Ключови фрази
Ревандикационен иск * доказателствена тежест


2
решение по гр.д.№ 380 от 2017 г. на ВКС на РБ, ГК, първо отделение


Р Е Ш Е Н И Е



№ 206/ 2017

София, 03.01.2018 г.


В ИМЕТО НА НАРОДА


Върховният касационен съд на Република България, първо отделение на Гражданска колегия в открито съдебно заседание на тринадесети декември две хиляди и седемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДАМИР ЙОРДАНОВ

при участието на секретаря Анета Иванова, като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 380 по описа за 2017 г. приема следното:


Производството е по реда на чл.290 и сл.ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Ц. С. Х. срещу решение № 928 от 24.06.2016 г. по в.гр.д.№ 2120 от 2015 г. на Пловдивския окръжен съд, гражданско отделение, VII гр.състав, поправено за допусната в него очевидна фактическа грешка с решение № 1173 от 13.09.2016 г., с което е обезсилено решение № 1274 от 15.04.2015 г. по гр.д.№ 2116 от 2014 г. на Пловдивския районен съд, X. гр.състав и е прекратено производството по делото.
Касаторката поддържа жалбата и моли решението на Пловдивския окръжен съд да бъде отменено.
Ответникът по жалбата [фирма] оспорва жалбата и моли решението да бъде оставено в сила. Претендира за направените по делото разноски.
С определение № 376 от 26.06.2017 г. настоящият състав на ВКС е допуснал касационното обжалване на решението на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК /поради противоречието му със задължителна съдебна практика- Тълкувателно решение № 9 от 07.11.2012 г. по тълк.д.№ 9 от 2012 г. на ОСГК на ВКС и решения на ВКС по чл.290 ГПК/ по следния посочен от касаторката и доуточнен от ВКС правен въпрос: При предявен иск за собственост върху земеделска земя, основан на реституция по реда на ЗСПЗЗ с решение на поземлена комисия /общинска служба по земеделие/, следва ли ищецът да посочи и да доказва правното основание за придобиване на собствеността от бившия собственик, когато ответникът по иска не заявява права върху земеделския имот към момента на неговото обобществяване ?
По този въпрос в Тълкувателно решение № 9 от 07.11.2012 г. по тълк.д.№ 9 от 2012 г. на ОСГК на ВКС и множество решения на ВКС по чл.290 ГПК се приема, че ответникът по иск за собственост на земеделска земя, реституирана по реда на ЗСПЗЗ, който не заявява права върху тази земя към момента на нейното внасяне в ТКЗС, ДЗС или друга образувана въз основа на тях селскостопанска организация, няма право да противопоставя на ищеца възражение, че наследодателят на ищеца не е бил собственик на земята към момента на нейното обобществяване. В тези случаи решението на общинската служба по земеделие /бивша поземлена комисия/ за възстановяване на правото на собственост на ищеца върху земеделската земя е достатъчно и неоспоримо от ответника доказателство, че тази земя е била собственост на наследодателя на ищеца към момента на нейното коопериране. Поради това ненужно и безпредметно е ищецът по такова дело да се задължава от съда да посочва на какво основание неговият праводател е придобил земеделската земя. Затова исковата молба на ищец, който основава правата си върху имота на решение на ОСЗ /ПК/, срещу ответник, който не заявява права върху имота към момента на неговото внасяне в ТКЗС, ДЗС или друга образувана въз основа на тях селскостопанска организация, не е нередовна, когато в нея не е посочено основанието, на което наследодателят на ищеца е придобил имота. В тези случай, за да се приеме, че исковата молба е редовна съгласно чл.127, ал.1, т.4 ГПК /че в нея са посочени обстоятелствата, на които ищецът основава иска си/, достатъчно е в нея ищецът да е посочил решението на общинската служба по земеделие /поземлената комисия/, което решение има конститутивно действие за правото на собственост на ищеца и представлява основанието, на което ищецът претендира за право на собственост върху имота. Не е нужно да бъде посочвано основанието за придобиване на собствеността от наследодателя на ищеца преди кооперирането на имота, нито това кога и по какъв начин имотът е бил включен в ТКЗС. Това са факти, които са от значение за възстановяването на собствеността, които обаче са били преценени от ОСЗ /ПК/ при постановяване на решението й, а не са основания на иска за собственост по смисъла на чл.127, ал.1, т.4 ГПК. Ако ответникът оспорва валидността или материалната законосъобразност на решението на ОСЗ /ПК/, на което ищецът основава правото си на собственост /и то само ако ответникът може да ги оспорва съгласно приетото в ТР № 9 от 07.11.2012 г. на ОСГК на ВКС/, само тогава горните обстоятелства подлежат на доказване от ищеца, но и в този случай те не представляват основание на иска по смисъла на чл.127, ал.1, т.4 ГПК.
В противоречие с тази задължителна съдебна практика с обжалваното решение въззивният съд е обезсилил първоинстанционното решение и е прекратил производството по делото като е приел, че ищцата не е отстранила в срок нередовността на исковата молба, изразяваща се в непосочване на основанието за придобиване на спорния имот от наследодателката на ищцата, на която имотът е реституиран по реда на ЗСПЗЗ. В случая е бил предявен иск за собственост на земеделска земя от лице, което е основало правата си върху тази земя на влязло в сила решение на ПК Община „Р.“ № 09037 от 16.03.1995 г. за възстановяване на собствеността на наследниците на С. И. Д.. С писмени молби от 13.05.2014 г. и от 07.12.2015 г. ищцата Ц. С. Х. е доуточнила, че претендира, че е придобила правото на собственост като единствен наследник на С. И. Д. въз основа на решението на ПК Община „Р.“ от 16.03.1995 г., което има конститутивно действие за възникване на правото на собственост.
От своя страна, видно от отговорите на исковата молба, ответникът по делото [фирма] не заявява права върху спорния имот нито към настоящия момент, нито към момента на неговото внасяне в ТКЗС. Ответникът твърди, че на основание нотариален акт № 79, том V, рег.№ 6531 по нот.д.№ 780 от 21.12.2012 г. и нотариален акт № 11, том III, рег.№ 3273 по нот.д.№ 354 от 07.12.2010 г. е придобил съседни на ищцата имоти, че не ползва никаква част от имота на ищцата и по никакъв начин не засяга правата й върху този имот. Същият владеел само собствените си имоти, като е поставил ограда по техните граници, която ограда не навлиза в имота на ищцата. Оспорва валидността на решението на ПК Община „Р.“, на което основава правата си ищцата, като твърди, че това решение е нищожно поради липса на форма, като постановено в нарушение на процедурните правила и при липса на предпоставките на ЗСПЗЗ и основания за издаването му. Твърди и че не е завършена процедурата по възстановяване, тъй като липсвала скица към решението на ПК. Действително, оспорва обстоятелството, че праводателката на ищцата С. Д. не е била собственик на имота към момента на неговото внасяне на ТКЗС, но предвид приетото в ТР № 9 от 2012 г. на ОСГК на ВКС ответникът няма право да прави такова възражение, след като сам не заявява права върху този имот към момента на неговото обобществяване. Във въззивната жалба също няма твърдения на ответника, че той или неговите праводатели по горепосочените два нотариални акта са били собственици на процесния имот към момента на внасянето му в ТКЗС. В жалбата ответникът оспорва само активната легитимация на ищцата предвид твърдението му, че липсвала скица към решението на ПК Община „Р.“ от 16.03.1995 г., на което ищцата основава правата си.
Поради това, че ответникът не е заявил права върху имота на ищцата към момента на неговото обоществяване и предвид отговора на поставения по делото правен въпрос, ищцата не е била длъжна да посочва и уточнява на какво основание нейната наследодателка С. И. Д. е придобила имота преди внасянето му в ТКЗС и кога и по какъв начин имотът е бил обобществен. Нейната искова молба, в която тя основава правата си върху имота на решението на ПК Община „Р.“ от 16.03.1995 г., което заедно със скица към него има конститутивно действие относно правото на собственост, е редовна на основание чл.127, ал.1, т.4 ГПК и не е имало основание да бъде оставяна без движение. Съответно не е имало основание делото да бъде прекратявано при неизпълнение на дадените от съда указания при оставянето му без движение.
Поради гореизложеното, обжалваното решение за обезсилване на първоинстанционното решение и за прекратяване на делото следва да бъде отменено, а делото върнато на друг състав на въззивния съд за разглеждането му по същество и произнасянето само по въведените от ответника допустими възражения: за незавършеност на административната процедура по възстановяване на собствеността на имота на ищцата предвид липсата на скица към решението на ПК Община „Р.“ от 16.05.1995 г.; за нищожност на решението на ПК Община „Р.“ от 16.05.1995 г. поради липса на форма и относно ползването на имота от страна на ответника.
При новото разглеждане на делото и постановяване на решение, в случай че в решението процесната част от имота с площ от 803 кв.м. се описва съгласно скица на вещо лице, която е неразделна част от решението, съдебният състав следва да приподпише тази скица.
Предвид изхода на спора по настоящото дело следва да бъде уважена и подадената от Ц. Х. частна жалба срещу решение № 1173 от 13.09.2016 г. в частта му, с която въззивният съд се е произнесъл по искането на Ц. Х. за изменение на основното решение в частта за разноските: като е оставил без уважение молбата на Ц. Х. да измени основното решение в частта му, с която Х. е осъдена да заплати на ответника [фирма] разноски по делото в размер на 6 825 лв.

Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение


Р Е Ш И :


ОТМЕНЯ решение № 928 от 24.06.2016 г. по в.гр.д.№ 2120 от 2015 г. на Пловдивския окръжен съд, гражданско отделение VII гр.състав, поправено за допусната в него очевидна фактическа грешка с решение № 1173 от 13.09.2016 г., с което е обезсилено решение № 1274 от 15.04.2015 г. по гр.д.№ 2116 от 2014 г. на Пловдивския районен съд, X. гр.състав и е прекратено производството по делото.

ОТМЕНЯ решение № 1173 от 13.09.2016 г. по в.гр.д.№ 2120 от 2015 г. на Пловдивския окръжен съд в частта му, с която въззивният съд се е произнесъл по искането на Ц. Х. за изменение на решение № 928 от 24.06.2016 г. в частта за разноските.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Пловдивския окръжен съд.




ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.