Р  Е Ш Е Н И Е                                         № 701                            София, 21.12.2009 год.                       В   И М Е Т О  Н А   Н А Р О Д А     Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в публично съдебно заседание на десети декември през две хиляди и девета година, в състав:                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА                                            ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА                                                                  КАМЕЛИЯ МАРИНОВА   при секретаря Ани Давидова, като изслуша докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 627 по описа за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:   Производството е по чл.303 и сл. ГПК. Образувано е по молба на Р. Ю. М. за отмяна на влязлото в сила решение № 112 от 19.03.2009 г. по гр.д. № 339 от 2008 г. на ВКС, Второ г.о., с което след отмяна на атакуваното въззивно решение, спорът по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ е разрешен по същество. В молбата са изложени твърдения, свързани с хипотезите на чл.303, ал.1, т.1, т.4 и т.5 от ГПК. Ответникът по молбата И. Н. Х. оспорва същата, а Н. М. Ю. и Л. Ю. М. не изразяват становище. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, намира следното: С решението, чиято отмяна се иска, е отменено въззивното решение № 166 от 20.10.2007 г. по гр.д. № 38/2007 г.а на Силистренския окръжен съд и е постановено друго за признаване за установено, на основание чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ по иска, предявен от И. Н. Х. против Н. М. Ю., Р. Ю. М. и Л. О. М. иск, че възстановените с решение № 121 от 25.06.1996 г. на ПК- С. на Ю. М. Ю. с план за земеразделяне земеделски земи – нива с площ от 20 дка, м.”А”, представляваща имот № 0* и нива от 9 дка в местността „К”, представляваща имот 044016, находящи се в землището на с. Б. към момента на образуване на ТКЗС са принадлежали на наследниците на М. К. Ю. , починал през 1928 г., на наследниците на А. К. М. , починала през 1948 г., както и на наследниците на Шефкъ М. Ф. , починал през 1945 г. Касационното решение е постановено в производство по чл.218и ГПК /отм./ след касиране на предходно въззивно решение с решение № 2712/05 от 29.01.2007 г. по гр.д. №2169/2004 г. на Върховния касационен съд, ІV г.о. Основанието по чл.303, т.1 ГПК е приложимо, когато се открият нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната, т.е. при такава непълнота на фактическия или доказателствен материал, която касае решаващите изводи на съда и се разкрива след като решението е влязло в сила и която не се е дължала на процесуално нарушение на съда или пък на небрежност на страната при упражняване на процесуалните й права. В случая молителят се позовава на служебна бележка от 25.11.1952 г. на ИК на М. народен съвет на Депутатите на трудещите се в с. Б.. Посоченият документ е представен по делото /лист 6-ти от гр.д. № 2169/2004 г. на ВКС, ІV г.о./, поради което същия не представлява ново доказателство. Твърденията, че доказателството не е било обсъдено при решаване на делото, по същество съставляват довод за допуснато съществено процесуално нарушение, който може да бъде разгледан само в рамките на инстанционния контрол, но не и в извънинстанционното производство по отмяна на влязло в сила решение. Отмяната на основание чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК е допустима само при наличието на две или повече влезли в сила противоречиви решения, постановени при наличие по споровете на тъждество на страни, искания и основания. Това означава между същите страни, за същото искане и на същото основание да са постановени две влезли в сила решения, които със силата на пресъдено нещо разрешават по противоречив начин един и същи правен спор. В случая това основание не е налице, тъй като решение № 2712/05 от 29.01.2007 г. по гр.д. № 2169/2004 г. на ВКС, ІV г.о. е част от осъществения по делото инстанционен контрол, като с него спорът е върнат на въззивния съд за ново разглеждане, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, а съответно същото не формира сила на пресъдено нещо по предявения спор и не може да обоснове наличие на основанието по чл.303, ал., т.4 ГПК. Влязло в сила решение може да бъде отменено на основание чл.303, ал.1, т.5 ГПК при допуснати процесуални нарушения, но само ако същите са довели до лишаване на страната от възможността да участва по делото, до липса на надлежно представляване или ако е била налице невъзможност страната да се яви в съдебно заседание, поради препятствие, което не е могла да отстрани. В случая молителят се позовава на процесуални нарушения, които са извън посочената хипотеза – неотразяване в решението на ВКС, че е подал писмени възражения, че лично е присъствал в съдебното заседание и е депозирал писмена защита – или на които не е легитимиран да се позовава, тъй като по същество представляват предявяване на чужди права – лишаване от участие в процеса на съсобственици на ищеца, които не са предявили иска. В обобщение не са налице основания по чл.303, ал.1, т.1, т.4 или т.5 ГПК, поради което молбата за отмяна следва да бъде оставена без уважение. Въз основа на изложеното Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение   Р Е Ш И :   ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Р. Ю. М. за отмяна, на основание чл.303, ал.1, т.1, т.4 и т.5 ГПК, на влязлото в сила решение № 112 от 19.03.2009 г. по гр.д. № 339 от 2008 г. на ВКС, Второ г.о. Решението е окончателно.   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: