Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е                                                                        № 260                                                                        гр.София, 23.03.2010 г.                                                                                                         В   ИМЕТО  НА  НАРОДА       Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в открито съдебно заседание на седемнадесети март две хиляди и десета година в състав:                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА                                    ЧЛЕНОВЕ:  ЛИДИЯ РИКЕВСКА                                                                            ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА                     при участието на секретаря Виолета Петрова, като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 10 по описа за 2009 г. приема следното:     Производството е по реда на чл.290 и сл. от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Е. И. М., Р. И. Х. , Г. А. П., П. Н. И., Д. Н. Х., С. Г. Н., В. П. Н. и Е. М. Ш. срещу решение № 823 от 14.07.2008 г. на Варненския окръжен съд, гражданско отделение, първи състав, постановено по в.гр.д. № 448 от 2008 г., с което са оставени в сила решение № 114 от 15.06.2007 г. и решение от 23.10.2007 г. по гр.д. № 10 от 2007 г. на Районен съд- П. за отхвърляне на предявените от касаторите срещу ОСЗГ-гр. Провадия искове с правно основание чл.11, ал.2 от ЗСПЗЗ за признаване правото им като наследници на П. Х. да си възстановят собствеността върху описани в исковата молба 8 земеделски имота. Касаторите твърдят, че обжалваното решение е неправилно като постановено при съществени процесуални нарушения и нарушения на материалния закон- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. Пълномощникът на ответника О гр. П. оспорва жалбата и моли решението на Варненския окръжен съд да бъде оставено в сила. Ответникът О. Д. не вземат становище по жалбата. Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение, след катовзе предвид становищата на страните, счита следното: Касационната жалба е допустима: подадена е от легитимирани лица /ищци по делото/, в срока по чл.283 от ГПК и срещу решение на въззивен съд, което е допуснато до касационна обжалване с определение на ВКС № 298 от 10.04.2009 г. по настоящото дело. Разгледана по същество жалбата е основателна. За да отхвърли предявените от наследниците на П. В. Х. искове с правно основание чл.11, ал.2 от ЗСПЗЗ, въззивният съд е приел, че представеният от ищците договор от 11.11.1946 г. не доказва правото на собственост на П. Х. върху процесните имоти, тъй като е само писмен и не било доказано, че е вписан по реда на ЗПИ в посочения в чл.2 от Закона за уреждане правата на купувачи на недвижими имоти с частни договори от 1947 г. шестмесечен срок. Това решение е неправилно поради следното: Съгласно чл.12, ал.2 от ЗСПЗЗ в производството по възстановяване на собствеността върху земеделските земи по чл.14, ал.3 от ЗСПЗЗ, респективно и в частично заместващото го производство по чл.11, ал.2 от ЗСПЗЗ, правото на собственост може да се доказва с нотариални актове, делбени протоколи, протоколи на ТКЗС, емлячни регистри, молби декларации за членство в ТКЗС, счетоводни книги за плащане на рента, протоколи и решения за оземляване, в това число по ЗТПС от 1946 г. и ППЗТПС и други писмени доказателства. Видно от самата разпоредба, изброяването на документите, с които може да се доказва право на собсвеност върху земеделска земя в тези производства е примерно, а не изчерпателно. Следователно, правото на собственост върху земеделски земи в производствата по чл.14, ал.3 от ЗСПЗЗ и чл.11, ал.2 от ЗСПЗЗ може да се доказва и с други документи, извън изброените в чл.12, ал.2 от ЗСПЗЗ. Видно от тази разпоредба е и че с нея законадателят е въвел един облекчен ред за доказване правото на собственост на бившите собственици на земеделски земи: не само с нотариални актове, каквито са се изисквали и се изискват при прехвърляне на недвижими имоти съгласно чл.219 от ЗЗД /отм./ и чл.18 от ЗЗД, но и с посочените в чл.12, ал.2 от ЗСПЗЗ други писмени документи. Писменият договор за продажба на земеделски имот, който не сключен в нотариална форма, но в който е отбелязано, че на купувача по този договор се предава и владението на имота, е документ, който установява начален момент на давностно владение за този имот. Съгласно разпоредбата на чл.12, ал.7 от ЗСПЗЗ, тъй като внасянето на такъв имот в ТКЗС не прекъсва придобивната давност, следва да се приеме, че имотът е придобит по давност от купувача по писмения договор. Поради това именно купувачът по този договор, а не продавачът, има право да иска възстановяване правото на собственост върху този имот по предвидения в ЗСПЗЗ ред. С оглед на това разрешение на съществения за делото въпрос, постановеното от Варненския окръжен съд решение, в което е прието, че писменият договор от 11.11.1946 г., в който е записано, че продавачът предава на купувачката по този договор и наследодателка на ищците П владението върху процесните земеделски земи, не доказва правото на собственост на П. Х. върху тези земи, е неправилно и като такова следва да бъде отменено. На основание чл.293, ал.3 от ГПК след отмяната на това решение делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, тъй като се налага извършването на нови процесуални действия, които въззивният съд е бил длъжен да извърши служебно и при първото разглеждане на делото- да провери допустимостта на предявените искове по чл.11, ал.2 от ЗСПЗЗ и съответно допустимостта на решението на първоинстанционния съд като служебно събере доказателства затова, дали процесните земеделски земи са били заявени пред ОСЗ- гр. П. в срока по чл.11, ал.1 от ЗСПЗЗ от ищците като наследници на П. Х. Действително, по делото е представено удостоверение изх. № 153 от 15.09.2005 г., че на името на П. Х. не са заявявани за възстановяване имоти, находящи се в местностите, които са описани в исковата молба, но липсват доказателства дали наследниците на П. Х. не са подали заявление за възстановяване на правото на собственост върху същите земеделски земи, без да са ги индивидуализирали по местности, но въз основа на същия договор за продажба от 11.11.1946 г. или въз основа на други косвени доказателства за правото на собственост на П. Х. като например емлячен регистър или опис-декларация за внасяне в ТКЗС. Следва да се съберат доказателства и затова, дали процесните земеделски земи не са били заявени за възстановяване в срока по чл.11, ал.1 от ЗСПЗЗ и съответно възстановени на името на някое от децата на П. В. Х. /Стамата М. , В. П. , Н. П. , Е. М. или Р. Х. / въз основа на подадени от тях опис-декларации за внасяне в ТКЗС, емлячни регистри на тяхно име или въз основа на нотариално заверени декларации на заявителите по административната преписка или евентуално на името на съпруга на П. Х. И. Х. въз основа на представената на лист 40 от делото на Варненския окръжен съд декларация на И. Х. , въз основа на емлячен регистър, опис-декларация за внасяне в ТКЗС или въз основа на нотариално заверени декларации на заявителите по преписката.   По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение     Р Е Ш И :     ОТМЕНЯ решение № 823 от 14.07.2008 г. на Варненския окръжен съд, постановено по в.гр.д. № 448 от 2008 г. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Варненския окръжен съд.     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1 . 2.