Ключови фрази
Частна касационна жалба * невнасяне на държавна такса * връщане на въззивна жалба


1

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

337
гр. София, 11.09.2020 година


ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на десети септември през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
АННА БАЕВА

като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 1404 по описа за 2020г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на „Зара кар“ ЕООД, [населено място] чрез процесуален представител адв. В. В. срещу определение № 190 от 22.06.2020г. по ч. т. дело № 276/2020г. на Пловдивски апелативен съд, Търговско отделение, с което е потвърдено разпореждане № 289 от 13.02.2020г. по т. дело № 326/2019г. на Окръжен съд Стара Загора, Търговско отделение, с което е върната подадената от „Зара кар“ ЕООД въззивна жалба с вх. № 15955/13.12.2019г. против решение № 491 от 05.11.2019г. по т. дело № 326/2019г. на Окръжен съд Стара Загора.
Частният жалбоподател прави оплакване за неправилност на въззивното определение поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила – не е изследван въпроса дали в своето разпореждане окръжният съд е предупредил жалбоподателя, че при невнасяне на държавна такса в размер 10 лв. въззивната жалба ще бъде върната. Релевира доводи за допускане на касационно обжалване на въззивното определение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, тъй като въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправен въпрос в противоречие с практиката на ВКС и който е от значение за развитие на правото:
Следва ли в своето разпореждане съдът да укаже на жалбоподателя, че при невнасяне на таксата от 10 лв. въззивната жалба ще бъде върната?
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото и релевираните доводи, приема следното:
Частната касационна жалба е подадена от процесуално легитимирана страна в преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и е насочена срещу подлежащ на обжалване въззивен съдебен акт.
За да потвърди разпореждането за връщане на въззивната жалба, въззивният съд е приел, че въпреки оставянето на въззивната жалба без движение за внасяне на държавна такса по сметка на Апелативен съд Пловдив в едноседмичен срок от получаване на съобщението и връчване на съобщението на 22.01.2020г., държавната такса не е внесена в предоставения срок, поради което на основание чл. 275, ал. 2 и чл. 262, ал. 2, т. 2 ГПК въззивната жалба подлежи на връщане
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, т. 1 правният въпрос от значение за изхода по делото е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора, респективно частния жалбоподател твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма. Върховният касационен съд може от обстоятелствената част на изложението в приложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГП да конкретизира, да уточни и да квалифицира правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело. Предвид препращащата правна норма на чл. 274, ал. 3 ГПК, посоченото Тълкувателно решение намира приложение и по отношение на частните касационни жалби.
Релевантният процесуалноправен въпрос може да бъде конкретизиран по следния начин: Длъжен ли е въззивният съд да извърши проверка дали първоинстанционният съд е дал указания на жалбоподателя, че при невнасяне на дължимата държавна такса в определения срок въззивната жалба ще бъде върната?
Така уточненият процесуалноправен въпрос е от значение за делото и по отношение на него е осъществено основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение поради това, че по него въззивната инстанция е процедирала в противоречие с практиката на ВКС.
Съгласно константната практика на ВКС /определение № 324/09.10.2013г. по ч. гр. д. № 4841/2013г. на ВКС, ГК, II г. о., определение № 474/11.11.2009г. по ч. гр. д. № 418/2009г. на ВКС, ГК, II г. о., определение № 238/04.06.2018г. по ч. гр. д. № 2030/2018г. на ВКС, ГК, III г. о., определение № 632/01.10.2015г. по ч. гр. д. № 4455/2015г. на ВКС, ГК, IV г. о., определение № 29/18.01.2019г. по ч. гр. д. № 11/2019г. на ВКС, ГК, III г. о. и др./ при преценка дали въззивната жалба подлежи на връщане поради невнесена в определен срок държавна такса, както първоинстанционният, така и въззивният съд следва да извършат преценка относно дължимостта и размера на държавната такса, дали същата е внесена и дали са представени за това доказателства. При непредставяне на доказателства за внесена държавна такса въззивният съд трябва да извърши проверка дали на въззивника е предоставен определен срок за внасяне на държавна такса и представяне на платежния документ, дали са му дадени указания за последиците при неотстраняване на допуснатите нередовности на въззивната жалба. Въззивната жалба подлежи на връщане на основание чл. 262, ал. 2, т. 2 ГПК, ако в предоставения от съда срок нередовностите не бъдат отстранени. За да бъде приложена законосъобразно разпоредбата на чл. 262, ал. 2, т. 2 във връзка с чл. 101 ГПК, е необходимо въззивникът да бъде предупреден за неблагоприятните последици при неизпълнение на дадените указания в предоставения срок. Един от основните принципи на гражданския процес /по чл. 7 ГПК/ изисква съдът да информира страните във връзка с предоставените им от закона процесуални права и задължения. Когато съдът оставя без движение подадена въззивна жалба и дава срок за отстраняване на констатирани от него нередовности, той може да приложи чл. 262, ал. 2, т. 2 ГПК само, ако е дал ясни и точни указания на страната за всички предоставени й от закона процесуални права и задължения, включително последиците от неизпълнение на дадените указания.
В настоящия случай въззивната инстанция в противоречие с константната практика на ВКС не е извършила проверка дали първоинстанционният съд е указал на въззивника /настоящ частен жалбоподател/ какви са последиците при невнасяне в предоставения срок на дължимата държавна такса и непредставяне на доказателства за това, поради което въззивното определение е неправилно.
От разпореждане № 289 от 13.02.2020г. по т. дело № 326/2019г. на Окръжен съд Стара Загора, Търговско отделение и съдържанието на връченото съобщение е видно, че на „Зара кар“ ЕООД не са указани неблагоприятните последици от неотстраняването на констатираната нередовност на въззивната жалба, т. е. при невнасяне на определената държавна такса и непредставяне на доказателства за това в предоставения от съда срок. При липса на предупреждение на страната, че при невнасяне на определената държавна такса и непредставяне на доказателства за това в предоставения от съда срок въззивната жалба ще бъде върната, разпоредбата на чл. 262, ал. 2, т. 2 ГПК е приложена неправилно, поради което обжалваното определение следва да бъде отменено и делото върнато на Окръжен съд Стара Загора за администриране на въззивната жалба.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение

О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 190 от 22.06.2020г. по ч. т. дело № 276/2020г. на Пловдивски апелативен съд, Търговско отделение.
ОТМЕНЯ определение № 190 от 22.06.2020г. по ч. т. дело № 276/2020г. на Пловдивски апелативен съд, Търговско отделение и разпореждане № 289 от 13.02.2020г. по т. дело № 326/2019г. на Окръжен съд Стара Загора, Търговско отделение.
ВРЪЩА делото на Окръжен съд Стара Загора, Търговско отделение за администриране на въззивната жалба.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:


ЧЛЕНОВЕ: 1.


2.