Р Е Ш Е Н И Е № 387 гр. София, 30.09.2013 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, II наказателно отделение, в съдебно заседание на 23 септември, две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Лиляна Методиева ЧЛЕНОВЕ: Юрий Кръстев Бисер Троянов при участието на секретаря Кр. Павлова и в присъствието на прокурора К. Иванов изслуша докладваното от председателя (съдията) Ю. Кръстев наказателно дело № 1201/2013 година. Касационното производство е образувано по жалби на подс. Д. Б. А., понастоящем в затвора гр. Пловдив, лично и чрез неговия защитник – адвокат Д. В. и по жалба на подс. А. А. М. – същият затвор, против въззивно решение на Пловдивския апелативен съд, постановено по внохд № 81/2013 г. Твърди се в първите, че съдебният акт е постановен в нарушение на закона, че е необоснован, а наложеното наказание - явно несправедливо, а във втората, че наложеното наказание е явно несправедливо. Исканията са за неговата отмяна и оправдаване на подс. А., за намаляване размера на определените наказания. Гражданските ищци считат жалбите на подсъдимите за неоснователни. Представителят на Върховната касационна прокуратура е изразил становище, че жалбите са неоснователни, поради което решението следва да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, в пределите на касационната проверка по чл. 347, ал. 1 НПК, за да се произнесе съобрази следното: С решение № 62/15.04.2013 г., Пловдивският апелативен съд, 3-ти наказателен състав, е изменил присъда № 87/23.10.2012 г., постановена по нохд № 716/2012 г., на Пловдивския окръжен съд, като е намалил наложеното на подс. А. А. М., наказание от „доживотен затвор”, на двадесет години лишаване от свобода и на основание чл. 61, т. 2, вр. чл. 60, ал. 1 ЗИНЗС е определил „строг” първоначален режим в затвор или в затворническо общежитие от „закрит” тип. Потвърдил е присъдата в останалата й част с която двамата подсъдими са били признати за виновни в извършено престъпление по чл. 199, ал. 2, т. 2, вр. чл. 198, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 НК и по реда на чл. 54 НК определено наказание на подс. Д. А. „доживотен затвор” и режим на изтърпяване, вида на затворническото заведение, приспадането на предварителното задържане и присъдените разноски, уваженият размер на предявените граждански искове и произнасянето по веществените доказателства. По жалбите на подс. Д. Б. А.: Въпросите за необосноваността на съдебния акт поставени в жалбата на адвокат Д. В., не могат да бъдат предмет на касационна проверка, тъй като не са включени в касационните основания по чл. 348 НПК. Поради това няма законно основание за обсъждане доводите на касатора в тази насока. Посоченото касационно основание от защитата – по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК – допуснато нарушение на закона, не е подкрепено от данните по делото и е неоснователно. Възраженията, които се правят в жалбата и поддържат в съдебно заседание е, че от една страна подсъдимият не е извършил инкриминираното деяние, а от друга, че следва да се приложи закон за по – леко наказуемо престъпление. При приетите за установени фактически положения и от въззивният съд, които не подлежат на касационен контрол, с оглед ограничителните основания по чл. 348 НПК изводът, че подс. А., е осъществил състава на посоченото престъпление в съучастие като съизвършител с подс. М., правилно квалифицирано по текста от НК, е напълно законосъобразен. Той се подкрепя изцяло от събраните по делото доказателства – обясненията на двамата подсъдими от досъдебното производство, включени в доказателствения материал по съответния процесуален ред, отчасти от обясненията им дадени на съдебното следствие, от показанията на свидетелите А., Т., В., С., С., Я., К., К. и В., на които законосъобразно е дадена пълна вяра, от приложените писмени и веществени доказателства, вкл. диск с видео запис, от многобройните експертни заключения. Следователно, вътрешното убеждение и на този съд, не се основава на произволно възприети фактически положения, а на сериозен и задълбочен анализ на събраните доказателства. Установените данни от доказателствените средства, правилно оценени и от тази съдебна инстанция, при спазване на процесуалното изискване по чл. 303, ал. 2 НПК, законосъобразно са я мотивирали да приеме, че съставът на престъплението, при съответната квалификация, е осъществен от подсъдимия, действайки при пряк умисъл. След пълна и точна преценка на данните от всички доказателствени средства, относими към главния факт от предмета на доказване в процеса, законосъобразно е било прието, че може да се направи еднозначен извод по отношение авторството на деянието, т.е. да се приеме, че то е доказано по несъмнен начин. В тази насока въззивният съд не може да търпи упрек, защото при условията на чл. 339, ал. 2 НПК и след анализ на данните от доказателствените средства, е мотивирал обоснован отказ защо отхвърля възраженията на подсъдимия и неговата защита. Изложил е и убедителни съображения на кои от събраните доказателства се дава вяра и на кои не, и на кои се гради направения извод за виновността на подс. А. и правната квалификация на деянието. При така установените факти и обстоятелства, относими към предмета на доказване изводите на този съд, че се касае за извършено престъпление по посочения от него текст от НК, са напълно законосъобразни. Посочените възражения по този касационен довод, са били предмет на внимание, на въззивният съд по повод на подадена жалба. Същият в мотивите си подробно и задълбочено се е занимал с тях, изложил е убедителни, логични и законосъобразни съображения, подкрепени от доказателствата по делото, защо не ги възприема и защо не дава вяра на показанията, на двамата подсъдими дадени по фактите в съдебно заседание. Напълно законосъобразни изводите му за правилността на приетата правна квалификация. Настоящата инстанция възприема тези изводи приемайки, че изложеното в тази връзка, в тяхна подкрепа, представлява подробен и изчерпателен анализ на установените данни и излагащи ясни правни съображения по всеки от инкриминираните факти. Касационната проверка за точното прилагане на наказателния закон, се осъществява в границите на установените от въззивния съд фактически положения. В тези параметри правилно е било прието, че е установено по несъмнен начин, че подс. А. е извършил престъплението по чл. 199, ал. 2, т. 2, вр. чл. 198, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 НК. Затова, няма никакво основание, за уважаване искането по касационната жалба, за отмяна на решението, оправдаване на този подсъдим или за прилагане на закон за по - леко наказуемо престъпление. Посоченото касационно основание от подс. А. и неговата защита - по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК – явна несправедливост на наложеното наказание, също така не е подкрепено от данните по делото и е неоснователно. Санкцията по вид и размер, така както е определена от първоинстанционният съд и приета въззивната инстанция, е напълно справедлива. Съставът на последната, извършвайки и собствен разбор на всички обстоятелства имащи значение за това, законосъобразно е стигнал до извода, за справедливостта на наказанието „доживотен затвор”, отчитайки в пълна степен и разпоредбите на чл. 54 НК и 36 НК, при индивидуализацията му. И според настоящата инстанция при определянето му, са били взети в пред вид всички обстоятелства от значение за санкцията, включително данните за завишената степен на обществена опасност на конкретното деяние, завишената степен на обществена опасност и на дееца – многократно осъждан, за трайно установеното му престъпно поведение, поради което счита, че не съществува възможност с друго по-леко по размер наказание да бъде поправен и превъзпитан и да се въздейства и върху останалите членове на обществото. Спазени са били точно правилата на чл. 54 НК и по - голяма снизходителност не би способствала за постигане целите на наказателната репресия, по чл. 36 НК. Ето защо, касационната жалба на подс. Д. А. се явява изцяло неоснователна, поради което следва да бъде отхвърлена като неоснователна. По жалбата на подс. А. А. М.: Единственото оплакване е за явна несправедливост на наложеното от въззивната инстанция наказание – чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК. Лишени от основание са възраженията по този довод направени от подс. М.. При определяне размера на санкцията от въззивният съд са били отчетени всички ония обстоятелства, които по смисъла на закона се явяват отегчаващи и смекчаващи вината на дееца. При строго спазване на принципите за индивидуализацията се явява законосъобразен извода, че целите на наказанието по чл. 36 НК могат да бъдат постигнати с наказание от 20 години лишаване от свобода, поради което е изменил първоинстанционната присъда в този смисъл. Допълнителното му намаляване с оглед на данните по делото за завишената степен на обществена опасност на извършеното и обремененото му съдебно минало би било напълно неоправдано, тъй като няма да отговаря на целите, на наказателната репресия. С оглед на изложеното определеното по вид и размер наказание от въззивната инстанция за подс. М. се явява напълно справедливо, съобразено с всички данни по делото за обществената опасност на деянието и дееца, поради което искането за намаляване на размера му не следва да бъде уважено. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, 2 наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 62/ 15.04.2013 г., постановено по внохд № 81/2013 г., на Пловдивския апелативен съд, 3-ти наказателен състав. Председател: Членове: