Р Е Ш Е Н И Е № 164 София, 06 април 2011 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в съдебно заседание на петнадесети март две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Саша Раданова ЧЛЕНОВЕ: Красимир Харалампиев Фиданка Пенева при секретар Ив. Илиева и с участието на прокурор от ВКП – Явор Гебов изслуша докладваното от съдията Ф. Пенева. наказателно дело № 1103/2011 г. Касационното производство е образувано по протест срещу нова присъда № 7/10.12.2010 година постановена от Варненския апелативен съд по в н о х д № 385/2010 година, в частта с която подсъдимият И. Т. В. е бил признат за невиновен и оправдан по обвинението в престъпление по чл. 301 ал. 1, пр. 1 и 2 вр. с чл. 20 ал. 2 НК, както и в частта с която подсъдимият Г. М. Г. е признат за невиновен в това да е извършил същото престъпление в съучастие, като съизвършител с подсъдимия В.. В протеста са въведени касационните основания по чл. 348 ал. 1, т. 1 и 2 НПК, за допуснато нарушение на закона и съществени процесуални нарушения. Твърди се в протеста и допълнението към него, допуснато нарушение в анализната дейност на въззивния съд, довело до деформиране на вътрешното му убеждение, относно виновното поведение на подсъдимия В. и неговото съучастие като съизвършител с подсъдимия Г.. Направено е искане за отмяна на новата присъда и връщане на делото за ново разглеждане, с указания за отстраняване на допуснатите процесуални и материалноправни нарушения. Прокурорът от ВКП не поддържа протеста на Варненския апелативен прокурор. Позовава се на това, че аргументите посочени в протеста, относно необсъдени от въззивния съд факти, имат по - скоро житейски отколкото юридически характер. Предлага протестираният въззивен съдебен акт да бъде оставен в сила. В съдебното заседание пред касационната инстанция подсъдимият Г., редовно призован не се явява и не изпраща представител. Не се явява и неговият упълномощен защитник – адвокат В. Г. от Варненския АК. Подсъдимият И. В. се явява лично и с адвокат М. Б. и адвокат П. В. и двамата от Варненския АК. Двамата защитници пледират за оставяне на протеста без уважение, а новата присъда в сила. Аргументират се с това, че тезата на протестиращия прокурор е хипотетична и не намира опора в доказателствата по делото. Подсъдимият В. в последната си дума прави искане за оставяне в сила на оправдателната нова присъда на Варненския апелативен съд. Върховният касационен съд, за да се произнесе, съобрази следното: Протестът е неоснователен. С цитираната нова присъда е отменена присъда № 94/7.09.2010 година по н о х д № 754/2010 година на Варненския окръжен съд, в частта с която: а/ на подсъдимия И. В. е наложено наказание на основание чл. 301, ал. 1, пр. 1 и 2 НК вр. с чл. 20, ал. 2 НК и чл. 54 НК – лишаване от свобода за срок от три месеца, условно с тригодишен изпитателен срок и наказание глоба в размер на 100 лева, както и наказанието „лишаване от право да заема длъжността „полицай” за срок от две години; б/ в частта, с която на подсъдимия Г. Г. е наложено наказание за същото престъпление извършено в съучастие[населено място]; в/ в частта, с която на основание чл. 307а от НК подсъдимият И. В. е осъден да заплати солидарно с подсъдимия Г. равностойността на предмета на престъплението – 20 лева. С новата присъда подсъдимия В. е признат за невиновен в това, че на 3.11.2009 година в[населено място], като длъжностно лице – полицай в V-то Р. – Варна, в съучастие като съизвършител с подсъдимия Г. Г. е поискал и приел дар в размер на 20 лева, които не му се следва, за да не извърши действие по служба, а именно да състави АУАН на А. Егемент за нарушение по чл. 21 от ЗДвП – прест. по чл. 301 ал. 1, пр. 1 и 2 НК вр с чл. 20 ал. 2 НК и е оправдан по това обвинение. Със същата нова присъда е признат за невиновен и подсъдимия Г., в това да е извършил същото деяние по същото време и място в съучастие с подсъдимия В. и е оправдан по това обвинение. В останалата част присъдата на Варненския окръжен съд е потвърдена. Законосъобразността на въззивното решение се оспорва от гледна точка на задължението на Варненския апелативен съд при формиране на вътрешното си убеждение да е спазил изискванията на чл. 14, ал. 1 НПК – решението за оправдаване на подсъдимия В. да е взето на основата на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото. Конкретното възражение извън житейските разсъждения на протестиращия прокурор за познанството между В. и Г. преди инкриминираната дата и преди да работят в едно и също Р., се отнасят до недостатъчен анализ от съдебния състав на резултатите от приложеното ВДС, събрано с помощта та СРС, както и на видеозаснемането. При проверката по делото се установи, че в изпълнение на задълженията произтичащи от пределите на въззивната проверка, съставът на ВАС като инстанция по същество е проверил изцяло правилността на присъдата, независимо от основанията, посочени от страните-жалбоподателите Г. и В. и техните защитници. При това, правилно второинстанционният съд е обърнал внимание за такива тежки процесуални нарушения, допуснати от прокурора изготвил обвинителния акт, /вж. л. 60 и 61 от въз. присъда/ по отношение на подсъдимия В., които са достатъчни, като самостоятелно основание, да се отмени осъдителната присъда спрямо В., постановена от първата инстанция – Варненския окръжен съд и същият да бъде оправдан. Освен това, на л. 65 от мотивите към новата присъда, Варненския апелативен съд е изложил подробни съображения с анализ на отделни пасажи от аудио записа на СРС. При това правилно е оценен израза на подсъдимия Г.: „Сега ще ти кажа аз каква практика има.”, като фраза от която не може да се изведе наличие на общност на умисъла. Извън описаните доказателства събрани със средствата на СРС, пред въззивния съд е бил проведен повторен подробен разпит на лицето Е., който на инкриминираната дата е предоставил предмета на подкупа на подсъдимия Г., в размер на 20 лева. Този свидетел е изяснил, по категоричен начин, че не бил в контакт с втория полицай / подс. В./, който в момента на даването на парите е бил надалеч / л. 52 от съд. зас. пред ВАС/. Добросъвестно и съобразно действителното им съдържание са обсъдени всички обвинителни и защитни доказателства, съобразно правилата по чл. 107 ал. 3 НПК. При това положение, тезата на протестиращия прокурор за непълноти при обсъждането и анализа на доказателствата и опорочаване на изграденото вътрешно убеждение от страна на въззивния съдебен състав, по отношение дейността на подсъдимия В., е неоснователна. На това становище е и участващия в съдебното заседание пред ВКС прокурор от Върховната касационна прокуратура, който не поддържа протеста. Поради изложеното, настоящия състав на ВКС намира, че решението на Варненския апелативен съд, с което е отхвърлено обвинението, че подсъдимия В. е съпричестен към деянието на подсъдимия Г., е взето при спазване на процесуалните изисквания за формиране на вътрешното съдийско убеждение. Затова няма основание за касационна отмяна на въззивното решение, с което е отменена осъдителната присъда спрямо подсъдимия В. и той е оправдан по обвинението за престъпно съучастие в престъплението по чл. 301, ал. 1, пр. 1 и 2, вр. с чл. 20 ал. 2 от НК, извършено само от подс. Г.. Водим от горното и на основание чл. 354 ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА нова присъда № 7/10.12.2010 година, постановена от Варненския апелативен съд по в н о х д № 385/2010 година, в частта, с която подсъдимият И. Т. В. е бил признат за невиновен и оправдан по обвинението в престъпление по чл. 301 ал. 1, пр. 1 и 2 вр. с чл. 20 ал. 2 НК, както и в частта, с която подсъдимият Г. М. Г. е признат за невиновен, в това да е извършил същото престъпление в съучастие, като съизвършител с подсъдимия В.. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: