Р Е Ш Е Н И Е № 419 гр. София, 02.11.2011г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на деветнадесети октомври две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : Лидия Стоянова ЧЛЕНОВЕ : Юрий Кръстев Елена Авдева при секретар К.Павлова и в присъствието на прокурора А.Лаков изслуша докладваното от съдията Е.Авдева наказателно дело № 2174 /2011 г. Производството по делото е образувано на основание чл.424, ал.1 от НПК по искане на осъдения Р.Н.Й. за възобновяване на чнхд № 478/2011 г. по описа на районния съд в гр. Добрич. В искането се сочи, че съдът при групиране на наложените наказания е приложил разпоредбата на чл. 24 от НК и е увеличил определената санкция до несправедлив размер, несъобразен с обществената опасност на деянията и тежкото семейно и материално положение на осъдения. С тези аргументи , повторени в писмени бележки, Р.Н.Й. настоява да бъде намален общият срок на лишаване от свобода. Защитникът на Р. Й. пледира за уважаване на искането. Прокурорът оспорва изразената от осъдения претенция с обобщението, че е неоснователна. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличие на основания за възобновяване,установи следното : Добричкият районен съд с протоколно определение № 14 от 28.03.2011 г. по чнд № 478/2011 г. на основание чл.25,ал.1 във връзка с чл.23,ал.1 от НК групирал наказанията, наложени на Р.Н.Й. с петнадесет отделни влезли в сила присъда. Това определение влязло в сила на 24.03.2011 г.и не е проверявано по касационен ред. Искането за неговата ревизия е направено в законния шестмесечен срок от процесуалнолегитимирана страна и е допустимо. Разгледано по същество е основателно. Районният съд формирал три съвкупности. Предмет на искането за възобновяване е третата от тях в частта й , с която най-тежкото наказание от четири години лишаване от свобода е увеличено с една година и шест месеца до пет години и шест месеца. В тази група съдът поставил наказанията по нохд № 428/2009 г. на ОС- Добрич, нохд № 2443/2009 г. на РС-Добрич, нохд № 299/2009 г. на РС – гр.Г.Т., нохд № 2279/2010 г. на РС-Добрич и нохд № 2633/2010 г. на РС-Добрич. За да обоснове необходимостта от увеличаване на най-тежкото наказание съдът се позовал на престоя на подсъдимия в затвора за тежки престъпления , на краткия период на извършване на деянията /две от тях в един ден/ , и многообразието от квалифициращи признаци , с които свързал високата степен на обществената им опасност. Съдът коректно посочил и смекчаващите отговорността обстоятелства – признанието на извършените деяния, което послужило делата до приключват със споразумения или при условията на съкратено съдебно следствие. Този комплексен подход при определяне на необходимостта от увеличаване на наказанието при наличие на съвкупност от престъпления е принципно верен , но конкретното му приложение е довело до явно несправедлив резултат. Районният съд е надценил тежестта на отегчаващите отговорността на подсъдимия обстоятелства и пренебрегнал значението на реалните вреди, които също са фактор за определяне на обществената опасност на деянията. Данните от свидетелството за съдимост на осъдения показват , че най-тежкото наказание е наложено за престъпление, което, макар по независещи от дееца причини , е останало във фазата на опита. Същото се отнася и до престъплението , предмет на разглеждане по нохд № 2443/2009 г. на РС-Добрич. Останалите наказания са за кражби с предмет 41 лева / нохд № 299/2009 г. на РС- Г.Т., 187 лева /нохд № 2279/2010 г. на РС –гр.Добрич/ и 898 лв. по нохд 2633 /2010 г. Всички санкции са индивидуализилани при условията на чл. 55 или 58 а от НК, което е индиция не само за процесуално поведение , но и за степен на обществена опасност на дееца , свързана с критичност към стореното. Цялостният преглед на престъпната дейност, включена в разглежданата съвкупност, не показва необходимост от свръхреспект на базата на чл. 24 от НК , тъй като наложеното най-тежко наказание – четири години лишаване от свобода, притежава достатъчен превъзпитателен и предупредителен потенциал за постигане на целите на чл.36 от НК.Ето защо, според настоящия съдебен състав, е налице съществено нарушение по смисъла на чл. 348, ал.1, т.1 от НПК , което предпоставя ,съгласно чл. 422 , ал.1, т.5 от НПК, възобновяване на чнд № 478/2011 г. на Добричкия районен съд. Постановеното по него протоколно определение подлежи на изменение на основание чл. 425, ал.1 ,т.3 от НПК, тъй като основанието за това е в полза на осъдения. Налага се да се отбележи, макар и извън обхвата на искането, че Добричкият районен съд /на стр.98 от досието на делото / неправилно е приел, че въпросът за предходното групиране на наказанията на осъдения не подлежи на преразглеждане. На практика той е направил точно това – преразгледал е общата престъпна дейност на осъдения, но бланкетно се е съгласил с мотивите за предходно групиране за част от наказанията. Независимо от съвпадението на част от правните изводи, съдът е длъжен да изложи мотиви за всяка от създадените съвкупности след като е бил сезиран с нови осъждания . Водим от горното и на основание чл.425,ал.1, т.3 във връзка с чл.422,ал.1,т.5 и чл.348, ал.1 ,т.1 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И : ИЗМЕНЯВА по реда на възобновяването определение № 14/28.03.2011 г.по чнд № 478/2011 г. на Добричкия районен съд, като отменява увеличаването с една година и шест месеца на основание чл.24 от НК на общото наказание, наложено на Р. Н. Й. по реда на чл. 25 и чл. 23 от НК съгласно присъди по нохд №№ 428/2009 г. на ОС-Добрич, 2443/2009 г. на РС –гр.Добрич, 299/2009 г.на РС- Г.Тошево , 2279/2010 г. на РС-Добрич и 2633/2010 на РС-Добрич в размер на четири години лишаване от свобода. Решението не подлежи на обжалване ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.