Р Е Ш Е Н И Е   № 178   София, 06 април 2010 година   В  ИМЕТО  НА  НАРОДА                 Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в съдебно заседание на .....двадесет и шести март....  две хиляди и десета година в състав:                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ :САВКА СТОЯНОВА                                                 ЧЛЕНОВЕ :ТАТЯНА КЪНЧЕВА                                                                           ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА                                                                           при участието на секретаря…КРИСТИНА ПАВЛОВА..............…и в присъствието на прокурора.....ЯВОР ГЕБОВ....…................изслуша докладваното от съдия Т. Кънчева касационно дело № 722 по описа за 2009  година и за да се произнесе взе предвид следното:     Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия Г. Р. Г. срещу решение № 159 от 03.11.2009 г. по внохд № 306/2009 г. на Варненския апелативен съд. С жалбата се прави оплакване за допуснато съществено процесуално нарушение и явна несправедливост на наказанието- касационни основания по чл.348 ал.1 т.2 и т.2 от НПК. Претендира се връщане на делото за ново разглеждане или намаляване на наказанието до “един определен минимум”. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура изразява становище, че жалбата е неоснователна. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакуваното решение в пределите по чл. 347 от НПК установи следното:   С решението е потвърдена присъда № 19/ 01.07.2009 г. по нохд № 292/09 г., с която Добричкият окръжен съд признал подсъдимия Г за виновен в извършване на престъпление по чл.330 ал.2 т.1 вр. чл. ал.1 пр.1 от НК и при условията на чл.55 от НК го осъдил на лишаване от свобода за срок от две години и шест месеца. На осн. чл.25 ал.1 вр. чл.23 ал.1 от НК определил едно общо наказание от две години и шест месеца лишаване от свобода- най-тежкото измежду наложените с присъди по настоящото дело и по нохд № 1401/05 г. на РС гр. Д., като приспаднал времето, през което подсъдимият е бил задържан с мярка за неотклонение, както и изтърпяната част от наказанието по второто дело.   Върховният касационен съд намира жалбата за неоснователна. Проверявайки присъдата по жалба на подсъдимия, Варненският апелативен съд е аргументирал становище, че липсват основания за намаляване, като е възприел изцяло аргументите на първоинстанционния съд в коментираната насока. Вярно е, че мотивировката е изключително пестелива и непрецизна, но не до степен да внесе неяснота относно вътрешното убеждение на съда по отношение справедливостта на наказанието. Поради това този съд намира възражението за допуснато съществено процесуално нарушение в дейността по индивидуализацията на наказанието за неоснователно.   Неоснователно е и оплакването за явна несправедливост на наказанието. То е определено при основанията по чл.55 от НК, тъй като производството е протекло по реда на съкратеното съдебно следствие. Доводът в жалбата, че поначало са налице многобройни смекчаващи отговорността на Г. обстоятелства е лишен от фактическо основание. Смекчаващите обстоятелства са изразеното съжаление и младата му възраст, но в същото време това е четвъртото му осъждане за престъпления от общ характер. Затова настоящата инстанция намира, че наказанието не е явно несправедливо, той като съответства на степента на обществена опасност на деянието и дееца, както и на целите по чл.36 от НК.   При тези съображения и на основание чл.354 ал.1 т.1 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение     Р Е Ш И :     ОСТАВЯ В СИЛА решение № 159/ 03.11.2009 г. на Варненския апелативен съд, постановено по внохд № 306/09 г.   ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: