Р Е Ш Е Н И Е № 33 София, 18.07.2017 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, състав на ВТОРО отделение на гражданска колегия, в открито съдебно заседание на двадесет и първи март две хиляди и седемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА ВЕСЕЛКА МАРЕВА при участието на секретар Даниела Цветкова изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА т. дело № 60062/2016 година и за да се произнесе, взе предвид: Производството е по чл. 290-293 ГПК. Д. И. Т. и Е. Н. Т. от [населено място] и Н. Р. Х. и П. Х. Х. от [населено място], последният в лично и като процесуален представител по пълномощие на останалите касатори, обжалват и искат да се отмени /респ. да се обезсили въззивно Решение № 6 от 14.01.2016 г. по гр.възз дело № 837/ 2015 год. на ОС-Пазарджик, постановено по реда на чл. 294 във връзка са чл. 270 ал. 3 пр. 3 ГПК. С касационната жалба се поддържа , че обжалваното въззивно решение е процесуално недопустимо в допуснатите му до касация части. Излагат се съображения, че въззивната инстанция се е произнесла извън предметната рамка на въззивното производството по реда на чл. 294 във връзка са чл. 270 ал. 3 пр. 3 ГПК, с оглед постановеното по реда на чл. 290 ГПК Решение № 62 от 06.10.2015 г. по т. д. № 958/ 2014г.,ВКС- ТК, І т.о., претендират разноски в размер на дължимите за касационното производство държавни такси, съобразно приложен списък по чл. 80 ГПК. В срока по чл. 287 ГПК е подаден писмен отговор от Кооперация „Кооперативен съюз – [населено място]“, [населено място], представлявана от адв. И. Б. от АК-П.. Ответникът по касацията възразява срещу основателността на подадената касационна жалба, счита, че обжалваното въззивно решение в допусната му до касация част е процесуално допустимо. [община], конституирана като помагач на ищците, не взема становище по касационната жалба. Касационното обжалване е допуснато поради вероятна недопустимост на обжалваното въззивно решение само в частта, обективираща произнасяне по обективно и субективно съединените искове с правна квалификация чл. 26 ал.1 пр. 1 и 3 и чл.26 ал.2 пр.2 ЗЗД - за признаване нищожността на процесния договор поради противоречие със закона, накърняване на добрите нрави и липса на съгласие, по касационната жалба на Д. И. Т. и Е. Н. Т. от [населено място] и Н. Р. Х. и П. Х. Х. от [населено място], с оглед преценката доколко първоначалното въззивно решение № 425 от 09.10.2013 г. по гр. д. № 665/2013 год. на ОС- Пазарджик, по тези искове е влязло в сила, след частичното му обезсилване от ВКС. Върховният касационен съд - състав на второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания за отмяна и в правомощията си на чл. 291 ГПК и чл. 293 ГПК, намира: С обжалваното решение, окръжният съд в правомощията си на въззивна инстанция по чл. 258 и сл. ГПК във връзка с чл. 294 ГПК, е обезсилил Решение № 164 от 20.05.2013 г. по гр.д. № 1091/2010 г. по описа на РС- Велинград, В ЧАСТТА , с която са отхвърлени исковете на Е. Н. Т. и Н. Р. Х., от [населено място] срещу Кооперация „Кооперативен съюз – [населено място]“, [населено място], за прогласяване нищожността на сключен Договор от 17.02. 2004 година между Д. И. Т. и П. Х. Х. от [населено място], от една страна и Кооперация „Кооперативен съюз – [населено място]“, [населено място], от друга страна , поради невъзможен предмет, липса на съгласие, противоречие със закона и накърняване на добрите нрави, искове с правна квалификация чл. 26 ал. 1 предл. първо и трето и чл. 26 ал. 2 предл. първо и второ ЗЗД и съединения с тях при условията на обусловеност иск по чл. 34 ЗЗД за реституция на даденото по договора, и е прекратил производството по делото в обезсилените му части. Със същото решение , окръжният съд е потвърдил Решение № 164 от 20.05.2013 г. по гр.д. № 1091/2010 г. по описа на РС- Велинград, В ЧАСТТА , с която са отхвърлени исковете на Д. И. Т. и П. Х. Х., от [населено място] срещу Кооперация „Кооперативен съюз – [населено място]“, [населено място], за прогласяване нищожността на сключен Договор от 17.02. 2004 година между Д. И. Т. и П. Х. Х. от [населено място], от една страна и Кооперация „Кооперативен съюз – [населено място]“, [населено място], от друга страна , поради невъзможен предмет, липса на съгласие, противоречие със закона и накърняване на добрите нрави, искове с правна квалификация чл. 26 ал. 1 предл. първо и трето и чл. 26 ал. 2 предл. първо и второ ЗЗД и съединения с тях при условията на обусловеност иск по чл. 34 ЗЗД. Настоящият състав на второ отделение на гражданската колегия на Върховният касационен съд счита, че при повторно разглеждане на делото от въззивната инстанция по реда на чл. 294 ал. 1 ГПК предметната рамка на въззивното производство се определя от предметната рамка на приключилото касационното производство и субективните и обективни предели на силата на пресъдено нещо на постановения от касационния съд съдебен акт , с който е указано по отношение на кои порочни действия на съда и коя част на порочното въззивно решение се отменя и делото се връща за ново разглеждане- арг. чл. 294 ал.1 ГПК във вр. с чл.293 ал.1 ГПК. В хипотезата на обективно съединени искове, след произнасяне от касационната инстанция и връщане на делото за ново разглеждане, въззивната инстанция не може да се произнася 1./ по необжалваната поради недопускане на касационно обжалване част / арг. чл. 296 т.3 ГПК; или 2./ по допуснатата до касация и потвърдена с решението на касационния съд част на обжалваното въззивно решение / арг. чл. 296 т.1 ГПК/ , или 3./ в частта , която не е била предмет на обжалване с първата касационна жалба / арг. чл. 296 т.2 ГПК/. В посочените части при разгледаните хипотези производството по заявени искови претенции е приключило с влязъл в сила съдебен акт, и на основание чл. 299 ал.1 ГПК неговото преразглеждане е недопустимо. При положение, че при повторното разглеждане на делото въззивният съд постанови съдебен акт извън тези рамки, същият би бил процесуално недопустим поради недопустимост на самото производство. По настоящото делото се установява , че с Решение № 62 от 06.10.2015 г. по т. д. № 958/2014г., ТК, І т.о., постановено в производство по чл. 290 ГПК, частично е обезсилено въззивно решение № 425 от 09.10.2013 г. по гр.възз. дело. № 665/2013 год. на ОС-Пазарджик и делото е върнато за ново разглеждане на въззивния съд за произнасяне по предявените обективно и субективно съединени искове на Д. И. Т., Е. Н. Т., Н. Р. Х. и П. Х. Х. от [населено място] срещу Кооперация „Кооперативен съюз – [населено място]“, [населено място] за обявяване нищожността на процесния договор за ползване и наем на недвижим имот, сключен на 17.02.2004 г., на основание чл. 26 ал. 2 предл. 1 ЗЗД, поради невъзможен предмет и връщане на даденото по договора на основание чл. 34 ЗЗД. С изрични мотиви по Решение № 62 от 06.10.2015 г. по т. д. № 958/2014г., ТК, І т.о. е очертан предмета на касационното производство – по касационната жалба на ищците Д. И. Т. и съпругата му Е. Н. Т. и П. Х. Х. и съпругата му Н. Р. Х. срещу въззивно решение в частта му, с която е потвърдено първоинстанционното решение по отхвърления предявен от ищците, обусловен иск с правно основание чл. 34 от ЗЗД за връщане на даденото по прогласения с въззивното решение за нищожен, договор между страните от 17.02.2004 г. и по касационната жалба на ответника- Кооперативен съюз-П.“ срещу въззивното решение в частта му, с която е отменено първоинстанционното по иск с правно основание чл. 26, ал. 2, предл. 1 от ЗЗД като е постановено ново и същият иск е уважен, като е обявен за нищожен сключеният между страните договор от 17.02.2004 г., поради невъзможен предмет на същия. С отменителното решение , касационният съд е дал указанията относно правната квалификация на иска като такъв по чл. 26 ал.2 предл.1-во ЗЗД и е върнал делото на въззивния съд за проверка законосъобразността на решението на първа инстанция по този иск , както и относно констатираната нередовност на исковата молба във връзка с обусловената претенцията по чл. 34 ЗЗД, както и за наличието на правен интерес, като абсолютна процесуална предпоставка за надлежното упражняване правото на иск от страна на Е. Н. Т. и Н. Р. Х.. При първото разглеждане на делото от касационната инстанция, Решение № 425 от 09.10.2013 г. по гр.възз. дело. № 665/2013 год. на ОС-Пазарджик не е обжалвано в частите, досежно отхвърлените искове на съпрузите Д. И. Т. и Е. Н. Т. и П. Х. Х. и Н. Р. Х. за обявяване нищожността на процесния договор, поради 1./ противоречие със закона и накърняване на добрите нрави с правна квалификация чл. 26 ал.1 предл. 1 и предл. 3 ЗЗД и 2./ липса на съгласие - искове с правно основание чл.26 ал.2 пр.2 ЗЗД . В тези части Решение № 425 от 09.10.2013 г. по гр.възз. дело. № 665/2013 год. на ОС-Пазарджик не е било предмет на касационно обжалване и на основание чл. 296 т.2 ГПК е влязло в сила. При новото разглеждане на делото, без да съобрази предметната рамка на спора след отменителното решение на ВКС , окръжният съд се е произнесъл по допустимостта и основателността на всички посочени по- горе обективно и субективно съединени искове , заявени от Д. И. Т., Е. Н. Т., Н. Р. Х. и П. Х. Х. от [населено място] срещу Кооперация „Кооперативен съюз – [населено място]“, [населено място]. Обжалваното решение е недопустимо в частта , с което е налице произнасяне по исковите претенции на Д. И. Т., Е. Н. Т., Н. Р. Х. и П. Х. Х. от [населено място] срещу Кооперация „Кооперативен съюз – [населено място]“, [населено място] с правно основание чл. 26 ал.1 пр. 1 и 3 и чл.26 ал.2 пр.2 ЗЗД , за прогласяване нищожността на Договора от 17.02.2004 година, на основание чл. 299 ал.1 ГПК във вр. с чл. 296 т.2 предл. 1-во ГПК. По отношение на тези искове е налице влязло в сила по Решение № 425 от 09.10.2013 г. по гр.възз. дело. № 665/2013 год. на ОС-Пазарджик , което като необжалвано в тези части при първата касация , не може да бъде пререшавано от възивния съд при новото разглеждане на делото след отменително решение на ВКС и връщане на делото за постановяване на решение по същество по друга искова претенция. Постановеното повторно решение с диспозитива на Решение № 6 от 14.01.2016 г. по гр.възз дело № 837/ 2015 год. на ОС-Пазарджик по исковете на Д. И. Т., Е. Н. Т., Н. Р. Х. и П. Х. Х. от [населено място] срещу Кооперация „Кооперативен съюз – [населено място]“ подлежи единствено на обезсилване като произнасяне извън предмета на делото. По направеното искане за присъждане на разноски от страна на касаторите. Искането за присъждане на разноски е имуществено право на страната в процеса, която в рамките на осъществената процесуална защита е постигнала в соя полза благоприятен резултат, оборвайки защитата на насрещната страна.С разпоредбите на чл.78 ГПК е посочено в кои хипотези ищецът или ответникът имат право на разноски. Резултатът в настоящото производство в частта , с която е допуснато касационното обжалване , не е в полза на някоя от страните , а в полза на публичния ред, поради което разноските за защита пред касационния съд остават в тежест на всяка страна , така както ги е направила.в полза на касаторите следва да бъдат присъдени само разноските, съставляващи заплатени ДТ в размер на 120 лв. / сто и двадесет лева./ По изложените съображения и на основание чл.293 ал. 1 ГПК, състав на ВКС-второ отделение на гражданската колегия Р Е Ш И: ОБЕЗСИЛВА по касационна жалба на Е. Н. Т. и Н. Р. Х., представлявани от адв. П. Х. Х., АК-П., Решение № 6 от 14.01.2016 г. по гр.възз дело № 837/ 2015 год. на ОС-Пазарджик в частта, с която се ОБЕЗСИЛВА Решение № 164 от 20.05.2013 г. по гр.д. № 1091/2010 г. по описа на РС- Велинград по отношение на отхвърлени искове на Е. Н. Т. и Н. Р. Х. срещу Кооперация „Кооперативен съюз – [населено място]“, [населено място] за прогласяване нищожността на Договор от 17.02.2004 г., сключен между Д. И. Т. и П. Х. Х. от [населено място], от една страна и Кооперация „Кооперативен съюз – [населено място]“, [населено място], от друга, с правно основание чл. 26 ал. 1 предл. първо и трето ЗЗД - поради противоречие със закона и накърняване на добрите нрави и на основание чл. 26 ал. 2 предл. второ ЗЗД- поради липса на съгласие. ОБЕЗСИЛВА по касационна жалба Д. И. Т., представляван от адв. П. Х. Х., АК-П. и П. Х. Х., действащ в лично качество, Решение № 6 от 14.01.2016 г. по гр.възз дело № 837/ 2015 год. на ОС-Пазарджик - в частта, с която се ПОТВЪРЖДАВА Решение № 164 от 20.05.2013 г. по гр.д. № 1091/2010 г. по описа на РС- Велинград по отношение на отхвърлени искове на Д. И. Т. и П. Х. Х. срещу Кооперация „Кооперативен съюз – [населено място]“, [населено място] за обявяване нищожността на договор за ползване и наем на недвижим имот, сключен на 17.02.2004 г. между Д. И. Т. и П. Х. Х. от [населено място], от една страна и Кооперация „Кооперативен съюз – [населено място]“, [населено място], от друга, на основание чл. 26 ал.1 предл. първо и трето ЗЗД - поради противоречие със закона и накърняване на добрите нрави и с правно основание чл. 26 ал. 2 предл. второ ЗЗД- поради липса на съгласие. ОСЪЖДА Кооперация „Кооперативен съюз – [населено място]“, [населено място], [улица], ЕИК[ЕИК] да заплати на Д. И. Т., ЕГН [ЕГН] и Е. Н. Т., ЕГН 50011053481 и двамата от [населено място], [улица] Н. Р. Х., ЕГН [ЕГН] и П. Х. Х., [ЕГН] и двамата от [населено място], [улица]4 сумата от 120 лева / сто и двадесет лева/ , представляваща заплатените от касаторите държавни такси за касационното производство. Решението е постановено при участие на трето-лице помагач на страната на ищците- [община]. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ :