П Р О Т О К О Л град София, 26 ноември 2013 година ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на дванадесет и шести ноември две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРОНИКА ИМОВА ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА КРАСИМИР ШЕКЕРДЖИЕВ при участието на секретаря Иванка Илиева и прокурор Красимира КОЛОВА, сложи за разглеждане наказателно дело №2138 по описа за 2013 година, докладвано от съдия Красимир ШЕКЕРДЖИЕВ. Жалбоподателят подсъдим Е. Х. И. не се явява, редовно призован. Не се явява адвокат В. В., редовно призован. По делото е депозирана молба от подсъдимия, с която уведомява съда, че е призован за днешното съдебно заседание, но не може да присъства поради факта, че не разполага със средства, като моли да се даде ход на делото в негово отсъствие и заявява, че оттегля пълномощията от защитника си В.. ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото. Върховният касационен съд намира, че няма процесуална пречка за даване ход на делото, поради което О П Р Е Д Е Л И: ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА Председателят докладва молбата на подсъдимия, с която на основание чл.309, ал.2 НПК е депозирано искане за отменяне на наложената мярка забрана за напускане пределите на страната. ПО СЪЩЕСТВО ПРОКУРОРЪТ: Молбата за отмяна на задължителната мярка считам за неоснователна. Тази ограничителна мярка е наложена при наличие предпоставки обвинение за тежко умишлено престъпление. Целта на тази мярка е да се възпрепятства възможност подсъдимия да се укрие от наказателно преследване. В случая наказателното производство по делото не е приключило с влязъл в сила съдебен акт. Доводите, че спрямо него е постановено наказание, чието изпълнение е отложено, не намира опора в процесуалния закон в цитираната норма на чл.309, ал.2 НПК. Спрямо подсъдимия е постановена осъдителна присъдата, която не е влязла в законна сила. Не съществува пречка на подсъдимия да бъде разрешавано за определен период от време да напуска пределите на Р България. Считам, че тази ограничителна мярка не трае твърде продължителен период от време, както твърди подсъдимия. Становището ми е, че не следва да бъде уважавана молбата. СЪДЪТ след служебно съвещание, като взе предвид становището на страните намира за установено следното: Производството е по реда на чл. 270, ал.3, във вр. с чл.68, ал.5 от НПК. Съдът е сезиран с искане от подсъдимия И. за отмяна на наложената му по реда на чл.68 от НПК с постановление от 30. 01. 2009 година, мярка за процесуална принуда – Забрана за напускане на границите на страната. Касационният съдебен състав прецени, че молбата на подсъдимия е основателна макар и на не посочените в нея основания. Видно от материалите по делото към настоящия момент, забраната за напускане на страната продължава повече от четири години. Същата е наложена с Постановление от 30. 01. 2009 година още на досъдебото производство. Към настоящия момент подсъдимият И. е имал перфектно процесуално поведение, като от същото не може да бъде направен извод, че е налице реална опасност той да се укрие напускайки страната или да затрудни приключването на воденото наказателно производство. Ето защо, касационния съдебен състав прецени предвид изминалия дълъг период от време, че към настоящия момент тази мярка за процесуална принуда е изиграла своята функция и продължаването й би било необосновано с оглед целите на наказателното производство. Допълнителен аргумент е и това, че касационната инстанция е сезирана единствено и само с жалба на подсъдимия, която е насочена срещу осъдителна присъда, с която на И. е наложено наказание лишаване от свобода и същото е било отложено по реда на чл.66, ал.1 НК. Без значение какъв е изхода на наказателното производство и предвид невъзможността И. да получи по - тежко от вече наложеното му наказание, доколкото същото е неефективно, то необходимостта от продължаване действието на мярката за процесуална принуда е приключила. Така мотивиран, съдът О П Р Е Д Е Л И: ОТМЕНЯ наложената на подсъдимия Е. Х. И. с Постановление от 20 януари 2009 година на Окръжна прокуратура -град Русе мярка за процесуална принуда забрана за напускане границите на Р България. Настоящото определение е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕПИС от определението да се изпрати на компетентните органи и конкретно Гранична полиция, с оглед отмяна на наложената забрана по това наказателно производство. ПРЕДСЕДАТЕЛ: 1. ЧЛЕНОВЕ: 2. СЕКРЕТАР: