Р Е Ш Е Н И Е № 587 гр. София, 13 януари 2013 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, І НО, в публично заседание на четвърти декември през две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН НЕДЕВ ЧЛЕНОВЕ: МИНА ТОПУЗОВА ПЛАМЕН ПЕТКОВ при секретаря……......….Даниела Околийска….......……и в присъствието на прокурора….....…........Кирил ИВАНОВ…….изслуша докладваното от съдия Топузова касационно дело № 1907 по описа за 2013 г. Производството е по реда на чл.420, ал.2 от НПК. Образувано е по искане на осъдения М. П. П., подадено чрез защитника му адв. Л. за възобновяване на внохд № 1378/12г. на окръжен съд гр. Стара Загора. В искането се релевират всички касационни основания. Твърди се, че решението и потвърдената с него присъда на районния съд в гр. Казанлък са постановени при съществени процесуални нарушения, тъй като неправилно към доказателствения материал са били инкорпорирани изявления на осъдения, вписани в протокол за доброволно предаване и обяснения на подсъдим, дадени по друго дело. Като нарушение на закона се визира постановяването на осъдителен съдебен акт при липса на доказателства за вина. На последно място се изтъква, че наложеното на осъдения наказание е явно несправедливо. Алтернативно се предлага оправдаване на осъдения или намаляване на наложеното наказание. В съдебно заседание искането се поддържа от защитника на осъдения П. – адв. Л. със същите аргументи. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава становище за неоснователност на искането за възобновяване. Счита, че нормата на чл.55 от НК не може да се приложи спрямо осъдения, предвид наличните му три осъждания. Осъденият П., редовно призован от затвора [населено място], не се явява, като призовката е върната със забележка, че не желае да присъства в заседанието на касационния съд. Върховният касационен съд на РБ, първо наказателно отделение, като съобрази становищата на страните и за да се произнесе взе предвид следното: С присъда № 159 от 07.11.2012г., по нохд № 279/12г. на РС гр. Казанлък, М. П. П. бил признат за виновен в това, че на 16.12.2011 г. в [населено място] , обл. Стара Загора в съучастие с Ф. С. С. като извършител отнел чужди движими вещи на обща стойност 714,10 лв. /мъжки кожен портфейл на стойност 10,00 лв. и сумата от 360 евро, равняваща се на сумата от 704,10 лв./, от владението на Х. М. С., без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила, поради което и на основание чл. 198, ал. 1 вр. с чл. 20, ал. 2 и чл. 54 НК му било наложено наказание от три години „лишаване от свобода” при първоначален „строг” режим в затворническо общежитие от закрит тип. На основание чл. 68, ал. 1 НК съдът привел в изпълнение наложеното наказание по нохд № 596/08 г. по описа на Казанлъшки РС в размер на една година и шест месеца „лишаване от свобода”. По жалба на защитника на осъдения било образувано внохд № 1378/12 г. на окръжен съд гр. Стара Загора. С решение № 162 от 26.07.2013 г., постановено по същото дело, присъдата била потвърдена. Искането за възобновяване е направено в срока по чл.421, ал.3 от НПК и е допустимо. Разгледано по същество е неоснователно. Касационната инстанция не споделя изложените в искането доводи за нарушение на процесуалните правила, свързани със събирането и оценката на доказателствата. За да направи извод, че П. е извършител на описаното в обвинителния акт деяние, първоинстанционният съд е кредитирал свидетелските показания на пострадалия С., който категорично е посочил М. П. и Ф. С. като извършители. В подкрепа на показанията на пострадалия са и тези на свидетелите Д. и М., които лично възприели факта, че П. и С. последвали пострадалия, когато той напуснал казиното, а малко след това се върнал, като заявил, че бил ограбен от осъдения и св. С.. Като косвено доказателство в подкрепа на обвинителната теза първостепенният съд е приел протокола за доброволно предаване от осъдения на две банкноти от по петдесет евро. Писменото заявление от страна на П. относно произхода на предадената валута в същия протокол няма характера на обяснение на обвиняем, тъй като към този момент той не е имал такова процесуално качество и съответно не са били разяснени правата му, произтичащи от този статус. Протоколът за доброволно предаване не е лишен от доказателствена стойност, тъй като удостоверява обстоятелството, че осъденият П. предал на органите на досъдебното производство банкноти по 50 евро, каквито пострадалият е заявил, че са му били отнети при грабежа. В този смисъл с включването на този протокол в доказателствена съвкупност, първоинстанционният съд не е нарушил процесуални правила. Не може да бъде прието на следващо място твърдението, че районният съд е ползвал като доказателства обясненията на св. С., дадени по друго дело в качеството на подсъдим. Следва да се отбележи, че протоколът от 22.05.2012г. удостоверява провеждането на съдебно заседание по същото дело, но пред друг състав на районния съд, в което съдебно заседание било одобрено сключено споразумение между подсъдимия С. и районната прокуратура. По силата на това споразумение подсъдимият С. се признал за виновен по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.198 от НК, осъществено в съучастие с М. П., било му наложено наказание от една година и шест месеца „лишаване от свобода” при условията на чл.55 от НК, с отложено по реда на чл.66, ал.1 от НК изпълнение за срок от три години и воденото срещу него наказателно производство за същото престъпление било прекратено. Видно от съдържанието на съдебния протокол, при сключването на споразумението, подсъдимият С. въобще не е давал обяснения. Протоколът от съдебното заседание на 22.05.2012г., в което С. се е признал за виновен в извършването на престъплението в съучастие с П., видно от мотивите на първоинстанционния съдебен акт, е дал основание на съда единствено да подложи под съмнение показанията на св. С., че П. няма участие в осъществяването на деянието. Оплакването за нарушение на закона се свежда до твърдение за липса на доказателства за извършено от П. престъпление. Събраните от първостепенния съд доказателства съгласно изискванията на процесуалния кодекс, са дали основание на този съд да приеме, че участието на осъдения П. в осъществяване на престъплението по чл.198, ал.1 от НК в съучастие със св. С. е било установено по несъмнен начин. За това в мотивите съдът е изложил съображения поради които приема едни и отхвърля други доказателства. Установената от районния съд фактическа обстановка съответства на правната квалификация, което налага извод, че законът е приложен правилно. Неоснователни на последно място са съображенията за явна несправедливост на наказанието. В конкретния случай наложеното на осъдения наказание е в рамките на предвидения за престъплението минимум, макар съдът да е отчел наличието и на отегчаващи отговорността обстоятелства – миналите осъждания на П.. Като смекчаващо обстоятелство е била приета младата му възраст, въпреки че възрастта от 26 г. сочи на достатъчно ниво на знания и социален опит, позволяващ на индивида да се съобразява с обществените норми. Не са налице изключително или многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, поради което в случая разпоредбата на чл.55, ал.1, т.1 от НК е неприложима. Предвид изложеното и на основание чл. 426 във вр. с чл.354, ал.1, т.1 от НПК, Върховният касационен съд на РБ, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения М. П. П. за възобновяване на нохд № 279/12г. на районен съд гр. Казанлък и внохд № 1378/12г. на окръжен съд гр. Стара Загора. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :