Р Е Ш Е Н И Е № 238 гр. София, 02.05.2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, II наказателно отделение, в съдебно заседание на 20 април, две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Савка Стоянова ЧЛЕНОВЕ: Юрий Кръстев Теодора Стамболова при участието на секретаря Кр. Павлова и в присъствието на прокурора П. Маринова изслуша докладваното от председателя (съдията) Ю. Кръстев наказателно дело № 1288/2011 година. Производството по чл. 419 и следващите НПК, е образувано по направено искане на осъдения Ц. Г. Р., понастоящем в затвора[населено място], за възобновяване на чнд № 534/2010 г., на В. окръжен съд, наказателно отделение. Основното твърдение е за нарушение на закона, като се иска възобновяване на производството, отмяна на постановения съдебен акт – определение и връщане на делото за ново разглеждане. Представителят на Върховната касационна прокуратура е изразил становище, че искането е неоснователно. Върховният касационен съд след като обсъди доводите в искането и обстоятелствата по делото, за да се произнесе съобрази следното: С определение № 347/08.11.2010 г., Врачанският окръжен съд, наказателно отделение, е приел за изпълнение и привежда присъда от 30.11.009 г., постановена по дело № 701 Hv1/09х, на окръжен съд[населено място], Република А., с която подс. Ц. Г. Р., е осъден на доживотен затвор за престъпления, които по българското законодателство се квалифицират като „грабеж” по чл. 199, ал. 2, т. 2 НК, като е определил „специален” първоначален режим за изтърпяване в затвор, съгласно чл. 61, т. 1 ЗИНЗС. Софийският апелативен съд, наказателно отделение1 6-ти състав, по жалба на осъдения Р., с определение № 36/09.02.2011 г., по внчхд № 21/2011 г., е потвърдил първоинстанционното определение. По искането на осъдения Ц. Г. Р.: Настоящият съдебен състав, по реда на посоченото производство, счита искането за НЕОСНОВАТЕЛНО. От данните по делото е безспорно установено, че с решение на Окръжен съд[населено място] от 11.062009 г., е било допуснато изпълнение на ЕЗА и предаването на Ц. Р. на прокурор при прокуратурата в[населено място], Република А., с цел провеждане на наказателно производство за извършено от него престъпление – тежък грабеж с убийство и опит за убийство. Това определение е било изменено от Софийския апелативен съд – решение от 16.07.2009 г., като лицето е било предадено временно, на основание чл. 52, ал. 2 от ЗЕЕЗА, за срок от шест месеца, като е изискал и гаранция, че след негово изслушване в А., ще бъде върнат в нашата страна за изпълнение на наказанието, каквато гаранция е била предоставена от страна на компетентните власти. С присъда от 30.11.2009 г., по посоченото по-горе наказателно дело на Окръжен съд[населено място], Ц. Г. Р. е бил признат за виновен и осъден по $$ 15 и 75 от НК на А., като му е било наложено наказание „доживотен затвор”. С Решение на Върховния областен съд във В. от 15.03.2010 г., жалбата на българския гражданин е била отхвърлена, а с протокол от 06.03.2010 г., спазвайки условието за неговото изслушване, след приключване на наказателно производство, той е изразил съгласие да изтърпи наложеното му наказание в България и е бил върнат на нашата страна. При тези данни са направени верните изводи, че престъпленията за които е бил осъден Р. в Република А., отговарят на състава на престъплението по чл. 199, ал. 2, т. 2 НК от нашия наказателен кодекс и че не са налице основания за редуциране на наложеното наказание „доживотен затвор” по реда на чл. 457, ал. 4 НПК. Точно, на основание чл. 61, т. 1 ЗИНЗС е определен първоначалния „специален” режим за изтърпяване в затвор. Тъй като има направени възражения в искането, следва да се отбележи, че в нашия НПК не са предвидени каквито и да са били възможности, български съд да осъществява контрол върху присъди на чуждестранен съд по правилно приложение на материалния закон, спазване на процесуални правила, за необоснованост, както това е вярно и за обратното. Противното би означавало недопустима намеса на органите на българската съдебна система, в суверенитета на друга държава членка на ЕС. В този смисъл твърденията в искането за допуснати многобройни нарушения при разглеждане на делото от австрийския съд, биха могли да бъдат основание за възобновяване на наказателното дело в Република А., което е било отказано от Областния съд във В. с решение от 03.11.2010 г., или пък според изчерпване на всички възможности според законодателството на тази страна. Следва да се отбележи, както правилно е посочено в мотивите на САС, че подобни възражения нямат място в производството по чл. 44, ал. 11-13 от ЗЕЕЗА и чл. 457 НПК. Настоящата инстанция споделя изцяло изложените съображения относно изтъкнатите доводи за преюдициалност на производството по чл. 463 и следващите НПК. Правилен е извода, че трансферът на осъдени лица и признаването и изпълнението на присъда на чуждестранен съд са две самостоятелни и паралелни производства, които пряко касаят международното сътрудничество по наказателни дела, различават се по пораждащите ги фактически състави и по органите имащи право да ги инициират. Следователно, решаващият съд правилно и законосъобразно е решил въпросите предвидени в чл. 457, ал. 3 – 5 НПК, към които препраща чл. 44, ал. 11 ЗЕЕЗА, поради което направените възражения в искането са неоснователни. Изложени са подробни и убедителни съображения в тази връзка, които се приемат изцяло и от настоящата инстанция по реда на това производство. Поради гореизложеното, съставът на Върховния касационен съд счита искането за неоснователно поради което следва да бъде оставено без уважение. Водим от изложеното Върховният касационен съд, 2 – ро наказателно отделение, на основание чл. 426, вр. чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Ц. Г. Р., понастоящем в затвора[населено място], за възобновяване на чнд № 535/2010 г., на Окръжен съд[населено място], наказателно отделение. Председател: Членове: