Р        Е        Ш       Е       Н       И        Е                                                           № 334                                        София, 02 юли  2010 година                                           В   И М Е Т О    Н А     Н А Р О Д А               Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в съдебно заседание на трети юни две хиляди и десета година, в състав:                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Ангелов                                                            ЧЛЕНОВЕ: Фиданка Пенева                                                                                Севдалин Мавров   при секретар Ив. Илиева и с участието на прокурор от ВКП – Р. Карагогов изслуша докладваното от съдията Ф. Пенева наказателно дело № 314/2010 г.   Касационното производство е образувано по протест на прокурор при Окръжна прокуратура – Шумен срещу нова присъда № 9/19.04.2010 година, постановена по в н о х д № 171/2010 година от Шуменския окръжен съд. Въведено е касационното основание по чл. 348 ал. 1, т. 1 НПК – допуснато нарушение на закона. От съдържанието на протеста се извежда друго касационно основание – това по чл. 348 ал. 1, т. 2 НПК за допуснато съществено процесуално нарушение, тъй като всички възражения на протестиращия прокурор са с позоваване на неправилно приложение на процесуалния закон. Основното възражение е, че въззивният съд в нарушение на чл. 334, т. 4 НПК във вр. с чл. 24 ал. 4, т. 1 НПК, вместо да прекрати наказателното производство, поради липса на тъжба го продължил с постановяване на оправдателна присъда. Направено е искане за отмяна на тази присъда и връщане на делото за ново разглеждане. Пред касационната инстанция прокурорът от ВКП поддържа протеста по коригираното касационно основание за допуснато процесуално нарушение. Подсъдимият Н. П. , редовно призован, не се явява и не изпраща своя упълномощен з. , адвокат Г от АК-Шумен, също редовно призован за съдебното заседание пред третата инстанция. Защитникът е депозирал писмено възражение срещу протеста, с което поддържа тезата, че с оправдаването на подсъдимия в максимална степен на защитени правата му, както в наказателния процес, така и от последиците от оправдаването след приключване на процеса. Възразява срещу протеста, но приема че настъпилата законодателна промяна е по-благоприятна по смисъла на чл. 2 ал. 2 НК. Върховният касационен съд, за да се произнесе, съобрази следното:   Протестът е основателен.   С присъда № 308/10.03.2010 година по н о х д № 21/2010 година, състав на Шуменския районен съд е признал подсъдимия Н за виновен в престъпление по чл. 216 ал. 4 във вр с ал. 1 НК и на основание чл. 78а ал. 1 от НК го освободил от наказателна отговорност и му наложил административно наказание глоба, в размер на 500 лева. Осъдил го да плати разноските по делото. С въззивна жалба от подсъдимия, основана на искането за приложение на чл. 9 ал. 2 НК, тъй като случаят поради своята малозначителност не съставлява престъпление, е поискано от втората инстанция да отмени тази присъда и да постанови оправдаването му по цитираното обвинение. В съдебното заседание пред въззивния съд, проведено на 19.04.2010 година, защитата на подсъдимия поддържала тази жалба. С оглед влизането в сила на 10.04.2010 г. на ЗИДНК /обн. ДВ бр. 26/6.04.2010 г./ изрично пледирал, че в случая не са налице предпоставки за приложение на чл. 287 ал. 5 НПК. Прокурорът дал заключение за неоснователност и потвърждаване на първоинстанционната присъда, като по поставения процесуален въпрос от защитата, не взел отношение. С нова присъда № 9/19.04.2010 година, въззивният съд уважил жалбата и приел, че случаят е малозначителен по смисъла на чл. 9 ал. 2 НК. Поради това оправдал подсъдимия П. При проверката по делото, по процесуалните възражения, настоящият състав намира, че те са основателни поради следното: Наказателното производство от общ характер, в съдебната му фаза е образувано по обвинителен акт срещу ответника на протеста – Н. Х. П., за престъпление по чл. 216 ал. 4 във вр. с ал. 1 от НК, внесен в Шуменския районен съд на 7.01.2010 година, преди влизането в сила на 10.04.2010 година на ЗИДНК обнародван в ДВ бр. 26/2010 година. С този закон бе изменен чл. 218в НК, като в чл. 218в ал. 1, т. 1 НК се предвиди, че и за престъпления по чл. 216 ал. 4 НК, когато предмет на престъплението е частно имущество, наказателното преследване се възбужда по тъжба на пострадалия. Съгласно чл. 287, ал. 5 от НПК, когато на съдебното следствие прокурорът или частният обвинител установи , че престъплението се преследва по тъжба на пострадалия, и наказателното производство е образувано преди изтичане на срока по чл. 81 ал. 3, прокурорът на основание чл. 48 или частният обвинител може да поиска съдът да се произнесе с присъда и за престъплението, което се преследва по тъжба на пострадалия. В конкретния случай прокурорът не е направил такова искане, поради липса на основанието по чл. 48 НПК, а пострадалият от престъплението, които е подал сигнал в полицията, не се е конституирал като частен обвинител. Този текст /чл. 287 ал. 5 НПК/ има предвид само изменение на обвинението, а не и прекратяване на наказателното производство. Последното може да се прекрати само при условията на чл. 334 ал. 1, т. 4, след отмяна на първоинстанционната присъда, в случаите на чл. 24 ал. 1, т. 2 – 8 и 10 и ал. 4 НПК. Въззивният съд, в конкретния случай е бил длъжен да прекрати производството вместо да го приключи с присъда /макар и оправдателна с приложението на чл. 9 ал. 2 НК/ и като не го е сторил е допуснал съществено процесуално нарушение. След като цитираната законодателна промяна е влязла в сила по време на висящ процес пред втората инстанция е безпредметно да се обсъждат хипотезите и възможностите, които произтичат от чл. 287 ал. 5 НПК, тъй като изменението на обвинението е преклудирано с приключването на съдебното следствие пред първата инстанция. Във втората инстанция, при настъпване на промяна, която се явява по благоприятна за подсъдимия, следва да намери приложение чл. 2 ал. 2 НК и съдът, следва да приложи по-благоприятния закон. Безспорно е в доктрината и в практиката, че когато едно престъпление преследвано като такова от общ характер, добие статут на такова което се преследва по реда на частното обвинение, второто е по-благоприятно за дееца. В случая обстоятелството, че въззивният съд е приел, че деянието не е престъпление с приложението на чл. 9 ал. 2 НК не може да санира пропуснатото неизпълнение на задължението за прекратяване на наказателното производство. След като пострадалият от престъплението не се е конституирал като с. в процеса, от съда не може да се изисква да му разяснява процесуалните права, както изисква чл. 15 ал. 2 - 4 НПК. На л. 6 от производството пред първата инстанция е приложено разпореждането на съдията - докладчик, в което изрично е разпоредено да се връчи на пострадалия от престъплението – св. Т, с указания за правото му да се конституира като граждански ищец и частен обвинител. Връчването е сторено лично на 17.02.2010 година. Освен това, по делото е изяснено, че пострадалият от престъплението е собственикът на превозното средство, но не е участвал в инкриминирания инцидент и не е присъствал на него. Той и наетият от него шофьор са сезирали органите на МВР единствено по съображения, че така могат да получат протокол, който да представят пред застрахователя. При това положение, не може да се претендира липса на активност от с. на съда при разясняване правата на страните, в хипотезата на изменение на обвинението. Поради изложеното, настоящата инстанция от една с. намира, че от предходната инстанция е допуснала съществени процесуални нарушения и затова има правно основание за касационна отмяна на въззивния съдебен акт, а от друга, че ВКС има правомощие съгласно чл. 354 ал.1, т 2 НК да прекрати наказателното производство образувано срещу подсъдимия Н. Х. П. за престъпление по чл. 216 ал. 4, във вр. с ал. 1 НК. Водим от горното и на основание чл. 354 ал. 1, т. 2 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение     Р Е Ш И :     ОТМЕНЯВА нова присъда № 9/19.04.2010 година, постановена по в н о х д № 171/2010 година, по описа на Шуменския окръжен съд и ПРЕКРАТЯВА наказателното производство водено срещу Н. Х. П. за престъпление по чл. 216 ал. 4, във вр. с ал. 1 НК.   Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.           ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: