Р Е Ш Е Н И Е № 60187 Гр. София, 28 януари 2022 година В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, първо наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и пети октомври две хиляди и двадесет и първа година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИНА ТОПУЗОВА ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ШЕКЕРДЖИЕВ ТАТЯНА ГРОЗДАНОВА при секретаря МАРИЯНА ПЕТРОВА с участието на прокурора ПЕТЯ МАРИНОВА като разгледа докладваното от съдия Грозданова к.д. № 711/2021 година по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 346, т. 2 НПК. Образувано е по касационната жалба на адвокат В. Й., защитник на подсъдимия Д. В., срещу новата въззивна присъда № 260046/24.03.2021 година на Софийски градски съд, постановена по в.н.о.х.д № 793/2021 година, в която са релевирани всички касационни основания по чл. 348, ал. 1 НПК. Претенцията за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила се свързва с нарушения на чл. 13, чл. 14 и чл. 107, ал. 5 от НПК. Предложен е собствен анализ на доказателствените източници, въз основа на който се твърди, че решаващата въззивна инстанция е подходила към гласните доказателства избирателно, едностранчиво и противоречиво, кредитирайки отделни части изцяло и преценявайки други от тях като недостоверни без ясни критерии за това и без да ги съпостави с останалите доказателства по делото, в резултат на което им е придала различно от действителното съдържание. Поддържа се, че фактическите и правни изводи се основават и на негодни доказателства и доказателствени средства - показанията на свидетелите С., П. и Т. относно направените от подсъдимия В. пред тях самопризнания в хода на оперативна беседа и проведеното в нарушение на чл. 137 и чл. 171 НПК разпознаване. Аргументи в подкрепа на оплакванията за неправилно приложение на закона и за явна несправедливост на наложеното наказание не се излагат. Иска се отмяна на обжалваната присъда и връщане на делото за разглеждане от друг състав на въззивната инстанция. В съдебно заседание подс. В., редовно призован, не се явява. Защитникът му – адв. Й. от САК, поддържа изложените в касационната жалба оплаквания и направеното искане. Представителят на ВКП дава становище за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Счита, че въззивният съд не е допуснал нарушения на процесуалните правила, отстранил е допуснатите от първоинстанционния съд нарушения в аналитично-оценъчната му дейност и правилно е приложил материалния закон. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и провери обжалвания съдебен акт в пределите на правомощията си по чл. 347, ал. 1 НПК, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационната жалба е допустима - подадена е в срока по чл. 350, ал. 1 НПК, от надлежно легитимирана страна, срещу акт по чл. 346, т. 2 НПК, подлежащ на касационен контрол, но е неоснователна по следните съображения: С обжалваната присъда № 260046/24.03.2021 година по н.о.х.д. № 793/2021 година, СГС е отменил изцяло по протест на прокуратурата оправдателната присъда от 19.08.2019 година на Софийски районен съд, постановена по н.о.х.д. № 9496/2019 година и е признал подс. В. за виновен в извършването на 17.05.2018 година около 12.40 часа в [населено място],[жк], на грабеж по чл. 198, ал. 1 от НК, чийто предмет била златната верижка на стойност 564 лева на С. А., като го наказал за това деяние с три години лишаване от свобода, отложил изтърпяването на наказанието на основание чл. 66, ал. 1 от НК за срок от 5 години, определил на основание чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 НК общо наказание от три години лишаване от свобода, също условно, с изпитателен срок от 5 години измежду наложените наказания за това деяние и за деянията по чл. 198, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК и по чл. 194, ал. 1 НК, за които В. бил осъден по н.о.х.д. № 12369/2018 година и н.о.х.д. № 13248/2018 година на Софийски районен съд и му възложил направените по делото в досъдебното и съдебното производство разноски. В изпълнение на своите правомощия по чл. 314 от НПК въззивната инстанция е проверила в цялост първоинстанционната присъда, която е постановена след проведено въззивно съдебно следствие. СГС е попълнил доказателствената маса със заключението на съдебно-оценителната експертиза за стойността на предмета на престъплението и е извършил преразпит на св. С. Г.. При обсъждането на отделните доказателствени източници е констатирал пороци в аналитично-оценъчната дейност на районния съд, които изрично е посочил и аргументирано е заключил, че те са довели до погрешен анализ и оценка на събраните доказателства, а като последица от това – до неубедителност и несъответствие с доказателствената съвкупност на аргументите за оправдаването на подс. В.. Именно като втора първа инстанция Софийският градски съд е отстранил констатираните нарушения на процесуалните правила - направил е самостоятелен, подробен и прецизен анализ на всички процесуално валидни доказателствени източници, обсъдил ги е както поотделно, така и във взаимовръзката по между им и съобразно действителното им съдържание е извел възприетите фактически положения при спазване на правилата на формалната логика. Мотивите на присъдата са в съответствие с чл. 339, ал. 3, вр. чл. 305, ал. 3 НПК. Контролираната инстанция е изложила убедителни съображения кои факти намира за доказателствено обезпечени и въз основа на кои доказателства. Не се констатира твърдяното избирателно, едностранчиво и противоречиво кредитиране на доказателствени източници, нито пък да не е спазено процесуалното правило за съвкупно обсъждане на доказателствата по делото. Несъгласието на касатора с извършения анализ на доказателствената маса от въззивния съд, обосновано с предложения от него анализ на доказателствата и доказателствените средства, е оплакване за необоснованост на проверявания съдебен акт, която не е сред касационните основания по чл. 348, ал. 1 НПК. Извън хипотезата на чл. 354, ал. 5 НПК, какъвто настоящият случай не е, касационната инстанция не може да прави собствена оценка на доказателствените материали, относими към предмета на доказване по конкретното наказателно дело и въз основа на нея да преценява наличието на процесуални нарушения и да приема за доказана друга фактология по делото. Необосноваността на съдебния акт, когато тя не се дължи на съществено нарушение на процесуалните правила, не съставлява самостоятелно касационно основание. Въззивната инстанция е последната по установяване и приемане на правно релевантните факти и когато при събирането и преценката на доказателствата не са допуснати нарушения на процесуалните правила, а вътрешното убеждение на съда е основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, за касационната инстанция фактите са такива, каквито са приети от нея. Аналитично-оценъчната дейност на въззивния съд е в съответствие с чл. 13, чл. 14 и чл. 107, ал. 5 НПК. Контролираната инстанция се е аргументирала изключително подробно и изчерпателно на л. 8-13 от мотивите защо показанията на поемните лица, които не отричат автентичността на положените от тях подписи върху протоколите за извършените две разпознавания на подс. В. по снимки, макар че твърдят, че не са участвали в подобно процесуално-следствено действие, не опровергават тяхната процесуална и доказателствена стойност. Съдът убедително се е аргументирал и защо преценява обясненията на подсъдимия В. в частта им, според която полицейските служители - свидетелите С., П. и Т., го били мотивирали да подпише декларациите за отказ да участва в провеждането на разпознаване на живо, като средство за защита. Законосъобразно съдът е преценил, че разпознаванията, при които свидетелите-очевидци А. и Г. са идентифицирали с категоричност подс. В. като извършител на грабежа, от който е пострадала А., са проведени при стриктно спазване на процесуалните правила по чл. 169-чл. 171 НПК. Не може да бъде споделено оплакването на касатора-защитник, че участието на свидетелите С., Р. Х. и Т. Х. в качеството им на поемни лица при разпознаванията по снимки е в нарушение на чл. 137 НПК. Две са процесуалните изисквания на НПК, с които разследващите органи са длъжни да се съобразят при избора на поемни лица - те да нямат друго процесуално качество по делото, по което се провежда конкретното процесуално-следствено действие с участие на поемни лица и да не са заинтересовани по някаква причина от изхода на това дело. Данни за това, че някой от свидетелите С., Р. Х. и Т. Х. не отговаря на тези изисквания няма, а обстоятелството, че те по други причини са се намирали в сградата на полицейското управление, не компрометира процесуалната валидност на проведеното разпознаване по снимки. Касационната инстанция се съгласява с оплакването на касатора-защитник, че СГС е допуснал нарушение на процесуалните правила като е счел за процесуално валидно доказателствено средство частта от показанията на полицейските служители С., П. и Т., свързани с извънпроцесуалното признание на подсъдимия за авторството му в грабежа на А.. В конкретния случай, обаче, то не е от категорията на съществените нарушения на процесуалните правила по смисъла на чл. 348, ал. 3, вр. ал. 1, т. 2 НПК, които биха могли да обусловят отмяната на проверявания съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Несъмнено, константна е съдебната практика на ВКС (Решение № 161/1.11.2018 година на ВКС по к. н. д. № 782/2018 година, І н.о., Решение № 257/25.01.2017 година на ВКС по к. н. д. № 1076/2016 година, III н. о., Решение № 53/9.04.2019 година на ВКС по н. д. № 165/2019 година, I н. о., НК и др.) и няма основание за отстъпление от нея особено след решението от 08.03.2018 година на ЕСПЧ, Пето отделение, по делото „Димитър Митев срещу България“ (жалба № 34779/09), че чрез беседата не могат да се събират валидни доказателства, тъй като обратното би означавало да се заобикаля процесуалният ред за снемане на обяснения на обвиняемия или подсъдимия. Същественото в настоящото производство, което е изводимо и от цитираното решение на ЕСПЧ е, че изводите на контролираната инстанция не се основават единствено или преимуществено на направените от подсъдимия самопризнания пред полицейските служители. Въззивната присъда е постановена при наличието на достатъчна по обем и сигурна доказателствена основа - показанията на свидетелите А. и Г., в които се съдържат преки доказателства във връзка с предмета на доказване по чл. 102, т. 1 НПК, заключенията на назначените по делото видеотехнически експертизи, в които се съдържа описание на облеклото на нападателя на А., както и на осъществената от двамата свидетели без каквото и да е съмнение или колебание идентификация на подс. В. като автор на инкриминираното деяние. Изключването на показанията на полицейските служители С., П. и Т. от доказателствената маса не би довело до промяна или поставяне под съмнение на фактическите и правни изводи на въззивния съд по главния подлежащ на доказване факт – извършеното престъпление и участието на подс. В. в него. В касационната жалба не са изложени съображения в подкрепа на оплакванията за нарушение на закона и явна несправедливост на наказанието. Това прави проверката на обжалваната присъда на СГС за наличие на касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 3 НПК невъзможна, тъй като за разлика от въззивното производство, в производството по глава ХХІІІ НПК върховната инстанция не извършва служебна проверка на обжалвания акт извън посочените в касационната жалба основания и данните за тяхното наличие. По изложените съображение и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА присъда № 260046/24.03.2021 година, постановена по в.н.о.х.д № 793/2021 година по описа на Софийски градски съд. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване ПРЕДСЕДАТЕЛ: 1. 2.