Р Е Ш Е Н И Е                                                                   № 560            София, 08 януари 2010 година                        В ИМЕТО НА НАРОДА                 Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на  11 декември  две хиляди и девета година, в състав:                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕЛЕНА  ВЕЛИЧКОВА                                              ЧЛЕНОВЕ: ИВЕТА АНАДОЛСКА                                                                     НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ                                                                                                                                                 при участието на секретаря:Аврора Караджова и в присъствието на прокурора:Димитър Генчев изслуша докладваното от Съдия Елена Величкова касационно нох.дело №575 по описа за 2009 година   Срещу решение по внохд. №141/2009 г. на Апелативен съд гр. П. е подадена касационна жалба от частния обвинител и граждански ищец Т. Г. ,с оплаквания за неправилност в решението ,довела по намаляване размера на наказанието определено на подсъдимия и намаляване на размера на присъденото й обезщетение. Срещу същото решение е подадена касационна жалба от подсъдимия ,с оплаквания за съществени процесуални нарушения и нарушение на закона. Жалбите се поддържат в съдебно заседание от повереник,за граждански ищец и частен обвинител и от подсъдимия лично и защитник. Представителят на Върховната касационна прокуратура намира постановеното решение правилно и законосъобразно ,а подадените жалби изцяло неоснователни. Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение ,като съобрази становищата на страните и за да се произнесе взе предвид следното: С решение от 13.07.2009 г. постановено по внохд. №141/2009 на Апелативен съд гр. П. е изменена присъда по нохд. №1236/2008 г. на Окръжен съд гр. П.,като е намален размера на наказанието лишаване от свобода от десет на пет месеца,и наказанието лишаване от права от една година и шест месеца също на пет месеца,намален е и размера на присъденото на гражданския ищец обезщетение за неимуществени от 40 000 лв. на 15000 лв. В останалата й част ,с която подсъдимия Б. И. С. е признат за виновен в това на 21.11.2007 г. на път ІІ-86 в близост да гр. П.,при управление на МПС ,нарушил правилата за движение и по непредпазливост причинил смъртта на И. Е. Г. по чл.343 ал.1 б. В НК присъдата е потвърдена. ПО ЖАЛБАТА на частния обвинител и граждански ищец : Оплакването е за неправилност в преценката на въззивния съд относно съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, довело до намаляване размера на наказанието и размера на обезщетението за неимуществени вреди . Довода е основателен досежно размера на присъденото обезщетение и неоснователен относно наказанието. При намаляване размера на наказанието, въззивния съд е съобразил обстоятелство /съпричиняване/, не взето предвид от първоинстанционния съд ,поради което и извода за намаляване на наказанието е законосъобразен и правилен. При намаляване размера на обезщетението дължимо на майката на пострадалия ,въззивния съд е посочил същото обстоятелство стояло на вниманието и подробно обсъдено от първоинстанционния съд,поради което тук жалбата е основателна и решението в тази част следва да се измени,като се увеличи размера на обезщетението, до сумата определена от първоинстанционния съд,който е взел предвид точно съпричиняването, за да отхвърли иска до пълния му размер. ПО ЖАЛБАТА на подсъдимия С: Оплакванията за съществени процесуални нарушения касаят противоречиви изводи на въззивния съд по фактите. Според защитата въззивния съд е приел нови факти ,приел е заключение на повторна експертиза,но не приел установеното от нея , че водача не е имал техническа възможност да намали скоростта към момента на удара. По приложението на закона защитата поддържа искането за приложение на чл.15 НК. Доводите са неоснователни. Въззивнвия съд е приел не оспорената от страните повторна съдебно техническа експертиза, въз основа на която е прецизирал някой от фактите приети от първоинстанционния съд /относно скоростта,относно мястото на което се е намирал пострадалия преди да предприеме пресичането на пътното платно и относно мястото на удара /. Приел е и категоричното становище на експертизата ,че “при мястото на удара,около предната част на автомобила на пострадалия, подсъдимия е имал техническа възможност да намали скоростта си на движение до около 37 км./ч. и да спре преди навлизането на пострадалия на пътното платно “. Изводите по фактите на въззивния съд са направени след подробен и задълбочен анализ на събраните по делото доказателства,не страдат от вътрешна противоречивост и са логични и последователни. Не са налице нарушения на правилата за проверка и оценка на доказателствата по делото ,които да са съществени и да възпрепятстват правилното приложение на закона. В тази връзка неоснователно е оплакването за нарушение на закона ,а напълно незащитима е тезата за случайно деяние по смисъла на чл.15 НК. На този довод на защитата са отговаряли и двете предишни инстанции. Върховният касационен съд на РБ изцяло споделя съображенията им,поради което и не ги преповтаря. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение намира жалбата на частния обвинител и граждански ищец частично основателна,а тази на подсъдимия неоснователна. Ето защо и на основание чл.354 ал.2т.5 НПК вр. с чл.354 ал.1т.1 НПК Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение   Р Е Ш И :     ИЗМЕНЯВА решение по внохд. №141/2009 г. на Апелативен съд гр. П.,с което е изменена присъда по нохд. №1236/2008 г. на Окръжен съд гр. П.,като увеличава размера на обезщетението за неимуществени вреди дължими от подсъдимия Б. И. С. на Т. А. Г. на 40 000/четиридесет хиляди/лв. и държавна такса на 1600 лв. ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му част.   ПРЕДСЕДАТЕЛ :     ЧЛЕНОВЕ :