РЕШЕНИЕ   N 969/09   София, 19.04.2010 година   В ИМЕТО НА НАРОДА   Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в съдебно заседание на 8 декември две хиляди и девета година в състав:   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА БОНКА ДЕЧЕВА     при секретар Даниела Никова изслуша докладваното от председателя (съдията) Ж. Силдарева дело N 4532/2008  год.   Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Г. М. Я.и от гр. С. срещу решение от 03.07.2008 г. по гр. д. № 213/2004 г. на СГС, с което са отхвърлени предявените от касатора срещу М. Г. Д. ревандикационен иск за УПИ * в к 9 по плана на гр. С., м. НПЗ- Х. ”, в землището на гр. С. с площ от 600 кв. м. и иск за присъждане обезщетение за ползване на същия имот без основание за времето от 24.09.1998 г. до 24.09.2001 г. като неоснователни. С определение от 17.02.2009 г. тричленен състав на ВКС е допуснал касационна проверка на решението относно разрешените с него въпроси за наличие предпоставки за реституция на имота по реда на ЗВСОНИ в полза на наследодателките С. (Цуна) Г. Б. и Г. М. М. Върховният касационен съд разгледа жалбата и провери съдебния акт с оглед посочените касационни основания и намери същата за неоснователна. За да отхвърли иска съдът е приел за установено, че имотът, предмет на иска, не е част от притежаваните от С. Б. имоти в м. „Х”, в землището на с. Д., които са били отчуждени на основание ЗОЕГПНС. От фактическа страна е установено, че тази праводателка е била собственик на основание наследяване и делба на ливада от 68.8 дка в м. “Х” в землището на с. Д.. От този имота е продала 10 дка на П. Б. , което не е отразено в кадастралния план от 1939 г. През 1930 г. се е снабдила с конст. нот. акт за собственост на ливада в същата местност от 29.04 дка. Също на основание договора за делба е придобила вещни права и върху ливада с площ от 21.8 дка в м. „Б” в землището на с. Д., които имоти са били заснети като един в кадастралния план от 1939 г. с пл. № 245. На основание същия договор за делба братът на Б. Б. Б. е получил в дял нива, в м. „Х”, в землището на с. Д. с площ от около 3.9 дка. През 1956 г. Бинев се е снабдил с констативен н. а. за собственост на недвижими имоти придобити по замяна № 47, т. ІІ н. д. № 217/56 г., от който се установява, че преедмет на замяна е била притежаваната от него ливада с площ от 143.7 дка в м. „Х”, като е получил в замяна нива с площ от 11 дка и нива с площ от 3.7 дка и двете в същата местност, индивидуализирани с граници. Замяната е извършена с решение на комисията по чл. 11 от правилника за земеустрояване на ТКЗС от 08.09. 1954 г. През 1955 г. Бинев е сключил частен писмен договор с П. М. Д. за продажба на 600 кв. м., съставляващи част от нива в м. „Х”, индивидуализирана с граници. През 1967 г. Д. се е позовал на придобивна давност и снабдил с нот. акт № 1* т. ХІV, по н. д. № 2186/1967 г. за собственост на имота, който е индивидуализиран с административен адрес „ул. „Х” № 140 в м. „Х” и съседи, като е посочено, че е неурегулиран и застроен. През 1972 г. в полза на Г. М. Д. е издаден строителен протокол № 46, с който е определена линия за изграждане на пристройка. През 1998 г. Г. Д. и Трайнка Д. са дари същия имот на М. Д. и Ц. Д. с построената в него едноетажна жилищна сграда на площ от 72 кв. м. С приета пред въззивния съд тричленна техническа експертиза е установено, че в кадастралния план от 1939 г. е заснет имот с пл. № 2* записан като собствен на н-ците на Г. Б. и той е бил с площ от 126.615 дка. В неодобрения план от 1950-1956 г. имотът на ответниците е заснет с пл. № 2* плана от 1989 г. този имот е включен в парцел **** отреден за „А”, а по действащия кадастрален и регулационен план от 1999 г. за имота е отреден УПИ *. Експертизата след съпоставяне на данните от плановете е достигнала до извода, че имотът на ответника не е идентичен с одържавения и реституиран имот на наследодателката на ищеца, тъй като е идентичен с част от получения на основание замяна имот Б. Б. Основание за този извод е намерено и в съвпадането на две от границите – път (а преди това игрище) и П. Б. , с които са описани имотът от 3.7 дка придобит от Б. по замяна през 1954 г. и продадения имот, на който третата граница е посочена като самия продавач. След обстоен и съвкупен анализ на така установените факти съдът е направил извод, че искът е неоснователен, тъй като имотът, чиято ревандикация се иска, не е идентичен с възстановения на ищеца на основание ЗВСОНИ имот в същата местност. Изводът е обоснован, съответства на установеното с приетата тричленна експертиза, констатациите на която не са опровергани. Направените изводи следва да се допълнят и с това, че този имот, не би подлежал на реституция, ако е бил одържавен, тъй като поради замяната е излязъл от патримониума на държавата и не съществува във вида, в който е бил поради застрояването му с жилищна сграда. Поради така осъществилите се два правнорелевантни факта не са налице предпоставките за реституция по ЗВСОНИ. При проверка на решението не се установи да са направени необосновани изводи и да е приложен неправилно материалния закон, поради което не са налице релевираните основания за касирането му. Съобразно този изход на касационното производство и на основание чл. 78, ал. 2 ГПК касаторът ще бъде осъден да заплати на ответника по касация Д. сумата от 600 лв., разноски за правна защита установени с договор за правна помощ от 07.12.2009 г.с ключен с адв. А от САК.   По изложените съображения Върховният касационен съд, І г. о.   Р Е Ш И :   ОСТАВЯ В СИЛА решение от 03.07.2008 г. по гр. д. № 213/2004 г. на СГС. Осъжда Г. М. Я. със съдебен адрес гр. С. ул. „С” № 33, ет. 1 – адв. кантора Н. да заплати на Ц. Г. Д. сумата 600 (шестотин) лева разноски за касационното производство.     ПРЕДСЕДАТЕЛ:     ЧЛЕНОВЕ: 1.     2.