г. по описа на СГС, ІV-б отделение и връща делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: