О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 158 София 27.02.2012г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК,ІV г.о.в закрито заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА БОЯН ЦОНЕВ при секретаря.......................... и в присъствието на прокурора.................... като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева ч.гр.дело № 631 по описа за 2011 год.за да се произнесе,взе предвид следното: Производството е по реда на чл.274 ал.3 ГПК. Образувано е по касационна частна жалба на И. К. Д. чрез адв.Д. В. срещу определение № 446 от 26.07.11г. по в.ч.гр.дело № 498/11г.на Окръжен съд – Добрич,с което е потвърдено определение № 282 от 27.05.11г.по гр.дело № 2611/11г.на Районен съд-Добрич за прекратяване на делото. В приложеното изложение се сочи като основание за допустимост на касационното обжалване визираното в чл.280 ал.1 т.3 ГПК – съдът се е произнесъл по материалноправни и процесуални правни въпроси,които са от значение за точното прилагане на закона,както и за развитие на правото. Правят се доводи за съществени нарушения на съдопроизводствените правила и се иска отмяна на определението. Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като прецени данните по делото, приема следното: Частната жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 ГПК от легитимирана страна в процеса. По посочените от жалбоподателя правни въпроси няма утвърдена практика ,поради което настоящият съдебен състав счита,че са налице основанията на чл.280 ал.1 т.3 ГПК за допускане на касационното обжалване. С обжалваното определение въззивният съд е приел,че предявените от И. К. Д. от [населено място] против [фирма]- [населено място] и ЧСИ Л. Т. искове за признаване за установено по отношение на ответниците,че изп.дело № по описа на ЧСИ Л. Т. е прекратено на 14.09.08г.по силата на закона поради бездействие на взискателя [фирма] през периода от 14.09.2006г.до 14.09.2008г .и се иска обезсилване на всички изпълнителни действия по цитираното изп.дело дело след 14.09.08г.,са недопустими.Изложени са съображения,че с първия иск се иска установяване на факт,който според процесуалния закон/ГПК/ не може да бъде самостоятелен предмет на установителен иск.По отношение на исковете за обезсилване на изпълнителните действия съдът е приел,че тъй като са предявени като акцесорни, недопустимостта на главния иск обуславя и тяхната недопустимост,а освен това в закона не е предвиден нарочен иск по съдебен ред да се иска обезсилване на извършени изпълнителни действия. По поставените от жалбоподателя въпроси съставът на ІV г.о.на ВКС намира следното:Въпросът допустимо ли е подмяна на искането на страната за установяване на едно правоотношение с необходимото за това установяване на юридически факт не е от значение за изхода на спора,тъй като преценката на въззивния съд,че предмет на исковете,с които се признаване за установено по отношение на ответниците,че изп.дело е прекратено по силата на закона поради бездействие на взискателя,са такива с предмет установяване на факт,е правилна,т.е.съдът не е извършил подмяна в искането на страната. В отговор на втория въпрос допустимо ли е по исков път да се установява недопустимост на изпълнителни действия,извършени след настъпило по силата на закона прекратяване на изпълнителното дело чрез перемция настоящият състав счита,че това не е допустимо.С приемането на новия ГПК правото на длъжника да предизвика съдебен контрол значително се ограничава.Поначало защитата на длъжника срещу принудителното изпълнение е чрез отрицателен установителен иск – чл.439 ал.1 ГПК.Всъщност чрез този иск той оспорва вземането и оттам материалноправната незаконосъобразност на изпълнението.Чрез възможността по чл.439 ГПК длъжникът може да установява само факти,възникнали след приключване на съдебното дирене в производството,по което е издадено изпълнително основание,от които факти длъжникът черпи права,изключващи изпълняемото право/погасяване правото на принудително изпълнение поради изтекла давност,плащане,прихващане и др./ Настоящата хипотеза не е такава.С неизвършването на изпълнителни действия по искане на взискателя за определен срок законодателят презумира отпадане на интереса му от търсеното изпълнение,предвид което и с чл.433 ал.1 т.8 ГПК се приема прекратяване на изпълнителното производство по силата на закона,като актът на съдебния изпълнител има единствено констативно значение.Това прекратяване обаче не означава отпадане на материалното притезание на взискателя,поради което няма пречка изпълнителното производство да бъде възобновено. По въпросите следва ли да се обезсилят изпълнителни действия,извършени след настъпило по силата на закона перемиране на изпълнителното дело и следва ли исковете за обезсилване на изпълнителни действия да се квалифицират като конститутивни или установителни настоящият състав приема,че няма процесуален ред за предявяване на искове за обезсилване на изпълнителните действия, постановени след настъпване на т.н.”перемция”. По основателността на частната жалба : С оглед отговорите на поставените въпроси касационната частна жалба е неоснователна.Законосъобразен е изводът на окръжния съд за недопустимост на предявените искове,поради което правилно производството е прекратено. По изложените съображения настоящият състав на ІV г.о. на ВКС намира,че което обжалваното определение следва да бъде оставено в сила. Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о. О П Р Е Д Е Л И : ОСТАВЯ В СИЛА определение № 446 от 26.07.11г.,постановено по ч.гр.дело № 498/11г.на Окръжен съд – Добрич за прекратяване на производството. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.