Р Е Ш Е Н И Е № 217 гр.София, 26 юни 2013 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на двадесет и девети април през две хиляди и тринадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: Лидия Стоянова ЧЛЕНОВЕ: 1. Жанина Начева 2. Теодора Стамболова при секретаря Кр. Павлова в присъствието на прокурора Генчев изслуша докладваното от съдия Ж. Начева наказателно дело № 510 по описа за 2013 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по протест на прокурор от Окръжна прокуратура – Пазарджик против присъда № 52 от 27.11.2012 г. на Пазарджишкия окръжен съд по в. н. о. х. д. № 270/2012 г. Отбелязано е касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК – нарушение на материалния закон с оправдаването на подсъдимите, но от съдържанието на протеста може да се изведе и оплакване за съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като въззивният съд не е извършил подробен анализ на съвкупността от събраните и проверени доказателства. Направено е искане за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане. В съдебно заседание прокурорът от Върховна касационна прокуратура поддържа протеста. Защитникът (адв. П.) на подсъдимия Д. счита, че протестът е неоснователен. Подсъдимият Л. не се явява и не изпраща процесуален представител. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите в жалбата, устно развитите съображения в открито съдебно заседание и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347 ал. 1 от НПК, намери следното: С присъда № 52 от 27.11.2012 г. по в. н. о. х. д. № 270/2012 г. на Пазарджишкия окръжен съд е отменена осъдителна част от присъда № 16 от 23.03.2012 г. по н. о. х. д. № 640/2010 г. на Велинградския районен съд, както следва: за това на 10.06.2009 г., в гр.В., подсъдимият Д. И. Д. в съучастие с А. О. К. без надлежно разрешение да е държал 3 бр. гилзи с взривно вещество „Л. С-2” и 2 отрязъка от огнепроводен шнур, годни за употреба по предназначение, а подсъдимият П. Н. Л. за това, на 10.06.2009 г. в [........] да е държал 1 бр. малокалибрен патрон, годен за употреба по предназначение, без да има за това надлежно разрешение. С въззивната присъда подсъдимият Д. е оправдан по обвинението за престъпление по чл. 339, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 НК, а подсъдимият Л. по обвинението за престъпление по чл. 339, ал. 1 НК. Въззивният съд е отменил присъдата на първоинстанционния съд и в частта, с която подсъдимите Д. И. Д. и П. Н. Л. са били осъдени за престъпления по чл. 354а, ал. 3, т. 1 вр. чл. 20, ал. 2 НК и по чл. 354в, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 НК и ги е оправдал по обвиненията, съответно за това, на 10.06.2009 г. в [..........] в съучастие помежду си без надлежно разрешително да са държали високорисково наркотично вещество (марихуана), както и за това на 10.09.2009 г. в [.......] в съучастие да са отглеждали растения от рода на конопа (канабис) в нарушение на установените правила в Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите. Отменено е приложението на чл. 23 НК за подсъдимия Д. и осъждането на подсъдимите за разноските, като с новата присъда са оставени разноски в тежест на подсъдимия Д.. В останалата част първоинстанционната присъда е потвърдена. Касационният протест е ОСНОВАТЕЛЕН. Според прокурора въззивният съд е допуснал нарушение на правилата при анализа и оценката на доказателствата. Обсъждал е доказателствените материали еднопосочно и избирателно, пренебрегвайки и важна част от свидетелските показания (на св. З., св. И., св. Д., св. Ф.). Доводите следва да бъдат възприети. Въззивният съд е оправдал подсъдимите по обвинението за престъпление по чл. по чл. 354а, ал. 3, т. 1 вр. чл. 20, ал. 2 НК и по чл. 354в, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 НК, тъй като е приел, че независимо от присъствието на подсъдимия Д. в онази част от имота, върху който обективно са били засадени и отглеждани растения от рода на конопа, по делото не е установено на инкриминираната дата той да ги е поливал. Приел е също, че по делото не е установено подсъдимият Л. да е ползвал и обработвал земята, макар и да е бил собственик и да е направил съответни изявления пред св. И., че в една от лехите е насадил подправки, оказали се в действителност канабис. Отчел е, че марихуаната е била открита на друго място в селскостопанската постройка (в клетка за зайци) за разлика от мястото на държане на взривните вещества (в кучешка колиба) от същото помещение, чийто достъп не изключвал възможността за влизане на други лица (извън собственика - подсъдимият Л.). Процесуалният подход на въззивния съд при изследване на фактите и обстоятелствата от предмета на доказване предизвиква основателното недоволство на прокурора, че решаващите изводи са били направени при нарушения на процесуалните привила. Съдът е разглеждал едностранчиво доказателствените материали. Не ги е обсъждал внимателно и задълбочено в тяхната съвкупност. Преценявал е само част от косвените доказателства, при това изолирано едно от друго вместо във взаимната им връзка. От мотивите на присъдата не личи съдът да е анализирал показанията на св. И., на св. Д., на св. Ф. и на св. З. в тяхната цялост, да е обсъждал показанията не само от съдебното заседание, но и тези от досъдебното производство, както и пред друг съдебен състав (св. Ф.), приобщени от първоинстанционния съд към доказателствените материали. Напълно е игнорирал преценката на свидетелските показания в съчетание с други доказателствени източници. Липсват и съображения, които да показват, че съдът е разисквал обясненията на подсъдимия Л.. Пазарджишкият окръжен съд е отхвърлил свидетелските показания за наличието на следи от човешки стъпки, мотивирайки се, че връзката им с подсъдимия Д. би могла да бъде изградена само с помощта на трасологическа експертиза, каквато не е била назначена и след като не са били иззети чехлите (джапанките), с които е бил обут подсъдимият. Аргументите на съда са неприемливи, защото принципно е положението, че обстоятелствата от предмета на доказване могат да бъдат изяснявани с всички доказателствени средства, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, в т. ч. със свидетелски показания. Избирателност е проявена и при обсъждане на материалите по делото, относими към обвинението по чл. 339, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 НК. От мотивите не се установява съдът изобщо да е отделил внимание на показанията на св. З. и като цяло липсват прецизни и изчерпателни съображения кои и защо от гласните доказателствени средства (обяснения и свидетелски показания) съдът е приел за достоверни, и кои от тях и защо е счел за недостоверни. С оглед на посоченото Върховният касационен съд намира, че съдът по същество не е изпълнил стриктно процесуалните си задължения по чл. 14 НПК за формиране на вътрешното си убеждение, основано върху обсъждане и преценка на всички събрани и проверени доказателства. Последица от допуснатото съществено процесуално нарушение, което може и следва да бъде отстранено, е отмяна на въззивната присъда и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Пазарджишкия окръжен съд. По изложените съображения Върховният касационен съд, на основание чл. 354, ал. 1, т. 4 НПК Р Е Ш И: ОТМЕНЯ присъда № 52 от 27.11.2012 г. на Пазарджишкия окръжен съд по в. н. о. х. д. № 270/2012 г. Връща делото за ново разглеждане от друг състав на Пазарджишкия окръжен съд от съдебно заседание. Настоящето решение не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: