Р Е Ш Е Н И Е № 311 гр.София, 28 декември 2015 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение в съдебно заседание на шестнадесети септември две хиляди и петнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИДИЯ СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: ЖАНИНА НАЧЕВА БИСЕР ТРОЯНОВ със секретар Надя Цекова при участието на прокурора Атанас Гебрев изслуша докладваното от председателя (съдията) ЛИДИЯ СТОЯНОВА наказателно дело под № 901/2015 година, за да се произнесе, взе предвид: Касационното производство е образувано по протест от прокурор в Софийската апелативна прокуратура срещу присъда № 3/18.02.2015 год. по въззивно нохд № 925/2013 год. на Софийския апелативен съд, наказателно отделение, VІ състав. Поддържа се, че е постановена при съществени нарушения на процесуалните правила във връзка с доказателствената дейност, които са довели до нарушение на материалния закон с оправдаването на подсъдимите К. и Ш. по повдигнатото им обвинение. Искането е за отмяна и връщане на делото за ново разглеждане и осъждане. Срещу новата присъда е подадена жалба от повереника на гражданския ищец-лично и като правоприемник, К. К. М., в която и представените допълнения са развити доводи за процесуални нарушения с отказа да се уважат доказателствени искания за установяване на авторството на деянието. Иска се отмяна на оправдателната присъда, допускане на доказателства и уважаване на гражданските искове в пълния им размер. Повереникът на частния обвинител и граждански ищец Г. К. М. поддържа в жалбата и допълнението, че присъдата е постановена при съществени нарушения на процесуалните права на страните и невъзможност да обосноват обвинителната теза. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура поддържа протеста по изложените в него съображения за допуснати процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон. Защитниците на подсъдимия А. С. К. оспорват основателността на протеста и жалбите. Поддържат, че всички доказателствени източници са обсъдени и анализирани, а отказът да бъдат уважени доказателствени искания съдът е мотивирал подробно със съображения за неоснователност. Изводът, че не е установено авторството на деянието е верен, а изложеното от прокуратурата не се подкрепя от доказателствата по делото. Подсъдимият В. Д. Ш.-лично и чрез защитниците, поддържа, че протеста и жалбите са неоснователни и следва да бъдат оставени без уважение. Съображенията са мотивирани с оценката за процесуалната дейност на въззивната инстанция като съответстваща на изискванията по НПК и с обоснованите правни изводи за липса на доказателства за авторството. Оспорват жалбите, в съдържанието на които липсват мотивирани касационни основания. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, извърши проверка по доводите в пределите по чл.347 НПК и намира: Кюстендилският окръжен съд, наказателна колегия, с присъда № 13/26.04.2013 год. по нохд № 270/2012 год. признал подсъдимите А. К. и В. Ш. за виновни в това, че на 8/9.10.1998 год. в землището на [населено място], действайки-първият като извършител, а вторият като помагач, заедно с В.М., по отношение на когото наказателното производство е прекратено, предумишлено умъртвили К. М. като убийството е извършено с користна цел. На основание чл.116, ал.1, т.7 и т.9 вр.чл.115 вр.чл.20 /ал.2 за К. и ал.4 за Ш./ вр.ал.1, вр.чл.54 НК ги осъдил: К. на 18 години лишаване от свобода, Ш. на 12 години лишаване от свобода. На основание чл.25, ал.1 вр.чл.23, ал.1 НК наложил на подсъдимия К. общо наказание – най-тежкото от определените по това и по нохд № 232/2002 год. и нохд № 504/2002 год. /двете на Кюстендилския районен съд/ и по нохд № 7/2005 год. на Пловдивския военен съд – 18 години лишаване от свобода. Постановил изтърпяването на наказанията за двамата подсъдими при строг режим в затвор. Приложил чл.25, ал.2 НК за изтърпените от подсъдимия К. наказания. Предявените граждански искове за неимуществени вреди, претърпени от престъплението, солидарно срещу подсъдимите, уважил в размер на по 15 000 лева за Г. М. и в размер на 15 000 лева за Г. М., действащ лично и със съгласието на майка си Н. Г., със законните последици. Отхвърлил исковете за разликата до пълните предявени размери. Осъдил подсъдимите да заплатят направените по делото разноски и държавната такса върху уважената част от гражданските искове. Софийският апелативен съд, наказателно отделение, VІ състав с присъдата по въззивно нохд № 925/2013 год. отменил присъдата и признал подсъдимите за невиновни в това да са извършили предумишлено убийство с користна цел на К. М.. Оправдал ги изцяло по повдигнатите им обвинения – за извършени престъпления – подсъдимия К. по чл.116, ал.1, т.7 и т.9 вр.чл.20, ал.2 НК и подсъдимия Ш. по чл.116, ал.1, т.7 и т.9 вр.чл.20, ал.4 НК. Отхвърлил изцяло предявените граждански искове като неоснователни. Протестът на прокурора от Софийската апелативна прокуратура е неоснователен по следните съображения: Съдът не е допуснал нарушение на процесуалните правила с отказа да назначи допълнителна комплексна медико-автотехническа експертиза или да допусне извършването на следствен експеримент. Преценката за основателност е направена въз основа на мотивите за необходимостта да се изяснят обстоятелства, изложени в искането, които са от значение за разкриване на обективната истина. Решението не може да се основе с предполагаемите намерения на прокурора да установи някакви съществени, според него, непосочени обстоятелства. Задължение на всяка страна е да обоснове искането си за допускане на доказателства като конкретно посочи какви са обстоятелствата, които да бъдат установени. Съдът не е длъжен да уважи всички, а само тези, които са за относими обстоятелства и само когато прецени, че действително се отнасят за относими към предмета на доказване. Отказът по съображения, че са неоснователни, е подробно аргументиран и изложените съображения този състав изцяло споделя. Не се подкрепя от фактическа страна и възражението, че оценката на доказателствени източници е едностранна и направена само в интерес на подсъдимите, за да подкрепи тяхната позиция на защита. Съдът подробно е обсъдил показанията на свидетеля Д. за фактите, отнасящи се до евентуалния мотив за извършване на убийството. Независимо от оценката им за достоверност, те не могат да бъдат поставени в основата на извода за авторството на деянието. От съдържанието на мотивите ясно личи, че показанията на двамата свидетели с тайна самоличност и на св.Ем.Б. са подложени на подробен и задълбочен анализ и оценка като са съпоставени с останалия доказателствен материал. Съдът е посочил вътрешните противоречия за относимите факти, след като ги е съпоставил с останалите доказателствени източници. Изложил е подробни и убедителни съображения за тяхната непоследователност, нелогичност и неубедителност при опита им да подкрепят тезата на прокуратурата, че автори на убийството са подсъдимите К. и Ш.. Ясно е формулирал виждането си, че това са основните доказателствени източници, на които разчита прокуратурата, за да докаже обвинението си. Но не само защото не са очевидци и не пресъздават свои възприятия, а онова, което са чули относно факта на убийството, но и защото имат съществени противоречия по значимите факти, защото съдържат повърхностни и неконкретизирани твърдения относно съществената за това производство фактология и не дават необходимия по обем факти, които да подкрепят тезата за авторството, съдът е отказал да ги оцени като годен доказателствен източник. Оспорено е решението на съда да анализира показанията на свидетелите Малинова, Н.Г. и М.Г. по съображения, че като близки на пострадалия не сочат факти, които биха го уличили в извършване на престъпление. Оценката и на тези показания е била наложителна и е съответстваща на фактите, които са установили. Дали са основание на съда да ги възприеме като достоверни и последователни, но без съществен принос за обосноваване на извод за авторство и мотив. Съдът подробно и задълбочено е оценил и показанията на свидетелите Гошин и Г., приел ги е за достоверни и последователни, но е приел, че установените от тях факти са в подкрепа само на предположения. На обоснована преценка, съпоставка и анализ е подложил и назначената медико-автотехническа експертиза, която не е оспорена от страните и обосновано е възприета от съда. Мотивирал е извода, че заключението не може да бъде поставено в основата на решението за осъждане. Въз основа на обоснованата оценка на целия обем от доказателствени източници, не само на посочените по-горе, за които прокурорът поддържа, че не са оценени с оглед действителния им смисъл, а само в полза на подсъдимите, е направил несъмнения извод, че смъртта на пострадалия М. е настъпила в резултат на извършено убийство, а за авторството и мотива може само да се предполага. Събраните косвени доказателства, въз основа на каквито поначало би могло да се направят различни правни изводи, в конкретния случай нито по обем, нито по доказателствена стойност, не могат да обосноват единствено възможен извод при решаването на въпросите по чл.301, ал.1, т.1 и т.2 НПК. Жалбата на повереника на гражданския ищец К. М. е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. В жалбата и представените към нея допълнения са развити доводи за допуснати съществени процесуални нарушения. Поддържа се, че ако са били своевременно уважени исканията за допускане на редица доказателства, би се разсеяло „всякакво съмнение за съпричастност или не на подсъдимите към убийството”. Очевидно тези доказателствени искания не са свързани със събиране на доказателства за наличието на гражданска отговорност и за изследване на въпроса дали вредите произхождат пряко от престъпление, извършено от лицата, на които е повдигнато обвинение. Основанието на гражданския иск в наказателния процес е деянието на подсъдимите, предмет на обвинението. С новата присъда въззивният съд е признал подсъдимите за невиновни и ги е оправдал, защото не е доказано авторството и е изпълнил задължението си да се произнесе по гражданските искове като законосъобразно ги е отхвърлил, защото не са налице условията за гражданска отговорност. Правото на гражданския ищец да обжалва е само за тази част от съдебния акт, която се отнася до гражданския иск, ако са накърнени неговите права и интереси, но не може да прави възражения за действия на инстанциите по същество, които се отнасят до въпроса за наказателната отговорност на подсъдимите. В жалбата на повереника на частния обвинител и граждански ищец Г. К. М. се поддържа, че са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при осъществяване на доказателствената дейност на въззивния съд. Посочил е, че е оставил без уважение „редица доказателствени искания на страните в процеса”. Тази обща формулировка е продължена с определяне на значението им, че „… може би щяха да имат своето значение за изясняване на обективната истина…” и „… основно за проверка достоверността на показанията на част от свидетелите…”. В жалбата липсват каквито и да било доводи в подкрепа на тези констатации, нито са посочени конкретни обстоятелства, които биха могли да бъдат установени и въз основа на кои от разпитаните по делото свидетели или други доказателствени източници от събраните. Касационната инстанция не може да обсъжда общо формулирания краен извод, че са нарушени процесуални права на частния обвинител и граждански ищец, а още по-малко по отношение на страни, за които повереникът не е упълномощен. Доколкото има правомощия да извършва служебна проверка, тя е възможна в пределите на констатации за допуснати само такива нарушения, които винаги водят до отмяна на съдебния акт, каквито не са налице в конкретния случай. Предвид изложеното Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на повереника на гражданския ищец К. К. М.. ОСТАВЯ В СИЛА присъда № 3/18.02.2015 год. по въззивно нохд № 925/2013 год. на Софийския апелативен съд, наказателно отделение, VІ състав по протеста на прокурор от Софийската апелативна прокуратура и по жалбата на повереника на частния обвинител и граждански ищец Г. К. М.. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: