Р Е Ш Е Н И Е
№ 299
гр. София, 20 юли 2010 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховен касационен съд на Република
България, ….Второ наказателно отделение,
в публично заседание на двадесет и
шести май...............две хиляди и десета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: САВКА СТОЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ЮРИЙ КРЪСТЕВ
БИЛЯНА
ЧОЧЕВА
при секретаря Надя
Цекова.……………………………....…………в присъствието на
прокурора Искра
Чобанова..…..………………..…………....изслуша докладваното от
съдия ЧОЧЕВА …………………..….......наказателно
дело № 226 по описа за 2010 г.
и за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по реда на чл. 420 ал. 1, вр. чл. 422 ал. 1, т. 5, вр. чл. 348 ал. 1, т. 1 от НПК и е образувано по искане на Главния прокурор на Р България за възобновяване на ЧНД № 617/2009 г. на районен съд – Севлиево и отмяна на постановеното по него определение № 17/18.01.2010 г. за групиране наказанията на А. С. ПАНЧЕВ, влязло в сила на 09.02.2010 г.
В искането, поддържано и в съдебно заседание пред ВКС, се изтъква, че групирането е било извършено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Районният съд не е определил най-благоприятния вариант на групиране, неправилно е приложил чл. 66 ал. 1 по отношение на първата съвкупност, а по третата е постановил чл. 68 ал. 1 от НК относно частичната замяна на общото наказание пробация с лишаване от свобода. Неправилно е определил и режима и типа затворническо заведение, допуснал е и противоречия в мотивите и диспозитива относно наказанието по НОХД № 560/08 г.
За отстраняване на допуснатите нарушения и правилно определяне на съвкупностите при спазване на принципа за най-благоприятното съчетание за осъдения, както и режима и типа затворническо заведение, се иска отмяна на определението и връщане на делото за ново разглеждане.
Осъденият, редовно призован за с. з. пред ВКС, не се явява. Служебният му защитник намира искането на Главния прокурор за основателно.
Върховният касационен съд, след като обсъди направеното искане, намира същото за допустимо и разгледано по същество за ОСНОВАТЕЛНО предвид следните съображения:
С определението по ЧНД № 617/2009 г. районният съд на основание чл. 25 ал. 1, вр. чл. 23 ал. 1 от НК е групирал наложените на осъдения А. С. П. наказания по общо 8 влезли в сила присъди, обособявайки 3 съвкупности. В първата е включил наказанията по НОХД № 560/08 г. и № 179/09 г. и е определил общо наказание 1 година лишаване от свобода, чието изпълнение е отложил по реда на чл. 69, вр. чл. 66 ал. 1 от НК за 3 години, във втората – наказанията по НОХД № 252/09 г. и № 340/09 г., определяйки общо наказание пробация със срок на двете задължителни пробационни мерки 1 година и 6 месеца, както и безвъзмезден труд в полза на обществото 200 часа за една година и третата – по НОХД № 520/09 г. и № 543/09 г. с общо наказание 11 месеца лишаване от свобода, което да се изтърпи при общ режим в затворническо общежитие от открит тип. След това, на основание чл. 68 ал. 1 от НК е привел в изпълнение наложеното наказание по НЧД № 515/2008 г. на Габровския районен съд – 1 месец и 24 дни лишаване от свобода, отложено по чл. 69, вр. чл. 66 от НК за 2 години, определено като частична замяна на остатъка от неизтърпяно общо наказание пробация от 9 месеца (на задължителните мерки и 160 часа безвъзмезден труд за една година) по НОХД № 605/07 г. и № 606/07 г., което също е постановил да се изтърпи при посочения по-горе режим и тип затворническо общежитие. На основание чл. 25 ал. 2 от НК е приспаднал изтърпяната част от посочените наказания при зачитане на два дни пробация за един ден лишаване от свобода.
При формиране на посочените съвкупностите районният съд не е избрал най-благоприятния вариант, неправилно по първата съвкупност е приложил чл. 69, вр. чл. 66 ал. 1 от НК, а по третата – чл. 68 ал. 1 от НК. Тези разпоредби нямат значение при определяне на повече групи, което следва да се извършва при спазване на принципа на най-благоприятното съчетание за осъдения така, че той да търпи по-малко наказание. Освен това, съдът е допуснал и противоречия между мотивите и диспозитива по отношение на наказанието по НОХД № 560/08 г., като в мотивите е посочил, че осъденият следва изцяло да бъде освободен от изтърпяване на това наказание,а в диспозитива е отложил изпълнението на 3 години. Прилагането на горепосочения принцип е изисквало съдът да съобрази възможността за формирането на други три съвкупности: първата - по НОХД № 606/2007 г. и № 560/2008 г. с общо наказание 1 година лишаване от свобода, втората – по НОХД № 179/09 г., № 252/09 г. и № 340/09 г. – с общо наказание пробация със задължителните мерки по чл. 42а ал. 2, т. 1 и 2 от НК по 1 година и 6 месеца и безвъзмезден труд 200 часа за 1 година и третата – по НОХД № 520/09 г. и № 534/09 г. – с общо наказание 11 месеца лишаване от свобода и отделно изтърпяване на наказанието по НОХД № 605/07 г. – пробация със задължителните мерки по чл. 42а ал. 2, т. 1 и 2 от НК по 9 месеца и безвъзмезден труд 160 ч. за 1 година и съответно приспадане на изтърпените части.
Изложеното оправдава твърдението, че Севлиевският районен съд е допуснал съществено нарушение на закона по смисъла на чл. 348 ал. 1, т. 1 от НПК. Това е основание за цялостна отмяна на определението му от 18.01.2010 г. по ЧНД № 617/2010 г., влязло в сила на 09.02.2010 г., непроверявано по касационен ред и връщане на делото на същия съд за законосъобразно групиране на наказанията при спазване на горепосочения принцип.
Предвид гореизложеното Върховният касационен съд, второ наказателно отделение намира, че са налице условията по чл. 422 ал. 1, т. 5, вр. чл. 348 ал. 1, т. 1 от НПК, поради което и на основание чл. 425 ал. 1, т. 1 от НПК
Р Е Ш И:
ВЪЗОБНОВЯВА НЧД № 617/2009 г. по описа на Районен съд – гр. С. като ОТМЕНЯВА постановеното по него определение № 17/18.01.2010 г. за групиране наказанията на А. С. ПАНЧЕВ по влезли в сила присъди и определяне на режима и типа затворническо заведение и ВРЪЩА делото на същия съд а за ново разглеждане от друг състав.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.