Р Е Ш Е Н И Е

Ключови фрази
Кумулации * увеличаване на общо най-тежко наказание

Р Е Ш Е Н И Е

№272

София, 11 юни 2010 година

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в съдебно заседание на четвърти май две хиляди и десета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА

ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ

ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА

при секретар Иванка Илиева

и с участието на прокурора Антони Лаков

изслуша докладваното от съдията Красимир Харалампиев

наказателно дело № 217/2010 година

Производството е образувано по искане от осъдения К. Х. Н. за възобновяване на вчнд № 343/2009 год. на Пловдивския апелативен съд и отмяна на постановеното по него определение № 167 от 17.09.2009 год. От саморъчно написаното от осъдения искане може да се извлече оплакване за допуснато нарушение на закона и явна несправедливост-основания за възобновяване на делото по чл. 422, ал. 1, т. 5 във вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 3 от НПК. Допуснато е нарушение на закона, защото при извършеното групиране и определеното по тях за изтърпяване общо наказание, съдът не е включил в съвкупността и наказанието с присъдата по нохд № 132/2001 год., за която е имал данни, че е влязла в сила. На второ място, осъденият счита, че без да са налице условията на чл. 24 от НК, неправилно на това основание е увеличен размерът на определеното му за изтърпяване наказание.

Пред Върховния касационен съд защитникът на осъдения поддържа искането по изложените в него основания.

Прокурорът намира, че като неоснователно, искането не следва да се уважава.

Върховният касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

С влязло в сила на 24.11.2005 год. споразумение по нохд № 357/2005 год. на РС-Пещера Н. е осъден за извършено от м. ноември1997 год. до 07.05.1998 год. престъпление по чл. 215 от НК на шестстотин лева глоба.

С влязла в сила 14.05.2009 год. присъда по нохд № 1045/2007 год. на ОС-Пловдив, за престъпление по чл. 115, във вр. чл. 18, ал. 1, във вр. чл. 20, ал. 2 НК, извършено на 15.08.1999 год. Н. е осъден на шест години лишаване от свобода.

С влязла в сила на 29.12.2001 год. присъда по нохд № 132/2001 год. на РС-Свиленград, за извършени на 18.01.2001 год. престъпления по чл. 195, ал. 1, т.т. 3, 4 и 5, във вр. чл. 194, ал. 1, във вр. чл. 18, ал. 1 и по чл. 339, ал. 1 НК, на основание чл. 23, ал. 1 НК на Н. е определено общо наказание от една година лишаване от свобода, като на основание чл. 66, ал. 1 НК изпълнението на наказанието е било отложено за изпитателен срок от три години.

С влязла в сила на 14.05.2007 год. присъда по нохд № 1564/2003 год. на ОС-Пловдив за извършени на 04.08.2002 год. престъпления по чл. 142, ал. 2, т. 2, пр. 2, във вр. ал. 1, във вр. чл. 20, ал. 2 и по чл. 198, ал.1, във вр. чл. 20, ал. 2 от НК, във вр. чл. 23, ал. 1 от НК на Н. е определено общо наказание от пет години лишаване от свобода. На основание чл. 68, ал. 1 от НК съдът е привел в изпълнение наказанието от една година лишаване от свобода, наложено с присъдата по нохд № 132/2001 год.

С определение от 13.07.2009 год. по чнд № 1303/2009 год. по описа на Пловдивския окръжен съд, на основание чл. 25, ал. 1, във вр. чл. 23, ал. 1 и 3 от НК на Н. е определено едно общо най-тежко наказание от шест години лишаване от свобода по влезлите в сила присъди по нохд № 1564/2003 год. и № 1045/2007 год. на Пловдивския окръжен съд, към което е присъединено и наказанието от шестстотин лева глоба, наложена с влязлата в сила присъда по нохд № 357/2005 год. на РС-Пещера.

На основание чл. 24 от НК съдът е увеличил размера на определеното на Н. общо наказание лишаване от свобода с три години, а на основание чл. 25, ал. 2 от НК съдът е приспаднал от определеното общо наказание изтърпяната част от присъдите по нохд № 1564/2003 год. и № 1045/2007 год. на Пловдивския окръжен съд,

С определение № 167/17.09.2009 год. по вчнд № 343/2009 год. на Пловдивския апелативен съд е изменено първоинстанционното определение в часта по приложението на чл. 24 от НК, като увеличеният на това основание размер на общото наказание е намален от три години на една година лишаване от свобода. В останалата част определението на Пловдивския окръжен съд е потвърдено.

Искането на осъдения за възобновяване на производството по делото е допустимо, защото е подадено от него на основание чл. 420, ал. 2 НПК и в срока по чл. 421, ал. 3 НПК спрямо влязъл в сила подлежащ на възобновяване по чл. 419 НПК съдебен акт, но по същество е неоснователно.

Деянията, предмет на присъдите по нохд № 357/2005 год., по нохд № 1045/2007 год. и по нохд № 1564/2003 год. подлежат на групиране, защото всяко едно от тях е извършено преди, за което и да е от тях да е имало влязла в сила присъда. Същевременно, деянието, предмет на присъдата по нохд № 1564/2003 год. е в рецидив с присъдата по нохд № 132/2001 год., тъй като е извършено в определения със същата, на основание чл. 66, ал. 1 от НК изпитателен срок, което определя необходимостта от приложение на чл. 68, ал. 1 от НК, но съдът е пропуснал да стори това. Допуснатото нарушение не може да бъде отстранено от касационната инстанция в настоящото производство, защото то е инициирано от осъдения и е недопустимо по негова жалба да се утежни наказателноправното му положение.

Неоснователно е оплакването на осъдения и по приложение на чл. 24 от НК. Тази разпоредба дава възможност на съда да съобрази повишената обществена опасност на личността на дееца в тези случаи, като увеличи определеното общо най-тежко наказание. Когато е налице съвкупност от престъпления, съдът е длъжен да прецени дали с оглед броя на престъпленията тяхната последователност, време на извършване, характер, степен на обществена опасност на личността на подсъдимия и т.н. следва да се увеличи общото най-тежко наказание, съгласно чл. 24 НК. Това свое задължение окръжният и апелативният съд са изпълнили изцяло, като последният е направил внимателна преценка за размера, с който общото наказание следва да бъде увеличен, като е коригирал първоначално определеният от първоинстанционния съд размер. Изводите на съдилищата са правилни и законосъобразни, поради което основанието за явна несправедливост не се споделя от настоящия касационен състав.

Тук е мястото да се отбележи, че неправилно апелативният съд е наименовал съдебния си акт „определение”, с оглед реда и начина на производството за проверка на постановено първоинстанционно определение. Разпоредбата на чл. 341, ал. 1 от НПК сочи, че то следва да се проведе по глава ХХІ от НПК-в открито заседание, което изисква въззивният съд да се произнесе по основателността на жалбата/протеста/ с решение, съобразно чл. 32, т. 2 от НПК. Допуснатото нарушение обаче, не е съществено, тъй като от съдържанието на определението е видно, че съдът е изпълнил предписанието на чл. 339 от НПК и не са ограничени процесуалните права на осъдения, което да налага отмяна на постановения съдебен акт само на това основание.

Поради това, искането на осъдения Н. за възобновяване на вчнд № 343/2009 год. на Пловдивския апелативен съд и отмяна /изменяване/ на постановеното по него определение № 167 от 17.09.2009 год. се явява неоснователно и не следва да бъде уважено.

По изложените съображения, Върховният касационен съд на РБ, ІІІ н.о.

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения К. Х. Н. за възобновяване на вчнд № 343/2009 год. на Пловдивския апелативен съд и отмяна /изменяване/ на постановеното по него определение № 167 от 17.09.2009 год.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: