Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е     №  232   гр. София, 17 юли  2009 година                Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесети май  две хиляди и девета година, в състав:                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГРОЗДАН ИЛИЕВ                            ЧЛЕНОВЕ: ЮРИЙ КРЪСТЕВ                                                             ТАТЯНА КЪНЧЕВА                             При участието на  секретаря Надя Цекова и в присъствието на прокурора Антони Лаков изслуша докладваното от  председателя (съдията) Г. Илиев дело № 207/2009 година.     Производството пред Върховния касационен съд е с основание по чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК. Образувано е по искане на Т. Л. А., за отмяна по реда на възобновяване на производството на определението от 30.10.2008г. по н.ч.д. № 6622/08 г. на Софийски районен съд (СРС), с което е извършено групиране на наказанията на искателя по пет влезли в сила присъди. В съдебното заседание пред настоящата инстанция А. и назначеният му служебен защитник поддържат искането, като излагат доводи за допуснато нарушение на закона и явна несправедливост на определеното общо най – тежко наказание – касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 3 НПК. Осъденият е на становище, че не следва да търпи наложеното му по н.о.х.д. № 28/97 г. на Районен съд – гр. С. наказание в размер на една година и шест месеца лишаване от свобода. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура даде заключение, че искането на А. е неоснователно и направено при отсъствие на законовите основания за възобновяване на делото. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличието на основанията за възобновяване, приема за установено следното: Искането е допустимо, тъй като е депозирано в шестмесечния срок по чл. 421, ал. 3 НПК, но разгледано по същество е неоснователно. За периода 1997 г. – 2007 г. Т. А. е осъждан 10 (десет) пъти за извършени престъпления от общ характер по н.о.х.д. № 28/97 г., н.о.х.д. № 67/98 г., н.о.х.д. № 95/00 г., н.о.х.д. № 42/02 г. на Районен съд – Самоков (РСС), н.о.х.д. № 634/03 г. на Районен съд – Пазарджик (ПРС), н.о.х.д. № 328/05 г. на Районен съд – Ихтиман, н.о.х.д. № 3/06 г. на РСС, н.о.х.д. № 283/06 г. на Районен съд – Кюстендил, н.о.х.д. № 824/04 г. на ПРС, н.о.х.д. № 9246/07 г. на СРС. По молба на осъдения на основание чл. 23 – 25 НК в СРС е образувано н.ч.д. № 6622/2008 г., предмет на искането за възобновяване. С протоколно определение, постановено в съдебно заседание на 30.10.2008 г. са групирани наказанията, наложени на А. по н.о.х.д. № 328/05 г. на РС – Ихтиман, н.о.х.д. № 3/06 г. на РСС, н.о.х.д. № 283/06 г. на РС – Кюстендил, н.о.х.д. № 824/04 г. на ПРС и н.о.х.д. № 9246/07 г. на СРС, като е определено общо най – тежко наказание в размер на 2 г. лишаване от свобода, увеличено на основание чл. 24 НК с 1 г. Доводите, изложени от осъдения и защитника му за нарушение на закона и явна несправедливост на определеното на А. общо най - тежко наказание са лишени от фактическо и правно основание. Посоченото групиране е извършено правилно и законосъобразно, по най – благоприятен за осъдения начин и при спазване разпоредбите на чл. 23 – 25 НК. СРС е изпълнил задълженията си във връзка с изясняване правното положение на осъдения, като е изискал бюлетин за съдимост на А. , преписи от влезлите в сила, постановени спрямо него присъди и извършени предишни кумулации, както и подробни справки от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”, относно изтърпените наказания.           Определеното общо най – тежко наказание не е несправедливо, тъй като е съответно на извършените от осъдения престъпления и целите, предвидени в чл. 36 НК. Обстоятелствата от значение за индивидуализацията на наказанията са правилно оценени по тежест и значение, като е взета предвид престъпната упоритост на осъдения за извършване на умишлени престъпления срещу собствеността и личността, за които многократно е осъждан. Обосновано и законосъобразно в този смисъл, е и приложението на чл. 24 НК и няма основание за отмяната му. Основателно е направеното от осъдения възражение, че не следва да търпи наложеното му по н.о.х.д. № 28/97 г. на РСС наказание от 1 г. и 6 м. лишаване от свобода. Действително това наказание не следва да бъде изтърпявано, тъй като с постановената на 17.03.1999 г. по н.о.х.д. № 67/98 г. на РСС присъда, влязла в сила на 19.04.1999 г., Т. А. е освободен на основание чл. 69, ал. 2 НК изцяло от изтърпяването на наказанието по н.о.х.д. № 28/97 г. на РСС в размер на 1 г. и 6 м. лишаване от свобода. При последващото групиране на наказанията на А. , наложени по н.о.х.д. № № 67/98 г. и н.о.х.д. № 95/00 г., н.о.х.д. № 328/05 г., н.о.х.д. № 3/06 г., н.о.х.д. № 283/06 г. и н.о.х.д. № 824/04 г., ПРС с определение, постановено по н.ч.д. № 594/07 г., влязло в сила на 20.04.2007 г., е постановил осъденият да изтърпи отделно от определените съвкупности и наказанията, наложени му по н.о.х.д. № 42/02 г., н.о.х.д. № 634/03 г. и н.о.х.д. № 28/97 г. Следователно, налице са два взаимоизключващи се съдебни акта – постановената по н.о.х.д. № 67/98 г. на РСС присъда и определението на ПРС по н.ч.д. № 594/07 г, които не са предмет на проверка в настоящето производство. При положение, че Т. А. , на основание чл. 69, ал. 2 НК, е освободен изцяло от изтърпяването на наказанието, определено с присъда по н.о.х.д. № 28/97 г. в размер на 1 г. и 6 м. лишаване от свобода, ПРС не е имал законово основание да привежда същата присъда в изпълнение, така както е сторил с определението по н.ч.д. № 594/07г. Констатираното от настоящия състав нарушение не може да бъде отстранено в това производство, защото негов предмет на проверка е определението на СРС, постановено по н.ч.д. № 6622/08 г. В правомощията на Главния прокурор на Република България съгл. чл. 420, ал. 1 НПК и на основание чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК е да сезира ВКС с искане за възобновяване на н.ч.д. № 594/07 г. по описа на ПРС за отстраняване на допуснатото в производството по чл.306 НПК, нарушение на чл.68 НК, постановявайки определението от 20.04.2007 г. , за определяне на общо наказание. Мотивиран от изложените по-горе съображения, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение като приема, че не са налице условията по чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 3 НПК   Р Е Ш И:     Оставя без уважение искането на Т. Л. А. за отмяна по реда на възобновяването на н.ч.д. №6622/08 г. на Софийски районен съд. Решението не подлежи на обжалване.         ПРЕДСЕДАТЕЛ:     ЧЛЕНОВЕ:   1.         2.