Р Е Ш Е Н И Е №117 София, 16.11.2016 год. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в публично съдебно заседание на двадесет и седми септември през две хиляди и шестнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА ВЕСЕЛКА МАРЕВА при секретаря Зоя Якимова, като изслуша докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 658 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 – чл.293 от ГПК. Образувано е по касационни жалби на В. Г. Р., гражданин на Русия, чрез пълномощника му адвокат Д. К. против решение № 1695 от 19.10.2015 г., постановено по гр.д. № 2404 по описа за 2015 г. на Окръжен съд-Варна, с което е отменено решение № 2684 от 16.06.2015 г. по гр.д. № 2798/2914 г. на Районен съд-Варна и вместо него е постановено друго за отхвърляне на предявения от В. Г. Р. против М. Ю. Р. иск за съдебна делба на апартаменти с идентификатор № 10135.2554.497.1.29 и № 10135.2554.497.1.30 и паркоместа с идентификатор № № 10135.2554.497.1.128, № № 10135.2554.497.1.129 и № № 10135.2554.497.1.130 в [населено място], [улица]. В касационната жалба са наведени доводи за неправилно приложение на материалния закон. М. Ю. Р. чрез пълномощника си адвокат Н. Т. счита, че атакуваното решение е правилно. Претендира възстановяване на направените разноски.0 С определение № 113 от 12.03.2016 г., постановено по настоящото дело, е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса: приложим ли е при уреждане на имуществените отношения между бивши съпрузи, чийто брак е сключен и прекратен в Русия, брачен договор, сключен в Република България по правилата на българското право. Въпросът, обусловил допускане на касационно обжалване e относим по настоящото дело, по което е безспорно между страните е, че процесните имоти са придобити от тях на възмездно основание по време брака им. Спорът е уредени ли са имуществените им отношение със сключения на 14.11.2012 г. в [населено място] по правилата на българското право брачен договор. Първоинстанционният съд е приел, че брачният договор не е произвел действие, тъй като касае уредба по повод на брак, сключен в Русия между руски граждани. Съгласно чл.79, ал.3 КМЧП имуществените отношения между съпрузите се уреждат от правото, приложимо към техните лични отношение, т.е. от тяхното общо отечествено право, а в случая страните не са представили споразумение за избор на приложимо право при уредба на имуществените си отношения по повод брака /чл.79, ал.4 КМЧП/, поради което сключеният съобразно българското законодателство брачен договор се явява в противоречие със закона. В. съд служебно е установил съдържанието на чуждото право, по което и към 1995 г. и към 2015 г. е допустимо сключване на брачен договор. Приел е, че по българското и по руското право за действителността брачния договор от гледна точка на неговата форма не се изисква вписване в Агенцията по вписванията или при друг орган, както и че с него съпрузите уреждат имуществените отношения помежду си и по отношение на издръжката на родените от брака деца, свързани с брака, както и с неговото прекратяване, като когато брачния договор се сключва по време на брака, произвежда действие от деня на сключването му или от друга дата, определена в договора. Направил е извод, че сключения между страните брачен договор може да произведе действие, тъй като е действителен независимо, че касае уредба по повод на брак, сключен в Русия между руски граждани и независимо, че страните не са представили пред съда споразумение за избор на приложимо право при уредбата на имуществените си отношения по повод на брака съгласно чл.79, ал.4 КМЧП, подписаният и нотариално заверен брачен договор съобразно българското право се явява приложим при уреждане на имуществените им отношения на територията на Република България и поражда действие. С оглед на този извод е прието, че процесните имоти след прекратяване на брака са станали индивидуална собственост, съобразно начина, който е посочен в брачния договор и искът за делбата им е неоснователен, поради липса на съсобственост. По основанието за допускане на касационно обжалване: В определението по чл.288 ГПК е посочено, че отговорът на въпроса е свързан с тълкуване на чл.79, ал.3 и ал.4 КМЧП. Посочените норми намират приложение, когато отношението е с международен елемент. М. елемент при съпружеските имуществени отношения може да приеме различна форма - различно гражданство на съпрузите, еднакво гражданство на съпрузите, но общо обичайно местопребиваване след сключването на брака в държава, различна от държавата на общата им националност, или дори обичайно местопребиваване само на единия от съпрузите в друга държава, различна от държавата на общото им гражданство. Според чл.80 КМЧП изборът на приложимо право трябва да бъде в писмена форма с дата и подпис на съпрузите. Както по отношение допустимостта, така и по въпроса за съгласието за избора, регламентацията на автономията на волята при имуществените отношения между съпрузите е специална спрямо регламентацията й в областта на договорите с международен елемент. Съгласието за избор на приложимо право трябва да бъде изрично и не може да бъде изведено конклудентно от поведението на страните. Формата на съгласието задължително трябва да бъде писмена. Писмената форма се въвежда в качеството на форма за действителност (ad solemnitatem) на споразумението за избор. Нито обстоятелствата, при които е сключен бракът, нито последващи данни, например наличието на пророгационна клауза за избор на компетентен съд за решаване на спорове, могат да бъдат меродавни за волята на страните да подчинят имуществените си отношения на избран от тях статут. Това обаче не означава, че съпрузите следва да направят нарочно волеизявление за избор на право. Изводът дали при сключването на брачен договор същите са избрали приложимо право, се прави при тълкуване на обективираните в договора волеизявления. Аргумент за изложеното се извлича и от нормата на чл.93, ал.1 КМЧП, според която изборът на приложимо право в договорните отношения трябва да бъде изричен или да следва ясно от разпоредбите на договора. Посочените норми на КМЧП се прилагат само доколкото липсва уредба на частно правните отношения с международен елемент, установена в международен договор, в друг международен акт в сила за Република България или в друг закон – чл.3, ал.1 КМЧП. Между Република България и Руската Федерация действа Договор между Н. република България и Съюза на съветските социалистически републики за правна помощ по граждански, семейни и наказателни дела, ратифициран с Указ № 784 на Държавния съвет от 15.04.1975 г., ДВ бр.33/1975 г., обн. бр.12/1976 г., в сила от 18.01.1976 г., попр. бр.17/2014 г. Според чл.23, ал.1 от Договора личните и имуществени правоотношения между съпрузи, които са граждани на едната договаряща страна, но има постоянно местожителство на територията на другата договаряща страна, се уреждат от законодателството на страната, където те имат постоянно местожителство. Следователно в случаите когато, съпрузите са имали постоянно местопребиваване /местожителство/ на територията на Република България имуществените им отношения по повод прекратения брак се уреждат по българското право. В договора липсва уредба, касаеща възможността за избор на приложимо право, поради което по отношение избора се прилагат нормите на КМЧП, ако нормите на обективно приложимото право допускат такъв избор. Следователно на поставения въпрос следва да се отговори: брачен договор, сключен в Република България по правилата на българското право е приложим при уреждане на имуществените отношение между бивши съпрузи, граждани на Руската Федерация, чийто брак е сключен и прекратен в Русия, щом към момента на сключване на брачния договор съпрузите са имали обичайно местопребиваване на територията на Република България или в случаите на избор на приложимо право съобразно нормата на чл.79, ал.4 КМЧП, ако съпрузите не са имали обичайно местопребиваване /местожителство/ на територията на Република България и нормите на обективно приложимото право допускат такъв избор. По основателността на касационната жалба: В. съд неправилно е приел, че изборът на приложимо право може да бъде направен само с нарочно писмено споразумение между съпрузите. С оглед отговора на въпроса, обусловил допускане на касационно обжалване, следва, че изводът дали е налице избор на приложимо право може да се направи и при тълкуване волеизявленията на съпрузите в брачния договор, щом те безспорно безспорно сочат, че е направен избор на приложимо право. В случая в чл.1 от договора страните по него са посочили, че се сключва на основание чл.37, ал.3 от СК, а в чл.6.5 – че договорът е съставен в съответствие със законите на Република България и споровете по неговото изпълнение ще се решават чрез преговори, а ако не бъде постигнато доброволно споразумение – същите ще бъдат отнасяни към съда. Посочените изявления на страните по брачния договор еднозначно сочат волята им имущественобрачните им отношения да се уредят по българското право. Същите са обективирани в писмен вид с реквизитите по чл.80, ал.1 КМЧП /дата и подпис/ и съставляват избор на приложимо право. Този избор е допустим съгласно чл.79, ал.4 СК, доколкото правоотношението е с международен елемент и придобитото по време на брака недвижимо имущество, което е предмет на брачния договор се намира на територията на Република България. Преценката обаче, дали имуществените отношения между съпрузите са уредени с договора при условията на избор на право може да бъде направена само при установяване кое е обективно приложимото право за правоотношението с международен елемент. Съгласно чл.23, ал.1 от Договор между Н. република България и Съюза на съветските социалистически републики за правна помощ по граждански, семейни и наказателни дела това може да бъде българското право или съгласно чл.79, ал.3 КМЧП – руското право в зависимост от това дали съпрузите към момента на сключване на брачния договор са имали постоянно местопребиваване на територията на Република България. В първия случай въпросът за избор на право по чл.79, ал.4 КМЧП не се поставя и съдът дължи произнасяне само по наведените от ответника доводи за недействителност на брачния договор. Във втория случай съдът следва да установи съдържанието на обективно приложимото право и да установи дали то допуска избор на приложимо право към съответното правоотношение с международен елемент. Спор между страните кое е приложимото към имущественобрачните им отношения право е бил въведен в процеса, като по повод представения с отговора на исковата молба брачен договор ищецът е възразил, че договорът не е произвел никакво действие, тъй като е сключен между руски граждани и приложение намира законодателството на Руската Федерация. Както първоинстанционният, така и въззивният съд /в правомощието си да приложи императивна материалноправна норма - т.1 на ТР №1/2013г. от 09.12.2013г. по тълк.д.№1/2013г. на ОСГТК на ВКС/, не са поставили на страните въпроси по реда на чл.145, ал.1 ГПК за твърденията им къде е било постоянното им местопребиваване към момента на сключване на брачния договор, с оглед на което да прецени и кое е обективно приложимото право – българското или руското. Изложеното налага отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане от Окръжен съд-Варна, който следва след изясняване на твърденията на страните за факта къде е било постоянното им местопребиваване към момента на сключване на брачния договор /и евентуално при спор за това обстоятелства след събиране на доказателства/, да прецени кое е обективно приложимото към имущественобрачните им отношения право и ако това е руското право – да установи дали същото допуска споразумение за избор на приложимо право към имущественобрачни отношения с международен елемент с оглед на което да прецени действието на сключения брачен договор от 14.11.2012 г. Разноските за настоящото производство следва да се присъдят от въззивния съд с оглед изхода на спора при новото въззивно разглеждане на делото. По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 1695 от 19.10.2015 г., постановено по гр.д. № 2404 по описа за 2015 г. на Окръжен съд-Варна. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Окръжен съд-Варна. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: