О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №200 В ИМЕТО НА НАРОДА гр. София, 16.11.2018 г. Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на 14.11.2018 две хиляди и осемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА като разгледа докладваното от съдия ЗЛАТКА РУСЕВА ч. гр. д. № 3274 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба вх. № 4578 от 20.07.2018г. на П. Д. К. и К. Д. С., чрез пълномощника адвокат Л. Р., против Определение № 402 от 06.07.2018 г., постановено по в.ч.гр.д. № 311/2018 г. на АС-Варна, с което е потвърдено протоколно определение от 13.04.2018 г. по гр. д. № 3409/2015 г. на ОС-Варна за спиране на производството по делото на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК до приключване на гр.д. № 3007/2018 г. на РС-Варна. В частната касационна жалба са заявени оплаквания за неправилност и необоснованост на обжалваното определение, като се иска отмяната му. Частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е допустима по смисъла на чл. 274, ал. 3 ГПК. Ответницата по касация Е. Д. К. е депозирала писмен отговор на жалбата, в който излага становище, че жалбата за неоснователна. По допустимостта на касационното обжалване: С решаващите си мотиви, въззивният съд е приел, че видно от доказателствата по гр.д. № 3409/2015 г. на ОС-Варна, гр.д. № 3007/2018 г. на РС-Варна е образувано по иск по чл. 124, ал. 1 ГПК на Е. Д. К. относно недвижим имот в [населено място], идентичен с процесния по гр.д. № 3409/2015 г. на ОС-Варна дарен имот, чието уважаване би направило невъзможно допълването на запазената част, в случай че бъде призната чрез намаляване на дарението и учредяването на съсобственост. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторите твърдят, че е налице хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК относно следните въпроси: 1. „Длъжен ли е решаващият съд да се съобрази с искането на страната /страните/, относно начина на възстановяване на запазена и част, а именно в пари или чрез намаляване на дарението и учредяване на съсобственост? Императивна или диспозитивна е нормата на чл.36 от ЗН?“; 2. „При наличието други лица, различни от ищците /в случая преживялата съпруга/, с право на запазена част, които не са предявили своите права за възстановяване на запазената им част, може ли да се допусне възстановяване на запазена част чрез намаляване на дарението и учредяване на съсобственост или съдът следва да оценява запазената част в пари?“; 3. „Факта на вписване на исковата молба за възстановяване на запазената част създава ли предимство за удовлетворяване на ищеца, с накърнена запазена част, от спорния недвижим имот, преди всички трети лица, които не са вписали искова претенция за същия имот или са вписали такава с по-късна дата? Какво е значението на вписването на исковата молба спрямо по-късно заведен установителен иск, с който се претендира придобиване на спорния имот по давност от трето за първоначалния спор лице и тази претенция е за период предхождащ периода на първоначалното вписване?“. Касационната инстанция намира, че от така формулираните правни въпроси,относим към приетото с решаващите мотиви на обжалваното въззивно определение,е тази част от същите, свързана със наличието на връзка на преюдициалност между двата спора,този по предявения установителен иск за собственост върху процесния имот,от третото лице К. П. Т. срещу Е. Д. К.,по което е образувано производството по гр.д.№3007/2018г. по описа на Районен съд Варна,ХХVІ състав/а не обратното както е прието с изложените мотиви на въззивното определение-по иск,предявен от Е. Д. К./, и предявения иск с правно основание член 30,ал.1 ЗН от ищците П. Д. К. и К. Д. С. срещу Е. Д. К.,по което производство по образуваното гр.д.№3409/2015г. по описа на Варненски окръжен съд,с постановеното определение на основание член.229 ал.1,т.4 ГПК е било спряно до приключване на горепосоченото гр.д.№3007/2018г. по описа на Варненски районен съд. При тези данни,свързани със заявените от страните претенции по двете горепосочени дела,касационният съд намира,че са налице предпоставките по член 280,ал.1,т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение по горепосочения правен въпрос. Основанието по член 229,ал.1,т.4 ГПК за спиране на делото е налице,когато в същия или в друг съд се разглежда дело,решението по което ще има значение за правилното решаване на спора.В тази хипотеза спирането се налага заради връзката на преюдициалност между делата,тъй като ще формира сила на пресъдено нещо относно право или правоотношение релевантно за признаването или отричането на спорното право,предмет на подлежащото на спиране дело. В случая,в настоящото производство,ищците са предявили претенция само на основание член 30,ал.1 ЗН,т.е това е самостоятелен иск,заявен съобразно признатото с нормата на член 30 ЗН субективно потестативно право на наследника със запазена част да претендира възстановяването й,когато тя е накърнена в резултат на извършени от наследодателя безвъзмездни действия,а именно с извършеното в полза на ответницата Е. Д. К. дарение по силата на нотариален акт №64/1993г.,на описания недвижим имот.В това исково производство съдът разглежда и се произнася само дали в резултат на тези разпоредителни действия от страна наследодателя,е накърнена запазената част на наследниците с право на такава запазена част и съответно в какъв размер следва да се възстанови тази запазена част за всеки от тях,чрез намаляване на извършеното дарение. Предвид изложеното,обжалваното определение е неправилно.Липсва връзка на обусловеност между делото с предмет иск по член 30 ,ал.1 ЗН и делото с предмет установителен иск за собственост по член 124,ал.1 ГПК,предявен от третото лице К. П. Т. срещу Е. К.-настоящ ответник. По тези съображения обжалваното определение и потвърденото с него определение на Варненски окръжен съд следва да бъдат отменени и делото да бъде върнато на Варненски окръжен съд за продължаване на съдопроизводствените действия по него. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение ОПРЕДЕЛИ: ДОПУСКА до касационно обжалване на определение № 402 от 06.07.2018 г., постановено по в.ч.гр.д. № 311/2018г. на Апелативен съд,гр.В.. ОТМЕНЯ определение №402/06.07.2018г. по в.ч.гр.д.№311/2018г. по описа на Варненски апелативен съд и потвърденото с него определение от 13.04.2018г. по гр.д.№3409/2015г. по описа на Варненски окръжен съд. ВРЪЩА делото на Варненски окръжен съд за продължаване на съдопроизводствените действия. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: