Р Е Ш Е Н И Е № 119 гр.София , 15 май 2014 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на единадесети март две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: САША РАДАНОВА ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА ЛАДА ПАУНОВА при участието на секретаря Ив. Илиева и в присъствието на прокурора от ВКП АНТОНИ ЛАКОВ като изслуша докладваното от съдия ПАУНОВА наказателно дело № 35/2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производство пред ВКС е образувано по касационна жалба, подадена от подс. П. И. Ч., срещу въззивно решение № 150/15.11.2013 г. по внохд № 165/2013 г. на Апелативен съд Бургас. С присъда № 280 от 01.07.2011 г. по нохд № 294/2009 г. по описа на Бургаски окръжен съд, подс. П. И. Ч. е признат за виновен за извършено престъпление по чл. 142, ал. 1 НК и е осъден на три години лишаване от свобода, чието изпълнение на основание чл. 66 НК е отложено за изпитателен срок от пет години. Отхвърлен е предявеният от Г. В. Г. срещу подс. Ч. граждански иск в размер на 2000 лв. за причинени неимуществени вреди. С Решение № 220 от 15.12.2011 г. по внохд № 260/2011 г. по описа на Бургаски апелативен съд постановената присъда е била потвърдена. С Решение № 172 от 10.04.2012 г. по нд № 155/2012 г. на ВКС, ІІ Наказателно отделение, решението на Бургаския апелативен съд е отменено и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд от стадия на съдебното заседание. При новото разглеждане на делото с Решение № 107 от 25.06.2012 г. по внохд № 98/2012 г. на Бургаския апелативен съд, присъда № 280/01.07.2011 г. по нохд № 294/2009 г. по описа на Бургаски окръжен съд е била отменена и делото – върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд. С присъда № 156 от 25.06.2013 г., постановена по нохд № 805/2012 г. на Бургаски окръжен съд, подс. П. И. Ч. е признат за виновен в това, че за периода от 17.05.2008 г. до 19.05.2008 г. в грл Бургас, от района на новострояща се жилищна сграда на фирма [фирма], находяща се в комплекс „Меден рудник” срещу [жилищен адрес] отвлякъл Г. В. Г. с лек автомобил марка „Фолксваген Пасат” с ДК [рег.номер на МПС] , с цел противозаконно да го лиши от свобода, поради което и на основание чл. 142, ал. 1, вр. чл. 2, ал. 2 и чл. 54 НК е осъден на три години лишаване от свобода, като на основание чл. 66, ал. 1 НК изпълнението на наложеното наказание е отложено за изпитателен срок от пет години. Съдът се е произнесъл по възлагане на разноските и по разпореждането с веществените доказателства. Присъдата е била проверена по реда на въззивното обжалване по жалба от подс. Ч.. С Решение № 150 от 15.11.2013 г. по внохд № 165/2013 г. присъда № 156 от 25.06.2013 г. по нохд № 805/2012 г. на Бургаски окръжен съд е потвърдена. В касационната жалба срещу посоченото въззивно решение, подадена от подс. П. И. Ч., се посочват касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК. В подкрепа на оплакването за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила се посочва, че по делото са приобщени доказателствени средства, които са събрани в противоречие с НПК и не са годни да обосноват обвинителната теза. По-конкретно се посочват пороци в съдържанието на съставените три протокола за оглед на местопроизшествие. Твърди се, че в частта относно изземването на вещи протоколът за оглед в комплекс „Меден Рудник” не може да бъде ценен поради липса на одобрение от съдия. Възразява се срещу цененето от решаващите инстанции на протокола от 23.05.2008 г., който според жалбоподателя отразява процесуално-следствено действие следствен експеримент, а неправилно е изготвен протокол за оглед. По отношение на протокола за оглед на лек автомобил от 23.05.2008 г., се излагат съображения, че извършеното действие е било претърсване и изземване, което е следвало да бъде одобрено от съдия, и се твърди негодност на този протокол. С оглед развитите твърдения за негодност на писмените доказателствени средства се излага теза за невъзможност да бъдат ценени експертните заключения, тъй като обект на експертизите са били невалидно приобщени веществени доказателства. Излагат се доводи за некомпетентност на вещите лица, изготвили съдебномедицински експертизи № 77, 59 и 66, поради неспазване на правилата в Наредба № 23/1994 г. на Министъра на правосъдието за съдебномедицинските, съдебнопсихиатричните и съдебнопсихологичните експертизи. Твърди се позоваване на показания на св. Г., които не са приобщени в хода на съдебното следствие. Оспорва се кредитирането с доверие на показанията на пострадалия свидетел Г., като пространно се излагат доводи за тяхната недостоверност. Възразява се срещу оценката на показанията, дадени от св. Д.. Навежда се довод за липса на обективност, всестранност и пълнота на разследването и за превратно тълкуване на доказателствената съвкупност. Релевират се и оплаквания за необоснованост на фактическите изводи. В подкрепа на оплакването за неправилно приложение на материалния закон се сочи довод, че обективният коментар на доказателствата налага категоричен извод, че подс. Ч. не е автор на деянието. Прави се искане за отмяна на атакуваното въззивно решение и оправдаване на подсъдимия. В допълнително писмено изложение по реда на чл. 351, ал. 3 НПК, депозирано от упълномощения пред настоящата инстанция защитник на подс. Ч. – адв. М., се излагат отново съображения в подкрепа на заявените касационни основания. Във връзка с оплакването за неправилно приложение на материалния закон се посочва, че въззивният съд е направил погрешен анализ на събраните по делото доказателства, като липсват несъмнени и безспорни доказателства за извършено престъпление с възприетата квалификация, че приетата фактическа обстановка почива на предположения. Пространно се развиват възражения срещу доказателствената оценка на показанията на св. Г., дадени в разпитите му в хода на наказателното производство, като се твърди, че същите са били манипулирани. Подчертава се липсата на извършено разпознаване от св. Г. на подсъдимия. Изразява се недоволство и от дадената от въззивния съд оценка на показанията на св. Д.. Счита се, че неоснователно не е дадена вяра на показанията на свидетелите Р. и А., изграждащи алиби на подсъдимия да инкриминирания период. Въз основа на развитите оплаквания се поддържа искането за отмяна на въззивното решение и оправдаване на подс. Ч.. В съдебно заседание пред касационната инстанция упълномощеният защитник на подс. Ч. – адв. М., поддържа направеното в касационната жалба искане за оправдаване на подсъдимия, препращайки към съображенията, изложени в допълнението към касационната жалба. Представителят на ВКП изразява становище за неоснователност на жалбата и моли да бъде оставено в сила решението на въззивния съд. Подс. П. Ч. не участва лично в производството пред касационната инстанция. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и провери обжалваното решение в пределите на правомощията си по чл. 347, ал. 1 НПК, намери следното: Касационната жалба от подс. Ч. срещу въззивното решение на Бургаския апелативен съд е частично основателна по отношение на претенцията за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при постановяване на съдебния акт. При така изложените в жалбите съображения във връзка с посоченото касационно основание, проверката, която касационната инстанция следва да извърши, е за правилността на процеса на формиране на вътрешното убеждение у решаващите съдебни състави при събирането и оценката на доказателствата и при изпълнение на задължението за обективно, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото. Действително, оценката на доказателствата е суверенна дейност на съда, но тази дейност подлежи на проверка, включително и във връзка с решаване на въпроса дали контролираният съд е формирал вътрешното си убеждение въз основа на надлежна доказателствена основа. Извършвайки тази проверка, настоящият състав на касационния съд намери, че решаващите съдилища са формирали изводите си по фактите, като недопустимо са включили в доказателствената съвкупност доказателствени средства, събрани не по предвидения в процесуалния закон ред. В тази връзка, възраженията в касационната жалба, касаещи валидността на част от извършените на досъдебното производство процесуално следствени действия и възможността да бъдат ползвани като писмени доказателствени средства съставените при това протоколи, имат своето основание. Както първоинстанционният, така и въззивният съд, са ценили в доказателствената съвкупност протокол за оглед от 19.05.2008 г. (л. 15 -16 от ДП) и протокол за оглед от 23.05.2008 г. (л. 19 – 20 от ДП), като са изложили съображения за тяхната процесуална годност, които не се споделят от настоящата инстанция. В отговор на възражения на защитата, в решението на въззивната инстанция е прието, че протоколите от процесуално-следствените действия са съставени в съответствие с императивите на НПК, действията са законосъобразно извършени, а отразените в тях обстоятелства – обективни и достоверни, като тези съображения са дали основание на съдебния състав да ги кредитира като писмени доказателствени средства. Тези изводи във въззивното решение не могат да бъдат възприети. Решаващите съдебни инстанции иначе правилно са посочили, че от значение при преценката за валидността на писмените доказателствени средства е характерът на извършеното процесуално следствено действие и неговата съответност на процесуалните правила, а не „бланката”, използвана при съставяне на протокола. На фона на тези верни съображения, обаче, не е преценена правилно същността на извършените действия. Обективираните в протокол за оглед на местопроизшествие от 19.05.2008 г. (л. 15 -16 от ДП) действия и в частност тези, извършени вътре в помещение – фургон, намиращ се на строителния обект в[жк]срещу [жилищен адрес] по своята същност представляват претърсване и са съпроводени с изземане на вещи от това помещение, понеже са свързани със засягане на определени права. Поради това, тези действия по претърсване и изземване, извършени във фургона, е следвало да бъдат представени за одобрение от съответния компетентен съд, което не е сторено. По-нататък, като неправилна следва да бъде възприета и преценката на решаващите съдилища, че протоколът за оглед на местопроизшествие от 23.05.2008 г. (л. 19 – 20 от ДП), представлява оглед на предмет и извършеното действие е възприето като валидно. Описаните в посочения писмен документ действия са не само по външен оглед на лекия автомобил, но и по претърсване вътре в него и изземване на вещи, които са свързани с елемент на принуда, така че извършеното фактически процесуално-следствено действие по съществото си следва да се прецени като претърсване и изземване, изискващо съответна съдебна санкция. Поради тези съображения, посочените протоколи неправилно са били ценени от решаващите съдилища като годни писмени доказателствени средства, което несъмнено се е отразило на правилността на формиране на вътрешното им убеждение. Това не се отнася до протокола за оглед от 23.05.2008 г. (л. 17 – 18 от ДП), по отношение на който решаващите съдилища правилно са преценили, че удостоверява извършен следствен експеримент. Изземването на вещи при извършване на това действие не е несъвместимо с целта на следствения експеримент, предвид на връзката на тези предмети с проверяваните свидетелски показания, а и с оглед на мястото на изземване, не се констатира навлизане в чужда правна сфера, обосноваваща необходимост от съдебна санкция. След като посочените два протокола не могат да бъдат ценени като годни писмени доказателствени средства, обстоятелствата на намиране на вещите, мястото на установяването им, техните характеристики, следва и могат да бъдат установени чрез други доказателствени средства, доколкото доказателствата и средствата за тяхното установяване нямат предварително установена доказателствена сила. Откритите и иззети при извършване на тези действия вещи, носещи следи от извършено престъпление, могат да бъдат приобщени към доказателствения материал с други, допустими от НПК доказателствени средства (В този смисъл, Решение № 162/2010 г. на І Н.О.). Обстоятелствата на мястото и времето на откриването на вещите и предметите, съдържащи следи от престъпление и можещи да послужат за изясняване на обстоятелствата по делото, тяхната идентификация, могат да бъда изяснени чрез разпит като свидетели на поемните лица, присъствали при извършване на посочените действия и посочени в съставените протоколи – Г. И. (който е бил разпитан в качеството на свидетел, но за други обстоятелства), И. С., А. И. и Р. Ч.. Установяването на тези обстоятелства чрез разпит на свидетели е в пряка връзка с възможността да бъдат използвани в процеса на доказване експертните заключения. По-нататък, въззивният съд подробно е изложил съображенията си във връзка с оценката за достоверност на показанията на пострадалия свидетел Г. Г., като е изложил съображения досежно кредитирането на неговите показания, приобщени чрез прочитането им по реда на чл. 281, ал. 1, т. 1 НПК. При това, обаче недопустимо е обсъждал и се е позовавал на неприобщени по надлежния ред показания, дадени от този свидетел на досъдебното производство. На л. 14 (гръб) от въззивното решение съдът е обсъждал и е възприел като убедителни, последователни и еднопосочни показанията на св. Г. Г., депозирани в разпити на досъдебното производство – от 19.05.2008 г. и от 15.10.2008 г., оценявал е тяхната връзка с други доказателствени източници и ги е ценил при формиране на изводите си за установеност на фактите. Това е сторено без тези свидетелски показания, дадени от св. Г. на досъдебното производство пред органа по разследването, да са били приобщени в хода на съдебното следствие. Видно от протокола от съдебно заседание на Бургаския окръжен съд от 14.03.2013 г., след като е проведен разпит на св. Г. и при направена констатация за наличие на съществени противоречия в показанията му при предходни разпити, на основание чл. 281, ал. 1, т. 1 НПК са прочетени показанията на този свидетел, дадени пред друг състав на Окръжен съд Бургас в съдебно заседание от 19.09.2012 г. и показанията му, обективирани в протокол за разпит пред съдия на досъдебното производство на л. 47-48 от ДП. В хода на съдебното следствие пред първоинстанционния съд други показания на св. Г., депозирани в разпити на досъдебното производство не са били приобщавани чрез прочитането им. След като липсва надлежно приобщаване, е недопустимо ползването на заявеното от свидетеля при тези разпити при формиране на фактическите изводи. По-нататък, касационният съдебен състав констатира, че макар показанията на св. Г. Г. да са поставени в основата на изводите по отношение на обстоятелствата, включени в предмета на доказване, решаващите съдилища не са изследвали въпроса за неговата свидетелска годност. А това е било наложително, доколкото свидетелят в приобщените чрез прочитане показания, дадени пред друг състав на БОС заявява, че е хероиново зависим, вземал е хероин през 5-6 часа. Така заявеното от свидетеля, показанията на св. Х., че Г. е бил „надрусан” няколко дни след събитието, показанията на св. В. С., че Г. е бил в „неадекватно” състояние, са обективни данни, сочещи на основателно съмнение в свидетелската годност на Г. Г.. Изясняването на този въпрос има пряка връзка с оценката на достоверността на неговите показания. Поради това, настоящият състав счита, че следва въпросът за свидетелската годност на Г. да бъде изяснен чрез използване на специални знания на специалисти – психиатър и психолог, като бъде допусната експертиза с участието на такива експерти. Обстоятелствата за това, дали св. Г. е употребил или не наркотични вещества преди събитията биха могли да бъдат изяснени чрез допълнителен негов разпит. Изложеното обосновава извод за това, че оплакванията в касационната жалба и допълнението към нея за допуснати съществени процесуални нарушения при постановяване на атакувания съдебен акт са частично основателни – по отношение на включване в обхвата на преценката като писмени доказателствени средства на посочените протоколи, а също и във връзка с оценката на свидетелските показания на св. Г.. Тези процесуални нарушения са допуснати в процеса на събиране и оценка на доказателствата и са се отразили на правилността на формиране на вътрешното убеждение на решаващите съдилища. Тези нарушения могат да бъдат отстранени при ново разглеждане на делото от въззивната инстанция, която е инстанция по същество, а и доколкото се касае до повторна отмяна, връщането на делото може да стане само на въззивния съд. При новото разглеждане на делото следва да бъдат разпитани в качеството на свидетели поемните лица по посочените протоколи - Г. И., И. С., А. И. и Р. Ч., за установяване на обстоятелствата на време и място на намиране на вещите, тяхното описание и характеристики, за изясняване на идентичността на вещите с изследваните такива от изслушаните по делото експертизи, включително като се извърши и предявяването им на свидетелите. Следва да бъде допусната и изслушана съдебно психиатрична и психологична експертиза за св. Г. Г., която след преглед на писмена документация (ако такава е налична), след личен преглед на свидетеля и запознаване с материалите по делото, да даде заключение относно въпроса за способността на свидетеля правилно да възприема фактите от значение по делото, както предвид психичното му здраве, така и с оглед на конкретното му състояние към момента на деянието, и въпроса за възможността му да дава достоверни показания във връзка с възприетите факти. Необходимо е въззивната инстанция, след провеждането на въззивно съдебно следствие, да извърши отново задълбочен анализ на доказателствената съвкупност. Констатираните нарушения при осъществяване на доказателствената дейност от решаващите съдилища обуславят извод за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и препятстват възможността касационната инстанция да провери правилността на приложението на материалния закон, съобразно наведените доводи по това касационно основание. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 5, вр. ал. 3, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, Трето наказателно отделение Р Е Ш И : Отменява решение № 150/15.11.2013 г. по внохд № 165/2013 г. на Бургаския апелативен съд. Връща делото за ново разглеждане на въззивната инстанция от стадия на съдебното заседание. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.