4 Р Е Ш Е Н И Е № 328 СОФИЯ, 09.01.2013 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в публично заседание на двадесет и пети септември две хиляди и дванадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЖАНИН СИЛДАРЕВА ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА БОНКА ДЕЧЕВА при секретаря Даниела Никова изслуша докладваното от съдията Д. Ценева гражданско дело № 756/2011 година и за да се произнесе, взе предвид : Производството е по чл. 290 ГПК. С решение № 476 от 15.04.2011 г. по гр.д. № 209/2011 г. на Варненския окръжен съд е обезсилено решение № 3923 от 24.11.2010 г. по гр.д. № 12906/09 г. на Варненския районен съд и е прекратено производството по делото по предявените от П. Н. Д. против [фирма]- [населено място], А. Н. Н. и Е. И. Н. искове с правно основание чл. 108 ЗС за предаване владението върху 477 кв.м от ПИ с идентифатор 10135.3513.611, находящ се в [населено място], м.”Ш.”, включен в УПИ ІХ- .., в кв.2 по плана на 26-ти микрорайон на [населено място], при граници на претендираната част: ПИ № 532, улица по регулация и останалата част от УПИ ІХ- .... В срока по чл. 283 ГПК против въззивното решение е подадена касационна жалба от П. Н. Д. чрез неговия пълномощник адв. П. В.. Изложени са доводи за неправилност на решението поради нарушение на съдопроизводствените правила и на материалния закон. В писмено отговор ответниците по касация [фирма] със седалище [населено място], представлявано от управителя А. Н. Н., и А. Н. Н. и Е. И. Н. като физически лица изразяват становище, че жалбата е неоснователна. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като извърши проверка на обжалваното въззивно решение във връзка с изложените в касационната жалба доводи и становищата на страните, приема следното: Въззивният съд е приел за установено от фактическа страна, че с нотариален акт № 118, т.І, нот. дело № 603/2001 г. ищецът П. Н. Д. е признат за собственик по наследство и възстановяване на собственост на празно място с площ 1550 кв.м, находящо се в [населено място], представляващо неурегулиран поземлен имот № 488, бивш имот пл.№ 4379 в кв. 2 по плана на 26-ти микрорайон, при граници: имот пл.№ 444 и от три страни- имот на “И.”, който е бил предмет на отчуждаване през 1970 г. по реда на ЗПИНМ за разширение на площадката на складовата база на ДП “П.”. Правото на собственост е възстановено с решение по гр.д. № 212А/93 г. на Варненския окръжен съд на П. Д. в лично качеството и в качеството му на наследник на неговия баща Н. Д.. През 2001 г. е било одобрено попълването на кадастралния план на 26- ти микрорайон с възстановения имот, който е заснет с пл.№ 488. Със заповед № Г-176 от 27.10. 2003 г. на зам. кмета на [община] е бил одобрен проект за застрояване и регулация за кв. 2, включващ няколко УПИ, в това число и УПИ ХІІ- .. и УПИ - ХІ .... Не е било спорно по делото, че имот пл.№ 532 е идентичен с възстановения на ищеца имот пл.№ 488, б. имот пл.№ 4379, а имот пл.№ 444 - с б. имот 4378 с площ 990 кв.м, който ответниците - физически лица са закупили през 2003 г. от Х. Р. Х., а през 2007 г. са продали на дружеството- ответник [фирма]. С решение по адм.д. № 327/2004 г. Заповед № Г- 176 от 27.10.2003 г. на зам. кмета на [община] за одобряване на плана за регулация и застрояване е отменена само в частта относно УПИ ХІІ - ... Решението е влязло в сила на 18.08.2007 г. Със заповед № 64 от 15.11.2007 г. на зам. кмета на [община], издадена на основание чл. 16 ЗУТ и въз основа на заповед № Г- 176 / 27.10.2003 г. ПИ № 444, б. № 4378 , е урегулиран в УПИ ІХ-... с площ 873 кв.м. Установено е, че в границите му са включени 477 кв.м от ПИ № 532. В одобрената през 2008 г. кадастрална карта имотът на ищеца е отразен като ПИ № 10135.3513.54 с площ 1073 кв.м, а този на ответниците- като ПИ № 10135.3513.611 с площ 853 кв.м. По този начин спорната част от 477 кв.м от имота на ищеца е записана в регистъра към плана като собственост на ответниците. Въз основа на така установените факти по делото въззивният съд е приел, че е налице грешка в кадастралния план и преди да бъде проведено производство по чл. 53, ал.2 ЗКИР за поправка на кадастралната основа чрез привеждане на регулационната линия между УПИ ІХ-.. и ПИ 523=48864379=54 в съответствие с имотните граници, включително и преди провеждане на процедура по урегулиране на имота на ищеца, предявеният от него ревандикационен иск е недопустим. Позовал се е на разпоредбата на чл. 14, ал.5 ЗУТ, съгласно която в урегулираните с подробен устройствен план поземлени имоти регулационните линии по този план са граници на имотите. Въззивното решение е допуснато до касационно обжалване по въпроса дали успешното провеждане на иск по чл. 53, ал.2 ЗКИР е предпоставка за предявяване на иск по чл. 108 ЗС. По този въпрос настоящият състав приема следното: Искът по чл. 53, ал.2 ЗКИР има за предмет установяване точното местоположение на имотната граница между два съседни имота, която не е била заснета или е била неправилно заснета в действащия кадастрален или регулационен план, въз основа на който е била одобрена кадастралната карта. Съдебното решение, с което този иск се уважава, е основание за изменение на одобрените кадастрална карта и кадастрални регистри. Този иск е аналогичен на иска по чл. 32, ал.2 З./ отм./ При действието на З./ отм./ необходимостта точната имотна граница да бъде установена с влязло в сила решение по чл. 32, ал.2 , преди предявяване на иска по чл. 108 ЗС, се свързваше с обстоятелството, че по силата на застроителния и дворищнорегулационния план, собствеността върху имота, за който е отреден парцел, се трансформираше в право на собственост върху парцела, като собственикът на парцела придобиваше от влизане в сила на дворищнорегулационния план и собствеността върху придаваемите към него части от съседни имоти. Затова собственикът на имот, част от който е включена в границите на съседен парцел, не можеше да защити правото си на собственост директно с иск по чл. 108 ЗС, преди да проведе иска по чл. 32, ал.2 З./ отм./ и процедурата по изменение на регулационния план. За разлика от одобрените по реда на З./ отм./ дворищнорегулационни планове, плановете за регулация и застрояване, одобрени след влизане в сила на ЗУТ, нямат пряко отчуждително действие, с изключение на плана по чл. 16, ал.1 ЗУТ, по силата на който от момента на влизането му в сила общината придобива необходимите й площи за изграждане на обектите на социалната инфраструктура - публична общинска собственост. При действието на ЗУТ правилото е, че урегулирането на поземлените имоти става съобразно имотните им граници, т.е. не се извършва разместване на правото на собственост. Законът допуска и урегулирането на имотите с граници, различни от кадастралните, при което части от един имот се включват в границите на съседен УПИ, само по споразумение на собствениците на двата имота / извън хипотезата на чл. 16, ал.1 ЗУТ/ . Поради това когато установените с плана за регулация и застрояване вътрешни регулационни линии на УПИ не съвпадат с кадастралните граници на урегулираните имоти, лицата, чието право на собственост е засегнато, могат да защитят правата си с иск по чл. 108 ЗС, без преди това да провеждат административна процедура по изменение на подробния устройствен план. В случая спорът между страните не е породен от невярно отразяване в кадастралния план на имотната граница между ПИ № 532 и 444 – видно от приложените на л. 7, 19 и 21 от първоинстанционното дело, тя е нанесена и в уточняващата си молба от 14.12.2009 г. ищецът изрично е заявил, че не твърди да е налице непълнота или грешка в кадастралната основа. Спорът между страните е породен от това, че с плана за регулация и застрояване, одобрен със заповед № Г- 176 от 27.10.2003 г. / преди одобряване на кадастралната карта/ 477 кв.м от неговия имот № 532 са включени в границите на УПИ ІХ - 444, без да е провеждана процедура по уреждане на регулационни сметки. Предвид изложеното по- горе във връзка с действието на плановете за застрояване и регулация, одобрени по реда на ЗУТ, искът по чл. 108 ЗС за тази част не е недопустим. Като е приел обратното, въззивният съд е постановил неправилен съдебен акт, който следва да бъде отменен, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав, който следва да се произнесе по съществото на спора. Водим от гореизложеното съдът Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 476 от 15.04.2011 г. по гр.д. № 209/2011 г. на Варненския окръжен съд. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: