Р Е Ш Е Н И Е № 185 гр. София, 10.12.2014 год. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в публичното заседание на двадесет и трети октомври две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА КОСТАДИНКА НЕДКОВА при участието на секретаря Красимира Атанасова, като разгледа докладваното от съдия Костадинка Недкова т. дело N 3199 по описа за 2013г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Б. П. България”” АД, София, срещу решение № 455 от 11.03.2013г. по в.т.д. № 2381/2012г. на Софийски апелативен съд, в частта, в която са обезсилени решение № 73/ 03.11.2011г. и постановеното по реда на чл.247 ГПК решение № 32/ 28.03.2012г. по гр.д. № 70/2011г. на Окръжен съд - Перник, по предявените от касатора по реда на чл.694 ТЗ положителни установителни искове за съществуване на конкретно посочени обезпечения /ипотека и особени залози/ в полза на банката, по договор за банков кредит и анексите към него, и е прекратено производството по първоинстанционното дело. В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост. Ответникът, [фирма], счита, че не са налице предпоставките за допускане на касационния контрол по съображения, подробно изложени в представения от него отговор. С определение № 395/ 22.05.2014г. по настоящото дело е допуснат, на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК, касационен контрол на въззивното решение в обжалваната част за произнасяне по въпроса: „Може ли самостоятелен предмет на иска по чл.694 ТЗ да бъде съществуването на обезпечение на прието в производството по несъстоятелност вземане, когато с определението по чл.692, ал.4 ТЗ, вземане, предявено от кредитора като обезпечено, е прието от съда по несъстоятелността като необезпечено, или кредиторът следва да осъществи защитата си по общия исков ред - по реда на чл.124, ал.1 ГПК?”. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид оплакванията в жалбата и доводите на страните, с оглед правомощията си по чл.293 ГПК, приема следното: За да обезсили, като недопустими, първоинстанционните решения, с които окръжният съд се е произнесъл по предявени от касатора по реда на чл.694 ТЗ искове за установяване съществуването на обезпечения /ипотека и особени залози/ на приети в производството по несъстоятелност вземания на кредитора - ищец по договор за банков кредит /главница и лихви/, въззивният съд е приел, че предмет на специалния иск по чл.694 ТЗ може да бъде единствено установяване съществуването на неприето вземане или несъществуването на прието такова, но не и на обезпечително правоотношение. Позовавайки се на буквално тълкуване на разпоредбите на чл.694 ТЗ, и на липса на предпоставки за прилагане на правилата за аналогия на закона или за извършване на разширително тълкуване на посочените текстове от закона, решаващият състав е отрекъл възможността предмет на иска по чл.694 ТЗ да може да бъде самото обезпечение на прието, респ. неприето в производството по несъстоятелност вземане, освен в хипотеза, когато вземането също е предмет на иска по чл.694 ТЗ, наред с обезпечението. Въз основа на това разбиране е направен извод, че защитата на кредитор с прието в производството по несъстоятелност вземане, на който не са приети единствено предявените към вземането обезпечения, не е по реда на чл.694 ТЗ, а чрез предявяване по общия исков ред на иск по чл. 124, ал.1 ГПК за установяване съществуване / несъществуване на обезпечително право, ако е налице правен интерес от това, какъвто иск не е предявен от ищеца - настоящ касатор. На плоскостта на горните съображения, въззивната инстанция е обосновала и липсата на активна процесуална легитимация на кредитора по предявения по реда на чл.694 ТЗ иск за установяване съществуване на обезпеченията, учредени от длъжника с открито производство по несъстоятелност за гарантиране вземанията на банката по договор за банков кредит и анексите към него. По релевирания правен въпрос: За постигане на основната цел по чл.607, ал.1 ТЗ - справедливо удовлетворяване на кредиторите, в производството по несъстоятелност се извършва установяване на качеството им на кредитори на несъстоятелността, както и на техните обезпечения / привилегии, от значение за поредността на удовлетворяване на кредиторите по чл.722, ал.1 ТЗ, по процедурата на Глава четиридесет и трета „Предявяване на вземанията” на ТЗ. Тя обхваща: /1/ предявяване на вземанията от кредиторите пред съда по несъстоятелността /с изключение на подлежащите на служебно вписване вземания по чл.687 ТЗ/; /2/ включването им в списъците, изготвени от синдика /на приетите предявени, на неприетите предявени и на служебно вписаните вземания/; /3/ възможност за оспорване на списъците чрез възражение от кредитор и/или длъжника в производството по чл.692, ал.2 и ал.3 ТЗ пред съда по несъстоятелността и /4/ постановяване на определение по чл.692 ал.1 и/или ал.4 ТЗ от съда по несъстоятелността за одобряване на списъците на приетите и служебно вписаните вземания след съответна промяна при уважаване на възражение по чл.690, ал.1 ТЗ. В случай на развило се и приключило производство по чл.692, ал.2 и ал.3 ТЗ по възражение по чл.690, ал.1 ТЗ, спорът относно вземането, съответно неговото обезпечение / привилегия, предмет на възражението, може да бъде продължен от участвалия в него длъжник / кредитор, за който резултатът от определението по чл.692, ал.4 ТЗ е негативен, чрез предявяване на установителен иск по чл.694 ТЗ в преклузивния седмодневен срок от обявяване на определението на съда по несъстоятелността по чл.692, ал.4 ТЗ в търговския регистър. Специалният установителен иск по чл.694 ТЗ е обусловен от развилия се спор относно вземане /основание, размер, обезпечение, привилегия/ на кредитор в производството по несъстоятелност по реда на чл.692, ал.2 и ал.3 ТЗ, като целта на исковото производство е окончателно разрешаване на спора по отношение на всички участници в производството по несъстоятелност с оглед нуждите на същото. Ето защо, на основание чл.694, ал.4 ТЗ, субективните предели на силата на пресъдено нещо на влязлото в сила решение се разпростират върху длъжника, синдика и всички кредитори в производството по несъстоятелност. От изложеното следва, че предметът на исковото производство по чл.694 ТЗ съвпада с този на производството по възраженията по чл.692, ал.2 и ал.3 ТЗ по делото по несъстоятелност, поради което, това което може да бъде предмет на възражението по чл.690, ал.1 ТЗ, може да бъде и предмет на установителния иск по чл.694 ТЗ. При предявяване на вземането си кредиторът следва да посочи и неговата привилегия / обезпечение /чл.685, ал.2 ТЗ/, съответно синдикът, съгласно чл.686, ал.1 ТЗ, отбелязва в списъка на приетите вземания не само вземането на кредитора по основание и размер, но и привилегията / обезпечението му, чието установяване е релевантно за поредността на удовлетворяване на кредитора по чл.722, ал.1 ТЗ. Следователно, обезпеченията и привилегиите могат да бъдат самостоятелен предмет на възражението по чл.690, ал.1 ТЗ, което се подава именно срещу изготвените от синдика списъци и по което съдът по несъстоятелността се произнася с определение по чл.692, ал.4 ТЗ, а от там същите могат да бъдат и предмет на иска по чл.694 ТЗ вкл. в хипотеза, когато не се оспорва съществуването на вземането, а само неговото обезпечение / привилегия. Възможността да се оспори по съдебен ред само обезпечението / привилегията на вземането на кредитор е посочена изрично в разпоредбите на чл.726, ал.1 и ал.2 ТЗ, съгласно които за оспорено по съдебен ред вземане се заделя съответната сума в сметката за разпределение, а когато е оспорено само обезпечението или привилегията, вземането се включва като необезпечено до разрешаване на спора, като в сметката за разпределение се заделя сумата, която кредиторът би получил за обезпечено вземане. По смисъла на чл.726, ал.2 ТЗ под „съдебен ред” се има предвид производството по специалния установителния иск по чл.694 ТЗ относно обезпечението / привилегията на вземането с оглед обусловеността и обслужващата роля на този иск от и спрямо производството по несъстоятелност, очертана по-горе. Извън искът по чл.694 ТЗ, установителен иск за обезпечение / привилегия на вземане на кредитор не може да бъде предявяван по общия ред на чл.124 ГПК, с оглед забраната на чл.637, ал.6 ТЗ. Искът по чл.124, ал.1 ГПК, за разлика от иска по чл.694 ТЗ, не може да отговори и на нуждите на производството по несъстоятелност, тъй като силата на пресъдено нещо на постановеното по него решение се разпростира единствено върху страните в исковото производство, поради което разрешението на спора не може да се противопостави на останалите кредитори на несъстоятелността. Да се приеме, че след приключило производство по възраженията в производството по несъстоятелност е допустимо да се предяви по всяко време установителен иск по чл.124 ГПК за съществуване / несъществуване на обезпечение / привилегия на вземане на кредитор на несъстоятелността, означава да се допусне заобикаляне на краткия преклузивен срок по чл.694, ал.1 ТЗ, явяващ се абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на специалния иск по чл.694 ТЗ. Установяването на преклузивния срок за предявяване на иск по реда на чл.694 ТЗ е продиктувано от необходимостта от бързо разрешаване на спора, свързан и обслужващ производството по несъстоятелност относно установяване вземането и поредността на удовлетворяване на кредитора. С оглед изложеното, настоящият състав дава следния отговор на поставения правен въпрос: Самостоятелен предмет на предявения по реда на чл.694 ТЗ специален установителен иск може да бъде съществуването на обезпечение на прието в производството по несъстоятелност вземане, когато с определението по чл.692, ал.4 ТЗ, вземане, предявено от кредитора като обезпечено, е прието от съда по несъстоятелността като необезпечено, като кредиторът не може да осъществи защитата си чрез установителен иск по чл.124, ал.1 ГПК. По съществото на касационната жалба: Обжалваното въззивно решение е постановено в противоречие с даденото разрешение на поставения правен въпрос, във връзка с който е допуснат касационният контрол. Апелативният съд е извършил буквално тълкуване на разпоредбите на чл.694 ТЗ в нарушение на чл.46, ал.1 ЗНА, поради което е достигнал до погрешния извод, че предмет на иска по чл.694 ТЗ не може да бъде самото обезпечение на прието, респ. неприето в производството по несъстоятелност вземане. Извършеното от решаващия състав тълкуване не е съобразено с разпоредбите на чл.726, ал.1 и ал.2 ТЗ, с целта на производството по чл.694 ТЗ и обусловеността му от производството по възраженията по чл.692, ал.2 и ал.3 ТЗ по делото по несъстоятелност. Разпоредбите на чл.694 ТЗ и чл.124, ал.1 ГПК се съотнасят като специална към обща, поради което първата изключва приложението на втората, а не обратното, както неправилно е приел въззивният съд. С оглед дадения отговор на правния въпрос, по който е допусната касацията, не може да бъде споделено и становището на въззивната инстанция за липса на активна легитимация на ищцовата банка по чл.694, ал.3 ТЗ, тъй като въз основа на възражения на други кредитори в производството по несъстоятелност обезпеченията на вземанията на банката са „изключени” от съда по несъстоятелността от списъка на приетите вземания. В чл.694 ТЗ са посочени единствено лицата, които са активно легитимирани по иска, но е налице непълнота на закона относно лицата, пасивно легитимирани по него. Според разпоредбата на чл.637, ал.3, т.2 ТЗ, след възобновяване на спряно във връзка с откриване на производство по несъстоятелност висящо исково производство по чл.637, ал.1 ТЗ срещу длъжника, последното продължава с участието не само на кредитора - ищец, чието вземане е включено в списъка на приетите от синдика вземания, но и на кредитора, подал възражение срещу това вземане по реда на чл.692, ал.3 ТЗ. Това правило на основание чл. 46, ал.2, изр.1-во ЗНА по аналогия на закона следва да намери съответно приложение и в случаите на предявен иск по реда на чл.694 ТЗ, когато специалният установителен иск на кредитора се предхожда от производство по чл.692, ал.2 - ал.4 ТЗ, в което е уважено от съда по несъстоятелността възражение на друг кредитор срещу приемане на вземане / обезпечение на кредитора – ищец по иска по чл.694 ТЗ. С разпоредбата на чл.637, ал.1, т.2 ТЗ се урежда сходна хипотеза на тази по чл.694 ТЗ, с единствената разлика, че исковото производство по чл.637 ТЗ е заварено от откриването на производството по несъстоятелност и с оглед процесуална икономия законът запазва извършените в него процесуални действия. Исковите производства по чл.694 ТЗ и чл.637, ал.3, т.2 ТЗ имат и еднаква цел - установяване с оглед нуждите на производството по несъстоятелност на спорни вземания / обезпечения / привилегии на кредитори на несъстоятелността, което предпоставя участие във всяко от тези дела на лицата, насрещни страни в производството чл.692 ТЗ по възражението по чл.690, ал.1 ТЗ /между тях не попада синдикът, който действа като орган на несъстоятелността в посоченото производство/. Спорът в исковото производство не само по чл.637, ал.3, т.2 ТЗ, но и по чл.694 ТЗ следва да се развие с участието на всички кредитори, участници в същия спор в производството по несъстоятелност по реда на чл.692 ТЗ, и с оглед принципа на равнопоставеност и гарантиране правата на кредиторите, чийто възражения са уважени от съда по несъстоятелността. Предвид изложеното, по аналогия на чл.637, ал.3, т.2 ТЗ в хипотеза на уважено от съда по несъстоятелността възражение на кредитор срещу прието от синдика вземане / обезпечение на друг кредитор, в заведения от последния положителен установителен иск по чл.694 ТЗ съдът следва служебно да конституира на ответната страна възразилия кредитор, между който и длъжника-ответник съществува необходимо другарство. Съобразно разрешението, дадено в т.6 от Тълкувателно решение № 1/ 09.12.2013г. по тълк.д. № 1/ 2013г. на ОСГТК на ВКС, ако в първата инстанция не е бил конституиран възразилият кредитор - необходим другар на длъжника, чието участие е задължително, въззивният съд следва да обезсили като недопустимо първоинстанционното решение и да върне делото на първоинстанционния съд за ново разглеждане с участието на необходимия другар. Доколкото конституирането на възразилия кредитор в производството по реда на чл.694 ТЗ става по служебен почин на съда, за него не намира приложение преклузивния срок по чл.694, ал.1 ТЗ, като е достатъчно този срок да е спазен при предявяване на установителния иск срещу длъжника. В конкретния случай, съдът по несъстоятелността е уважил възражението на Д. С. Б., [фирма] и Н. агенция по приходите против включването от синдика на вземането на [фирма] по договор за банков кредит № 485/2008г. и анекси към него в списъка на приетите вземания като обезпечено. Неконституирането от първоинстанционния съд на възразилите кредитори като необходими другари на длъжника в производството по чл.694 ТЗ води до недопустимост на първоинстанционното решение. Предвид горното, настоящият състав намира, че решението на апелативния съд следва да бъде потвърдено в частта за обезсилване на първоинстанционните решения, но на основание, различно от изложеното от въззивната инстанция, като в частта за прекратяване на производството по исковете, обжалваното решение трябва да се отмени и делото се върне на първоинстанционния съд за ново разглеждане с участието на възразилите кредитори, като необходими другари на страната на ответника - търговец с открито производство по несъстоятелност. Водим от горното, на основание чл.293, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, Р Е Ш И ОСТАВЯ В СИЛА решение № 455 от 11.03.2013г. по в.т.д. № 2381/2012г. на Софийски апелативен съд, в частта, в която са обезсилени решение № 73/ 03.11.2011г. и постановеното по реда на чл.247 ГПК решение № 32/ 28.03.2012г. по гр.д. № 70/2011г. на Окръжен съд - Перник. ОТМЕНЯ решение № 455 от 11.03.2013г. по в.т.д. № 2381/2012г. на Софийски апелативен съд, в частта, в която се прекратява производството по предявените от [фирма], София, срещу [фирма] по реда на чл.694 ТЗ положителни установителни искове за съществуване на обезпечения /ипотека и особени залози/ в полза на банката, по договор за банков кредит и анексите към него, по които е образувано гр.д. № 70/2011г. на Окръжен съд - Перник. ВРЪЩА делото на Окръжен съд – Перник за ново разглеждане от друг състав с участието на възразилите кредитори Д. С. Б., [фирма] и Н. агенция по приходите на страната на ответника. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.