Р Е Ш Е Н И Е № 256 гр. София, 06 юни 2012 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и първи май две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ :ЛИЛЯНА МЕТОДИЕВА ЧЛЕНОВЕ : ТАТЯНА КЪНЧЕВА ЖАНИНА НАЧЕВА при участието на секретаря НАДЯ ЦЕКОВА и на прокурора КРАСИМИРА КОЛОВА изслуша докладваното от съдия Т. Кънчева касационно дело № 490 по описа за 2012 година и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е образувано по искане на осъдения С. И. О. за възобновяване на наказателното производство по внохд № 774/2011 г. на Плевенския окръжен съд и отмяна на решение № 2/ 05.02.2012 г., с което е потвърдена присъда № 304/ 13.07.2011 г. по нохд № 2128/2010 г. на Плевенския районен съд. Сочи се нарушение на материалния закон- касационно основание по чл.348 ал.1 т.1 от НПК и се иска делото да бъде върнато за ново разглеждане от въззивния съд или осъденият да бъде оправдан. В съдебно заседание, осъденият и неговият защитник поддържат искането и развиват съображения за недоказаност на престъплението от обективна страна, тъй като О. не е допуснал нарушения на инкриминираните текстове от ЗДП и се касае за случайно деянието по смисъла на чл.15 от НК. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура мотивира становище за неправилно приложение на материалния закон. Счита, че съдът е следвало да приложи разпоредбата на чл.78а от НК, в редакцията му в ДВ бр.86/05 г., която се явява по-благоприятен закон за осъдения. Предлага допуснатото нарушение да бъде отстранено от касационната инстанция, като на О. се наложи административно наказание глоба в размер на 1000 лв. Искането за оправдаване намира за неоснователно. Частният обвинител и граждански ищец З. С. не се явява и не взема отношение по искането. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като се запозна с влязлото в сила решение и обсъди доводите на страните, намери за установено следното: С решението си Плевенският окръжен съд потвърдил изцяло присъдата на Плевенския районен съд, с която подсъдимият О. е признат за виновен в това, че на 23.09.2005 г., при управление на л.а. „Мерцедес” в нарушение на правилата за движение по чл.5 ал.1 т.1 и ал.2 т.1, по чл.20 ал.1 и ал.2 и по чл. 116 ал.1 от ЗДП и чл. 3 от ППЗДП по непредпазливост причинил тежка телесна повреда на З. П. С. и на основание чл. 343 ал.1 б.Б от НК е осъден на пробация, с налагане на двете пробационни мерки по чл. 42а ал.2 т.1 и т.2 от НК за срок от осем месеца. На осн. чл.343г от НК е лишен от право да управлява МПС за срок от шест месеца. Подсъдимият е осъден за плати на С. обезщетение за неимуществени вреди в размер на 10 хиляди лева. Искането е подадено от надлежна страна в законния срок, поради което е процесуално допустимо. Разгледано по същество е частично основателно. Върховният касационен съд не споделя възраженията на осъдения, че се касае за случайно деяние по смисъла на чл.15 от НК и той следва да бъде оправдан по обвинението. На същото възражение, въззивният съд е дал подробен отговор в решението си, като го отхвърлил с убедителни съображения. Съдебната практика трайно приема, че при пътнотранспортните произшествия деецът не отговаря само, ако не по своя вина е бил поставен в невъзможност да избегне настъпването на общественоопасните последици. Само тогава за него деянието е случайно по смисъла на чл.15 от НК. Във всички случай когато възникне някаква опасност за движението, която водачът на превозното средство обективно е в състояние да възприеме, той е длъжен да я избегне като незабавно намали скоростта или спре. В конкретния случай съдът е приел от фактическа страна, че подсъдимият се е движил по път с мокра настилка и намалена видимост поради лоши атмосферни условия, която обаче е давала достатъчно възможност да възприеме всички обстоятелства, свързани с движението, включително и движещите се по платното, в дясно спрямо неговата посока, трима пешеходци. Безспорно е установено, включително и от обясненията на осъдения, че той е възприел от достатъчно разстояние не само пострадалия и неговите спътници, но и неадекватното им поведение, поради което възражението му за неправилно изясняване на посочените факти е лишено от основание. Съдът правилно е заключил, че при съществуващата и осъзната от дееца опасност на пътното платно, той е бил длъжен да намали скоростта на движение или да спре, за да предотврати настъпването на вредоносния резултат. Допуснатото нарушение на чл.20 ал.2 от ЗДП е в пряка причинна връзка с настъпването на общественоопасните последици, поради което липсва основание за оправдаване на искателя. Останалите инкриминирани нарушения на правилата за движение или не създават конкретни задължения за водачите на МПС или нямат отношение за настъпване на произшествието и съдът е следвало частично да оправдае осъдения по тази част от обвинението. Неоснователно е и възражението, че съставомерният резултат не е в пряка причинна връзка с ПТП, а се дължи на несвоевременното лечение на пострадалия. По повод на същото възражение, въззивният съд е назначил и изслушал допълнителна съдебно-медицинска експертиза, която е дала заключение за наличие на причинно-следствена връзка между съставомерния резултат и деянието, независимо от известното забавяне на лечението. Изложените съображения се възприемат изцяло от настоящата инстанция. Върховният касационен съд споделя становището на прокурора от ВКП за неправилно приложение на материалния закон. След извършване на деянието и до влизане на присъдата в сила са настъпили няколко законодателни промени в разпоредбата на чл.78а от НК, една от които представлява по-благоприятен за дееца закон. За времето от 29.04.2006 г., когато влиза в сила изменение на чл.78а ал.1 б.А / ДВ бл.86/2005 г./ до 13.10.2006 г., когато е въведена забраната по чл.78а ал.7 от НК / ДВ бр.75/06 г./ законът повелява, че пълнолетно лице се освобождава от наказателна отговорност и му се налага административно наказание глоба от 500 до 1000 лв., когато е извършило по непредпазливост престъпление, наказуемо с лишаване от свобода до пет години или друго по-леко наказание. Престъплението, извършено от О. е наказуемо с лишаване от свобода до четири години и по силата на чл.2 ал.2 от НК същият е следвало да бъде освободен от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК. Допуснатото нарушение на материалния закон може да бъде отстранено от касационната инстанция чрез приложение на по-благоприятния закон. Настоящият състав прие, че административната глоба следва да бъде определена в размер от 1000 лв. Водим от горните съображения, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, на основание чл.425 ал.1 т.3 от НПК Р Е Ш И : ВЪЗОБНОВЯВА наказателното производство по внохд № 774/2011 г. по описа на Плевенския окръжен съд. ИЗМЕНЯВА решение № 2/ 05.01.2012 г., като на основание чл.78а от НК ОСВОБОЖДАВА от наказателна отговорност подсъдимия С. И. О. за извършеното от него престъпление по чл.343 ал.1 б.Б от НК и му налага административно наказание ГЛОБА в размер на хиляда лева. ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му част. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: