5 Р Е Ш Е Н И Е № 197 гр. София, 20.06.2013 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесети май през две хиляди и тринадесетата година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ МИМИ ФУРНАДЖИЕВА при секретаря Цветанка Найденова, като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 706 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 290 и сл. ГПК. Образувано е по касационната жалба на И. за б. е. при Б., представлявано от юрисконсулт И. Д., против въззивното решение № 7110 от 23 декември 2011 г., постановено по гр.д. № 13732 по описа на Софийския градски съд за 2011 г., в частта му, с която е постановено за незаконосъобразно прекратяването на трудовия договор между страните и то е отменено, касаторът е осъден да заплати 5937,36 лева обезщетение за оставането му без работа, и касаторът е осъден да заплати разноски. Първоинстанционното решение в частта, с която е уважен предявения при условията на евентуалност иск с правно основание по чл. 220, ал. 1 КТ, поради приетата основателност на исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 и 3 КТ, е отменено. Касационното обжалване е допуснато с определение № 169 от 6 февруари 2013 г. поради значението за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото на въпроса за приложението на разпоредбата на чл. 328, ал. 1, т. 10а КТ по отношение на трудови правоотношения, възникнали преди влизането на разпоредбата в сила. С решението си въззивният съд приема, че уволнението на ищцата е незаконно, тъй като тя била упражнила правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст към момента на сключване на прекратения трудов договор, но самата норма като материалноправна действа за бъдещи правоотношения, по аргумент на чл. 14, ал. 1 ЗНА; нормата действа за трудови договори, сключени след датата на приемане на нормата и не е основание за прекратяване на трудови договори, сключени преди този момент. По правния въпрос касационният съд приема следното: Съгласно чл. 328, ал. 1, т. 10а КТ в относимата му редакция към момента на прекратяване на трудовото правоотношение, работодателят може да инициира прекратяване на трудовото правоотношение, като отправи писмено предизвестие до работника/служителя при наличие на условията на чл. 68 от Кодекса за социално осигуряване, когато трудовото правоотношение е възникнало след като назначеният работник или служител е придобил и упражнил правото си на пенсия. Правото на работодателя в посочената хипотеза може да се упражни само при придобито и упражнено право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, а не за друг вид пенсия по КСО. Прекратяването на трудовото правоотношение касае работещи пенсионери, и е предвидено за случаите, в които юридическият факт на пенсионирането е настъпил след сключването на трудовия договор, като законът не прави разлика дали конкретното трудово правоотношение е възникнало преди влизането на правилото в сила, или след него. Преценката за законосъобразното упражняване на правото на работодателя при посочената хипотеза се осъществява само за прекратяване на трудови правоотношения, настъпило след влизането на правната норма в сила. При даденото тълкуване разрешението на въззивния съд е неправилно. Относимите обстоятелства са следните: Безсрочното трудово правоотношение между страните е прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ считано от 20 ноември 2008 г. На 9 февруари 2009 г. между тях е сключен нов срочен трудов договор – до навършване на 70 годишна възраст на ищцата (като член-кореспондент по силата на чл. 8, ал. 1 от Закона за Българската академия на науките) на 15 септември 2011 г. С обжалваната заповед това трудово правоотношение е прекратено на 1 ноември 2010 г. на основание чл. 328, ал. 1, т. 10а КТ и в изпълнение на решение на Управителния съвет на Б.. Работодателят е определил да се заплати обезщетение от едно брутно трудово възнаграждение на основание чл. 220, ал. 1 КТ. Като основания за незаконосъобразност на уволнението в исковата молба се сочи, че трудовия договор е бил срочен, а е прекратен като безсрочен, и е разпоредено да се изплати обезщетение по чл. 220, ал. 1КТ, а не при условията на чл. 326, ал. 2 КТ, както и че към момента на прекратяване на трудовия договор не е налице основанието по чл. 328, ал. 1, т. 10а КТ, тъй като ищцата не е достигнала законоустановената възраст от 70 години. Съобразно отговора на правния въпрос следва да се приеме, че второто от посочените основания не е налице. Материалноправната норма на чл. 328, ал. 1 т. 10а КТ се прилага само по отношение на юридическите факти, осъществени след влизането й в сила. Без изрично да е придадена обратна сила на новата правна норма по отношение на факти, реализирани преди нейното влизане в сила, то нейното приложение е недопустимо спрямо тези факти. В случая юридическият факт на пенсионирането на ищцата по реда на чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ е настъпил преди сключването на последващия, срочен трудов договор. Преди уволнението на ищцата по реда на т. 10а от същия текст, е влязла в сила и новата разпоредба, даваща възможност на работодателя да прекрати трудовия договор с работник или служител, който е придобил и упражнил вече правото си на пенсия, като отправи писмено предизвестие до работника или служителя в сроковете по чл. 326, ал. 2 КТ. Обстоятелството, че ищцата като член-кореспондент има право да работи до седемдесетгодишна възраст по силата на чл. 8 от Закона за Българската академия на науката, създава съответната правна възможност, но не и пречка пред работодателя да осъществи правата си по чл. 328, ал. 1, т. 10а КТ. Прекратяването на трудовото правоотношение не е и в нарушение на закона поради обстоятелството, че работодателят е отправил едномесечно предизвестие до ищцата, вместо дължимото по смисъла на чл. 326, ал. 2, изр. последно КТ, тримесечно такова. Незаплащането на съответното обезщетение по аргумент на чл. 220, ал. 1 КТ създава само облигационни отношения между страните – страната, която има право да прекрати трудовото правоотношение с предизвестие, каквото в случая има работодателят, може да го прекрати и преди да изтече срокът на предизвестието, при което дължи на другата страна обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение на работника или служителя за неспазения срок на предизвестието. В исковата молба, освен предявените искове по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ, е предявен при условията на евентуалност и иск по чл. 220, ал. 1 КТ за заплащане на обезщетение за още два месеца извън заплатеното от работодателя, в размер на 2968,68 лева, ведно със законната лихва от предявяването на иска. Не е спорно, че на ищцата е заплатено брутно трудово възнаграждение за един месец за неспазен срок за предизвестие по чл. 220, ал. 1 КТ. Трудовият договор между страните е срочен – сключен е до навършването от ищцата на седемдесетгодишна възраст. При последно брутно трудово възнаграждение, получено от ищцата, в размер на 996,48 лева (л. 40 от първоинстанционното дело), незаплатено по смисъла на чл. 326, ал. 2 КТ остава обезщетение в размер на две месечни брутни трудови възнаграждения (платено на ищцата е обезщетение за един месец), поради което дължимото обезщетение е в размер на 1992,96 лева, ведно със законната лихва от предявяването на иска, като до пълния предявен размер на претенцията от 2989,44 лева, искът е неоснователен. За уважения иск И. за б. е. при Б. дължи държавна такса от 79,72 лева. Съгласно списъка по чл. 80 ГПК, приложен от Института, дължими са 148,75 лева разноски за държавна такса, 300 лева за адвокатски хонорар и 500 лева юрисконсултско възнаграждение. Тъй като за страната се дължи възнаграждение за един адвокат по смисъла на чл. 78 ГПК, то юрисконсултско възнаграждение не се дължи едновременно с възнаграждението на адвокат. Съразмерно на отхвърлените и уважения иск, на касатора се дължат общо разноски в размер на 220 лева. Мотивиран от изложеното, състав на четвърто гражданско отделение на ВКС Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивното решение № 7110 от 23 декември 2011 г., постановено по гр.д. № 13732 по описа на Софийския градски съд за 2011 г., в частта му, с която е признато за незаконосъобразно прекратяването на трудовия договор между М. Г. П. от [населено място] и И. за б. е. „П. Л. А.” – Б. и то е отменено, И. е осъден да заплати 5937,36 лева обезщетение за оставането на П. без работа, и И. е осъден да заплати разноски и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ исковете на М. Г. П., ЕГН [ЕГН], с адрес в [населено място], [улица], [жилищен адрес] против И. за б. е. „П. Л. А.” – Б., с адрес в [населено място], [улица], [жилищен адрес] представляван от ст.н.с. ст. дн В. Р., за признаване за незаконно уволнението, сторено със заповед № 660 от 29 октомври 2010 г. и за осъждане на Института да заплати на М. П. обезщетение за оставането й без работа поради незаконното уволнение за периода 1 ноември 2010 г. – 1 май 2011 г. в размер на 5937,36 лева. ОСЪЖДА И. за б. е. „П. Л. А.” – Б., с посочени данни, да заплати на М. Г. П., с посочени данни, сумата от 1992,96 (хиляда деветстотин деветдесет и две цяло и деветдесет и шест стотни) лева обезщетение за неспазено предизвестие, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 9 декември 2010 г. до окончателното изплащане на сумата, като до пълния предявен размер от 2989,44 лева ОТХВЪРЛЯ иска като неоснователен. ОСЪЖДА И.за б. е. „П. Л. А.” – Б., с посочени данни, да заплати по сметка на ВКС държавна такса за иска по чл. 220, ал. 1 КТ в размер на 79,72 (седемдесет и девет цяло и седемдесет и две стотни) лева. ОСЪЖДА М. Г. П., с посочени данни, да заплати на И. за б. е. „П. Л. А.” – Б., с посочени данни, сумата от 220,00 (двеста и двадесет) лева разноски за касационното производство. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: