Р Е Ш Е Н И Е № 59 София, 17 юли 2019 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и първи март две хиляди и деветнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БЛАГА ИВАНОВА ЧЛЕНОВЕ: КЕТИ МАРКОВА ДАНИЕЛА АТАНАСОВА при секретаря Невена Пелова и в присъствието на прокурора Кирил Иванов като изслуша докладваното от съдия Даниела Атанасова наказателно дело № 181/2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалба на адв. А. М., защитник на подсъдимите П. П. А. и Г. П. П., срещу въззивна присъда № 201 от 26.09.2018 г., постановена по внохд № 2790/2018 г. на Софийски градски съд (СГС), НО, 9-ти въззивен състав. С жалбата се релевират трите касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 - 3 от НПК, като се правят следните искания: - по отношение на подс. Г. А. - на основание чл.354, ал.1, т.2, пр.3 от НПК да бъде оправдан за повдигнатите му обвинение за престъпления по чл.354а, ал.3, т.1 от НК, чл.354а, ал.3, т.1, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1 от НК и чл.131, ал.2, пр.4, т.3, вр. чл.130, ал.1 от НК. - по отношение на подс.П. А. - на основание чл.354, ал.1, т.2, пр.3 от НПК да бъде оправдан по обвинението по чл.354а, ал.3, т.1 от НК, а на основание чл.354, ал.1, т.4 от НПК присъдата спрямо него за престъплението по чл.354а, ал.3, т.1, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1 от НК бъде изменена, като на основание чл.354, ал.2, т.2 от НПК бъде приложен закон за еднакво престъпление, а именно по чл.354а, ал.3, т.1 от НК; Депозирано е допълнение към касационната жалба от упълномощения защитник, адв. М., в което са развити доводи, подкрепящи релевираните касационни основания. В съдебно заседание пред касационната инстанция представителят на ВКП изразява становище за неоснователност на жалбата, поради което моли присъдата на СГС да бъде оставена в сила. Адвокат М., защитник на двамата подсъдими, пледира за уважаване на жалбата по изложените в нея и допълнението съображения. По отношение на инкриминираното на подс. Г. А. обвинение за престъпление по чл.131, ал.2 от НК защитникът излага аргументи за случайно деяние по чл.15 от НК, тъй като този подсъдим страдал от тежка форма на спинално заболяване, което не му позволявало да извършва резки движения и да има агресивно поведение. Твърди, че в свидетелските си показания служителите на полицията били категорични, че подс. Г. А. е бил видимо в летално състояние с оглед на което, по мнение на защитата, нямало как умишлено да е нанесъл телесна повреда на пострадалия М.. По отношение на заявеното основание за явна несправедливост на наложеното наказание за подс. Г. А. защитата пледира, че този подсъдим е “тежък инвалид” и пребиваването му в затвор би било пагубно за неговото здраве. Подсъдимите Г. А. и П. А., редовно призовани, не се явяват. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение, като обсъди доводите, релевирани в касационната жалба и допълнението към нея, становището на страните от съдебното заседание и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт в рамките на правомощията си, установи следното: С присъда от 02.05.2018 г., постановена по нохд № 5779/2013 г., Софийски районен съд, НО, 116-ти състав е признал: - подс. П. П. А. за виновен в това, че на 07.01.2013 г. в [населено място], [улица], пред № , в лек автомобил „марка“, в съучастие като извършител с Г. П. А. – извършител, без надлежно разрешително е държал високорискови наркотични вещества, забранени съгласно Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите /ЗКНВП/, както следва – „коноп“ с нетно тегло 19,30 гр., с 8,2% съдържание на активния наркотично действащ компонент – тетрахидроканабинол, на стойност 115,80 лв., като съгласно Приложение № 1 към чл.3, т.1 от Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични, вр. чл.30 от ЗКНВП конопът е включен в списъка „Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве, поради вредният ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина“, поради което и на основание чл.354а, ал.3, т.1, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.55, ал.1, т.1 от НК му е наложил наказание лишаване от свобода за срок от четири месеца, като на основание чл.66 от НК е отложил изпълнението за срок от три години; - подс. П. П. А. за невиновен в това, че на 07.01.2013 г., в [населено място], в сградата на 04 РУП – СДВР, намираща се на адрес [улица], без надлежно разрешително е държал високорискови наркотични вещества, забранени съгласно ЗКНВП, както следва – „коноп“ с нетно тегло 0,87 гр., със 7,9%съдържание на активния наркотично действащ компонент – тетрахидроканабинол, на стойност 5,22 лв., като съгласно Приложение № 1 към чл.3, т.1 от Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични, вр. чл.30 от ЗКНВП конопът е включен в списъка „Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве, поради вредният ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина“, поради което и на основание чл.304 от НПК, вр. чл.9, ал.2 от НК го оправдал по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.354а, ал.3, т.1 от НК; - подс. Г. П. А. за виновен в това, че на 07.01.2013 г. в [населено място], [улица], пред № 3, в л.а. „марка“, в съучастие като извършител с П. П. А. – извършител, без надлежно разрешително е държал високорискови наркотични вещества, забранени съгласно Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите /ЗКНВП/, както следва – „коноп“ с нетно тегло 19,30 грама, с 8,2% съдържание на активния наркотично действащ компонент – тетрахидроканабинол, на стойност 115,80 лв., като съгласно Приложение № 1 към чл.3, т.1 от Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични, вр. чл.30 от ЗКНВП конопът е включен в списъка „Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве, поради вредният ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина“, поради което и на основание чл.354а, ал.3, т.1, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.55, ал.1, т.1 от НК му е наложил наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца, при първоначален общ режим; - подс. Г. П. А. за невиновен в това, че на 07.01.2013 г., в [населено място], в сградата на 04 РУП – СДВР, намираща се на адрес [улица], без надлежно разрешително е държал високорискови наркотични вещества, забранени съгласно ЗКНВП, както следва – „коноп“ с нетно тегло 0,48 гр., със 8,7% съдържание на активния наркотично действащ компонент – тетрахидроканабинол, на стойност 2,88 лв., като съгласно Приложение № 1 към чл.3, т.1 от Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични, вр. чл.30 от ЗКНВП конопът е включен в списъка „Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве, поради вредният ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина“, поради което и на основание чл.304 от НПК, вр. чл.9, ал.2 от НК го оправдал по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.354а, ал.3, т.1 от НК; - подс. Г. П. А. за виновен в това, че на 07.01.2013 г. в [населено място], [улица], пред № 3, чрез ухапване със зъби в областта на показалеца на лявата ръка и блъскане с две ръце в областта на лицето причинил лека телесна повреда по смисъла на чл.130, ал.1 от НК, изразяваща се в оток на лявата скула, разкъсно-контузна рана и охлузване на средната фаланга на втори пръст на лявата ръка, характеризиращи се с медико-биологичния признак „временно разстройство на здравето, неопасно за живота“, на полицейски орган при изпълнение на службата му – на Р. И. М. – на длъжност „разузнавач пета степен“ в първа криминална група в сектор „Криминална полиция“ при 04 РУП – СДВР, изпълняващ задължения по противодействие на престъпността, поради което и на основание чл.131, ал.2, пр.4, т.3, вр. чл.130, ал.1, вр. чл.54 от НК му е наложил наказание лишаване от свобода за срок от една година, при първоначален общ режим. На основание чл. 23 от НК съдът е определил на подс. Г. А. едно общо и най-тежко наказание, а именно лишаване от свобода за срок от една година, при първоначален общ режим. На основание чл.68, ал.1 от НК съдът е привел в изпълнение наложеното на подс. Г. А. наказание по нохд № 4104/2012 г. по описа на СРС в размер на три месеца лишаване от свобода, което да бъде изтърпяно при първоначален общ режим. Съдът се е произнесъл по веществените доказателства и разноските. С въззивна присъда № 201 от 26.09.2018 г., постановена по внохд № 2790/2018 г., СГС, НО, 9-ти въззивен състав е отменил първоинстанционната присъда в частта, с която подсъдимите са били признати за невиновни и вместо това е постановил: - признал е подс. П. П. А. за виновен в това, че на 07.01.2013 г. в [населено място] без надлежно разрешително е държал високорисково наркотично вещество – коноп с нето тегло 0,87 гр., със съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол 7,9% на стойност 5,22 лв., поради което и на основание чл.354а, ал.3, т.1 и чл.55, ал.1, т.1 от НК го е осъдил на наказание лишаване от свобода за срок от три месеца. На основание чл.23, ал. 1 от НК съдът определил общо най-тежко наказание лишаване от свобода за срок от четири месеца, като на основание чл.66, ал.1 от НК е отложил изпълнението за срок от три години. - признал е подс. Г. П. А. за виновен в това, че на 07.01.2013 г. в [населено място] без надлежно разрешително е държал високорисково наркотично вещество - коноп с нето тегло 0,48 гр. със съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол 8,7% на стойност 2,88 лв., поради което и на основание чл.354а, ал.3, т.1 и чл.55, ал.1, т.1 от НК го е осъдил на наказание лишаване от свобода за срок от три месеца при първоначален общ режим на изтърпяване. СГС е потвърдил присъдата в останалата й част. Касационната жалба е допустима, но неоснователна. Върховният касационен съд многократно е имал възможност да отбележи, че касационната проверка е в рамките на фактическите положения, приети за установени от въззивния съд, след извършен от него доказателствен анализ и направените правни изводи. Настоящата инстанция не може да подменя вътрешното убеждение на контролирания съд по фактите, включени в предмета на доказване, а е оправомощена само да извърши проверка относно спазването на процесуалните предписания, гарантиращи правилното му формиране в съответствие с разпоредбата на чл.14 от НПК. Въззивният съдебен акт, който в случая е нова присъда следва да отговаря на изискванията на чл.339, ал.3, вр. чл.305 от НПК. В мотивната част на всяка присъда, съгласно разпоредбата на чл.305, ал.3 от НПК е необходимо да бъдат посочени приетите от съда обстоятелства, въз основа на кои доказателствени материали и какви са правните съображения за взетото решение. При противоречия в доказателствените материали се излагат съображения защо едни от тях се приемат, а други отхвърлят. Въззивният съд е изпълнил тези си задължения и постановената въззивна присъда отговаря на законоустановените изисквания за съдържание. Задължение на предходните инстанции е да съберат необходимата и достатъчна по обем доказателствена съвкупност, свързана с изясняване на въпросите, включени в предмета на доказване, да ги подложат на внимателна оценка, да обосноват изводите си съобразно изискванията на чл.13, чл.14 и чл.107, ал.5 от НПК. В рамките на аналитичната си дейност СГС не е допуснал недооценяване, подценяване или превратно тълкуване на което и да било от събраните по делото доказателства. Оплакванията на защитата за невярна оценка на доказателствата относно деятелността на подс. Г. А., са неоснователни. Контролираната инстанция не може да бъде упрекната в избирателност при оценката на показанията на св. В. и св. Г.. Обстоятелството, че техните показания досежно причинената на св. М. телесна повреда установяват производни по характер доказателства, не компрометира извода на съдилищата във връзка с авторството на деянието по чл.131, ал.2, пр.4, т.3 от НК. Изпълнявайки задълженията си въззивната инстанция им е дала вярна оценка, като е отчела, че те съответстват: на заявеното от пострадалия Р. М.; на обективно установеното от лекар непосредствено след деянието; на заключението на съдебно-медицинската експертиза и на данните от другите гласни доказателствени източници. Следва да се отбележи, че въззивният съд е извършил самостоятелен анализ на информацията, съдържаща се в доказателствените източници по делото, като е подходил както индивидуално към всеки един от тях, така и в тяхната взаимна връзка и цялост. Същият е обсъдил поотделно и съпоставил помежду си показанията на свидетелите М., Д., В., Г., включително и приобщените по реда на чл. 281, ал. 1, т. 2 от НПК и по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 от НПК, С., П. и К. /л.л. 51 – 54 от внохд/. При анализа на обясненията на подсъдимите СГС е отчел тяхната специфика като източник на доказателства и средство за защита. В съответствие с доказателствената съвкупност по делото са изводите на съдилищата, че обясненията на подс. П. А. са насочени към омаловажаване съпричастността на неговия син – подс. Г. А., към деянията, в чието извършване е обвинен и целят неговото оневиняване. На следващо място, неоснователно е твърдението на касаторите за допуснато съществено процесуално нарушение при изготвяне на съдебно-медицинската експертиза, дала заключение относно медико-биологичната характеристика на телесното увреждане на св. М., механизма на причиняването му и последиците от причинените травматични увреждания на лицето. Следва да се посочи, че вещото лице, изготвило заключението е последователно и категорично в позициите си и убедително ги е защитило и в съдебното заседание пред първоинстанционния съд. Правилно решаващите съдилища са кредитирали изводите, направени в обсъжданото експертно заключение и са ги използвали за надлежна доказателствена основата относно приетите от тях фактически констатации. Тази експертиза не е необоснована, нито пък са налице съмнения за нейната правилност, тъкмо обратното - тя е дала ясни и научно обосновани отговори на поставените въпроси в рамките на професионалната компетентност на експерта, поради което и възражението на защитата, че тя е компрометирана, е лишено от основание. В обобщение следва да се посочи, че въззивният съд не е допуснал съществени процесуални нарушения, обуславящи касационно основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК, което да изисква намесата на касационната инстанция с отмяна на въззивната присъда и връщане на делото за ново разглеждане. В пледоарията си защитникът на подс. Г. А. се позовава на нарушение на материалния закон досежно обвинението за престъпление по чл.131, ал.2 от НК, като твърди, че се касае за случайно деяние по смисъла на чл.15 от НК. Това твърдение е било релевирано и пред въззивната инстанция, която го е обсъдила и го е отхвърлила с убедителни мотиви. Правилно, съобразно доказателствената установеност съдът е приел, че действието на този подсъдим спрямо св. М., изразяващо се в захапване на ръката му, не може да бъде счетено за рефлекторно. В жалбата си касаторите поддържат оплакване, че действията на въззивния съд по отмяна приложението на чл.9, ал.2 от НК, са незаконосъобразни. Малозначителността на деянието, указана в разпоредбата на чл.9, ал.2 от НК, е сред обстоятелствата, които изключват обществената опасност и противоправността на престъплението. Поначало деянията, които осъществяват указаните в състава на дадено престъпление признаци са именно общественоопасните прояви, запретени от правната норма. По изключение е възможно дадено деяние да съдържа признаците от състава на престъплението, но само привидно - без действително да е общественоопасно или без да е такова в достатъчна степен, че при конкретните условия, то не е от естество да засегне въобще обществените отношения, които са негов обект или пък това засягане може да бъде незначително. Тези две хипотези са визирани в разпоредбата на чл.9, ал.2 от НК - не е престъпно деянието, което макар и формално да осъществява признаците от състава на предвиденото в закона престъпление поради своята малозначителност не е общественоопасно или неговата обществена опасност е явно незначителна. Обществената опасност на деянието се определя от насоката на отрицателното обществено въздействие на деянието и видът на засегнатите от последното обществени отношения. Това определя и различната степен на обществена опасност на деянията, като към значимите за нейното определяне обстоятелства следва да се отнесат следните категории: характера на конкретното обществено отношение, степента на отрицателно въздействие върху тези отношения, начина и способа на действие, отрицателно въздействие върху друго обществено отношение, особено положение на субекта и други. Тези обстоятелства са различни за конкретните казуси и налагат внимателен анализ относно резултата на конкретното и комплексно въздействие върху обществените отношения. По настоящото дело контролираният съд е приел, че относно обвиненията за държане на високорискови наркотични вещества – коноп, съответно с нето тегло 0,48 гр. за подс. Г. А. и 0,87 гр. за подс. П. А. не са налице предпоставките на чл.9, ал.2 от НК, за да се приеме малозначителност на деянието, за което е изложил убедителни съображения, които се споделят от настоящият състав и не се налага преповтарянето им. Независимо, че с гореизложеното се изчерпват оплакванията на защитата и подсъдимите за нарушения на материалния закон, в настоящият случай е наложителна намеса на ВКС, произтичаща от конституционното задължение на касационната инстанция да осъществява върховен съдебен надзор за точното и еднакво прилагане на закона от всички съдилища. Тази необходимост е породена от факта, че въззивният съд не е приложил правилно закона във връзка с квалифициране деятелността на подсъдимите по отношение държането на наркотичните вещества. С въззивната присъда, с която частично е отменена първоинстанционната присъда, подсъдимите са признати за виновни и по отношение на деянията, свързани с държане на високорисково наркотично вещество - коноп, съответно 0,48 гр. със съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол 8,7% на стойност 2,88 лв. (за подс. Г. А.) и 0,87 гр. със съдържание активен компонент тетрахидроканабинол 7,9% на стойност 5,22 лв. (за подс. П. А.). Вместо да квалифицира посочените деяния ведно с тези по чл.354а, ал.3, т.1, вр. чл.20, ал.2 от НК от първоинстанционната присъда/ потвърдена с въззивния съдебен акт в тази част/, като едно престъпление, СГС е приел, че същите са извършени при условията на реална съвкупност, с което е приложил неправилно материалния закон. Извършените на 07.01.2013 г. две деяния по чл.354а, ал.3, т.1 от НК от всеки от подсъдимите, макар и на различни места - в лек автомобил и в сградата на 04 РУП - СДВР, не обуславят разделянето на единното престъпление по чл.354а, ал.3, пр.2 от НК - държане на наркотични вещества, на две или повече отделни деяния, нито пък обосновават наличието на друга форма на усложнена престъпна дейност - продължавано престъпление по смисъла на чл.26, ал.1 от НК. Фактическите констатации по делото сочат, че на процесната дата подсъдимите са държали наркотично вещество - коноп на различни места, по едно и също време. При тези данни, както и предвид установената трайна практика, сочеща, че за да е осъществено изпълнителното деяние при формата “държане” не е необходимо фактическата власт да е реализирана, чрез перманентни физически действия, достатъчно е да е налице обективна фактическа възможност за такива действия, което от своя страна обективира наличието на фактическа власт върху наркотичните вещества. Предвид изложеното, настоящата инстанция намира, че следва да упражни правомощието си по чл.354, ал.2, т.2, пр.1 от НПК и да приложи закон за еднакво наказуемо престъпление, като преквалифицира приетите за осъществени в условията на съвкупност две престъпления по чл.354а, ал.3, т.1, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1 от НК и по чл.354а, ал.3, т.1 от НК в едно такова по чл.354а, ал.3, т.1, вр чл.20, ал.2 от НК. Тази преквалификация освен, че не утежнява правното положение на подсъдимите, не води и до накърняване правото им на защита. За допустимостта на горната преквалификацията е без значение обстоятелството, че част от наркотичните вещества всеки от подсъдимите е държал сам, а друга част в съучастие. Постановената от касационната инстанция преквалификация на престъпната деятелност на подсъдимите в едно престъпление изисква определянето на съответно наказание. В тази връзка следва да се направят някои уточнение: производството пред касационната инстанция е образувано по жалба на подсъдимите, поради което е необходимо съобразяването със забраната reformatio in pejus. Това от своя страна означава, че наказанията на двамата подсъдими подлежат на определяне при хипотезата на чл.55, ал.1, т.1 от НК, като не могат да надвишават срок от четири месеца за подс. П. А. и шест месеца за подс.Г. А.. Също така не може да им бъде налагано наказание глоба, а по отношение на подс.П. А. следва да се приложи разпоредбата на чл.66 от НК. В случая установените от решаващите съдилища смекчаващи и отегчаващи обстоятелства са вярно отчетени и в контекста на горното налагат определянето на следните наказания за престъплението по чл.354а от НК: на П. А. - лишаване от свобода в размер на четири месеца, чието изпълнение на основание чл.66 от НК следва да бъде отложено за срок от три години; на подс. Г. А.- шест месеца лишаване от свобода. Във връзка с горното е необходимо да бъде отменено приложението на чл.23 от НК по отношение на подс.П. А..Не се налага отмяната на чл.23 от НК за подс.Г. А., тъй като за него е налице съвкупност с престъплението по чл.131 от НК, за което му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година, което в случая е водещо за общото най-тежко наказание. В обобщение настоящият състав намира, че въззивната присъда на СГС следва да бъде изменена, в насока на гореизложеното. Водим от горното и на основание чл.354, ал.2, т.2 вр. ал.1, т.4 от НПК, ВКС, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ИЗМЕНЯВА въззивна присъда № 201 от 26.09.2018 г., постановена по внохд № 2790/2018г. по описа на Софийски градски съд, Наказателно отделение, 9-ти въззивен състав, както следва: - отменява по отношение на подс.П. П. А. приложението на чл.23 от НК и преквалифицира извършеното от него от две престъпления - по чл.354а, ал.3, т.1, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1 от НК и по чл.354а, ал.3, т.1 от НК в едно престъпление по чл.354а, ал.3, т.1, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1 от НК, за което на основание чл.55, ал.1, т.1 от НК му налага наказание четири месеца лишаване от свобода, и на основание чл.66 от НК отлага изпълнението му за срок от три години, считано от влизане в сила на присъдата; - преквалифицира извършеното от подсъдимия Г. П. А. от две отделни престъпления - по чл.354а, ал.3, т.1, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1 от НК и по чл.354а, ал.3, т.1 от НК в едно престъпление по чл.354а, ал.3, т.1, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1 от НК, за което на основание чл.55, ал.1, т.1 от НК му налага наказание шест месеца лишаване от свобода. ОСТАВЯ В СИЛА присъдата в останалата част. Решението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: