6
Р Е Ш Е Н И Е
№ 56
С., 28,06,2016 година
Върховният касационен съд на Република България,ТК, първо търговско отделение, в съдебно заседание на двадесет и осми март две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
При участието на секретаря: Н. Т.
изслуша докладваното от съдията Ел. Чаначева т.дело № 3591/2014 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.290 ГПК.
[фирма] – [населено място], чрез пълномощника си –адв. Й.З. е подал касационна жалба против решение №1633 от 30.07.2014 г. по т.д. №4167/2013 г. на Софийски апелативен съд, в частта, с която след частична отмяна на решение №929 от 23.05.2013г. по т.д. 4313/11г. на Софийски градски съд, по същество е отхвърлен предявеният от [фирма] – [населено място] иск с правно основание чл.76, ал.1,т.2 ЗМГО- за преустановяване нарушението на правата на [фирма] – [населено място] върху комбинирана марка PODEM с рег. №45293 и комбинирана марка ПОДЕМ с рег. № 45950, изразяващо се в поставянето на ответника върху стоките, използването в реклами, в домейн, името www.podem.org.,както и в търговските книжа, на знака PODEM, който знак е идентичен или сходен на двете комбинирани марки, без съгласието на ищеца.
Касаторът е поддържал оплаквания за нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т.3 ГПК. По –конкретно е изложил разбирането си за неправилност на решението в обжалваната му част, поради приетото от съда за това, че е погасено правото му върху процесните марки, тъй като от фактическа страна подновяване на регистрацията им е била вписана в Държавния регистър на марките на 26.10.2011г. по отношение на мрака PODEM и на 31.05.2013г. по отношение на марката ПОДЕМ.Поддържано е още, че направеното с писмената защита пред въззивната инстанция възражение, съдържащо по изложената причина и неверни данни е въведено след приключване на устните състезания, поради което е налице съществено нарушение не само на процесуалните правила но и на принципите на правото като например – принципа на диспозитивното начало, равенството на страните и принципа на състезателното начало. Посочено е още, че ако съдът служебно е следвало да изследва наличието на валидна регистрация на процесните марки, то същият е следвало служебно да осъществи проверка за този факт, като укаже на страните да ангажират доказателства.
Ответникът по касация – [фирма] – [населено място], чрез пълномощника си – адв. А.А. е на становище, че касационната жалба е неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
С определение № 911 от 03.12.2015г. на ВКС, І т.о. въззивното решение е допуснато до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
С решението, в частта му предмет на касационно обжалване, състав на Софийски апелативен съд е разгледал направеното с писмената защита възражение на ответника по иска за липса на предмет на закрила – редовно регистрирана марка към този момент, като го е приел за основателно поради това, че ищецът, чиято е била доказателствената тежест не е представил доказателства, които да установяват подновяването на регистрацията на процесните марки по реда на чл.39 ЗМГО. Прието е още, че действието на регистрацията е било прекратено при условията на чл.23, ал.1, т.1 ЗМГО, с което на основание ал.3 от същата разпоредба е било погасено правото върху процесните марки. Направен е извод, че правните последици от настъпването на този юридически факт се изразяват в невъзможността да бъде търсена и получена правна закрила на нарушението на абсолютното право, след датата на неговото погасяване.
С оглед основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК е приет като релевантен въпроса - „ Допустимо ли е с писмената защита пред въззивната инстанция за пръв път да бъдат въведени възражения, свързани с настъпили до приключване на въззивното производство факти и как следва да процедира съдът, с оглед защитата на противната страна в производството”.
Върховният касационен съд, с оглед така поставения въпрос приема следното:
Страните в исковия граждански процес са носители както на процесуалното правоотношение, така и често на материалноправното отношение. В тази връзка предприетите от тях действия в хода на процеса, макар и ориентирани към неговото развитие и приключване могат да бъдат не само процесуалноправни, но и такива, които влияят върху материалното правоотношение – насочени към самото материално право, чиято защита се търси. Поради това и защитата на ответника срещу иска включва процесуалноправни възражения, свързани със самото развитие на процеса в хода на цялостното му времетраене пред съдебните инстанции, с оглед характеристиката на гражданския процес като сложен, смесен и динамичен фактически състав, но те могат да бъдат ориентирани и към съдържанието на търсената в процеса защита т.е. да бъдат материалноправни и като такива, с оглед отношението им към спорното право да бъдат правоизключващи, правоунищожаващи, правопогасяващи или правоотлагащи. За разлика от процесуалноправните възражения, чиито срокове за упражняването им са свързани с упражняването на процесуалните права в хода на цялото производство, сроковете за въвеждане на защитните материалноправни възражения, с оглед характера им на пряко рефлектиращи върху спорното право, са ограничени във времето. Така ответникът, под страх от преклузия, следва да изчерпи всичките си възражения, с отговора на исковата молба по чл.131 ГПК – както главните, така и евентуалните- арг. чл.133 ГПК.С изтичане на срока по цитираната норма, той губи възможност да релевира възраженията, които е могъл и е трябвало да направи. Чл.133 ГПК изрично регламентира предметния обхват на преклузиите, които настъпват с изтичане на срока за отговор на исковата молба. Съгласно т.4 на ТРОСГТК №1/13г. по силата на концентрационното начало в процеса страната не може да поправи пропуските си пред въззивната инстанция, които поради собствената си небрежност е пропуснала да направи пред първата. Поради това, извън така очертаните с чл.133, вр. чл.131,ал.2, т.5 ГПК срокове, ответникът може да въвежда само доводи за недопустимост на иска, да оспорва основателността му поради нарушение на императивна правна норма, изведено от това, че за тези обстоятелства съдът следи служебно и да признае иска. Може да въведе и материалноправни възражения, но само при определени условия, подробно разгледани в цитираната т.4 на ТРОСГТК №1/13г. Изложеното е относимо към развитие на процеса, при което защитаваните права и относимите към тях правопораждащи юридически факти са били осъществени и са съществували към момента на завеждане на иска и съответно правопогасяващите факти е следвало да бъдат посочени и доказани в разгледаните срокове, поради необходимостта от адекватна защита и на ищеца по спора. Следователно, изложеното не е приложимо към твърдян правопогасяващ факт, който е настъпил в хода на производството, но който като пряко относим към спорното право следва да бъде взет предвид от съда съгласно чл.235, ал.3 ГПК.Така и чл.147, ал.2 ГПК признава възможността на страните да твърдят нововъзникнали обстоятелства, които са от значение за делото и да посочват и представят доказателства за тях. Или от изложеното се извежда възможността правопогасяващите възражения – т.е. такива релевиращи отпадане на възможността на ищеца да търси защита на конкретното материално право, поради изгубването му, да могат да бъдат упражнени валидно в един по-късен момент спрямо отговора по чл.131 ГПК,респективно и пред втората инстанция в случаите, когато правопогасяващият факт е твърдян като настъпил след постановяване на решението на първостепенния съд. Следователно, това право на призната от закона защита срещу иска може да бъде упражнено в хода на процеса, с оглед настъпване на конкретния юридически факт, но за да бъде валидно въведено в процеса т.е. да бъде разгледано от съда и да бъде съобразено при постановяване на неговия акт, то следва да бъде заявено редовно- до приключване на съдебното дирене. Този извод произтича от това, че събирането на доказателствата в исковия процес приключва с постановяване на определението, с което съдът обявява края на съдебното дирене и дава ход по същество на спора. Необходимостта от изчерпване на възраженията към този момент се извежда от приложението на основни принципи в процеса уредени в чл.8 и 9 ГПК, а именно – принципът на състезателното начало – правопогасяващото възражение предполага насрещна защита, респективно ангажиране на доказателства, които могат да бъдат представени само до приключване на съдебното дирене, принципът на равенството на страните – гарантиране на еднакви процесуални права на страните – т.е. ако едната въведе процесуално правопогасяващо възражение, другата следва да може да осъществи обратно доказване като установи преодоляване на правопогасяващия факт и продължаващата принадлежност на спорното право към нейния патримониум. След определението на съда, с което се дава ход на устните състезания страните вече не могат валидно да осъществяват процесуални действия, дължими и свързани с фази на производството, които са приключили. Уредената възможност за представяне на писмена защита при определени условия –при фактическа и правна сложност на делото в чл.149,ал.3 ГПК не променя това разбиране, тъй като съставлява едниствено писмено излагане на доводите и аргументите в подкрепа на становището на страните по съществото на спора. Писмената защита не е дори продължение на устните състезания, тъй като тя само обективира това, което страната вече е изложила устно пред съда. Този извод се налага от тълкуване на цитираната норма, която не установява процесуална възможност за въвеждане на нови, невъведени в производството обстоятелства,нито позволява за първи път да бъдат правени възражения, спрямо които противната страна не може да ангажира становище. Следователно, с писмената защита не могат да бъдат направени процесуално валидно за първи път в процеса възражения за съществуването или не съществуването на материалното право, предмет на иска. Ако ответникът е въвел такова въъзражение, с оглед на всичко изложено, задължение на съда е да отмени хода по същество и съответно да даде възможност на ищеца по иска да се защити срещу твърдяния като осъществен правопогасяващ факт, за да може този факт да бъде обосновано съобразен в съдебният акт.
По тези съображения, настоящият състав приема, че не е допустимо с писмената защита пред въззивната инстанция за пръв път да бъдат въведени възражения, свързани с настъпили до приключване на въззивното производство факти, относими към съществуване на спорното материлно право в лицето на ищеца, като съдът, за да може валидно да съобрази така въведения правопогасяващ факт, следва да осигури процесуалната възможност на ищеца по спора да се запознае с възражението, да вземе становище по него и да ангажира, ако това е необходимо доказателства, свързани с неговата защита по установяване наличие на оспореното, с оглед твърдяния правопогасяващ факт, право.
По основателността на касационната жалба:
С оглед приетото по отговора на релевантния правен въпрос, се налага извод за неправилно процедиране на въззивната инстанция в обжалваната част. Този извод произтича от това, че за да обоснове неоснователност на иска по чл.76, ал.1, т.2 ГПК, въззивният съд изрично се е позовал и разгледал правопогасяващото възражение, направено с писмената защита на ответника по иска, с което същият е поддържал липса на предмет на закрила – редовно регистрирана марка към този момент. Съставът не само е разгледал това възражение и е основал решението си за отхвърляне на претенцията с него, но от него е извел недоказаност на подновяването на регистрацията на процесните марки по реда на чл.39 ЗМГО, въпреки че не е уведомил ищеца по спора за това възражение, нито му е дал възможност да ангажира становище, респективно доказателства в тази насока. Това съществено процесуално нарушение обосновава касиране на съдебния акт в разглежданата част. Поради това, че отстраняването на посоченото нарушение предполага валидно въвеждане в процеса на направеното правопогасяващо възражение, както и осигуряване от страна на съда на възможност за защита на настоящия касатор – ищец в производството, делото следва да бъде върнато за ново разглеждане в същата част от друг състав на въззивния съд, който следва да се произнесе и по разноските направени пред настоящата инстанция.
По тези мотиви Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение №1633 от 30.07.2014 г. по т.д. №4167/2013 г. на Софийски апелативен съд, в частта, с която след частична отмяна на решение №929 от 23.05.2013г. по т.д. 4313/11г. на Софийски градски съд, по същество е отхвърлен предявеният от [фирма] – [населено място] иск с правно основание чл.76, ал.1,т.2 ЗМГО- за преустановяване нарушението на правата на [фирма] – [населено място] върху комбинирана марка PODEM с рег. №45293 и комбинирана марка ПОДЕМ с рег. № 45950, изразяващо се в поставянето на ответника върху стоките, използването в реклами, в домейн, името www.podem.org.,както и в търговските книжа, на знака PODEM, който знак е идентичен или сходен на двете комбинирани марки, без съгласието на ищеца.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане в отменената част от същият съд, при друг въззивен състав.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
|