Р Е Ш Е Н И Е № 40 София,   26.01.2010 година В   ИМЕТО   НА   НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и първи януари две хиляди и десета година, в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ:        ТАНЯ МИТОВА ЧЛЕНОВЕ:                 ЕМИЛ ТОМОВ                                     ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ при участието на секретаря Росица Иванова, разгледа докладваното от съдия Владимир Йорданов гр.дело N 2747 /2008 г.: Производството е по чл.303,ал.1,т.1 от ГПК. Образувано е по молба на Л. Г. С. и Т. Г. Д. за отмяна на влязло в сила решение № 267 /11.04.2008 г. по гр.д. № 1601 /2006 г. на ВКС, І г.о., в частта му, с която е отменено решение на СОС, с което е допусната делба на втори етаж от западен близнак на двуетажна двуфамилна жилищна сграда в гр. К. и вместо това искът на молителките срещу Ц. П. И. и М. Л. И. за делба на този втори етаж е отхвърлен. В молбата се поддържа, че за да отхвърли иска за делба, ВКС е приел, че ответниците са придобили втория етаж с непрекъснато владение в продължение на 10 години, но след постановяване на решението молителките се снабдили с изходящ от „Г” АД документ за това, че от 1994 г. до 1996 г. Ц. И. е бил на работа в Русия съответно за период от шест месеца и после за една година, от това е видно, че Ц. И. не е бил в Р. България и следователно не е могъл да владее процесния втори етаж и в негова полза не е изтекла придобивна давност, а представеният документ е ново писмено доказателство, което не било известно на молителките при разглеждане на делото и е от съществено значение за правилното му решаване. В допълнителни молби уточняват, че късно узнали фактите за отсъствията на Ц. И. от страната и работата му в Русия, на първите две инстанции не се налагало да търсят и представят доказателства, опровергаващи твърденията за давностно владение, а едва след като се запознали със защитата на Ц. И. пред ВКС се наложило да потърсят писмени доказателства за това. Ц. И. и М. Л. И. оспорват молбата с твърдения, че е неоснователна, защото твърдението, че молителите късно научили, че вуйчо им Ц. И. е работил в Русия през посочените периоди, са неверни, защото твърдения за това се съдържат в свидетелските показания на майка им, отделно от това тези обстоятелства са без значение, защото ВКС е приел, че придобивната давност е започнала да тече през 1979 г. и съответно е изтекла през 1989 г. – преди 1994 г. и защото Ц. И. е живял на втория етаж със съпругата си М. И. и със синовете си, и всички заедно са упражнявали фактическата власт. Молбата за отмяна е допусната до разглеждане с определение от 10.10.2008 г. Настоящият състав я намира за неоснователна по следните съображения: Представеният с молбата документ е издаден от „Г” АД с негов изх. № от 23.05.2008 г. и удостоверява, че Ц. П. И. с посочен ЕГН е работил в „Г” АД на обекти в Русия от 26.04. 1994 г. до 26.10.1994 г. и от 02.06.1995 г. до 13.05.1996 г. Решението, чиято отмяна се иска, е постановено от ВКС на 11.04.2008 г. – преди датата в изходящия номер на документа, после е конституирана и съпругата му. Искът за делба е заведен от молителите срещу Ц. И. , който е техен вуйчо (брат на тяхната майка), те твърдят, че са придобили чрез сделка наследствените права на майка си, а Ц. И. е другият наследник на семейната къща. Твърденията на молителите, че се наложило да събират писмени доказателства за опровергаване на твърденията на Ц. И. за давностно владение едва след като се запознали със защитата на Ц. И. пред ВКС – Ц. И. и М. Л. И. са подали касационна жалба срещу въззивното решение, не са верни, защото още със становището си по иска (отговор на исковата молба) (л.14) на молителите Ц. И. е заявил, че е придобил втория етаж чрез давностно владение, упражнявано от него и от съпругата му, за което и за опровергаване на което са събирани доказателства и в двете инстанции по същество. Обстоятелството, че Ц. И. е работил в Русия също не е ново, то се съдържа в показанията на посочената от молителите като свидетел тяхна майка П в последното съдебно заседание на въззивния съд, проведено на 20.11.2006 г. Тя е заявила пред съда, че брат и Ц. И. и съпругата му М. са живели заедно в процесния имот, а когато майка и починала през 1994 г., брат и (Ц. Илиев) бил в Русия, където работил две години. ВКС е намерил наведените касационни основания за основателни и е разгледал възражението за придобивна давност по същество. ВКС е приел, че (стр.3, последния абзац и сл.) съделителите – съпрузи Ц. И. и М. Л. са придобили правото на собственост върху втория етаж от жилищната сграда със съответните идеални части от общите части на сградата с непрекъснато владение в продължение на 10 години още към 1999 г., когато е възникнала етажна собственост по отношение на жилищната сграда, като Ц. И. и съпругата му са извършили действия, с които са превърнали владението на втория етаж в самостоятелно и са отблъснали владението първоначално на П. И. (баща на Ц. И. и на П. И. ), а по-късно и на сестрата П. И. , като са владели за себе си и против нейната воля и са манифестирали пред нея волята си за изменение на основанието на владението си – че владеят само за себе си, както и пред съделителките Л. и Т. – дъщери на П. И. и последващи приобретателки, но само на първия етаж от жилищната сграда. От изложеното е видно, че : Твърдените обстоятелства не са новооткрити по смисъла на чл.303,ал.1,т.1 ГПК, а представеният документ е просто друго доказателство за установяваните по делото с гласни доказателства факти. Обстоятелствата не са от съществено значение за делото, защото ВКС е приел, че съпрузите Ц. И. и М. Л. И. са упражнявали владението съвместно. Представеното доказателство е с дата след постановяване на касационното решение, но то не е ново писмено доказателство по смисъла на чл.303,ал.1,т.1 ГПК, защото възпроизвежда съдържанието на съдържащи се у „Г” АД документи, съставени в периода 1994 г.- 1996 г., с които молителите са могли да се снабдят от момента на получаване на писменото становище на Ц. И. по тяхната искова молба, ако бяха положили дължимата грижа за това. Наведените в молбата обстоятелства, не са и спорни, както твърдят ответниците, оспорва се само правното значение, което им придават молителите – че щом Ц. И. е отсъствал, то и осъществяваното от съпругата му владение е без правно значение. ВКС обаче е приел обратното. Поради изложеното настоящият състав на съда намира, че нито една от предпоставките на чл.303,ал.1,т.1 ГПК не е осъществена и че молбата е неоснователна, както и искането на молителите за разноски. С оглед изхода от производството искането на Ц. И. и М. И. за присъждане на разноски е основателно за заплатените от тях за процесуално представителство 350 лева, удостоверени с представените два договора за процесуално представителство, в които е отразено заплащането на сумите 200 лева и 150 лева. Воден от горното настоящият състав на Върховния касационен съд, трето гражданско отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Л. Г. С. и Т. Г. Д. за отмяна на влязло в сила решение № 267 /11.04.2008 г. по гр.д. № 1601 /2006 г. на ВКС, І г.о. Осъжда Л. Г. С. и Т. Г. Д. да заплатят на Ц. П. И. и М. Л. И. сумата 350 лева за процесуално представителство. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.