10
Р Е Ш Е Н И Е
№ 183
[населено място], 21.11.2018г.
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в публичното заседание на двадесет и седми септември през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
при участието на секретаря Ангел Йорданов, като изслуша докладваното от съдия Цолова т.д.№542/18г.,за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.290 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. Т. Н. против решение №189/12.10.17г. по в.т.д.№364/17г. по описа на Варненски апелативен съд в частта, с която е потвърдено решение №65/21.04.17г. по т.д.№281/16г. на ОС Добрич в осъдителната му част до размер на сумата 19 728 лв.,ведно със законната лихва и разноски. В касационната жалба са изложени доводи за необоснованост и неправилност на решението на въззивния съд, поради несъобразяване на материалния закон и допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Сочи се като процесуален пропуск липсата на обсъждане и произнасяне на апелативния съд по въведеното в предмета на спора от ответната страна-касатор възражение за нищожност на консултантския договор,на който ищецът основава претенцията си; игнориране на ангажираните във връзка с това възражение свидетелски показания; непроизнасяне и по поддържаното в двете инстанции наличие на стопанска непоносимост. По същество се изразява становище за неоснователност на иска на „Плевен агро консулт“ЕООД, обоснована с липса на доказано пълно,респ. частично изпълнение на задължението на дружеството за предоставяне на консултантските услуги,предмет на договора между страните. Иска се касиране на въззивното решение в обжалваната му част и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав,а при липса на предпоставки за произнасяне по реда на чл.293 ал.2 ГПК – да бъде постановено решение по същество,с което претенцията на ищеца да бъде отхвърлена изцяло като неоснователна поради недоказаност,евентуално - чрез прихващане с насрещно заявеното от ищеца вземане за вреди от неизпълнението,представляващи непризнатите от ДФ“Земеделие“ разходи за възнаграждението по консултантския договор в размер на 46 656 лв. Претендират се направените в касационното производство разноски.
Ответникът по касация „Плевен агро консулт“ЕООД е представил писмен отговор,с който е оспорил основателността на касационната жалба.
С определение №270/29.05.2018г. е допуснато касационно обжалване на решението на ВАпС по процесуално-правния въпрос за задължението на въззивния съд да обсъди всички доводи и възражения на страните,както и всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,като изложи изрични и ясни мотиви защо приема конкретни доводи и възражения за неоснователни.По този въпрос е констатирано процедиране на въззивния съд в противоречие със задължителната практика на ВКС,което е основание за допускане до касация в хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, първо отделение, като прецени данните по делото, с оглед на заявените касационни основания и съобразно правомощията си по чл.290 ал.2 ГПК, приема следното:
Окръжен съд Добрич е сезиран от „Плевен агро консулт“ЕООД с иск,предявен срещу Земеделски производител С. Т. Н. за заплащане на сумата 43 056 лв. , ведно със законната лихва,представляваща консултантско възнаграждение по сключен между страните на 11.04.2012г. договор за консултантски услуги във връзка с кандидатстването на земеделския производител за отпускане на безвъзмездна финансова помощ при условията и по реда на „Програма за развитие на селските райони“.Сумата е претендирана като разлика между договореното възнаграждение в размер на 46 656 лв. с ДДС и извършено авансово плащане от 3600 лв.,която се твърди да е останала неплатена въпреки изпълнението на договорените задължения на консултанта. В защитата си срещу така предявения иск ответникът е твърдял недължимост на възнаграждението,поради липса на реализиран и изпълнен проект за финансиране; поради наличие на виновно неизпълнение от страна на ищеца,изразяващо се в непредоставяне на консултантски услуги в пълния им обем, неоказване на необходимото съдействие за подготовката и внасянето на проектната документация, непредоставяне на информация относно доставчика по проекта, получаване на отказ от Разплащателната агенция към ДФ“Земеделие“ за финансиране в частта на разходите по консултантския договор. Размерът на иска е оспорен и с твърдение за постигната между страните последваща уговорка за намаляване на възнаграждението до размер на сумата 19 440 лв. без ДДС и 7776 лв. ДДС.Противопоставил е и възражения за нищожност на договора,поради противоречието му с добрите нрави /обосновано с нееквивалентност на престациите по договора и прекомерност на договореното възнаграждение/ и за наличие на стопанска непоносимост,при която запазването на договора противоречи на справедливостта и добросъвестността. Направено е и евентуално възражение за прихващане със сумата 46 656 лв.,представляваща претърпяна от ответника вреда от неизпълнението на ищеца на задължението му да го консултира относно възможността да бъде получен отказ за финансиране в частта за разходите по консултантските услуги с оглед нормативната уредба.
С постановеното от първата инстанция решение искът е уважен изцяло. Съдът е квалифицирал сключения между страните договор като такъв за изработка,приел е,че предметът на възлагането /бизнес план/ е изработен от ищеца,същият е приет от ответника,който се е възползвал от него като е кандидатствал за финансиране по програмата,бил е одобрен,сключил е договор за финансова помощ с ДФ“Земеделие“,но последният е бил прекратен след получаването на авансовото плащане поради неизпълнение на договорните задължения на изпълнителя на инвестиционния проект – трето за спора лице. Доколкото възложената работа е била приета от ответника без възражения,съдът е намерил за неотносимо направеното в процеса възражение за наличие на неизпълнение,а уговореното с договора за изработка възнаграждение – за дължимо. Отказал е да сподели твърдяното от ответника,че размерът на това възнаграждение е бил намален по взаимно съгласие между страните,който извод е обосновал с липсата на писмен анекс, подписан от тях.Като неоснователни са преценени и възраженията за нищожност на договора поради противоречие с добрите нрави и за наличие на стопанска непоносимост.Неоснователността на евентуалното възражение за прихващане е обоснована с извода за наличие на изпълнение на поетите задължения от страна на ищеца,противостоящ на основанието за търсеното обезщетение за вреди от неизпълнението.
Пред въззивната инстанция ответникът е поддържал всички наведени от него в отговора на исковата молба възражения. С постановеното по реда на въззивното производство решение ВАпС е приел въззивната жалба за допустима,а по същество – частично основателна.За да обоснове последния си извод, апелативният съд е приел,че с представените в първата инстанция и неоспорени от ищеца електронни документи /и-мейли/,възпроизведени на хартиени носители,заверени от страната по делото, е постигнато предоговаряне на възнаграждението по консултантския договор с неговото намаляване до размер на сумата 19 440 лв. и 3888 лв. ДДС.Позовавайки се на разпоредбите на чл.292 ал.1 и чл.293 ал.4 вр. ал.6 ТЗ съдът е приел,че независимо от липсата на представен по делото двустранно подписан анекс към договора,съдържащ изменението, такава уговорка е постигната,тъй като писмената форма е спазена поради записването на изявленията по технически начин,даващ възможност те да бъдат възпроизведени и поради наличието на трайни търговски отношения между страните,при които направеното от едната страна предложение е достигнало до другата и не е отхвърлено.По тези съображения съдът е намерил за неоснователен иска за разликата над така изменения размер /от който е приспаднал платения аванс с ДДС/ до претендирания от ищеца по първоначалния договор. За да потвърди решението в останалата му част въззивният съд е посочил,че с подписания между страните приемо-предавателен протокол ответникът е приел изработеното без възражения и поради това на основание чл.264 ал.3 ЗЗД няма право по-късно да релевира възражения за некачествено или непълно изпълнение. Направените във въззивната жалба оплаквания в тази връзка са счетени за неоснователни. Като ирелевантен е отчетен фактът,че проектът на ответника не е осъществен и не е получена изцяло финансовата помощ,за която същият е кандидатствал.Съдът е отказал да уважи направеното от ответника евентуално възражение за прихващане, по съображения за неоснователност,тъй като в производството е останало недоказано ищецът да е допуснал виновно неизпълнение на задължение по договора за консултантски услуги,поради което обезщетение за вреди на договорно основание не му се дължи.
Така постановено, решението на Варненски апелативен съд е валидно и допустимо, но при постановяването му съдът не е съобразил процесуалните правила, предвидени в нормите на чл.235 ал.2 ГПК и чл.236 ал.2 ГПК.Съгласно изразената в тях по императивен начин воля на законодателя,отчитана и в постоянната практика на ВКС, обективирана в Тълкувателно решение № 1/2013г. от 09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, Тълкувателно решение №1/04.01.2001г. по гр.д.№1/2001г. на ОСГК на ВКС,решение №91/21.04.2016г. по гр.д.№4497/15г. на ВКС ІІІ г.о., решение №63/17.07.2015г. по т.д.№674/14г. на ВКС ІІ т.о., решение №36/07.08.2015г. по т.д.№465/14г. на ВКС ІІ т.о.,решение №56/10.06.2015г. по гр.д.№5143/14г. на ВКС І г.о., решение №691/02.02.2011г. по гр.д.№1620/09г. на ВКС І г.о., решение №147/06.10.2009г. по т.д.№85/09г. на ВКС ІІ т.о., решение № 55/03.04.2014г. по т. д. № 1245/13г. на ВКС І т.о., решение № 263/24.06.2015г. по т. д. № 3734/13г. на ВКС ТК І т.о., решение № 111/03.11.2015г. по т.д. №1544/14г. на ВКС ТК II т. о. и др., целта на въззивното производство е повторното разрешаване на материално-правния спор, при което дейността на въззивната инстанция, аналогично на първата, е свързана с установяване релевантната фактическа обстановка, твърдяна от страните като осъществила се, чрез събиране, анализ и кредитиране на доказателствата и с подвеждане на доказаните факти под приложимата към тях материално-правна норма. Въззивният съд е задължен да мотивира решението си като изложи свои изводи по съществото на спора,произнасяйки се и по всички поддържани във въззивната жалба и отговора защитни доводи и възражения на страните.
В настоящия случай в предприетата с отговора на исковата молба защита ответникът е противопоставил правоизключващи възражения за недължимост на претендираната сума, между които и такива за нищожност на договора в хипотезата на чл.26 ал.1 предл.3 ЗЗД и за приложимост на разпоредбата на чл.307 ТЗ. Тези възражения,наред с останалите са поддържани от ответника и във въззивната му жалба срещу решението на първоинстанционния съд, в което те са останали несподелени от съдебния състав.
При постановяване на решението си въззивният съд е допуснал нарушение на посочените съдопроизводствени правила,като е ограничил мотивите си до приетото от него за установено,че предметът на договора за консултантски услуги, свеждащ се до изготвяне на бизнес план във връзка с кандидатстване на ответника по европейска програма за развитие на селскостопанските райони, е изпълнен, налице е приемане от ответника без възражения, което прави оплакванията за некачествено изпълнение неоснователни,а последното е обусловило и извода за неоснователност на възражението за прихващане. Извън полето на дължимата от съда преценка,основана на съответните събрани в хода на делото доказателства, са останали въведените като спорни в предмета на делото обстоятелства за наличие или не на задължаване на ищеца с по-широк кръг от услуги /извън изготвянето на бизнес-плана/ и за тяхното не/изпълнение,като в тази връзка не са обсъдени както клаузите на договора,касаещи неговия предмет,така и останалите събрани по делото писмени доказателства и свидетелски показания /разменената между страните кореспонденция е кредитирана единствено за обосноваване извода за постигнато съгласие за намаляване размера на дължимата престация на ответника/. Липсва произнасяне по възраженията на ответника,основани на разпоредбите на чл.26 ал.1 предл.3 ЗЗД и чл.307 ТЗ.
Тъй като така констатираните, допуснати в отклонение от практиката на Върховния касационен съд, процесуални нарушения са довели до необоснованост на въззивното решение, която, при липса на необходимост от повтаряне или извършване на нови съдопроизводствени действия, не обуславя връщане на делото за ново разглеждане по аргумент от чл.293 ал.3 ГПК, спорът следва да се пререши от настоящата инстанция.
По същество, съставът на Върховен касационен съд,Търговска колегия,Първо отделение намира следното:
По възражението за нищожност на договора от 11.04.2012г. поради сключването му в противоречие с добрите нрави. В съдебната практика противоречието с добрите нрави при сключването на сделките се свързва с нарушаване на общо възприетите в обществото нравствено-етични морални правила, които, наред с императивните законови правила, слагат граница на договорната свобода,предвидена с разпоредбата на чл.9 ЗЗД. При възмездните сделки, какъвто е и процесният договор за консултантски услуги, доколкото престацията на едната страна предполага насрещно задължение, съответстващо на полученото, от значение за преценката дали сделката не противоречи на добрите нрави е изследването на еквивалентността при размяната на дължимото. Като се държи сметка за признатата от законодателя свобода на договаряне и липсата на законова забрана да се договаря изпълнение на парично задължение в размер под или над обичайния за подобни случаи, за да се приеме,че е налице съставът на чл.26 ал.1 т.3 ЗЗД по отношение на конкретната сделка, следва неравностойността на престациите да е в степен,близка до изобщо липсваща насрещна такава. В т.см. са разрешенията,дадени по релевантни за случая правни въпроси, в решение №452/25.06.2010г. по гр.д.№4277/08г. на четвърто г.о. и решение №119/22.03.2011г. по гр.д.№485/11г. на първо г.о. на ВКС. В разглежданата в настоящото производство хипотеза наличието на такава нееквивалентност следва да бъде отречено. С възникналата между страните договорна връзка ищецът се е задължил да престира определен трудов резултат срещу възнаграждение,което се изчислява приблизително на около 5% от стойността на проекта,заявен за финансиране. Според свидетелските показания /на Н./ обичайното възнаграждение в подобни случаи възлиза на 2%. Дори да се приеме,че така уговорено с първоначалния договор възнаграждение не съответства на обема на насрещното задължение, това не би могло да обуслови различен, положителен за ответника- касатор извод, тъй като последващо страните доброволно по взаимно съгласие са намалили цената на договора до размер,който в процентно съотношение според изходната за изчислението база, се определя на 2,38%. Това отклонение от обичайното е в рамките на договорната свобода между страните,който извод лишава възражението за нищожност от основание.
Неоснователно е и възражението за наличие на стопанска непоносимост, която касаторът обоснова с последваща обективна невъзможност за земеделския производител да реализира инвестиционното си намерение по проекта. Стопанската непоносимост по смисъла на чл.307 ТЗ е основание за постигане на изменение или прекратяване на облигационната връзка,тогава,когато липсва съгласие на страните за това, а обективната икономическа ситуация при продължаването й според първоначалните условия създава предпоставки за възникване на изключителна несправедливост в отношенията между страните. Това изменение или прекратяване може да бъде постигнато чрез намесата на съда по предявен иск на заинтересованата страна,който по характера си е конститутивен и внася промяна в правната и имуществената сфера на страните с цел предотвратяване на такава несправедливост. При това произнасянето на съда по такъв иск променя,респ. прекратява правната връзка занапред, преди да са настъпили предпоставките за търсене на изпълнение на поетите с договора задължения, а не след като връзката е прекратена,развалена или насрещното задължение е изпълнено. В случая с оглед тези теоретични постановки, поддържани и в съдебната практика на ВКС, възражението на ответника за наличие на стопанска непоносимост,противопоставено срещу искането на ищеца да получи възнаграждението за престирания от него трудов резултат, не може да обоснове приложимост на правната норма,тъй като не осъществява посочените по-горе предпоставки. Липсва искане за изменение или прекратяване на договора за консултантски услуги за в бъдеще,а твърденията на ответника във връзка с възражението /развити едва пред въззивната и поддържани пред касационната инстанция/ се свеждат до такива за наличие на възникнала последваща обективна невъзможност за него да се възползва докрай от изработеното,при това при настъпила вече изискуемост на задължението му за заплащане на изработеното , съгласно чл.266 ЗЗД.
При наличието на валидна договорна връзка между страните,по отношение на която не може да бъде приложена разпоредбата на чл.307 ТЗ, на изследване подлежат фактите, относими към нейното изпълнение и направените във връзка с това възражения. Със сключения между страните договор ищецът е поел задължения да консултира ответника, в качеството му на земеделски производител, във връзка с кандидатстването на последния за и получаването на безвъзмездна финансова помощ при условията на Програмата за развитие на селскостопанските райони.Консултирането включва изготвяне на бизнес план, комплектоването му с необходимите придружаващи го документи във вида и в сроковете, предвидени в програмата /т.1.1 и т.1.2 от договора/ и оказване на необходимото съдействие и консултация при подготвянето на документите за получаване на окончателното плащане /т.1.4/.Срещу тези задължения в полза на изпълнителя е договорено възнаграждение в размер на 46 656 лв. с ДДС,впоследствие намалено по взаимно съгласие на 23 328 лв. с ДДС. Безспорно е,че до окончателно плащане не се е стигнало,тъй като изпълнителят по проекта,подлежащ на финансиране /трети за спора правен субект/, е изпаднал в забава спрямо ответника, с което е осуетил изпълнението на същия. В резултат на това действия по изпълнение на задължението на ищеца по т.1.4 от договора не са предприемани. Доколкото , съгласно разпоредбата на чл.266 ЗЗД изискуемостта на престацията за плащане е обусловена от изработване на възложеното и приемането му от възложителя,по отношение на тази част от задълженията възнаграждение не се дължи. При преценката на относителния дял на това задължение спрямо общото уговорено по предмета на договора възнаграждение следва да се съобрази целта на същия – да бъде подпомогнат земеделският производител във връзка с участието му в европейската програма за финансиране във всички фази на процеса – от кандидатстването до окончателното изплащане на помощта,съгласно Наредба №8/03.04.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка „Модернизиране на земеделските стопанства“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. Осъществяването на първата фаза предпоставя два типа действия – изготвяне на бизнес план / по предвиден от законодателя образец – приложение №5 от наредбата и въз основа на отговорите по предварително поставени на възложителя въпроси/ и консултиране по набавяне и комплектоване с бизнес плана на определен обем документи /44 на брой общи и допълнителни, специфични за дейността, задължителни при кандидатстването, съгласно приложение №11 от наредбата/. Завършващата фаза /окончателното плащане/ е свързана с набавянето и представянето на също толкова на брой документи,изискуеми по приложение №13 от наредбата. Тези три типа задължения - изработването на бизнес плана и консултирането във връзка със снабдяването и представянето пред финансиращия орган на съпътстващата кандидатстването и изплащането на помощта документация следва да се приемат за равностойни по тежест, поради което неосъществяването на последната част от тях е основание да се приеме,че една трета от уговореното възнаграждение или сумата 7776 лв. е изначално недължима, доколкото срещу нея липсва насрещно престиран трудов резултат.
По изпълнението на останалата част от задълженията. Установено е от приложения към исковата молба протокол,че бизнес планът физически е предаден на ответника,който го е приел без възражения,относими към вида и комплектовката му,което прави обстоятелството,установено с показанията на свидетеля Н., че той е получен от изпълнителя „в насипно състояние“, без значение за спора. Според съдебната практика на Върховния касационен съд /реш. по т.д.№1056/09г. на второ т.о., реш. по т.д.№1428/14г. на първо т.о. и др./, приемането на изработеното, по смисъла на чл.266 ЗЗД, не се разглежда като обикновен физически акт на разместване на фактическата власт върху предмета на договора,а включва и одобрение на изработеното,което може да бъде извършено както с изрично обективирано в писмен документ изявление, че то съответства на предвиденото с договора предназначение, така и с извършването на конклудентни действия на приемащия,изразяващи се в използване на изработеното по предназначението му. От свидетелските показания в случая се установява,че предаденият на възложителя, изготвен от ищеца, бизнес план не е отговарял в цялост на законоустановените изисквания,а това се потвърждава и от съдържанието на изпратеното от ДФ“Земеделие“ до земеделския производител уведомително писмо от 29.06.2012г.,в което е направена констатация за непълноти в бизнес плана и придружаващите го документи,подлежащи на отстраняване,като е изискано прилагане на липсващите три документа. Според установеното от свидетеля, указанията на фонда са изпълнени лично от възложителя с помощта на същия,след което изработеното е използвано по предназначението му.С това работата се счита за приета,а доколкото до този момент ответникът не е направил възражения за неточното изпълнение пред изработващия,същият е загубил правата си по чл.265 ал.1 ЗЗД, на основание презумпцията на чл.264 ал.3 ЗЗД. Поради това възражението за намаляване на възнаграждението поради недостатъци не може да бъде споделено като основателно. Същите съображения са относими и към наведените от касатора доводи във връзка с непризнаването от ДФ“Земеделие“ като допустими разходи за финансиране уговореното с консултантския договор възнаграждение,тъй като след получения частичен отказ /от който момент следва да се приеме,че той е узнал за недостатъка на проекта/ възложителят не е известил изпълнителя,а се е възползвал от изработеното в този му вид,с което е загубил правото да възрази по-късно.
Дължимото по договора за консултантски услуги възнаграждение е в размер на 15 552 лв. с ДДС,от която сума следва да бъдат приспаднати платените авансово 3600 лв. , при което на присъждане в полза на ищеца подлежи сумата 11 952 лв.
Разгледаното от двете инстанции евентуално възражение за прихващане е недопустимо, поради което такова е и произнасянето на съдилищата по основателността му. За да подлежат на прихващане, двете вземания – активното и пасивното, следва да са насрещни,да съществуват едновременно и да са годни за компенсация. В случая те са взаимно изключващи се,тъй като вземането на ищеца за възнаграждение предполага изпълнено задължение,произтичащо от договорно основание,а това на ответника за вреди се основава на твърдения за възникването им в резултат неизпълнението на същото договорно задължение. Уважаването на иска с общо основание чл.79 ал.1 ЗЗД автоматично изключва съществуването на задължение на ищеца за вреди по чл.82 ЗЗД. Поради недопустимостта му, съдът не е дължал произнасяне по така заявеното възражение за прихващане.
Решението на въззивния съд, с оглед горните изводи, подлежи на частична отмяна,а искът – на отхвърляне в частта над приетите за дължими като възнаграждение по договора за консултантски услуги в размер на 11 952 лв. до признатото като такова от въззивната инстанция в размер на 19 728 лв.
Съобразно пререшаването на спора ЗП С. Т. Н. дължи на „Плевен агроконсулт“ЕООД разноски за производството пред първата инстанция в размер на 977,67 лв.,поради което решението на Варненски апелативен съд подлежи на отмяна в частта за разноските над тази сума до признатите му от въззивната инстанция 1613,87 лв.
За въззивното производство в полза на ЗП С. Т. Н. са присъдени разноски по компенсация в размер на 825,11 лв.В това производство са направени разноски от ищеца в размер на 1800 лв.,от които, съобразно изхода пред настоящата инстанция му се дължат 499,66 лв.; от ответника са направени разноски в размер на 3045 лв.,от които му се дължат 2199,73 лв. При компенсация на насрещните задължения за разноски в полза на ЗП С. Т. Н. се следват 1700,07 лв.,от които следва да се приспаднат присъдените от въззивния съд 825,11 лв. и на същия да се присъдят още 874,96 лв.
Направените от ЗП С. Т. Н. разноски за касационното производство са в размер на 1924,56 лв.,от които 1500 лв. за адвокатско възнаграждение.Срещу размера на последното е направено възражение от противната страна за неговата прекомерност,което,предвид обжалваемия материален интерес и съобразно условията по Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, следва да бъде оставено без уважение. Съразмерно от тези разноски в полза на касатора следва да бъдат присъдени 758,59 лв.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение №189/12.10.17г. по в.т.д.№364/17г. по описа на Варненски апелативен съд в частта, с която е потвърдено решение №65/21.04.17г. по т.д.№281/16г. на ОС Добрич в осъдителната му част за разликата от 11 952 лв. до 19 728 лв.,ведно със законната лихва,както и в частта,с която е потвърдено първоинстанционното решение за присъждане на разноски в полза на „Плевен агроконсулт“ЕООД за сумата над 977,67 лв. до 1613,87 лв. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Плевен агро консулт“ЕООД срещу Земеделски производител С. Т. Н. иск с правно основание чл.79 ал.1 ЗЗД вр. чл.266 ал.1 ЗЗД за разликата над 11 952 лв. до 19 728 лв., претендирана като възнаграждение с включен ДДС по договор от 11.04.2012г. за консултантски услуги и анекс към него,ведно със законната лихва, като неоснователен.
ПОТВЪРЖДАВА решение №189/12.10.17г. по в.т.д.№364/17г. по описа на Варненски апелативен съд в останалата му,обжалвана от Земеделски производител С. Т. Н.,част.
ОСЪЖДА „Плевен агроконсулт“ЕООД с[ЕИК] , със седалище и адрес на управление с.. обл.П. ул.“.“№67 да заплати на Земеделски производител С. Т. Н. с ЕГН [ЕГН] и адрес [населено място] общ. . ул.“.“№16 още 874,96 лв.,представляващи разноски по компенсация за производството пред Варненски апелативен съд и сумата 758,59 лв. разноски за производството пред Върховен касационен съд.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
|